Определение № 4715 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №3984/06.12.2023г. на Й. С., чрез адв. П. Ч., срещу решение №264/02.11.2023г. по в. гр. д. №395/2023г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение №243/26.05.2023г. по гр. д. №229/2022г. на Районен съд – Смолян, с което предявеният от Й. С. срещу М. Ф., Н. Ф., Г. Ф., М. Г., М. В., Х. Х., Д. Дебиджарова, М. Д., Денка К., И. Ф., М. Ф., М. З., В. Ф., К. Ф., Р. Ф., Р. З., действаща чрез своята майка и законен представител Н. М., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен в частта му, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата Й. С. е собственик на основание покупко-продажба, за което се е снабдила с нотариален акт №707, т. IV, д.№1275/1995г. на масивна сграда, представляваща осеменителна станция, с идентификатор [№], попадаща в проектен имот с идентификатор [№] с площ от 580.00 кв.м, в м.“Х.“, по KK на [населено място], общ.С., обл.С., и е отхвърлен в частта му, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата Й. С. е собственик на основание покупко-продажба, за което се е снабдила с нотариален акт №707, т. IV, д. №1275/1995г. на недвижим имот с проектен идентификатор [№], с площ от 580,00 кв.м, в м.“Х.“, по КК на [населено място], общ.С., обл.С., съгласно скица-проект от 14.11.2019г., който проектен имот е повдигнат в жълт цвят на скица №2 към заключението на вещото лице, която е неразделна част от решението. Касаторката счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че сградата, представляваща осеменителна станция, е придобита чрез договор за покупко-продажба от 27.10.1992г., сключен между жалбоподателката Й. С. и ТКЗС – С., представлявано от председателя на Ликвидационния съвет след проведен публичен търг с явно наддаване. След настъпилите законодателни промени и влизането в сила на разпоредбата на чл. 48а от ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 72 от 1993г./ са направени постъпки за придобиване на собствеността върху прилежащата към сградата земя, с площ от 586 кв.м., като на 31.01.1994г. е изготвен протокол за определяне на нормативно прилежащия терен към осеменителната станция, на 04.11.1994г. е определена паричната оценка на площта, а на 29.12.1994г. е извършено плащане. Въз основа на посочените документи на 31.07.1995г. е издаден нотариален акт №707, т. IV, д.№1275/1995г., в който е отразено, че е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот, без конкретизация дали става въпрос за земя или за сграда. Твърди се, че в тази си част нотариалният акт представлявал официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно констатациите на нотариуса. Отделно от това се посочва, че според закона, при изпълнена процедура и надлежно извършено плащане собствеността на прилежащата към сградата земя се прехвърля, като липсва нормативно установено изискване за сключването на отделен писмен договор. Навежда се и довод за изтекла в полза на жалбоподателката придобивна давност по отношение на прилежащата към сградата земя с площ от 586 кв.м. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочва наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. "Кой е собственик на процесния имот?", по който въпрос според касаторката съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, без да е цитирана такава. Твърди се, че всяка от страните в настоящото производство заявява собственически права по отношение на недвижимия имот с проектен идентификатор [№], с площ от 580,00 кв.м, в м.“Х.“ - ищцата като собственик по нотариален акт №707, т. IV, д. №1275/1995г., а ответниците - с решение №1978/15.02.2002 г. на ПК С.. Представените два документа за собственост пораждат нуждата съдът да даде отговор на постановения въпрос. 2. "Добросъвестен владелец ли е Й. Т. С. и констативният нотариален акт поражда ли правни последици?", аргументирайки се с изричното посочване на прилежащата към сградата земя в издадения констативен нотариален акт. 3. "Налице ли е придобивна давност за ищцата на основание чл. 79 ЗС? ", излагайки твърдения за осъществен оригинерен придобивен фактически състав. В изложението към касационната жалба не е посочена практика на ВКС със задължителен и/или каузален характер, в противоречие с която въззивният съд да се е произнесъл по така поставените въпроси. В касационната жалба се сочи решение №567 от 16.06.2009г. по гр.д. №189/2008г. на ВКС, III г.о. и решение №153 от 18.11.2019г. по гр.д. №3645/2018г. на ВКС, I г.о. Ответниците по касация – М. З. и М. Ф., чрез назначения им особен представител адв. М. М., и М. Ф., Н. Ф., Д. Дебиджарова, М. Г., М. Д., Х. Х., чрез пълномощника им адв. Е. Д.-Р., в депозираните отговори оспорват наличието на основание за допускане на касационното обжалване на решението. Считат, че липсва поставен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил изводите на въззивния съд, който да е решен в противоречие с практика на ВКС, поради което молят касационно обжалване да не бъде допускано. Независимо от горното, считат жалбата и за неоснователна, тъй като обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, постановено при липса на каквито и да било нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат, че ищцата е предявила иск за установяване правото й на собственост върху процесните имоти на договорно основание, като нито в петитума на исковата молба, нито в хода на процеса е наведено твърдение за придобиване на имота по давност. В заключение се моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, като бъдат присъдени разноски. Останалите ответници – Г. Ф., М. В., Денка К., И. Ф., В. Ф., К. Ф., Р. Ф., Р. З., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Т. М., не са депозирали становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Й. С. срещу М. Ф., Н. Ф., Г. Ф., М. Г., М. В., Х. Х., Д. Дебиджарова, М. Д., Денка К., И. Ф., М. Ф., М. З., В. Ф., К. Ф., Р. Ф. и Р. З., действаща чрез своята майка и законен представител Н. М., за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание покупко-продажба на имота, предмет на нот.акт №707,том ІV, дело №1275/31.07.1995г. на РС-Смолян – масивна сграда, представляваща осеменителна станция, заедно с прилежащата към нея земя с площ 586.00 кв.м., в землището на [населено място]. С., общ. С., понастоящем индивидуализиран като имот с проектен кад. № 57282.2-1 с площ от 580 кв.м. по действащия КП на [населено място], общ. С. в м.“Х.“, ведно с построената в него сграда с идентификатор [№] Ищцата твърди, че е закупила процесната сграда, ведно с прилежащата към нея земя от 586.00 кв.м. след проведен публичен търг с явно наддаване проведен на основание ликвидация на ТКЗС кв. У. [населено място] съгласно изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като се е снабдила с нотариален акт за удостоверяване право на собственост №707, т. IV, д.№1275/1995г. на нотариус при РС-Смолян. Правния си интерес от предявяване на иска обосновава с нуждата за установяване на правото й на собственост върху прилежащата към сградата земя, тъй като в хода на образуваното по нейна молба административно производство за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. С., общ. С. и нанасянето на закупения от нея имот с проектен идентификатор [№], находящ се в [населено място]. С., м. „Х.“ с площ от 580 кв.м., образуван от част от имот кад. № [№], са постъпили писмени възражения, с които се оспорва собствеността й. Чрез писмените си отговори в срока по чл. 131 ГПК ответниците – М. Ф., Н. Ф., чрез пълномощника им адв. Д.-Р., Р. З., действаща чрез своята майка и законен представител Н. М., чрез пълномощник адв. О., М. З. и М. Ф., чрез назначения им особен представител адв. М. М. и Денка К. оспорват исковете като неоснователни, като твърдят, че ищцата не може да се легитимира като собственик въз основа на представения нотариален акт №707, тъй като същият е констативен, издаден въз основа на представените пред нотариуса документи. Позовават се на Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по тълк. д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС, според което нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Твърдят, че представеният договор за покупко-продажба от 1992 г. не е породил свое транслативен ефект, тъй като не е спазено изискването за форма – липсва оформяне на сделката продажба под формата на нотариален акт. Излагат, че предмет на този договор е единствено процесната сграда, без посочване на прилежащата към нея земя. Твърдят, че собствеността върху поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. С., общ. С., в границите на който е процесният имот с проектен идентификатор [№], е възстановена с окончателно решение на Поземлената комисия №1978Ф от 20.02.2007г. на техния наследодател- Г. Ф. С., поради което ответниците са носители на правото на собственост. Релевирано е и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на процесните имоти. Останалите ответници не са изразили становище по предявените искове. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че сградата, представляваща осеменителна станция е закупена от Й. С. в резултат на проведен на 14.10.1992г. търг от Ликвидационния съвет на ТКЗС – [населено място] и договор за покупко-продажба от 27.10.1992г., а продажната цена в размер на 13 900,00 лв. е внесена от Й. С. с фактура №2011/27.10.1992г. На основание чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 2 от 07.01.1994 г./ с протокол от 31.01.1994г. Комисия от представители на Регионална служба „ЗЗ“-С., ОбПК-С. и ЛС е приела експерта оценка за определяне на нормативно необходимите площи като прилежащи към обекта - осеменителна станция, според която прилежащата земя е 0,566 дка. По делото е представена и скица на обект „Осеменителна станция“ [населено място].С. с прилежащ терен от 0,566 дка от 28.12.1993г., изготвена от ЕТ “Т.-С“- С. и заверена от МЗХП. По реда на чл. 49, ал.3 ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 72 от 1993г./ е изготвена оценка на така определения прилежащ терен от 0,566 дка в размер на 2830,00 лева. По делото е представена вносна бележка от 29.12.1994г., видно от която ищцата е внесла определената цена от 2 830,00лв. в полза на ОбС - С. – с посочено основание „586 кв.м. придобита земя чрез търг.“. Установено е, че с влязло в сила на 21.12.2001г. решение №879/30.11.2001г. по гр.д.№1210/2001г. на РС - Смолян, е отменено решение №1978/01.06.2001г. на ПК-С. в частта, с която е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на Г. С. върху имот в землището на [населено място] и е постановено възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. Ф. С. върху имот в м.“Барчината“, землището на [населено място] с площ от 2064 кв.м., отреден за парцели III-стопански двор, I-657,кв.42б по плана на [населено място], като е оставена без уважение жалбата в частта, в която се претендира възстановяване на собствеността върху частта от имота с площ от 15 кв.м., отредена за парцел I-водоем. С решение №1978/15.02.2002г. на ПК-С., издадено въз основа на посоченото съдебно решение, е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. С. върху нива от 2,064 дка, находяща се в землището на [населено място] в м.“Барчината“, при граници: път, стопански двор, Д. С., Р. С., Т. О. и Й. Й.. Със заповед №156/16.12.1998г. на кмета на [община] е попълнена кадастралната основа с нанасяне границите и поставяне на пл.номера №679 и 680 на новозаснети имоти, обособени от имот с пл. №3-ТКЗС в кв.42б и кв.42 по плана на [населено място] по кафяво нанесеното на приложената към заповедта графична част. От същата е видно, че възстановеният на наследниците на Г. С. имот е с пл.№ 679 и попада в парцел ІІІ-стопански двор в кв.42б. С Решение №1978Ф/20.02.2007г. ОСЗГ [населено място] е възстановено правото на собственост на наследници на Г. Ф. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот: използв. ливада от 2.304 дка, м. „Х.“, съставляваща имот №002613 по картата на землището на [населено място], при граници: №002419 - ливада на наследниците на Г. Т. О.; 002414 - ливада на наследниците на Я. Ф. С., №078011 - дървопроизводителна площ на наследниците на М. Т. М.; №002553-местен път на Община -С. и №005539 - жилищна територия на [населено място].С.. Решението е в сила на 11.04.2007г. Въз основа на заключението на назначената СТЕ е прието за установено, че е налице непълна идентичност /586 кв.м. площ по нот.акт и 580 кв.м. площ по проектния имот) между имота по НА №707 и имота с проектен идентификатор [№]. Имотът с проектен идентификатор [№] е част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] от 2018г. В скица №1 към заключението са отразени имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] от 2018г., обозначен с плътна черна линия, имот с проектен идентификатор [№] – с кафява линия обозначена с т.1,2,3 и 4, тониран в жълт цвят, и имот пл.№ 679 -предмет на решение №1978/15.02.2002г. на ПК-С., попълнен в кадастралния план със заповед № 156/16.12.1998г. /със зелен цвят/. Според в.л. в заповедта е отбелязано, че е обособен от част от имот с пл.№ 3, записан като собственост на ТКЗС, но каква точно част не може да се каже, тъй като същият е с незатворени граници на северозапад. Същото е положението и с парцел ІІІ - стопански двор, който също е с незатворена граница от северозапад, което е показано на скица № 6 към заключението. Преди образуването на имот №002613 от приемането на КВС през 1994г. е съществувал имот №002523 с площ от 580 кв.м.-др.селскостопанска територия, записан на Й. Т. С. до 27.02.2007г., когато е закрита партидата и от посочените по-горе имоти е образуван имот №002613 след деактуване на имотите като общински и приемане на решение №1978Ф/20.02.2007г. от ОСЗГ-С.. В о.с.з. експертът е посочил, че при огледа на място не е установил наличието на трайни граници на процесния имот, но все още стоят огради от времето на ТКЗС, показани на скица №5. С оглед събраните доказателства, включително гласните такива, въззивният съд е приел, че процедурата по придобиването на осеменителната станция от Й. С. е била спазена изцяло и сключеният договор за покупко-продажба 27.10.1992г. с ЛС на ТКЗС – [населено място] е породил своя вещнопрехвърлителен ефект, съответно не са налице допуснати нарушения на разпоредбите на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредба за търговете. За неоснователно е прието възражението на ответниците за липса на предписаната от закона форма, тъй като съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредбата за търговете, към която препращат чл.48, ал. 8 във вр. чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ, след приключване на търга, със спечелилия го, се сключва писмен договор. Изискването продажбата на имуществото на бившето ТКЗС да се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите е въведено едва с изменението на §2 ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98/28.10.1997г./. Направен е извод, че към момента на сключването - 27.10.1992г. е била достатъчна обикновена писмена форма, която е спазена, поради което и ищцата е станала собственик на основание договора за покупко-продажба на осеменителната станция в землище [населено място].С.. За недоказано е прието придобиването от ищцата на прилежащия към сградата терен чрез закупуването му по реда на чл. 48а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Въззивният съд е цитирал чл. 48а, ал. 1 ППЗСПЗЗ /в ред. обн. в ДВ бр. 72/24.08.1993г/, според който при продажба на търг на недвижими имоти, ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери определени по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, като съгласно, ал. 2 купувачът плаща тръжната цена, както следва: стойността на постройките - по сметка на ликвидационния съвет, а стойността на вещните права върху земята - по Републиканския бюджет, и разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 2 от 07.01.1994 г./, според която нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от ПЗР ЗСПЗЗ организации извън строителните граници на населените места, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земеделие" с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на ПК и на МЗГ. Въззивният съд е приел, че разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /в ред. им към м. декември 1993 г./ не само не забраняват, но и изрично предвиждат възможност за прехвърляне на правото на собственост върху прилежащата площ наред с прехвърляне на собствеността върху сградата. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ /в ред., обн. в ДВ бр. 45/1995 г./ и на чл. 45а ППЗСПЗЗ /в ред., обн. В ДВ, бр. 122 от 1997 г./, които предвиждат възможност лицата, придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да ползват и незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери, както и възможност да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг. Прието е също, че по отношение на прилежащия към закупената сграда терен са проведени процедура по определянето му с протокол от 31.01.1994г. и скица, и оценяването му, като цената е заплатена от ищцата, но не по сметка на Републиканския бюджет, а по сметка на ОбНС-С.. Въззивният съд е посочил, че липсва изричен писмен договор, по силата на който ищцата да е закупила от ЛС на ТКЗС прилежащия терен към закупената след проведения търг стопанска сграда. Направил е извод, че фактическият състав по прехвърляне на собствеността не е завършен, поради което ищцата не е придобила собствеността върху прилежащия терен. Посочено е също, че такъв писмен договор не е описан и в приложенията към издадения констативен нотариален акт №707, т.IV, д.№1275/1995г., с който ищцата се е снабдила, поради което същият удостоверява вече възникнало право на собственост въз основа на договора за покупко-продажба само върху сградата, но не и върху прилежащия терен. Отбелязано е също, че ищцата е внесла сумата за закупуването прилежащия терен не по сметка на Републиканският бюджет, каквото е изискването на чл. 48а, ал. 2 ППЗСПЗЗ. В мотивите си въззивният съд е посочил, че не са били налице предпоставките за възстановяване на процесния имот на ответниците, като наследници на Г. С. в стари реални граници реда на ЗСПЗЗ, като се позовава на разпоредбата на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ, според която земите в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС и други селскостопански организации се възстановяват, но само ако не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради. Сочи се, че тези прилежащи терени могат да бъде придобити само от купувачите на тези сгради, каквато в случая е ищцата, но същата не е сключила валиден договор за покупко-продажба на прилежащия терен към закупената от нея сграда и не е придобила собствеността. При така изложените мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Нито един от трите формулирани въпроси не отговаря на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос: "Кой е собственик на процесния имот?" изисква преценка на събраните по делото доказателства, свързан е с правилността на фактическите и правни изводи на съда и е неотносим за производството по чл. 288 ГПК, поради което не може да обоснове наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Вторият и третият въпрос: "Добросъвестен владелец ли е Й. Т. С. и констативният нотариален акт поражда ли правни последици ?" и "Налице ли е придобивна давност за ищцата на основание чл. 79 ЗС?" са пряко свързани с фактите по делото, и по тях въззивният съд не е формирал решаващите си изводи, поради което не осъществяват характеристиките на правен въпрос по смисъла на общия критерий, въведен с чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че ищцата в исковата си молба е твърдяла, че е придобила собствеността върху сградата и прилежащия и терен въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №707, като не е навела в условията на евентуалност твърдение, че е придобила имотите по давност. Действително въззивният съд е възпроизвел в мотивите си част от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели, но не е извел правни изводи за осъществявана фактическа власт доколкото е изследвал принадлежността на правото на собственост само на заявеното от ищцата в исковата молба придобивно основание – договор за покупко-продажба. Въззивният съд е отхвърлил предявения от ищцата иск за собственост върху земята с оглед развитите съображения за липсата на представен по делото писмен договор за покупко-продажба с предмет прилежащия към сградата терен. Изискването касаторът да е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване на решението да не бъде допуснато. За прецизност на изложението следва да се отбележи, че посоченото в касационната жалба Решение №153 от 18.11.2019г. на ВКС по гр. д. №3645/2018г. действително се отнася за придобиването на имот от Ликвидационен съвет на ТКЗС, но въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по въпроса дали липсата на надлежно издадена по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ скица за обособяване на прилежащ терен към съществуваща сграда има за последица нищожност на сделката за продажба поради невъзможен предмет. Доколкото по цитираното дело договорът за покупко-продажба, вкл. и на земята е бил обективиран в нотариален акт, т.е. фактите се напълно различни, то и даденото в него разрешение по никакъв начин не може да намери приложение в настоящия казус. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал.2 ГПК. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Не се установява и очевидна неправилност на решението, тъй като това е такъв порок на решението, който може да бъде констатиран без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Въззивният съд е изложил мотиви, в които подробно е обсъдил доказателствата, събрани по делото по отделно и в тяхната цялост, вкл. във връзка с приетото по делото заключение на СТЕ, без да нарушава правилата на логическото мислене, изводите за установените по делото факти се явяват обосновани. Не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общо-приложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване. При този изход на производството пред настоящата инстанция в тежест на касаторката следва да се възложат направените от ответниците по касация разноски. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение