Определение № 50856 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Петко Ангелов БГ“ЕООД, чрез пълномощника адв. Н. Ш., срещу решение № 253 от 28.02.2022г., поправено с решение № 422 от 01.04.2022г., постановени по в.гр.дело №2987/2021г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 261909 от 08.07.2021г., постановено по гр.д.№12 194/2020г.на РС Пловдив, І граждански състав, за осъждане на „Петко Ангелов БГ“ЕООД да плати, на основание чл.200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда, на Р. Д. Д. сумата 104 320 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща й Д. Р. Д., настъпила на 21.04.2020г., в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020г. до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че в обжалваните части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се нарушение на правилото на чл. 52 ЗЗД, както и се оспорват изводите на въззивния съд, че в случая не са установени предпоставките на чл. 201, ал.2 КТ. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответникът в касационното производство Р. Д. Д., чрез процесуален представител, излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Оспорва жалбата и като неоснователна. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Третото лице помагач - „Алианц България“ АД, чрез процесуален представител, в писмен отговор излага подробни съображения за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение и за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. В представеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.280 ГПК касаторът формулира правни въпроси, които поставя с оглед основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Задължен ли е въззивният съд, с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 236 ГПК, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да обсъди наведените от страните доводи и възражения; 2. За предпоставките за намаляване отговорността на работодателя по чл. 201, ал.2 КТ и фактите и обстоятелствата, които следва да се квалифицират като „груба небрежност“ по смисъла на този текст; 3. Длъжен ли е съдът да посочи всички обстоятелства, които са от значение при определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД и да обсъди критериите, посочени в ППВС №4/1968г. Изложени са съображения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Поддържа се и основание чл. 280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя „Петко Ангелов БГ“ ЕООД по чл. 200 КТ за смъртта на Д. Р. Д., настъпила при ПТП на 21.04.2020г., признато за трудова злополука с разпореждане № Ц 5104-15-126 от 18.08.2020г. на ТП на НОИ-Пловдив, тъй като е във връзка и по повод изпълнение на служебните му задължения към ответното дружество, като водач на товарен автомобил над 20 тона. Установен по делото е следният механизъм на ПТП: на 21.04.2020г. около 14,50 часа местно време на магистрала А40 до 47906 Кемпен, Германия, Д. Д. управлявал товарен автомобил - влекач с полуремарке, като по време на движение по магистралата, камионът излязъл от пътното платно вдясно и се преобърнал в зелената площ до платното, влекачът се възпламенил и кабината му изгоряла напълно, а водачът загинал на място. След подробен анализ на събраните по делото доказателства и най-вече съобразявайки заключенията на САТЕ и на допълнителната САТЕ, съдът е намерил за неоснователно и е отхвърлил направеното от ответника и от третото лице-помагач възражение за проявена от страна на работника груба небрежност при управление на товарния автомобил. Съдът е приел, че справедливото обезщетение, което се дължи на наследницата на загиналия-дъщеря му Р. Д., е в размер 120 000 лева, което следва да бъде редуцирано със сумата 15 680 лева-изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Злополука и Трудова злополука от застрахователя ЗАД „Алианц България“ и е присъдил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 104 320 лева. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК. В случая, липсват нарушения на основните начала и принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на работодателя за вреди при трудова злополука при или по повод изпълнението на възложената работа по чл. 200 КТ. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа преценката на съдебния състав за установените факти и приложението на закона към тях. В този смисъл, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението поради очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението въпроси. Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обоснове решението си, като обсъди всички доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, обуславя изхода на делото, но не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС. Въпросът е свързан с твърденията на страната за приети за доказани факти и обстоятелства, за които не са събрани надлежни доказателства, както и съдържа оплакване за неправилност на правните изводи, което съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Въззивното решение е постановено в пълно съответствие с разясненията, дадени в ППВС № 7/27.12.1965г. и ППВС № 1/10.11.1985г., според които мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението воля по съществото на спора. В съдебната практика на ВКС-например в решение № 338/27.03.2018г. по гр. д. № 706/2017г. на ІV ГО и в решение № 98/12.07.2017г. по гр. д. № 3871/2016г., ІІІ ГО, се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди и прецени основателността на всички оплаквания и доводи, съдържащи се във въззивната жалба и отговора по нея, да прецени релевантните към тях доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка, като изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. за неоснователни, подвеждайки установените факти към приложимия закон, като съставът на ОС-Пловдив е съобразил цитираната съдебна практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса относно прилагането на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В случая, при определяне на конкретния размер на обезщетение, въззивният съд е взел отношение по всички релевантни за спора обстоятелства –смъртта на наследодателя на ищцата е настъпила при ПТП при изпълнение на възложената работа; инцидентът е признат за трудова злополука с влязъл в сила индивидуален административен акт, а по делото е установен и механизмът, при който се е стигнало до вредоносния резултат. Съобразени са установените топли, искрени и нежни отношения между загиналия и дъщеря му, полаганите от бащата грижи към ищцата, както и финансовата и морална подкрепа, която й е оказвал. Отчетена е важната роля на бащата в живота на дъщеря му, която в негово лице е усещала стабилна опора и сигурна защита. Съдът е взел предвид и негативните преживявания на ищцата във връзка с внезапната и неочаквана смърт на баща й и обстоятелствата, при които е настъпила-изгорял е в кабината на товарния автомобил, дъщеря му е узнала за мъчителния начин, по който е загинал баща й, наложило се е ищцата да даде биологичен материал за ДНК изследване на изгорялото му тяло. Съдът е съобразил възрастта на загиналия и възрастта на ищцата, усещането за безвъзвратна загуба от стабилна опора в лицето на баща си, преживените болезнени и мъчителни психически болки от загубата на родителя и дълбоката скръб. Предвид всичко това съдът е приел, че размерът на справедливото обезщетение 120 000 лева. Изводите на съда са в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с ППВС № 4/23.12.1968г., според която критерият справедливост по чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай. В тази връзка, оплакванията на касатора за неправилна преценка на събраните доказателства и направените въз основа на тях изводи на съда, представляват доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, поради което не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селекция на касационните жалби. Третият поставен въпрос, свързан с приложението на чл. 201, ал.2 КТ обуславя изхода на делото и изводите на съда в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС, в която се приема, че „груба небрежност“ следва да се оцени като поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Когато е направено възражение за намаляване на обезщетението на това основание, съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. В този смисъл решение № 18/08.02.2012г. по гр. д. № 434/2011г. на IІІ ГО на ВКС. Съдът следва да изясни в какво се изразява проявената груба небрежност - кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение. В този смисъл са решение № 510 от 30.11.2010г. по гр. д. № 1923/2009г. ІV ГО, решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. ІІІ ГО и решение № 157 от 24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г. ІІІ ГО на ВКС, като въззивното решение не им противоречи. В конкретния случай, при установения механизъм на ПТП и с оглед ангажираните доказателства-писмото от полицейското управление в Дюселдорф (според което липсват данни за технически дефект на МПС) и заключенията на двете САТЕ (според които липсват данни за превишаване на максимално допустимата скорост за управление на МПС и според които минута преди да напусне платното в дясно МПС се е движило с отрицателно ускорение, характерно за движение без рязко спиране), съдът е приел, че не е установена категорично причината поради която влекачът се е отклонил в дясно-дали поради техническа неизправност на МПС или поради субективни действия на работника, поради което и не може да се приеме, че при конкретните обстоятелства водачът грубо е нарушил правилата за движение по пътищата, тоест, че е допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Тези мотиви и крайните изводи на съда, че не е налице груба небрежност, а работодателят дължи пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди (намалено с изплатеното застрахователно обезщетение), са съобразени изцяло с конкретните доказателства по делото, а поставеният в тази връзка въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Не е налице противоречие с установената практика на ВКС относно съобразяването на обстоятелствата, които са от значение за квалифицирането на определено поведение като „груба небрежност“, нито със съдебната практика, в която са изяснени признаците, които отличават грубата небрежност, а също и критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ. От ответника по касация са поискани разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 3 610 лева, които с оглед изхода на спора пред ВКС следва да бъдат присъдени. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение