Определение № 3911 от 04.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2025 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Р. Д. Р., чрез адвокат М. С., срещу въззивно определение № 7940 от 22.04.2025 г. на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д. № 3571/2025 г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Поддръжа, че в случая е налице трудов спор, свързан с възникването на трудово правоотношение, а Кодексът на труда не съдържа забрана за атакуване на актовете на работодателя по повод провеждането на конкурс за назначаване на работа, поради което и атакуването на такива актове се явява допустимо и основателно. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС е определил за компетентен по спора общия съд, в случая – СРС. Въззивният Софийски апелативен съд, като потвърдил определението на първостепенни Софийски районен съд, намерил, че съдебното производство е недопустимо и е прекратил същото, образувано по жалба на Р. Р. срещу заповед № РД-04-02/08.01.2024 г. на европейския делегиран прокурор, с която са определени спечелилите конкурс за длъжността “прокурорски помощник“ в администрацията на европейските делегирани прокурори. Р. е участвал в конкурса, но не е сред класираните. Въззивният съд изяснил, че трудово правоотношение въз основа на конкурс възниква едва от деня на получаване на съобщението от класирания кандидат. Обявяването на конкурса, допускането до участие в него, както и самото му провеждане, както и обявяването на класиралите се лица, са действия, насочени към подготвяне на възникването на трудово правоотношение, без сами по себе си да го пораждат, поради което оспорването им по съдебен ред е недопустимо. Жалбоподателят обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с въпросите: Провеждането на конкурс за назначаване на определена длъжност, представлява ли подготовка за създаване на трудово правоотношение; като се има предвид, че конкурсът, който е предвиден за назначаване на “прокурорски помощник“ в Европейската прокуратура, е с правила и изисквания, предвидени в ЗСВ, допустим ли е съдебен контрол, в случай че бъдат нарушени правилата и разпорежданията при провеждането му, тъй като се касае за назначение в съдебната система. Счита, че въпросите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Съставът на Върховния касационен съд намира, че по поставените въпроси няма основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От една страна, липсва обосновка за допълнителните предпоставки, предвидени в цитираната разпоредба, което само по себе си изключва възможност за допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза (така трайната съдебна практика, вкл. задължителната за съдилищата и всички субекти в страната – ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Върховният касационен съд многократно се е произнасял и, че бланкетното цитиране на чл. 280, ал. 1 ГПК или възпроизвеждане на уредените в нормата хипотези, не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване. Несъгласието с постановеното от съда също не е такава обосновка. От друга страна, без всякакво значение е дали е налице „подготовка за създаване на трудово правоотношение“, нито това, че се касае за длъжност „прокурорски помощник“ в администрацията на европейските делегирани прокурори, защото това няма да доведе до промяна в резултата по спора и крайното заключение за недопустимост на съдебното производство. Няма никакво съмнение в съдебната практика, а и в правната теория, че начинът на възникване на трудовото правоотношение при конкурс определя същностните различията с трудово правоотношение, възникнало чрез сключване на трудов договор по чл. 61, ал. 1 КТ, като във втория случай изборът на работника или служителя за изпълнение на определена длъжност се извършва лично от работодателя, без качествата, знанията и подготовката на служителя да изпълнява длъжността да са били предмет на предварителна проверка. При конкурса трудовото правоотношение възниква от деня, в който класираните кандидати получат съобщение за резултата. Не възниква трудово правоотношение с участници в конкурс, щом те не са измежду класираните на нужните предни места, както и щом липсва завършващото действие по чл. 96, ал. 1 КТ, без което няма възникване на трудово правоотношение от конкурс. За съдебните помощници, вкл. този на европейския делегиран прокурор, няма предвидени различни правила. Всички те са съдебни служители съгласно чл. 245 ЗСВ и чл. 17 от Правилника за администрация на европейските делегирани прокурори. Назначават се, ако са издържали конкурс за съдебен служител, т.е. прокурорският помощник на европейския прокурор не се третира различно от всички други съдебни служители, а допълнителните изисквания по чл. 46, ал. 2 от Правилника нямат отношение към това правило. Съгласно чл. 342, ал. 2 от ЗСВ редът за провеждане на конкурс за всички съдебни служители се определя с правилника на администрацията на съответния орган на съдебната власт, в случая - от Правилника за администрация на европейските делегирани прокурори (Правилника), който предвижда изрично в чл. 46 относимост още и на разпоредбите на ЗСВ и на КТ. След проведен конкурс за прокурорски помощник на европейския делегиран прокурор, комисията класира кандидатите съобразно получения от тях резултат, след което, в 3-дневен срок от приключване на конкурса, представя на европейския делегиран прокурор протокол от проведения конкурс и документите на класираните кандидати. Той определя със заповед лицето, класирано на първо място, за спечелило конкурса. По силата на чл. 96 КТ, доколкото няма други специални правила, трудовото правоотношение възниква от деня, в който класираното на първо място лице съгласно заповедта, е получило съобщението за резултата. Заповедта по чл. 44, ал. 2 от Правилника, с която се обявява кандидатът, спечелил конкурса за прокурорски помощник, не подлежи на обжалване пред съд – административен или общ, без значение дали тази заповед ще бъде определена като административна или не, дали е част от процес за възникване на трудово или служебно правоотношение. Нормата на чл. 357 КТ сама по себе си също не дава подобна възможност – не само по отношение на указаната по-горе заповед на европейския делегиран прокурор, но и за всички други случаи на проведени конкурси за заемане на длъжност по чл. 89 от КТ, което не създава никакви затруднения или противоречия при тълкуване на правната норма в практиката на Върховния касационен съд и на Върховния съд на РБ. Недопустимостта да се обжалва пред съд акт, с който се обявяват лицата, спечелили конкурс, се отнася и до всички други случаи за заемане на длъжност в общата и специализираната администрация в органите на съдебната власт, което кореспондира и на законовата уредба за заемане на длъжност въз основа на конкурс в действащото законодателство – за други държавни служители по служебно правоотношение и за работници и служители по трудово правоотношение. Подобно законодателно разрешение съответства и на необходимостта от равностойно третиране на изброените групи служители и работници при заемане на длъжност въз основа на конкурс. В заключение, няма основание за допускане на касационно обжалване, вкл. и при извършената от съдебния състав служебна проверка относно наличието на някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, съдът