Определение № 2395 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 576/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военномедицинска академия срещу въззивно решение 263271 /08.11.2022 г. по в.гр.д. № 16451 /2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 23.12.2016 г., по гр. д. № 4559/2016 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Р. И. И. срещу Военномедицинска академия (нататък и само ВМА) искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед за уволнение № 1820 /04.12.2015 г. на началника на ВМА, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в сектор „Медицинска канцелария“ в консултативно приемното отделение на ВМА и за осъждане на работодателя ВМА да заплати на ищцата сумата от 4 328.88 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода от 14.01.2016 г. до 14.07.2016 г.. Ответникът по касационната жалба Р. И. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК – при ново разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на въззивно решение с указание при новото разглеждане въззивният съд да изясни спорното релевантно обстоятелство за наличието или липсата на подходящи за здравословното състояние на ищцата работни места, включително и извън списъка по чл.315 КТ, на които тя да бъде възстановена на работа, след приемане на заключение на съдебна експертиза, изготвено от вещо лице – специалист по труд и работна заплата с поставена задача. За мотивите на въззивния съд: Въззивният съд се е позовал на разрешенията на правни въпроси с решението на ВКС от 05.11.2018 г. (по гр.д. № 170 /2018 г. на ВКС, III г.о.), с което делото е върнато за ново разглеждане и с дадените указания да допусне експертиза от специалист по труд и работна заплата, който след проверка в ответното предприятие да отговори дали в действителност е имало такива свободни длъжности, включително извън тези по списъка по чл.315 от КТ. В изпълнение на задължителните указания на ВКС въззивният съд е допуснал и приел заключение на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) и е приел, че от него се установява следното: В съставения от работодателя към списъка на чл. 315 КТ поименен списък на длъжностите във ВМА има една длъжност „главен експерт“, както и няколко длъжности „главен специалист“ в различните структурни звена на работодателя, на които срокът на договорите изтича преди датата на уволнението на жалбоподателката. В длъжностната характеристика на длъжността „главен специалист“ в сектор „транспортно осигуряване “ МБАЛ София във ВМА като условия на труд е посочен „нормиран работен ден“. Разпитано в съдебно заседание от 26.03.2021 г. вещото лице е посочило, че ищцата отговаря на изискванията на заемане на посочената длъжност в сектор „логистика“. В депозираното допълнение на заключението е посочено, че при работодателя не е имало свободно работно място, извън списъка по чл. 315 КТ, което ищцата е могла да заеме, предвид предписанието на ТЕЛК и образованието ѝ. Тази констатация е извършена след преглед от вещото лице на представеното от ответника препис-извлечение от поименно длъжностно разписание на ВМА, МБАЛ-София за свободните длъжности за цивилни служители към 07.12.2015 г. От правна страна въззивният съд е приел, че работодателят не е осигурил на работника възможност да оспори преценката му, че в предприятието не са били налице подходящи за заемане от работника длъжности. Решението му за прекратяване е взето непосредствено след становището на комисията по трудоустрояването при него. От друга страна работодателят не е доказал пълно и главно обстоятелството, че към деня на уволнението не е имал свободно работно място, което да бъде предложено на ищцата. Съгласно приетото по делото заключение на СИЕ при работодателя са фигурирали няколко длъжности „главен специалист“, на които срокът на договорите изтича преди датата на уволнението, като вещото лице е посочило пет такива длъжности в различни сектори и отдели на работодателя. Представеното от ответника щатно разписание за вакантните длъжности за цивилни служители към 14.01.2016 г. включва единствено медицински длъжности и такива в перално-шивашки комплекс, които не отговарят както на професионалната квалификация, така и на медицинските противопоказания на ищцата, поради което тя обективно не би могла да заеме никоя от тези длъжности. Съгласно чл.30, ал.1, т.4 от правилника за устройството и дейността на ВМА /ДВ, бр. 107 от 28.12.2018 г ./, всяка многопрофилна болница за активно лечение, която е част от структурата на ВМА, включва адмистративно-стопански блок, който осъществява административното и стопанското обслужване на съответната болница. Преди уволнението си ищцата е изпълнявала трудовите си задължения именно в различни сектори на работодателя, което означава, че при същия са съществували длъжности, които са могли да й бъдат предложени. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът намира, че по делото не е установен по несъмнен начин фактът на липсата на подходяща работа за ищцата, който на основание чл. 154, ал. 1 ГПК лежи в доказателствена тежест на ответника. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по първия изведен от жалбоподателя материалноправен въпрос, свързан с доводи на жалбоподателя, че изводът на въззивния съд по спорния въпрос, че при работодателя не е имало свободна подходяща за заемане от ищцата длъжност и по-конкретно - че длъжностите „главен специалист“ в отделните сектори и отдели на работодателя, визирани от въззивния съд, са били свободни преди датата на уволнението на ищцата, е необоснован и неправилен: Допустимо ли е решаващият съд да основава извода си за наличие на свободни работни места на липсата на данни за преосвидетелстване на лицата, включени в списъка по чл.315 от КТ, съответно на изтичане срока на трудовите договори на тези лица преди уволнението на ищцата? Видно от мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ. Следва да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение на въпроса съответства на разрешението, дадено с решение № 161 /05.11.2018 г. по гр.д. № 170 /2018 г. на ВКС, III г.о., постановено при разглеждане на касационната жалба срещу първото въззивно решение по делото, с което е прието, че за да се прецени дали работно място, включено в списъка по чл.315 КТ на длъжности, подходящи за трудоустрояване, е свободно и може да бъде заето от друг работник или служител с намалена трудоспособност, следва да се съобразят начините и формата за прекратяване на трудовото правоотношение с трудоустроено лице… За да се приеме, че длъжността е свободна, е необходимо да се установи и дали работодателят все още не е отправил писмено волеизявление за прекратяване, което да е достигнало до другата страна… В противен случай трудовото правоотношение все още не е прекратено и мястото, предназначено за трудоустроен, не е свободно и не може да бъде предложено като подходяща работа на новия трудоустроен работник или служител… Когато няма доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение в съответната форма, трябва да се приеме, че работното място все още не е свободно, за да се предлага на ищеца. Жалбоподателят следва да представи доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 136.58 лева. Воден от изложеното съдът