Определение № 1114 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 913/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „М. „ АД[населено място] срещу решение №15 от 25.02.2010г по гр.дело № 651/2009г. на Хасковски окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото на въззивен съд ,в една част е отменено решение № 1099 от 30.12.2003г на ХРС и е уважен иска по чл. 200 ал.3 от КТ с присъждане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Като разрешенен в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос се изтъква необсъждането на доводи и факти, на които защитата е придавала значение - нарушение по чл. 188 от ГПК (отм).Според касатора се касае за преюдициален спрямо основанието на иска въпрос ,който в нарушение на указанията по ТР № 182000г на ОСГК е оставен без обсъждане: ищцата е напуснала работа по собствено желание,следователно сама се е лишила от претендираната с иска разлика ,като доход. Довод за противоречиво решаван въпрос(чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК )се поддържа предвид възприетото с решение от 28.12.2007г по гр.д № 862/2007г на САС .Обратно на обжалваното разрешение ,с приложеното решение на САС е прието ,че след влизане в сила на чл.56 ал.2 и чл. 62 - 63 от КСО професионалното заболяване се установява единствено по съответния ред ,с решение на Т. или НЕЛК .В настоящия случай работодателят оспорва да е налице валидно основание за ангажиране на отговорността му, но съдът е приел иска за доказан по основание. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата на касатора за противоречие със задължителните указания по ТР № 1 / 2000г по гр.д. № 1 / 2000г на ОСГК е аргументирана с довода, че изтъкването на един факт от защитата, какъвто е подаването на молба ,т.е съгласието на ищцата да напусне заеманата при работодателя работа и прекратяването на трудовото правоотношение, било преюдициален въпрос, по естество процесуален „за определянето на основателността на иска „ и обуславяло процесуални действия на въззивния съд, каквито не са извършени. При горната аргументация Върховен касаионен съд не приема довода ,че е повдигнатият въпрос е процесуален по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК и че е налице противоречие с някое от указанията по ТР № 1 / 2000г по гр.с. № 1 / 2000г на ОСГК. Настоящата ищца не е била трудоустроена при работодателя, безспорно трудовото правоотношение е било прекратено при основанията на чл. 325 т.9 от КТ. Това е и обстоятелството, изтъкнато и обсъдено в съобразителната част на решението ,тъй като е релевантно. По чия инициатива е станало освобождаването от работа е без значение ,поради което необсъждането му в настоящия случай не поставя процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие със задължителната практика. Върховен касаионен съд не приема и довода за наличие на противоречиво решаван въпрос във връзка с установяване характера на заболяването като професионално. Приложеното решение от 28.12.2007г по гр.д № 862/2007г на Софийски апелативен съд кометнира случай, при който по делото не е представено и не се е поддържало да има експертно решение на съответен орган, установяващ професионално заболяване по съответния, предвиден в КСО ред. По насотящето дело такива решения има и те са представени(ЕР №2302/2001 ва Т., ЕР №0089от 25.01.2002г на НЕЛК за определен процент ТНР поради професионално заболяване ),поради това и основанието на иска е прието за установено .Обжалваното разрешение не е в отклонение от цитираната практика и основание за допускане на касационната жалба до разглеждане, по същество не е налице. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.