Определение № 4305 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 773/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. С., подадена чрез процесуален представител адв. Г. Г. срещу решение № 213/11.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 530/2023г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 395/08.09.2023г., постановено по гр.д. № 328/2023г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от К. Х. С. с ЕГН [ЕГН] против Областна дирекция на МВР – Ловеч, БУЛСТАТ 129009824, представлявана от директора С. В. искове за признаване за незаконосъобразна и отмяна на Заповед № 295з-218/25.01.2023г. на работодателя, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 188, т. 3 вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. първо и чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение; за възстановяване на К. Х. С. на заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор“ в група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция – ОДМВР – Ловеч“, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 25.01.2023г. - 25.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.03.2023г. до окончателното плащане на задължението. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което е отправено искане същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени в цялост. Касационната жалбоподателка поддържа, че по делото не е установено допуснато от нея нарушение на трудовата дисциплина, като съдът е основал решението си на предположения. Сочи, че по делото не е установено, че ищцата не е предоставила владението на автомобила си на лицето, посочено в декларацията. Показанията на разпитаните по делото свидетели – близки на починалия са общи, непреки, тъй като не са придружавали починалия в деня на предаване на автомобила за послужване от ищцата. Съдът не е съобразил, че при съставяне на декларацията ищцата не е действала с умисъл, тъй като не е имала друга възможност да заяви кой е бил действителния водач на автомобила към момента на нарушението, за което на нейно име бил издаден фиш за нарушение по ЗДвП. Отговор на касационната жалба не е депозиран от ответника ОД на МВР – Ловеч. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „системен оператор“ в група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция – ОДМВР – Ловеч“. За собствения на ищцата л.а. „Мицубиши Колт“, с рег. [рег.номер на МПС] е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4147450, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП извършено на „..10.11.2020г. в 15:06 ч. в [населено място]“. На 17.11.2022г. служител към сектор „Пътна полиция“ към „Охранителна полиция – ОДМВР – Ловеч“ предал на ищцата, в качеството й на служител на дирекцията СУМПС на Т. П. И., п. на 14.11.2022г. за унищожаване. Преди да промени статуса на СУМПС и да го унищожи физически, ищцата изготвила ксерокопие на същото и подала декларация по чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП за предоставяне на информация за нарушението, в която декларирала, че на 09.11.2020г. в 08:00 часа е предоставила за ползване лекия си автомобил на лицето Т. П. И. от [населено място] и че на 10.11.2020г. в 15:06 ч., превозното средство е било във владение на това лице. Към декларацията е приложила копие от свидетелството за правоуправление на починалия Т. П. И.. По случая срещу ищцата била образувана преп. рег. № 906000-17237/17.11.2022г. по описа на ОД на МВР–Ловеч, в хода на която са снети сведения от близки на покойния Т. П. И. и негов съсед, както е образувана и дисциплинарна проверка. В хода на същата е установено, че в периода от 05.10.2020г. до 31.12.2020г. лекият автомобил на ищцата е засичан многократно и периодично от наблюдение следящо трафика към АПИ, да се движи в и извън София. От снети обяснения от близки на починалия Т. И. е установено, че поради влошеното му здравословно състояние през последните години лицето не е шофирало лек автомобил, макар да е притежавал два. Ако се е налагало да пътува бил возен от близки. Изискани и дадени са обяснения от служителя, съобразно които на 09.11.2020г. е предоставила ключовете и автомобила на Т. И. за послужване до 11.11.2020г. вечерта. Когато видяла, че Т. е починал декларирала, че в деня на съставяне на фиша той е управлявал МПС. С оспорената Заповед от 25.01.2023г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено трудовото й правоотношение за извършено нарушение на трудовата дисциплина – съзнателно и целенасочено е използвала служебното си положение, като е използвала достъпените данни предоставени чрез предадено й СУМПС за унищожаване на починал водач Т. И., за да декларира в декларация, подадена на 17.11.2022г. на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че починалият водач е ползвал личния й лек автомобил на 10.11.2020г., като по този начин е целяла да избегне санкция в размер на 50 лв. наложена й чрез издаден електронен фиш, с което е злоупотребила с гласуваното й от работодателя доверие; уронила е престижа и доброто име на МВР пред близките на покойния Т. И., които след смъртта му са разбрали, че е деклариран като нарушител по ЗДвП от служител на ОДМВР – Ловеч за извършено с личен автомобил на декларатора нарушение в [населено място]. Заповедта е връчена на ищцата на 25.01.2023г., което е удостоверила с подписа си. В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи, че ищцата не е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина – не е злоупотребила с доверието на работодателя, нито е уронила доброто име не предприятието. За да отговори на заявените доводи за неосъществено основание за прекратяване на трудовото правоотношение, от правна страна въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, приел, че от съвкупността на събраните по делото доказателства /писмени и гласни такива/ е установено, че нарушението, за което е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание е установено като извършено от ищцата, а именно: на 17.11.2022г. съзнателно и целенасочено при използване на служебното си положение, е използвала данните предоставени й чрез предадено СУМПС с № 282309241 за унищожаване, издадено на името на Т. П. И., починал на 14.11.2022, ксерокопирайки същото преди да го унищожи чрез перфорация и е подала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП във връзка с издаден на нейно име електронен фиш серия К № 4147450, с който й е било наложено наказание глоба, в която декларирала, че е предоставила автомобила си за ползване на починалия Т. П. И. на 09.11.2020г. и същият е бил в негово владение към момента на извършване на нарушението с цел да избегне плащане на наложената й санкция. Посочил, че съгласно чл. 126, т. 9 от КТ работникът е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, да не злоупотребява с доверието му и да пази доброто му име. Неизпълнението на това задължение изрично е определено като тежко дисциплинарно нарушение. Съобразил, че в съдебната практика, която конкретно цитирал, "злоупотреба с доверие на работодателя” се приема, че е налице при умишлено поведение на използване на оказаното доверие от работодателя и с цел неправомерно извличане на облага за служителя или негов близък, а „уронването на престижа и доброто име на работодателя“ – като нелоялно отношение към работодателя, незачитане на доброто му име и злепоставяне пред трети лица. Отчел, че изпълняваната от ищцата трудова функция свързана с обработка на официални документи, свързани с пораждане, упражняване или погасяване на права и задължения на гражданите, предполага и изисква повишена отговорност и съблюдаване на оказаното доверие от работодателя. Нарушението на предписаните правила при изпълнение на работата създава несигурност и води до намаляване на доверието на хората в дейността на Дирекцията – работодател. Като показателни в тази насока съобразил реакцията и обясненията на близките на починалия притежател на свидетелството за управление, разпитани и в качеството на свидетели по делото. С извод за доказани по делото допуснати от служителя нарушения на трудовата дисциплина, при отчитане спецификата на трудовата функция на служителя приел, че работодателят е преценил тежестта на нарушението и е взел обосновано решение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В заключение обосновал извод, че оспорената заповед е законосъобразно постановена и като краен извод извел неоснователност на главния, както и на обусловените искове, в който смисъл постановил и решението си. Касаторът К. Х. С. поставя следните въпроси: 1/ Налице ли е нарушение на трудовото законодателство и по-специално налице ли е нарушение на задължението за опазване на доброто име на работодателя и въздържането от злоупотреба със служебно положение, когато не е налице деяние – действие или бездействие, с които да са осъществени тези нарушения от страна на служителя; 2/ Налице ли е нарушение на трудовото законодателство и по-специално налице ли е нарушение на задължението за опазване на доброто име на работодателя и въздържането от злоупотреба със служебно положение, когато е налице негоден опит за осъществяване на нарушение от страна на служителя. Първият въпрос е продиктуван от поддържания в касационната жалба довод, че в конкретния случай липсва нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от ищцата, доколкото е действала в рамките на закона и че по делото не е доказан отрицателния факт на непредоставяне владението на автомобила на починалия водач. Вторият въпрос е свързан с поддържаното в изложението твърдение, че в случая е налице негоден опит, който не би могъл да доведе до съставомерен резултат, по аналогия с престъпния състав по чл. 339 от НК. Извън случаите визирани в чл. 280, ал. 2 от ГПК, касационното обжалване на въззивните решения при действието на ГПК/2007г. се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства /т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. По релевантния въпрос въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС; актове на КС на РБ или на съда на ЕС, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На плоскостта на даденото в т. 1 от задължителните за съдилищата в страната постановки на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., съдебният състав приема, че въпросът налице ли е нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ когато липсва деяние има значение за правилността на обжалваното решение, а не и за формиране на решаващата правна воля на съда обусловила изхода на конкретното дело. Въпросът не обосновава общо основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като не касае правните разрешения на въззивния съд, а конкретно установеното по делото. Отговорът на този въпрос изисква отговор установено ли е извършено от ищцата деяние /действие или бездействие/, респ. контрол върху обжалваното решение по същество, което в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. В приложения съдебен акт не е прието, че липсва деяние /неизпълнение на трудово задължение/, за да приеме за доказано извършеното нарушение на трудовата дисциплина, а обратно – съдът е приел, че от съвкупността на доказателствата е установено допуснатото от служителя нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието. Не е налице и съдържателна обосновка на конкретно специално селективно основание за достъп до касационен контрол, доколкото въпросът е отнесен към заявеното в касационната жалба оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и неустановен по делото отрицателен факт на непредаване на лекия автомобил от ищцата на починалия водач в релевантния момент на извършеното нарушение, без позоваване от страна на касатора на конкретна хипотеза на закона предпоставяща приложното поле на касационното обжалване по отношение на обжалвания съдебен акт. На тази плоскост въпросът не кореспондира с мотивите на въззивния акт. Оплакванията за неправилност на въззивното решение са извън предмета на производството по чл. 288 от ГПК, а евентуално допуснатото нарушение на материалния закон има значение за правилността на въззивното решение, която може да бъде преценявана само в производството по чл. 290 от ГПК в случай на допуснато касационно обжалване, но не и в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Въпросът налице ли е нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ когато е налице негоден опит за осъществяване на нарушение от страна на служителя е неотносим към постановеното от съда. Въззивният съд не е основал решението си на извод за наличие на негоден опит за нарушение на трудовата дисциплина, каквото понятие в действащото трудово законодателство не е и възприето. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че от съвкупната оценка на всички събрани по делото доказателства следва извод, че нарушението на трудовата дисциплина, за което на ищцата е наложено оспореното дисциплинарно наказание е доказано, извършено от нея при описаните в заповедта за уволнение време, място, обстоятелства, начин на осъществяване на изпълнителното деяние, а наказанието е съответно на тежестта на нарушението и наложено от работодателя след преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и служителя. Съдът не е основал решението си на извод, че нарушението е останало недовършено или че е установен само недовършен опит за нарушение на трудовата дисциплина, нито е отговорил от правна страна на въпрос дали недовършения опит за извършване на дисциплинарната простъпка съставлява нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ. Ето защо въпросът не удовлетворява изискването да е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд в обжалвания съдебен акт, съответно общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Позоваването на очевидна неправилност на решението в изложението на касатора е формално и се извежда от неправилното разрешаване на поставените от него необуславящи правни въпроси. Основанието „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК изисква мотивирано изложение. „Очевидна неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, която е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран директно, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при тежко нарушение на правилата на формалната логика. В случая не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Изложените от касатора доводи за очевидна неправилност следва да се подведат изцяло под хипотезата на чл. 281, т. 3 от ГПК и представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение, извън приложното поле на производството по чл. 288 от ГПК. В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение