Определение № 60444 от 02.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3929/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – гр. София, чрез юрк. М. И., против решение № 4887 от 11 август 2020 г., постановено по гр.д. № 15906/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 158396 от 28 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 75537/2016 г. по описа на районния съд в гр. София, с което е признато за незаконно и отменено извършеното със заповед № 45-01-464/04.11.2016 г. уволнение на И. Х. К. от длъжността „старши инспектор“ в отдел „Летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства“, дирекция „Авиационна безопасност“ при касатора, К. е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност, и касаторът е осъден да му заплати сумата 22758 лева обезщетение за периода 04.11.2016 г.-04.05.2017 г., през който е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяването на иска. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд не е анализирал доказателствата, представени от касатора в хода на делото пред районния съд, доказващи извършеното нарушение на трудовата дисциплина от К.; не били съобразени и неговите обяснения, в които той твърди и не отрича, че е завил и развил „няколко болтчета“ по летателния апарат. Според касатора това действие е вид техническа интервенция в проверявания самолет, което инспекторът не е имал право да извърши, но съдът не го е съобразил, въпреки въззивната жалба и писмените бележки. Съдът освен това е отказал да обсъди приложимата уредба на ЕС – прегледът на летателната годност на инспекторите според т. М.Б.902, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 1321/2014 г. на Комисията от 26 ноември 2014 г. относно поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и относно одобряване на организациите и персонала, изпълняващи тези задачи, включва изпълнението единствено на документален преглед съгласно изискването на т. М.А.710 от Регламент (ЕО) № 1321/2014 г. Поддържа се, че прегледът на летателната годност изисква визуална инспекция, която налага отваряне на панели, тестване на аварийно оборудване, както и посочените в т. М.А.710, б. „с“ от Регламент (ЕО) № 1321/2014 г. действия, но в никакъв случай не изисква пряк контакт с проверяваната машина, какъвто е осъществен в случая, и какъвто К. не отрича да е извършил, а според сочените правила всякакви фактически и физически намеси в проверявания летателен апарат са недопустими за инспекторите. Според приложени писма К. е извършил изпълнение на техническо обслужване и укрепване на основни елементи от системата за управление на самолета, двигателя и друго оборудване, смазване и гресиране на основните възли на въздухоплавателното средство, без да има право на това. Съдът е взел предвид само изявленията на К., но не и доказателствата, представени от касатора. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответникът И. Х. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. Л.-Н., в писмен отговор иска недопускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество. Въззивният съд взема предвид, че страните са били в трудово правоотношение, по което ищецът заемал длъжността „старши инспектор“ в отдел „Летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства“, дирекция „Авиационна безопасност“ при касатора; със заповед от 29.09.2016 г. ищецът бил командирован със задача преглед на летателна годност на въздухоплавателно средство във връзка с подадено заявление от собственик на самолет; проверката била извършена на 30.09.2016 г.; със заповед от 04.11.2016 г. му било наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ за това че, на 30.09.2016 г. при извършване на проверка на летателната годност на въздухоплавателно средство превишил правомощията си, като самоволно е извършил технически интервенции, свързани с манипулации на основни компоненти на въздухоплавателното средство – с действията си демонтирал основни люкове и панели на въздухоплавателното средство и самоволно извършил гресиране и укрепване с пластмасови затягащи елементи „свински опашки“ на основни възли от управлението на въздухоплавателното средство, без да е отразил това в техническия борден дневник на въздухоплавателното средство, като по този начин е иззел функции, които са в изключителна компетентност на сертифицираната организация за техническо обслужване на въздухоплавателното средство, което работодателят е квалифицирал като нарушение на разпоредбите на т. М.Б.902 (а), вр. М.А.710, АМС, М.А. 710 (б) и (с) от Регламент (ЕС) № 1321/2014; отклонявайки се от установената в регламента процедура, ищецът компрометирал въздухоплавателното средство, като по този начин поставил в опасност както екипажа и пътниците на въздухоплавателното средство, така и трети лица и имущество, които могат да бъдат увредени при евентуална авария на въздухоплавателното средство. С дадени писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ ищецът е посочил, че проверката на летателната годност е извършена документално и чрез оглед и физически преглед, като единственото, което е направил при процесната проверка, е било да съдейства на персонала на организацията за техническо обслужване, като поддържа и развие няколко винтчета по капак под тялото на самолета, под непосредствения поглед и съдействие на главния инженер, който, заедно с друго лице, свалил покривните капаци на двигателя. Счетено е, че работодателят, въпреки дадените му указания, не е доказал ищецът да е извършил описаните в заповедта за уволнение нарушения, за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание; отречено е в дадените от ищеца обяснения да се съдържа признание за извършване на посочените в заповедта нарушения, съставляващи техническо обслужване на въздухоплавателното средство; след като работодателят не е доказал фактическите основания (извършването от служителя на описаните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание действия), е без значение според работодателя кои правни норми служителят е нарушил с поведението си. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, съставляващи техническо обслужване на въздухоплавателното средство, каквито действия не е доказано да са извършени от ищеца. Касационният съд приема, че не се обосновава допускането на касационното обжалване по единствено поддържания от касатора довод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Касаторът счита, че неправилно във въззивното решение съдът е интерпретирал разпоредбите на М.Б.902, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 1321/2014 на Комисията от 26 ноември 2014 г. относно поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и относно одобряването на организациите и персонала, изпълняващи тези задачи, в които изрично било посочено, че инспекторът, който извършва преглед на летателната годност, трябва да притежава съответния лиценз съгласно Приложение III (част 66), или призната на национално равнище квалификация за персонал по техническо обслужване, която съответства на категорията на въздухоплавателните средства (когато чл. 5, § 6 се отнася до подзаконови актове на национално равнище), или образователна степен в областта на въздухоплаването или равностойна на нея степен, както и да е преминал подходящ курс за обучение по техническо обслужване на въздухоплавателни средства и техни компоненти, притежаването на каквато квалификация в хода на делото ищецът не доказал. Неправилно освен това съдът не преценил обясненията на К., приложени по делото, в които той твърди и не отрича, че е завил и развил „няколко болтчета“ по летателния апарат; подобно действие е вид техническа интервенция в проверявания самолет, която инспекторът не е имал правото да извърши, и така са нарушени правилата, посочени в т. М.А.710, б. „с“ от Регламент (ЕО) № 1321/2014. В практиката на ВКС ясно се застъпва разбирането, че очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища съдебни актове, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИД ГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия – т.е. порокът следва да е установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, без последното да съставлява особено тежък случай, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложеното от касатора твърдение за допуснат от въззивния съд особено тежък порок на съдебния акт, се свежда до позоваване на неправилно приложение на материалния закон във връзка с преценката на относимите за процесния случай правила на Регламент (ЕО) № 1321/2014, както и за допуснато процесуално нарушение, изразило се в неправилна преценка на доказателства по делото. Явно е, че в случая не се твърди пряко установимо от мотивите на съдебния акт тежко нарушение на закона или необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, или прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, или прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или грубо нарушаване на правилата на формалната логика, а и такова не се констатира от касационния съд. Липсата на правен въпрос по обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд препятства и възможността касационното обжалване да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията на ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Ответникът К. с писмения отговор претендира да му бъдат заплатени сторените за касационното производство разноски, но доказателства за извършени такива не се представят, поради което касационният съд не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,