Определение № 456 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2160/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Магдак” ЕООД, чрез адв. М. М., срещу решение №84 от 21.02.2023 г. по в. гр. д. № 52/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1299 от 30.11.2022 г., постановено по гр. д. №2370/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. П. М. обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 срещу касатора „Магдак” ЕООД за признаване на уволнението на М. за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването му на предишната работа „шофьор на товарен автомобил 12 и повече тона” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3722,70 лв. за периода от 03.12.2021 г. до 27.01.2022 г. и от 08.02.2022 г. до 03.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба – 01.03.2022 г., до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, както и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и 3 от ГПК. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски. В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси за допускане на касационно обжалване: 1/. В трудовия спор за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ пенсията за осигурителен стаж и възраст факт с правно значение ли е спрямо разглежданата претенция за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ?; 2/. Чия е доказателствената тежест за установяване наличието/липсата на доходи от трудова дейност или пенсия и техния размер в трудовия спор за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ?; 3/. Допустимо ли е въвеждане на промени в петитума на исковата молба или в иска с конклудентни действия – ненарочни искания на страната, извлечени от обстоятелствената част на последващи молби?; 4/. Допустимо ли е въвеждане на промени в петитума на исковата молба или иска посредством частичен отказ от непредявен иск?; 5/. Допустимо ли е въвеждане на промени в петитума на исковата молба или иска служебно по почин на съда?; 6/. Допустимо ли е въвеждане на промени в петитума на исковата молба или иска в доклада по делото по усмотрение на съда? Касаторът твърди, че поставените от него въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 60144 от 08.07.2021 г. по гр. д. № 3059 / 2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 26 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 2559 / 2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 138 от 10.11.2020 г. по т. д. № 1423 / 2019 г. на ВКС, II г. о., решение № 289 от 26.02.2020 г. по гр. д. № 950 / 2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 190 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 2085 / 2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 165 от 12.03.2016 г. но т. д. № 2333 / 2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 202 от 27.02.2015 г. по т. д. № 4123 / 2013 г. на ВКС, I т. о., определение № 343 от 10.05.2016 г. по т. д. 2291 / 2015 г. на ВКС, II т. о., определение № 177 от 16.02.2016 г. но гр. д. № 3655 / 2015 г. на ВКС, IV г. о. Поради това касаторът моли решението да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според касатора поставените от него въпроси са от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът се позовава и на недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответника по касация С. П. М., чрез адв. П. Б., в който се излагат доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между „Магдак” ЕООД и С. П. М. е имало сключен безсрочен трудов договор, по който последният е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и повече тона“, с месечно възнаграждение в размер на 650 лв. Съдът е установил, че ответното дружество „Магдак” ЕООД е издало заповед № 10000326/03.12.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, в която като основание е посочено постигнато между страните взаимно съгласие. Посочил е, че от събраните по делото доказателства не се установява писмена молба, изхождаща от ищеца, както и спазването на предвидения в разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ срок, за да може да бъде прекратено законосъобразно трудовото правоотношение на това основание. На основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е приел за незаконосъобразно извършеното уволнение и го е отменил. Счел е за основателни и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Относно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ въззивният съд е изложил, че в изпълнение на указанията на първостепенния съд, с молба от 26.10.2022 г. ищецът М. е пояснил обстоятелствената част на исковата молба, като е посочил, че периодът, за който се претендира заплащане на обезщетение за оставане без работа, е 03.12.2021 г. – 03.06.2022 г. при 650лв. месечно трудово възнаграждение. С писмена молба от 15.11.2022 г. ищецът е оттеглил частично иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за периода 28.01.2022 г. – 07.02.2022 г. С протоколно определение от 22.11.2022 г. първоинстанционният съд е допуснал направеното частично оттегляне на исковата претенция. Въззивният съд е установил, че в претендирания с исковата молба и уточнението към нея период, ищецът не е получавал доходи от трудово и/или служебно правоотношение. В решението е прието, че претенцията за обезщетение се явява основателна за периода, посочен от ищеца от 03.12.2021 г.-03.06.2022 г.. Съдът, като е съобразил както уточнението на обстоятелствата, изложени в исковата молба, така и допуснатото частично оттегляне на исковата претенция и с оглед на неоспореното експертно заключение е определил размера на дължимото обезщетение. Въззивният съд е изложил още, че възражението на ответника, че М. е бил пенсиониран в хода на съдебното производство и е получавал доходи, е въведено за първи път с въззивната жалба, като не са представени и доказателства за установяването му. При тези мотиви на въззивното решение, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Първият поставен въпрос не е обусловил волята на въззивния съд. Както е прието в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е въпросът, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая въззивният съд не е обсъждал твърдението, че М. е бил пенсиониран в хода на съдебното производство и е получавал доходи. Съдът е констатирал, че твърдението е въведено за първи път с въззивната жалба, поради което е преклудирано. Само за пълнота следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл. 225 ал. 1 ГПК се поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и произтича от незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на работодателя. От значение е работникът да е останал без работа след уволнението и вредата се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, поради това, че е останал без работа по трудово правоотношение, но отговорността е ограничена до шест месечни брутни заплати. Това означава че е без всякакво значение обстоятелството дали ищецът е получавал в посочения срок пенсия за осигурителен стаж и възраст. Получаването на пенсия би било на друго основание – плащане по осигурително правоотношение. В този смисъл е решение № 542/09.06.2009 г. по гр. д. № 256/2009 г. на ВКС, IV г. о. По втория въпрос, относно доказателствената тежест по отношение на иска по чл.344, ал.1,т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ, не е цитирана съдебна практика по конкретния въпрос, който да е разрешен в противоречие с нея от въззивния съд. Цитираната общо практика в приложение към изложението се отнася до случаи на произнасяне на въззивния съд по непредявен иск, което е недопустимо/ решение № решение № 60144 от 08.07.2021 г. по гр. д. № 3059 / 2020 г. на ВКС, III г. о. и решение № 202 от 27.02.2015 г. по т. д. № 4123 / 2013 г. на ВКС, I т. о./, произнасяне извън предмета на спора и петитума на предявения иск/ решение № 138 от 10.11.2020 г. по т. д. № 1423 / 2019 г. на ВКС, II г. о./, разгледан е иск на непредявено основание, вместо на предявеното /решение № 289 от 26.02.2020 г. по гр. д. № 950 / 2019 г. на ВКС, IV г. о./ и за задължението на съда да се произнесе в мотивите си по нищожността на правни сделки или отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор- ТР№1/27.04.2022 г. по т.д.№1/2020 г. и които са неотносими по втория въпрос в изложението. Въззивният съд в случая е съобразил указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Останалите въпроси от трети до шести в изложението не кореспондират с приетото от въззивния съд, че в случая по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал.1 КТ е дадена възможност от първоинстанционния съд ищецът да уточни обстоятелствата, изложени в исковата молба като се посочи какъв е размерът на БТВ въз основа на който се претендира обезщетение в посочения размер и за посочения период и как е формирана в тази връзка исковата сума, което е направено с молба уточнение на ищеца, връчена на ответника. Също така в последствие е направено от ищеца оттегляне на част от претенцията преди първото по делото съдебно заседание, допуснато от съда и в тази част е прекратено производството с влязло в сила определение. Произнасянето на въззивния съд и съответно на първоинстанционния съд е след допуснатото частично оттегляне на уточнената по размер и период претенцията по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал.1 КТ и след прекратяване на производството в тази част и в рамките на заявения петитум от ищеца, а не по изменението му по почин на съда, каквото не е налице. При липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се обсъжда наличието на специална такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Определенията по чл. 288 ГПК, цитирани от касатора наред с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, не представляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ( т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК). Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се аргументира защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което в случая не е направено, а само бланкетно е посочено и това основание. Според настоящия състав решението не е вероятно недопустимо. Въззивният съд не е допуснал служебно изменение на иска. Не са налице и други данни, от които да се направи извод за недопустимост на решението. На следващо място, решението не е очевидно неправилно. Съгласно трайната практика на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което в случая не е налице по отношение на въззивното решение. Поради гореизложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото право на разноски има ответникът по касация, но такива не са претендирани с писмения отговор, а само е представено копие от договор за правна помощ и съдействие, поради което разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.