Решение № 4236 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4251/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.36 ЗСВ. Образувано е по жалба на А. Б. М. от гр. София, чрез адв. Арнаудов, срещу Решение по т.12.1 от Протокол №6 от дистанционното заседание на Прокурорската колегия на ВСС от 12 февруари 2025г. С жалбата се излагат аргументи за нищожност на акта, а също така и за неговата незаконосъобразност по същество, поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила, неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Настоява се за обявяване на неговата нищожност, респ. за отмяната му. Претендират се и разноски. От страна на А. М. е направено и искане по реда на чл.629 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпрос, формулиран от процесуалния му представител в проведеното о.с.з. на 16.09.2025г., а именно: съвместима ли е с чл.19 §1, ал.2 от ДЕС, във вр. с чл.47 от ХОПЕС, респ. с принципа за независимост на съдиите, прокурорите и следователите, практиката на държава-членка, членовете на орган на съдебната система в нея, които са избрани от нейния парламент с определен мандат и изпълняват кадрови правомощия, вкл. и във връзка с възстановяването на жалбоподателя на магистратска длъжност, да осъществяват същите, без това да почива на изрично правно основание в националното законодателство, съдържащо точни и ясни правила, които регламентират изпълнението на тези функции и когато не е гарантирано, че продължаването на тази практика е ограничено във времето. Ответникът – Прокурорската колегия(ПК) на ВСС, чрез юриск. Антова, намира така подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспореното решение и настоява за отхвърляне на жалбата срещу него. Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество и за основателна, поради следните причини. В оспореното решение на ПК на ВСС е отбелязано, че то е прието в изпълнение на влязлото в сила съдебно Решение № 12336 от 14.11.2024 г. по адм. дело № 7022/2024 г. по описа на Върховния административен съд, във връзка с молба от А. М. – инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет от 17.05.2024 г., с искане за възстановяване на длъжност „следовател" в Следствения отдел(СО) на Софийска градска прокуратура(СГП). В тази връзка следва да се отбележи, че предмет на приключилото дело на ВАС на РБ е бил правен спор между същите страни относно законосъобразността на следните решения на колегията: решения по Протокол №22 от дистанционното заседание, проведено чрез видеоконферентна връзка на 05.06.2024 г. на Прокурорската колегия, която, на основание на § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Конституцията на Република България, изпълнява функциите на Висш прокурорски съвет, а именно: по т. 2.1., с което приема за сведение молбата от А. М. от 05.06.2024 г., с която той оттегля молбата си от 17.05.2024 г.; по т. 2.2., с което отменя, на основание чл. 99, т. 2 АПК, решението си по Протокол № 49 от 22.12.2023 г., по т. 1.3., с което на основание чл. 50, ал. 1 от ЗСВ, М. е възстановен на заеманата преди избора длъжност „следовател“ в Следствения отдел в СГП, считано от датата на встъпване в длъжност на новоизбраните членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), по т. 2.3., с което не възстановява, на основание чл.132а, ал. 4, изр. второ от Конституцията на Република България, А. М. – инспектор в Инспектората към ВСС (до 17.05.2024 г.), на длъжност „следовател“ в СО на СГП, тъй като не са изминали две години от приключване на мандата му като инспектор, считано от 17.05.2024 г., както и поради това, че същият не спазва в цялост изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи и не притежава в пълнота необходимите нравствени качества, за да бъде възстановен на длъжност „следовател“ в СО на СГП, а също така и решенията на органа от заседанието му на 22.05.2024г. по т.15.1, 15.2 и 15.3(Протокол №20), с които е било възобновено, на основание чл.99, т.2 АПК производството по негова молба от 21.12.2023г., като е изпратен доклад на административния ръководител на РП –Враца от 16.05.2024г. на Комисията по професионална етика(КПЕ) към ПК на ВСС и М. е бил поканен на следващото заседание на ПК за изразяване на становище. Със съдебното си решение от 14.11.2024г. съставът на ВАС на РБ оставил без разглеждане жалбата и прекратил съдебното производство в частта по оспорване решенията по т.2.1 от заседанието на 05.06.2024г. и по т.15.1,т.15.2 и т.15.3 от заседанието на 22.05.2024г., отхвърлил жалбата на М. против акта по т.2.2, с който ПК на ВСС е отменила по реда на възобновяването предходното си решение от 22.12.2023г. за възстановяване на М. на заеманата преди избора му за инспектор длъжност „следовател“ в СО на СГП. Освен това е отменил акта на колективния орган по т.2.3, с което същият не е възстановен на основание чл.132а, ал.4, изр. второ от КРБ на заеманата преди това от него магистратска длъжност, като в последната част е върнал преписката на ПК за ново произнасяне, при съобразяване на мотивите, изложени в същото съдебно решение. Именно с оглед на това връщане е и развилото се ново производството пред административния орган, който е приел акта си от 12 февруари 2025 г. – предмет на съдебен контрол за законосъобразност по това дело. Само за пълнота настоящият състав следва да отбележи, че има различно мнение за това какво е било значението на извършеното от М. оттегляне на молбата му от 17.05.2024 г. по чл.99, т.2 АПК, направено преди произнасянето на компетентния да я разгледа орган по същество, респ. какъв е бил характерът и правното действие на волеизявлението, нуждаещо се единствено от получаване(т.е. достигане до адресата си), за да породи целените правни последици. Доколкото обаче тези въпроси са били окончателното разрешени с влязлото в сила съдебно решение, то те не формират извод, подлежащ на преценка от настоящия състав. С оглед на това, концентрирането на настоящия спор е единствено по въпросите, касаещи предпоставките за възстановяване на жалбоподателя на заеманата преди избора му като „инспектор“ в Инспектората към ВСС длъжност „следовател“. В тази насока следва да се отбележи, че общата законова рамка предвижда, че „При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите, подали молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, се възстановяват на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател“. В разглеждания случай, в административната преписка е налична заповед от 17.05.2024г. на главния инспектор, с която както и във връзка с подадено същия ден писмено уведомление от М., е обявено за прекратено трудовото му правоотношение на длъжността „инспектор“ на основание чл.325 ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.339 ал.1 КТ., т.е. правоотношението, възникнало от избора, осъществен от Народното събрание, е било прекратено поради изтичане на уговорения срок (мандат). Тук следва да бъдат съобразени и задължителните разяснения, дадени от КС на РБ в мотивите на Решение №12 от 27.09.2022 г. по к. д. № 7/2022 г., че когато няма предвидено друго правно средство срещу блокиране на работата на един конституционно установен държавен орган, продължаването на осъществяването на функциите на този орган чрез конкретния персонален негов състав до осъществяване на нов избор/назначаване (изцяло или попълване) е конституционосъобразно. С оглед осигуряване на тази непрекъсваемост и на това основание М. е изпълнявал и длъжността(функцията) на „инспектор“ към Инспектората на ВСС към релевантния момент, поради което е налице предпоставката за приложение на чл.50 ал.1 ЗСВ, изискваща същинското изтичане на мандата и заявено изрично несъгласие на лицето да продължи да изпълнява тази функция. В тази връзка самата законова разпоредба на чл.50 ал.1 ЗСВ насочва към прекратяване на правоотношението с лицата, заемащи длъжността „инспектор“, вкл. и на основанието по чл.48, ал.1, т.1 ЗСВ, но последната хипотеза, както и всичките изброени такива по ал.1 имат като основна предпоставка преценката за освобождаване да се прави от органа по назначаване преди изтичане на дадения мандат. Тези правноуредени възможности не се отнасят до случаите, в които е налице продължаване изпълнението на възложените функции, т.е. в случаите на "несъщинско удължаване" на определения мандат(както това е дефинирано в цитираното по-горе решение на КС), с което удължаване не се засягат нито установения срок, нито реда за избиране на съответния държавен орган така, както те са предвидени в Конституцията. В тази връзка е необходимо да се посочи, че поначало законодателната уредба, спомената по-горе, предвижда и хипотеза(чл.48 ал.1, т.5 ЗСВ), която дава възможност на органа, осъществил избора да прекрати правоотношението с избрания „инспектор“ и поради извършено от него тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. От наличните с преписката писмени доказателства не се установява органът по назначаване да е задействал подобна хипотеза, тъй като именно той е този(Народното събрание, действащо като избирателно тяло), който упражнява конкретните правомощия на работодателя(учреждението, в което съществува щата, заеман от М.) в тези случаи. По този начин въпросите, свързани с основанието за прекратяване на съществувалата правна връзка на М. като „инспектор“ са били разрешени, но не и от ВСС, действащ или чрез Пленума, или чрез някоя от двете си колегии. От своя страна компетентната в случая Прокурорска колегия на ВСС следва да извърши преценка по заявлението на М. за възстановяване по чл.50 ал.1 ЗСВ, но тази преценка не се извършва при абсолютен „автоматизъм“. В тази връзка неоснователно е възражението на защитата на оспорващия, че в случай като този органът следва да приеме решението си при „обвързана компетентност“. Именно в посоченото и от страната Решение №6 от 11.05.2021 г. на КС по к. д. № 15/2020 г. е развита последователно тезата, че в случаи, когато преценява молби за възстановяване на бивши членове на ВСС или на Инспектората към ВСС, не се отнема свободата на Висшия съдебен съвет за суверенна преценка при упражняване на дейността по чл.129, ал. 1 от Конституцията, тъй като предписан от законодателя подобен автоматизъм на действие на съответните колегии на ВСС би довел до нарушаване на независимостта на съдебната власт (цитирано там е и Решение № 2 от 2019 г. по к.д. № 2/2018 г.). В тази връзка КС е отбелязал, че „заставянето“ на ВСС да действа в условията на „обвързана компетентност“ като автоматично удовлетворява подадени молби, не е съобразено с принципа съдебната власт сама да решава въпросите за назначаване, понижаване, преместване, освобождаване или възстановяване на длъжност съдиите, прокурорите и следователите, които правомощия се осъществяват чрез ВСС като специфичен съдебен орган с точно определени административни и организационни правомощия. Отбелязано е, че по този начин се утвърждава и принципа за независимост на съдебната власт. В този смисъл неоснователно е позоваване на защитата на М., която черпи аргументи от това решение на КС, за да установи тезата си за незаконосъобразност на акта на ПК на ВСС. По отношение развитите доводи за нищожност на решението, касателно изтеклия отдавна мандат на избраните членове на колегията. В тази връзка следва да се отговори и на искането за отправяне на преюдициално запитване по формулирания в откритото съдебно заседание от 16.09.2025г. конкретен въпрос. Искането на жалбоподателя М. в тази връзка следва да се остави без уважение. Конституционният съд на Република България се е произнесъл относно понятието "мандат на орган на власт" в свое Решение № 13 от 15 декември 2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г., обн. ДВ, бр. 102/30.12.2010 г. Според решението, мандатът представлява установен период от време, в който орган на публичната власт осъществява правомощия, предвидени в Конституцията или в закон. Мандатът на органа предопределя и времевия обхват на изпълнението на функциите от неговия персонален състав, но органът на власт не престава да съществува дори неговите членове да са в невъзможност да изпълняват определените им властнически правомощия и упражняването на власт. Трябва да се отбележи, че има съществена разлика между изтичане на мандат на членове на колективен орган и функционалното съществуване на органа като част от конституционноустановените органи на държавна власт в страната. Принципът за разделение на властите, установен с Конституцията на Република България и по същество основен постулат в демократичното общество, не би могъл да съществува, ако поради изтичане на мандатите на отделните членове на колективен орган от държавната власт се приеме, че органът не притежава компетентност да приема решения в рамките на възложените му правомощия. Според последващата тълкувателна практика на Конституционния съд на Република България (Решение № 12/2022 г. по к. д. № 7/2022 г., Определение № 7/2023 г. по к. д. № 9/2023 г.) и според тълкувателната практика на СЕС (Решение по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23), когато по отношение на членовете на конституционноустановен колективен орган на съдебна власт изтече законовоопределения мандат, органът не прекратява автоматично дейността си, тъй като важи принципът за гарантиране непрекъснатост на неговото функциониране, което осигурява върховенство на правото. В цитираното от защитата на жалбоподателя решение на СЕС е разгледан въпросът за изтеклите мандати на членовете на ИВСС и е изяснено, че в тази хипотеза следва да бъде ограничена възможността на ИВСС да упражнява някои от правомощията си, свързани с изпълнение на професионалните задължения на магистратите и с установяване на нарушение на тези задължения, които са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност или дори за освобождаването от състава на съдебната власт. Изтъкната е необходимостта от законодателно уреждане на ограничението на продължителността на мандата във времето, доколкото този орган има правомощия да засяга правната сфера на магистратите като извършва проверки на тяхната работа и в резултат на това има възможност да инициира дисциплинарни производства. Съгласно Определение № 8513/19.08.2025 г. по адм. дело № 6562/2025 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, в цитираното решение Съдът на Европейския съюз се е произнесъл само относно изпълнението на функциите на членовете на ИВСС, които ще засегнат независимостта на съдиите, ако не се осъществят посочените предпоставки в отговора на поставения въпрос, а не по отношение на всички законово определени правомощия на Инспектората. Направеното от СЕС тълкуване не може да бъде пряко съотнесено към дейността на ВСС, доколкото членовете на съответните колегии на ВСС имат, извън дисциплинарната дейност, множество други нормативно установени функции, посочени в чл. 30, ал. 2 и ал. 5 ЗСВ. В Решение по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 на СЕС от 30.04.2025 г. е дадена насока на националния съд за преценка дали издадените от такъв орган актове засягат независимостта на съдиите, ако не са осъществени посочените предпоставки в отговора на въпрос 1. За разлика от Инспектората на ВСС, спрямо ВСС е налице законова регламентация на ограниченията, които се налагат на този конституционен орган в условията на изтекъл мандат на членовете на този орган – чл. 33, ал. 4 и чл. 175, ал. 1 ЗСВ (в редакцията към 21.01.2025 г. - ДВ бр. 6/2025 г.). Следва да се има предвид и действащата норма на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, която налага времеви граници за определянето на временно изпълняващи функциите на ръководител на върховните съдилища и главния прокурор, като част от ограничаването на функциите на колективния орган на управление на съдебната власт, чиито членове изпълняват задълженията си в условията на изтекъл мандат. На следващо място, гаранции за независимостта на изборните членове на ВСС се съдържат в разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 ЗСВ, респективно в установените там несъвместимости за заемане на длъжността. Всичко изложено обуславя като последица оставяне без уважение на искането за отправяне на преюдициално запитване с посочените въпроси. Само за пълнота на изложеното следва да се отбележи, че уважаването на този аргумент на защитата би довело и до фактическа невъзможност жалбоподателят да бъде възстановен на заеманата преди това от него магистратска длъжност. С оглед на изложеното, не е налице основание да се приеме, че актът на Прокуроската колегия на ВСС е нищожен на това основание. Същият не е нищожен и поради това, че членовете на ПК не са се отвели при новото разглеждане на преписката. Това възражение се приема за неоснователно, вкл. и защото ПК на ВСС, в случая, действа като административен, а не като юрисдикционен орган. Персоналния субстрат на колегията е ограничен до броя на членовете си и действа само като колективен орган при разрешаване на конкретния въпрос. В тази връзка няма основание за отвеждане на членовете на Прокуроската колегия на ВСС, още повече, че новелата на чл.35 ал.1 ЗСВ ясно въвежда типа причини, обосноваващи извод за прилагане на този правен институт като обстоятелството, че същият персонален състав е решил този въпрос преди това не е измежду изброените, нито може да се подведе под хипотезата на „…други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност“. Неоснователна е и поддържаната с жалбата теза, че липсата на специална нормативна регламентация на законово и на вторично ниво на правно регулиране е довела до дефицити при подготвянето на приетото от ПК на ВСС оспорено решение в помощните му органи – Комисията по атестирането и конкурсите(КАК) на ПК на ВСС и Комисията по професионална етика(КПЕ) към същата колегия. Според настоящия състав на съда твърдяните дефицити биха били съществени, само ако са се отразили на изискванията за законосъобразност на крайния акт, след като законодателно не са налице специални изисквания(етапи) в дейността на подпомагащите органа подчинени звена, при упражняване на това конкретно негово правомощие. Основателни обаче са оплакванията, свързани с твърденията в жалбата за допуснати други нарушения на съществени процесуални правила, довели в крайна сметка и до неправилното прилагане на материалния закон. Преди всичко останало следва да се отбележи, че задължение на административния орган в случая е било да изясни фактите и обстоятелствата по всяка една от предпоставките, необходими да се произнесе мотивирано по заявлението за възстановяване на М.. В тази връзка „на разположение“ на ПК на ВСС е бил целият набор от доказателствени средства, позволени от процесуалния закон, за да се изяснят релевантните и необходими за произнасянето факти от социалната действителност. Доколкото за това производство не са налице специални правила(за разлика например от дисциплинарните производства срещу действащи магистрати), то при изясняване на казуса органът е могъл да ползва всички доказателствени средства, посочени в чл.39 ал.1 АПК, но при спазване на ограниченията в ал.2. От изложените мотиви в представения с преписката пълен стенографски протокол от заседанието, на което е прието атакуваното решение, се установява, че членовете на ПК на ВСС са приели, че единствената пречка да възстановяват М. на заеманата преди това магистратска длъжност е, че заявителят, към датата на преценката, повече не отговаря на изискванията по чл.162,т.3 ЗСВ, а именно да притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските съдии, предвид приетото становище на КПЕ. Доколкото в оспорения акт се реферира към предложението на КАК и решението на КПЕ, то следва да се посочи, че в предложението на КАК на ПК от заседанието и на 11.02.2025г. е посочено, че основанието да се формира подобен извод е във връзка с постъпило писмо от изпълняващия функциите „главен прокурор“ от дата 16.05.2024г., към което е бил приложен доклад от административния ръководител на РП – Враца по повод възникнал предния ден(15.05.2024г.) инцидент с участието на М., свързан с престоя на последния в хотел „Хемус“, гр.Враца, при който са били извършени от него действия, които са в разрез с общоприетите етични правила и норми и още повече с тези норми, които следва да спазват магистратите в работата си, а и в личния живот. Отбелязано е, че КПЕ(на заседанието и на 20.05.2024г.) е извършила преценка на изложеното в представения доклад, което и е дало повод да приеме, че М. не спазва в цялост изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи и не притежава в пълнота необходимите нравствени качества, за да бъде възстановен на длъжността „следовател“. В акта на КАК е отбелязано, че доколкото към 15.05.2024г. М. е заемал длъжността „инспектор“ ИВСС, то неговото поведение е в противоречие с етичното изпълнение на инспекционната дейност, която следва да осигурява обективност, безпристрастност и независимост на магистратите, при което задължението за професионална добросъвестност е израз на изискуемите се нравствени качества. В представения и цитиран в протокола на КАК протокол от заседанието на КПЕ при ПК от 20.05.2024г., във връзка с притежаваните нравствени качества, е отбелязано, че по време на престоя си в хотела, М. нееднократно е извършвал непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е отправял обидни думи към персонала на ресторанта. Посочено е, че РП – Враца е била сезирана със сигнала от лице от персонала, а разследването е предприето по повод инцидент на 15.05.2024г. в ресторанта на хотела по време на вечеря. От анализа на решението на ПК на ВСС и помощните и органи се установява, че в самото решение на ответния орган, респ. от изказванията на членовете при приемане на акта, не е налична яснота кои конкретни факти и обстоятелства са приети, че формират извода на този орган за липсата на нравствени и професионални качества у М., доколкото в предложението на КАК се реферира само към инцидент от дата 15.05.2024г., а в акта на КПЕ(който е още от 20.05.2024г., т.е. при повторното разглеждане на преписката не е изискано ново становище от комисията) се разглежда цялостното поведение на М. при престоя му в гр.Враца. В този смисъл ПК на ВСС не е обосновала по категоричен начин какво приема за безспорно установено, при положение, че в решенията на двата и помощни органа има различен подход, а предложението на КАК е концентрирано само върху „инцидента“ от 15.05.2024г. Нещо повече, в акта на ПК на ВСС се приема, че са нарушени изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските прокурори(в мотивите обаче е посочен Кодекса за етично поведение на българските съдии), докато КАК приема, че е налице неетично изпълнение на осъществяваната инспекционна дейност на М. към този момент. В тази връзка и както бе отбелязано по-горе, съобразяване на дейността на жалбоподателя в качеството му на „инспектор“ ИВСС е от компетентността на неговия работодател, който може да упражни правомощия по чл.48 ал.1 ЗСВ, когато са налице основания да се приеме, че тя не отговоря за условията, при които тя е възложена за изпълнение, вкл. и когато с действията си инспекторът накърнява престижа на съдебната власт. Тази преценка обаче се извършва по друг ред и от друг орган(Народното събрание), който не се е възползвал от това основание, а правоотношението с М. е било прекратено(в крайна сметка) по инициатива на последния. Действително, за ПК на ВСС е налице възможността да субсумира извършените действия от страна на жалбоподателя по време на съществуване на правната му връзка с Инспектората към ВСС, с оглед това дали към датата на търсеното възстановяване той притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, но колективният орган следва ясно да посочи неспазените повелителни норми от кодекса, респ. с кои конкретни действия се приема, че заявителят ги е нарушил. На следващо място следва да се мотивира и извода, че извършеното нарушение има интензитета да обоснове възприетото заключение, че последица от това нарушение е невъзстановяването на М. на магистратска длъжност. В този смисъл следва да се посочи, че и решението на органа, и предложението на КАК страдат от липса на конкретика с кои точно действия М. е извършил нарушенията и на кои точно правила, при все че Кодексът съдържа множество раздели, имплементиращи както основните принципи, така и конкретните правила, произтичащи от тях. Поради липсата на ясно приета фактология, обосноваваща вмененото несъобразяване на етични правила и норми, е неясно дали то може да послужи въобще като основание, при което да се приеме, че е законосъобразно М. да не се възстанови на заеманата преди това магистратска длъжност. В този контекст, според настоящия състав ВАС, поведението, обосноваващо подобен извод, следва да е от категорията и вида на тези, мотивиращи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на действащ магистрат, защото и по двата начина се постига един и същ резултат – прекратява се правоотношението с магистрата, или правоотношението не се възстановява, т.е. последиците са еднакви – лицето напуска окончателно съдебната система. Липсата на приета фактическа обстановка пречи на настоящия състав да извърши каквато и да е адекватна преценка и осъществи пълноценен съдебен контрол. Необходимо е да се отбележи и следното: и помощните орган, а и ПК на ВСС, са обосновали крайния си извод с препратения им доклад от дата 16.05.2024г. на административния ръководител на РП – Враца по случая, който документ е единственото приобщено към преписката доказателство, послужило за обосноваване на приетото решение от органа. По същество ПК на ВСС е приела своето решение при липса на доказателства, а косвеното такова не е било проверено по надлежния ред. В нарушение и на общото процесуално изискване на чл.35 АПК ПК на ВСС е приела акта си без въобще да предприеме каквито и да е действия по изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Доколкото инцидентът е посочен като случил се на 15.05.2024г., около 16,00 часа, то, видно от събраните по настоящото делото писмени доказателства, се установява, че още на дата 15.05.2024г., в условията на неотложност, са извършени процесуално-следствени действия, за което е било образувано и ДП №65/2024г. по описа на ОД на МВР – Враца или ДП №3387/2024г. по описа на РП- Враца за извършени непристойни действия по време на вечеря на посочената дата от А. М.. Същата вечер(около 20,00 ч. последният е бил задържан с принудителна административна мярка „задържане“ по чл.72 ЗМВР), извършени са действия по разследването, чрез проведени разпити на свидетели (св. Г., св.Д. и св. П., разпитани същата тази вечер и св.А., св. П., св. М., св. Б., св. Д.(повторно) и св. П., разпитани на 16.05.2024г.). Именно и въз основа на тези разпити е бил изготвен доклад от административния ръководител на РП-Враца от 16.05.2024г. до и.ф. главен прокурор, в който са преразказани, според вижданията на съставителя, изнесените от първите разпитани свидетели факти и обстоятелства по случая. От представената по делото като пълна административна преписка, при двукратното разглеждане на въпроса от помощните органи и от самата ПК на ВСС, не се установява да са били събрани и приобщени по надлежния ред други доказателства. Не се установява водещият производството орган да е проявил каквато и да е активност във връзка с резултатите по образуваното досъдебно производство, но по-същественото е, че дори представеният доклад всъщност не представлява доказателствено средство, което непосредствено закрепя факти и обстоятелства, релевантни за произнасянето на колегията по случая. Посоченият писмен документ пресъздава, според разбирането на административния ръководител на РП – Враца, поведението на М. по време на пребиваването му в хотела в гр.Враца, като накрая завършва с това, че предстои да се предприемат необходимите действия, насочени към изясняване на обективната истина по случая. Въпреки, че докладът отразява само първите няколко часа от разследването, то и близо година по-късно ПК на ВСС не е проявила интерес към приключилото към този момент досъдебно производство, прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 30.10.2024г., на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК. В тази връзка ответният административен орган напълно е игнорирал задължението си да провери изнесените в доклада данни, като установи сам, като орган, водещ това производство, съществуването на изложените в него факти и обстоятелства, а съгласно чл.36 ал.1 АПК той е следвало да направи това и служебно, като събере посочените в документа налични доказателства и на основание ал.3 от същата разпоредба собствено ги провери и прецени. Изясняването на действителните факти е вменено на органа с оглед въведения принцип за истинност в административните производства(чл.7 АПК), изразяваща се в задължението му да се преценят всички факти и доводи от значение за случая, като истината за фактите се установи по реда и със средствата, посочени в общия процесуален закон. Нарушен е бил и принципът на служебното начало(чл.9 ал.2 АПК), изискващ административният орган да събере всички необходими доказателства, дори когато няма искане от заинтересованите лица. В тази връзка недопустимо е било дори най-общо посочените в решението му обстоятелства за липсата на необходими нравствени и професионални качества да почиват на едно единствено доказателствено средство, което възпроизвежда, при това селективно, други доказателствени средства, събрани в производство по НПК. Изложеното дотук обосновава извод, че всъщност производството пред административния орган е „замръзнало“ към датата на изготвяне на доклада, т.е. още в самото начало на разследването на органите на досъдебното производство, като не е установено дори как е завършило то и какви са крайните изводи в него. В тази връзка следва да се има предвид, че ВАС на РБ е имал възможност да посочи, че в подобна хипотеза членовете на ПК на ВСС следва ясно да изложат приетите от тях за осъществени факти и обстоятелства от значение за преценката на нравствените и професионални качества на магистрата, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи(така напр. Решение №1032 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. №9126/ 2016 г., VI о. ). В случая КПЕ на ПК на ВСС въобще не е имала възможност да анализира фактите, които се съдържат в досъдебното производство, включително в постановлението за прекратяване(още повече, че при повторното разглеждане същата не е разгледала случая на свое заседание). Фактът, че е имало образувано досъдебно производство самостоятелно не установява факт в кръга на преценката за качествата на магистрата, тъй като установяването на такива факти с правните последици е извън обсега и целта на това производство. С оглед на това, създаването само на съмнения в морално – етичните качества или професионалните такива на магистрата не е предвидено в хипотезата на чл.162, т. 3 от ЗСВ. Според разпоредбата, следва да бъдат установени конкретно посочени факти, от които следва правен извод за притежаването или отсъствието на нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса(така Решение №10541 от 08.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2019 г., VI о.). От проведените обсъждания е ясно, че никой от членовете на ПК на ВСС присъствали при обсъждането и вземане на решението, не е коментирал предмета на досъдебното производство или фактите, въз основа на които то е образувано. От представените и събрани в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства(които не е имало пречка да бъдат събрани и в административната фаза на процеса) се установяват редица неизяснени факти и обстоятелства, вкл. и относно начина на сигнализиране органите на ОД на МВР – Враца по случая. Така в становището на КПЕ е посочено, че сигналът е бил подаден от служител на ресторанта на хотела, но в досъдебното производство такъв не е докладван, а в о.с.з на 17.03.2026г. св. Т.(на длъжност началник група в същото ОД на МВР, работил по случая и получил лично сигнала пред сградата на РУ на МВР – Враца) ясно сочи, че е той е бил подаден от „случен гражданин“, който чул, че лице, заемащо длъжност „прокурор“, без да уточни къде, извършва непристойни действия. Не след дълго Т., заедно с негов колега, посетили хотел „Хемус“, а двадесет минути по-късно жалбоподателят М., който бил по това време в стаята си в хотела, бил задържан за 24 часа. Липсата на каквато и да е процесуална активност от водещия производството орган за такъв продължителен период от време е оставило дори и най-общо изложените факти по случая недоказани. В обобщение настоящият състав приема, че от една страна в оспорения акт липсват конкретните обстоятелства, поради което ПК на ВСС приема, че е налице законова пречка за възстановяване на оспорващия на магистратската длъжност, заемана от него преди назначаването му за инспектор, а от друга, не са събрани никакви доказателства, установяващи пряко релевантните за това факти. По същество решението на колективния орган страда от липса на мотиви, обосноваващи конкретно приетата законова хипотеза. С оглед на изложеното налице са основанията по чл.146 т.3 и т.4 АПК, тъй като органът е допуснал нарушения на редица съществени административнопроизводствени правила, посочени по-горе в изложението, което като последица е довело и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като не се установява наличието на пречки по см. на чл.162, т.3 ЗСВ, обосноваващи извод за невъзможността М. да бъде възстановен на заеманата от него преди това длъжност на „следовател“ в СО на СГП. При това положение оспореното административно решение на ПК на ВСС по т.12.1 от заседанието на колегията на 12.02.2025г. следва да се отмени като незаконосъобразно, а преписката, на основание чл.173 ал.2 АПК, следва да се изпрати на същия орган за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно решение, в едномесечен срок по чл.174 АПК. По разноските. С оглед изхода от спора, разноски се дължат на жалбоподателя М., които се констатираха да са само в размер на 5,11 евро за платена държавна такса за образуване на делото. На адв. К. Арнаудов следва да се присъди сумата от 511,29 евро за осъществената безплатна правна помощ, на основание чл.38 ал.2, във вр. с ал.1,т.3 от ЗАдв., които ВСС следва да му заплати. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение