Определение № 385 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 15/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Е., чрез адв. И. С., срещу въззивно решение № 263665 от 04.06.2021 г. по в. гр. д. № 8949/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 67678/12.03.2020 г. по гр. д. № 42455/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против Българска народна банка искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № 105-03395/29.05.2019 г. на управителя на Българска народна банка; за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „началник отдел „Бюджетиране и планиране“ при ответника и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода от 03.06.2019 г. до 03.12.2019 г. в размер на 18864 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност. Поставени са въпросите: 1. В случая налице ли е заобикаляне на закона по смисъла на чл. 8 КТ, щом работодателят, за да не извърши предварителна преценка /подбор/ на притежаваните умения на уволнения служител, съпоставими с тези на служителите, заемащи същата/сходна длъжност по хоризонтала и по вертикална линия, реално не е променил изискванията и ДХ за изпълнение на функциите?; 2. Съкращаването в щата по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ дава ли право/допуска ли работодателят безконтролно и без дата да съставя длъжностна характеристика, която безспорно не се връчва с достоверна дата на друг работник или служител, т.е. длъжностната характеристика не е приведена в действие? С това формално, хартиено поведение вместо съкращение оправдано ли е да се увеличават щатни бройки, вместо логично да се намаляват на основание „поради съкращаване в щата“; 3. Допустимо ли е работодателят да се прикрива/злоупотребява чрез различни правни основания за прекратяване на трудовия договор с ищеца, за да обоснове съкращаване в щата, а функциите на началник отдел „Планиране и бюджетиране“ реално не се премахват?; 4. Допустимо ли е съдът да отказва произнасяне, че презумпцията за добросъвестност по чл. 8 КТ и оплакванията за злоупотреба с работодателска власт била въведена с въззивната жалба? Допустимо ли е съдът да пренебрегва всички оспорвания на щатно разписание решение на УС и т. нар. „нови“ длъжностни характеристики, като не ги приема за възражение и оплаквания за недобросъвестност на работодателя?; 5. Съкращаване в щата, премахване на длъжност или закриване на дирекция /каквито са конкретните различни правни основания на работодателя/ за длъжност, заемана по трудово правоотношение, предпоставя ли уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, или въззивният съд дължи произнасяне по всички основания за уволнение, атакувани от ищеца?; 6. Кога основните трудови функции на длъжността, заемана по трудово правоотношение, са запазени и са преминали към друг/и служител/и, са преминали съществено или несъществено като обем от дейности? Кога се счита, че са прибавени козметични/несъществени нови задължения?; 7. Може ли съдът да направи извод за идентичност на трудовите функции само от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностната характеристика и не следва ли преценката за идентичност на трудовите задължения да изхожда от естеството на работа? По първия въпрос касаторът счита, че е налице противоречие на обжалваното решение с тълкувателно решение № 4/2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ВКС. За останалите въпроси твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не излага обосновка за основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, а единствено сочи, че решението е очевидно неправилно. Прилага съдебна практика на ВКС. Ответната страна Българска народна банка изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният състав след анализ на събраните доказателства е счел за безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжност началник отдел „Планиране и бюджетиране“, Дирекция „Емисионна политика и контрол“, Управление „Емисионно“. Със заповед от 29.05.2019 г. на управителя на БНБ, връчена на работника на 03.06.2019 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ поради съкращаване в щата и закриване на длъжността „началник отдел“ на отдел „Планиране и бюджетиране“, Дирекция „Емисионна политика и контрол“, Управление „Емисионно“ в БНБ, във връзка с промени в организационната структура на БНБ, съгласно Решение № 165/10.05.2019 г. на УС на БНБ и ново щатно разписание на управление „Емисионно“, утвърдено от управителя, в сила от 03.06.2019 г. Въззивният съд е обсъдил представеното по делото извлечение от поименно щатно разписание на БНБ към 31.05.2019 г., от което се установяват съществуващите в структурата на банката дирекции и отдели. Обсъдил е и длъжностните характеристики на началниците на съответните отдели, от които се изясняват техните задължения и функции. Подробно е изследвал какви са задълженията на ищеца в качеството му на Началник отдел „Планиране и бюджетиране“ съгласно длъжностната му характеристика от 06.07.2006 г. и какво е съдържанието на утвърдената на 23.02.2017 г. нова длъжностна характеристика за същата длъжност. Съдебният състав е разгледал Решение № 165 от 10.05.2019 г. на Управителния съвет на БНБ, с което са приети промени в общата численост на персонала на БНБ и е установил, че в структурата и числеността на управление „Емисионно“, считано от 03.06.2019 г., Дирекция „Емисионна политика и контрол“ с обща численост на персонала от 15 щатни бройки се закрива, като се съкращава 1 щатна бройка за длъжността „Директор“, 2 щатни бройки за длъжността „Началник отдел“ и 1 щатна бройка за длъжността „Секретар“. Въззивният съд е съпоставил основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо и предл. второ КТ – съответно при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Приел е, че в процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ясно е посочено основанието за прекратяване – поради съкращаване в щата на БНБ, както и че работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението и е довел своевременно до знанието на работника точното основание, на което то се извършва. Изяснил е, че щатът е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. Посочил е, че съкращаване в щата има както при намаляване бройките работници /служители/, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание, като в последния случай всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност. Според въззивния съд, ако се съпоставят същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат и липсва пълно съвпадение, е налице съкращаване в щата независимо дали едновременно с промените в трудовите функции има и намаляване бройките по щат. В конкретния случай съдът е приел, че длъжността, заемана от ищеца, е съкратена и съкращаването е реално. От решението на Управителния съвет на БНБ от 10.05.2019 г. и при съпоставка на представените по делото щатни разписания, съдебният състав е установил, че волеизявлението на работодателя за съкращаване на 1 щатна бройка за длъжността „Директор“, 2 щатни бройки за длъжността „Началник отдел“ и 1 щатна бройка за длъжността „Секретар“ в закритата Дирекция „Емисионна политика и контрол“ е изпълнено, поради което с това е доказано, че е осъществено реално премахване на щатната бройка, която е заемал ищецът преди да бъде уволнен. Втората инстанция е посочила, че при уволнение поради съкращаване в щата, когато съкращаването в щата се отнася до единствената щатна длъжност, работодателят има право, но не и задължение да направи подбор по критериите и целите, посочени в чл. 329, ал. 1 от КТ. Приела е, че тъй като Дирекция „Емисионна политика и контрол“, в която ищецът е бил назначен, е закрита и всички щатни бройки за длъжността „Началник отдел“ са съкратени, за ответника не е възникнало задължение за подбор. Съдът е отхвърлил оплакването във въззивната жалба, че съкращаването на щата не е реално, а е формално извършено единствено с цел уволнението на служителя и в нарушение на чл. 8 от КТ с мотиви, че е въведено за пръв път с въззивната жалба, както и че по делото не се ангажирани никакви доказателства, оборващи презумпцията по чл. 8 от КТ. Поради изложените съображения въззивният състав е направил краен извод, че извършеното уволнение е законно и не подлежи на отмяна. При тези решаващи мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Не е налице основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК във връзка с довода на касатора за очевидна неправилност на решението. В конкретния случай не се констатира наличие на нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Първият въпрос е свързан с доводите на касатора за извършена от работодателя злоупотреба поради неизпълнено задължение за извършване на подбор на служителите. Така, както е формулиран, въпросът налага обсъждане на доказателствата по делото и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.Същевременно въпросът не е правно разрешаван от съда – същият е приел, че доводите за злоупотреба с право са въведени за първи път с въззивната жалба, поради което са преклудирани и не подлежат на преценка. Както нееднократно е посочвал в свои решения ВКС, съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършено от него уволнение, в това число и на основание съкращаване на щата за определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска си на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Следователно, срокът за него е предявяването на исковата молба. В случая такива твърдения не са релевирани. Въззивното решение не противоречи на тези правни разрешения. Вторият въпрос обобщено се свежда до изясняването на съкращаването на щата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение и в частност дали при съкращаване на щата е възможно да се увеличават щатните бройки. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в множество решения /пр.:Решение № 189 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 919/2012 г., IV г. о./ Съгласно решението реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки. Въззивният състав в крайния си извод не се е отклонил от така възприетото разрешение. Третият и петият въпрос изразяват виждането на касатора, че от използваните изрази в заповедта за уволнение става ясно, че същото е извършено на различни правни основания. Тези въпроси, доколкото предполагат преценка на процесната заповед като писмено доказателство, не са правни въпроси. Само за пълнота следва да се посочи, че текстът на заповедта е достатъчно ясен и не поставя никакво съмнение относно основанието за уволнение. Формулировката на третия въпрос показва, че и касаторът разбира кое е основанието на прекратяване на трудовото му правоотношение, а именно съкращаването на щата. По петия въпрос е необходимо да се допълни, че въззивният съд извършва самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и въз основа на нея определя относимите към спора правни норми, в случая – основанието по чл. 328, ал. 1 КТ. Тази преценка на въззивната инстанция може да бъде контролирана едва след евентуално допускане на касационното обжалване. Четвъртият въпрос е некоректно зададен, доколкото съдът не е отказал да се произнесе по възраженията на страната, а е приел същите за неоснователни. Дали преценката му е правилна, е въпрос по съществото на спора, който се разглежда във втората фаза на касационното производство, ако касационното обжалване бъде допуснато.Същевременно доколкото видно от формулировката на въпроса същият е поставен в контекста на твърдението на касатора за необсъждане на доводи, възражения и доказателства с оглед оплаквания за недобросъвестност на работодателя, следва да се съобрази и изложеното във връзка с първия въпрос, по-горе в настоящото определение. Шестият въпрос е твърде общо формулиран и не е обвързан с конкретен извод на въззивния съд за неоснователността на предявения иск. Във втората си част въпросът е и неотносим към спора. Седмият въпрос отново е свързан с преценка на доказателствата по делото и не е правен въпрос. Само за пълнота следва да се посочи, че именно от длъжностната характеристика може да стане ясно какво е естеството на работата, тъй като в нея са описани основните функции, права и задължения на работника или служителя. Въпросът освен това не е свързан с решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск. Следва да се посочи и това, че не се установява и поддържаното допълнително основание по чл.280 т.1 ГПК. Представените към изложението съдебни актове са неотносими и не могат да обосноват извод за противоречие по смисъла на чл.280 ГПК – с последните се дават правни разрешения по правни въпроси, различни от поставените от касатора, а същевременно са и постановени при различна от процесната фактическа и правна обстановка. В допълнение е необходимо да се отбележи и че във връзка с поставените въпроси касаторът изобщо не обосновава и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. В случая касаторът не излага доводи в такава насока и не обосновава защо счита, че произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а на ответника по жалбата следва да се присъдят такива за представителство пред касационната инстанция в размер на 2400 лв., за които е представен платежен документ. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,