Определение № 683 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба от ищцата по делото Ц. Д. С. срещу решение №24/20г., постановено по в.гр.д. 1537/19г. на ОС [населено място], с което искът и по чл.200 КТ във връзка с чл. 201, ал.2 КТ и чл. 52 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1250лв. до 20000лв., предявен срещу работодателя „Рийджън Фруут” ООД за претърпяна трудова злополука на 17.12.2018г., когато при работа с пресата за плодове е притиснат петият пръст на лявата и ръка, а при лечението се е наложила ампутацията му. В жалбата се оспорва решението в частта, в която е определен размер от 5000лв. на обезщетението за претърпени болки и страдания по чл. 52 ЗЗД, както и определения процент съпричиняване от 75%. Становището на касатора е, че не е действала при груба небрежност, а обичайният размер на обезщетението в подобни случаи е 15000лв.. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: как се определя размера на обезщетевието по чл. 52 ЗЗД и длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства, които водят до увеличаване, респективно намаляване на обезщетението в сравнение с обичайно присъждания среден размер за подобни случаи; кога е налице груба небрежност; длъжен ли е съдът да обсъди свидетелските показания заедно с останалите доказателства по делото като прецени заинтересуваността на свидетелите. Цитирана е практика на ВКС, която според ищцате е в противоречие с разрешените въпроси от въззивния съд. В срока за отговор работодателят е възразил за липсата на основание за допускане на касационно обжалване. Според него въпросите не са обуславящи и решението на въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС. За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо въззивният съд да е дал отговор на поставени от касатора въпроси, които са от значение за изхода на делото, но в противоречие с практиката на ВКС. В случая въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението е 5000лв., защото била установена непълна ампутация на петия пръст на лявата ръка, изцяло заздравели раневи белези, незасягане и нормално функциониране на ставата, захватът се извършва нормално с малък дефицит, не е установена степен на инвалидност, през време на разрешения отпуск за временна нетрудоспособност, ищцата е полагала труд по собствена воля. А за да определи процентът съпричиняване на 75%, въззивният съд е приел, че ищцата се е отклонила от установените правила за работа, като вместо машината да се оперира винаги от двама души, които са в безопасната зона от страни на машината, всеки от тях натиска бутона за потвърждаване и запуск от негова страна едновременно, машината не може да се стартира без да са натиснати и двата бутона от двете страни едновременно, а при нужда от екстремно спиране, било за корекции на материала или при настъпил инцидент, машината е оборудвана с „авариен бутон“, който моментално я изключва, до неговото повторно натискане, ищцата обратно на тези правила съвсем съзнателно е започнала работа сама чрез заобикаляне на монтираните защити на машината, извършване на корекция на материал, след привеждането в експлоатация на машината, незадействане на аварийния бутон преди извършването на корекцията, поставянето на ръката между пресиращите части на машината. Освен това въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че ищцата е предприела работа с машината сама и въпреки предвидената санкция от работодателя- глоба от 50лв. при работа с машината от един работник. При тези решаващи мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС не намира основание за допускане на касационно обжалване, защото не се установява допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Цитираната практика на ВКС по чл. 52 ЗЗД (р.№310/19г. на ВКС ІV ГО и др.) се отнася за обезщетения от около 16000лв. при загуба на пръст на ръка, но в нея са посочени група от обстоятелства, които водят до увеличаване размера на обезщетението- инвалидизация, предписание за трудоустрояване, загуба на част от хватателната функция на ръката и др.. Докато в настоящия случай въззивният съд е установил група от обстоятелства, които водят до намаляване размера на обезщетението. Въззивният съд се е съобразил със съдържанието на понятието „груба небрежност“, изяснено от практиката на ВКС. Съгласно решение по гр.д. 246/19г. на ІІІ ГО грубата небрежност е форма на вината- работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която най- небрежния би положил. Доколкото се касае за количествена разлика между грубата и обикновената небрежност, грубата небрежност е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори и най- небрежният би положил някаква грижа. А в настоящия случай въззивният съд е приел, че ищцата не е предприела никаква грижа за безопасност, като за определянето на процент съпричиняване над 50%, съдът се е мотивирал, че са пренебрегнати пет форми на защита и безопасност, включително е игнорирана предвидената от работодателя финансова санкция за нарушение на забраната да се работи с процесната машина само от един работник. Не е налице и противоречие с практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност, а при противоречиви свидетелски показания да посочи кои счита за достоверни и защо. Съдът е кредитирал показанията на св. К. и И., защото съответстват на Протокола за установяване на трудова злополука, който е с обвързваща доказателствена сила за причините и механизма на увреждане (чл. 58, ал.6 КСО). Поради това и като изолирани не са възприети показанията на св. А., леля на пострадалата ищца, за причината относно трудовата злополука (според нея машината е била развалена). Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО