Определение № 2180 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 49/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – [населено място], [ЕИК], чрез адв. Н. Б., срещу решение № 551/25.10.2024 г. по в.гр.д. № 777/2024г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, са уважени изцяло предявените от А. Т. П. искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, като изтъква оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поставя следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба или отговора по чл.263, ал.1 ГПК възражения и ясно да изложи мотиви по тях? 2/ При липса на оплакване в исковата молба за незаконосъобразност на подбора по чл. 329 КТ, следва ли работодателят да доказва законосъобразното му извършване като част от установяване законността на уволнението? 3/ Длъжен ли е работодателят да ангажира свидетелски показания за установяване правилността на оценките на комисията по подбора по показател “ниво на изпълнение на работата“? 4/ Кои са елементите от брутното трудово възнаграждение, служещо като база за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ? Поставят се и два въпроса, чието разрешение според касатора има значение за развитие на правото и точното прилагане на закона, а именно: 1/ „Основателно ли е да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно поради това, че при оценката на показателя ниво на изпълнение на работата са взети предвид отчети/ доклади само за последната календарна година и протоколи за проведени дейности, при положение, че на ищцата е поставена най - високата оценка по този показател и в исковата молба тя не е оспорила същата?“ и 2/ „Трябва ли работодателят да вземе предвид наложено дисциплинарно наказание при оценка на работника при подбор, което е заличено и от заповедта за налагането му личи, че наказанието не е за нарушение на трудовите функции по длъжностната характеристика, а за доброволно поети функции, нямащи връзка с възложената по трудовия договор работа?“ Касаторът се позовава и на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Насрещната страна по жалбата – ищцата А. Т. П., чрез адв. С. М., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията по касационната жалба. Претендира разноски за настоящото производство. Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: Крайният извод на въззивния съд за незаконност на уволнението е формиран при следната фактическа обстановка, установена от доказателствата по делото: Ищцата е работила на длъжността “социален работник” в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост [населено място]. По действалото до 01.01.2024 год. щатно разписание в ДПЛУИ [населено място] е имало 2 щатни бройки за длъжността “социален работник”. По щатното разписание от 01.01.2024г., утвърдено от кмета на [община], е предвидена 1 щатна бройка за длъжността “социален работник”. Със заповед № 16 от 12.01.2024г. на директора на ДПЛУИ [населено място] е определена комисия, в състава на която влизат негови служители - счетоводител, касиер и фелдшер, чиято задача е да извърши подбор между служителите, които заемат длъжността „социален работник“. Съгласно същата заповед и по указанията на работодателя, оценката на документите, които се намират в трудовите досиета на служителите на длъжността, следва да се извършва на база следните критерии: 1. Образование; 2. Професионален опит; 3. Работа с лица с умствена изостаналост; 4. Ниво на изпълнение на трудовите задължения /работи по добре/; 5. Придобити знания. Всеки критерий носи на служителите по 1,2 или 3 точки в зависимост от образованието, години професионален опит, години работа с лица с умствена изостаналост, задоволително, добро или отлично изпълнение на задълженията и преминато обучение през последната календарна година. Подборът, в който е включена и ищцата А. Т. П. е извършен, като е съставен Протокол на комисията от 26.01.2024г., подписана от председателя и членовете на комисията. За всеки определен показател /критерий/ били определяни точки – 1,2 или 3, от които се получава сборната бална оценка. При извършения подбор ищцата А. П. получила 8 точки, а служителя Л. В. – 12 точки. Със заповед № 66/19.02.2024 год. на Директора на ДПЛУИ е прекратено трудовото правоотношение на А. Т. П. като “социален работник” на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, считано от 19.02.2024г. При тези данни по делото, въззивният съд е приел за установено, че уволнението е незаконно, защото работодателят не е доказал извършеният подбор да е законосъобразен. Това заключение е обусловено от приетото, че: 1/ пред съда не е доказана дадената от комисията по подбора оценка за ниво на изпълнение на работата от ищцата, доколкото не са ангажирани свидетелските показания на членовете на комисията или на други служители, които да потвърдят оценката на същата комисия за по-добрата работа и квалификация на останалата на работа служителка, в сравнение с тази на ищцата, а единствено писмени доказателства, които са били и в основата на проверката на комисията.; 2/ по критерий „квалификация“ са включени освен образование и „професионален опит“ и „работа с лица с умствена изостаналост“, съизмерими единствено с продължителността на трудовия стаж, а по критерия „придобити знания“ оценката на работниците е ограничена само и единствено по преминалото обучение през последната календарна година съгласно брой сертификати; 3/ по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа“ не е отчетено, че останалия на работа работник Л. В. е с наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ – заповед № 263/13.6.2022г., на л.41 от делото. В обобщение, според въззивния съд работодателят, макар да е съобразил релевантните параметри, вместо да „извърши преценката по критериите, дадени в закона, е изходил от една сумарна оценка, каквато законът не познава.“ В резултат на това, макар на работа да бил останал работник с по-високо образование от ищцата А. П., не били ангажирани доказателства пред съда за еднаквата или по-добрата му работа в сравнение с ищцата, съобразно заложения от закона критерий за подбор в чл.329 от КТ. За да присъди пълния претендиран размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, въззивният съд е възприел оплакването на ответника, че последният пълен отработен месец преди уволнението на ищцата е септември 2023г., а въз основа на фиша за изплатеното на ищцата за този месец на лист 40 от първоинстанционното дело, е приел, че брутното й трудово възнаграждение за този месец е било 1939 лева. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора трети и четвърти въпроси са от значение за крайните изводи на въззивния съд. По въпроса за доказателствените средства за установяване оценяването на участващите в подбора по чл. 329 КТ лица е дадено разрешение в ТР №3/2011г от 16.01.2012г. на ОСГК на ВКС, доразвито впоследствие в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, според което формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка, а доказването му при оспорване, както на негово извършване, така и на останалите въпроси, вкл. обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника/служителя с оглед на възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства. По въпроса кои плащания се включват при определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ съществува константна практика на ВКС - решение № 847/14.01.2011 г. по гр. д. № 1558/2009 г. на IV г. о. ВКС, решение № 257/20.10.2014г. по гр. д. № 7716/2013г. на IV г. о. ВКС, решение № 727/06.12.2010 г. по гр. д. № 432/2010 г. на III г. о. ВКС, решение № 55/12.03.2014 г. по гр. д. № 4256/2013 г. на IV г. о. ВКС, решение № 181/22.07.2015 г. по гр. дело № 4554/2014 г. на IV г. о. на ВКС и др, според която обезщетението се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение по чл. 228, ал.1 КТ, в което не се включват всички допълнителни плащания и в частност тези, които нямат постоянен характер или не могат да се определят като възнаграждения над основната заплата, дължими според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда - според времетраенето, според изработеното или смесена система. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка дали при постановяването му съдът не се е отклонил от цитираните по – горе разрешения на съдебната практика. Касаторът дължи държавна такса в размер на 369, 37 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.