Определение № 730 от 05.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2018 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р. и от Р. И. М., Д. П. М. и В. П. М. против въззивно решение № 32 от 1.02.2018г. по в.гр.д. № 846 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе, с което е отменено решение № 3187 от 5.07.2017г. по гр.д.№ 3447/2015г. на Районен съд Русе, в частта в която исковете за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, предявени от Р. И. М., Д. П. М. и В. П. М. са отхвърлени над сумата 41 400лв.до 56 000лв. за Р. М., над 31 500лв.до 48 000лв. за Д. М. и над 34 200лв.до 48 000лв. за В. М. и вместо това е постановено друго, с което е осъдено [фирма] да им заплати допълнително сумите от 14 600лв.за Р. М., 16 500лв. за Д. М. и 13 800лв. за В. М., като е потвърдено решението в останалата част. Сумите са присъдени ведно със законната лихва, считано от 19.12.2009г. и при участието на трето лице помагач ЗАД [фирма] [населено място].

Срещу подадената от [фирма] касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.

К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

В. съд е приел,че реално причинените на ищците неимуществени вреди са установени в размер на 70 000лв. за съпругата на пострадалия и по 60 000лв. за децата му. Уважил е иска в горепосочения размер, след като е приел съпричиняване на вредоносния резултат поради груба небрежност от 20%, които е приспаднал. Приложението на чл.201 ал.2 КТ е мотивирал със следното: пострадалият е тръгнал между 22ч.и 23ч., „по необясними причини”, при лоши метеорологични условия /ниски температури, силен вятър, снеговалеж, заледявания/, които са станали причина конвоят да бъде спрян на убежище, от своя шлеп през по-ниската, непочистена секция към шлепа на свидетеля К., без спасителна риза, с която има данни, че е разполагал. Съдът е приел, че с това си поведение, пострадалият е нарушил чл.281 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя и чл.33 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд. До тези изводи, въззивният съд е достигнал независимо, че тялото на пострадалия не е намерено, същият е бил за последно видян около 23ч. на 19.12.2009г. от свидетеля К., в момент, в който се е движел към шлепа си. /Смъртта му е обявена с решение от 20.03.2015г. по гр.д.№156/2015г.на Р./. Съдът, в мотивите си, изрично е посочел, че няма да коментира твърдения за допуснати от страна на работодателя нарушения на Закона за здравословните и безопасни условия на труд, поради липса на изрично наведени в този смисъл доводи в исковата молба и в подадената въззивна жалба.

При тези мотиви, касаторът [фирма], желае да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „Коя е датата, от която се дължи обезщетението за забава в случай на обявена смърт по съдебен ред – датата на обявяване на смъртта или от влизане в сила на съдебното решение?” Отделно счита постановеният съдебен акт за очевидно неправилен, без да излага конкретни доводи във връзка с това основание за допустимост.

К. Р. И. М., Д. П. М. и В. П. М., в представеното изложение се позовават на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 – противоречие с конкретно цитирани решения на Конституционния съд във връзка със значението на безопасните условия на труд, по следните поставени три въпроса:

1. Допустимо ли е изменение на основанието на предявения иск в първото по делото съдебно заседание и налице ли е такова изменение, при положение, че ищцовата страна е заявила различно от посоченото в исковата молба основание, то е вписано в протокола и противната страна не е възразила?

2. Допустимо ли е да се приеме, че е възможно съпричиняване от работника при нарушаване на изискванията за безопасни условия на труд?

3. Какъв е критерият за определяне на степента на съпричиняване, ако е допуснато такова при нарушени безопасни условия на труд, при липса на конкретно установени факти по случая, а само налични косвени и при това непълни?/Например от установеният факт, че е била зачислена спасителна риза, не следва извод, че тя не е носена, след като не е намерена и липсва след изчезването на моряка/.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне само по касационната жалба на физическите лица и то по въпросите, касаещи предпоставките, при които се приема, че действията са извършени при груба небрежност под формата на самонадеяност, които освен, че отговарят на изискванията за общо основание за допустимост /свързани са с решаващите мотиви на въззивния съд/, още и са разрешени в противоречие с установената съдебна практика, т.е. налице е специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно решение № 79 от 27.02.2012г. по в.г.д.№ 673/2011г. на ІV г.о. на ВКС - грубата небрежност е „тежко нарушение на дължимата грижа, при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне.”. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи - когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, но вината на пострадалия не може да се предполага - доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл.201 ал.2 КТ е на работодателя, и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата /вж. решения №62 от 24.02.2015г. по гр.д.№ 2798/14г. на ІVг.о./

Другият поставен въпрос от касаторите Р. И. М., Д. П. М. и В. П. М., не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото е ирелевантен за спора. Въпросът за изменението на иска в първото заседание за разглеждане на делото е изрично уреден в чл.214 ГПК, но в случая подобно действие въобще не е било предприемано.

По поставените от касатора [фирма] въпроси, касационно обжалване не следва да се допуска, защото са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика. Въпросът за релевантните обстоятелства, въз основа на които се определя размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е налице многобройна практика, установяваща че те са различни при всеки отделен случай, като съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени факти по делото и да изложи мотиви защо приема, че са от и какво е тяхното значение за случая, въз основа на което да определи дължимия размер и в случая това е направено от въззивния съд.

Обезщетението за забава в случай на обявена смърт по съдебен ред, се присъжда от датата на обявяване на смъртта, защото съгласно чл.551 ал.1 ГПК – въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смърт. Съставеният акт за гражданско състояние има пълна доказателствена сила за отразените в него данни и в случая те са, че смъртта на П. М. е настъпила на 19.12.2009г.,в 23 часа, от която дата и съдът е присъдил съответното обезщетение.

Мотивиран от изложеното, като счита, че е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение