Определение № 482 от 17.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2428/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищеца „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, [населено място], чрез адв. С. К. от САК, и на синдика на ответника „Кемира“ ООД/н/ - В. И. Г., срещу решение № 296/29.05.2025г. по възз.т.д.№ 107/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 1318/01.11.2023г. по т.д.№ 1450/2021г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ искове от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, [населено място], против „Кемира“ ООД/н/ за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл.99, вр.чл.183 ЗЗД, в общ размер 75 230 000лв., цедирани на ищеца „Държавна консолидационна компания“ ЕАД с договор за цесия от 15.01.2018г., сключен с „Малаз“ ЕООД, [населено място], което, от своя страна, ги е придобило с договор за прехвърляне на вземания от 17.03.2017г., сключен с „Финансово консултиране“ АД, и представляват дължима от „Кемира“ ООД цена на вземания, цедирани със следните договори за прехвърляне на вземания: договори от 16.01. и от 14.01.2015г., сключени с „Инвестмънт проджектс“ АД, от 15.01.2015г., договор от 02.09.2014г., сключен с „Гипс трейд“ АД,, договор, сключен с „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД, договор от 14.01.2015г., сключен със „Снежин 2003“ ЕООД, и договор от 12.01.2015г., сключен с „Дивал 59“ ЕООД.

Решенията са постановени с участието на синдика на „Кемира“ ООД/н/ и на Фондация „Икономически и правни изследвания“, която е конституирана на осн. чл.694, ал.4 ТЗ, като трето лице-помагач на страната на ответника „Кемира“ ООД/н/, заличена с определение № 667/15.10.2024г. по възз.т.д.№ 107/2024г. на САС, поради отхвърляне с влязло в сила решение на предявения от нея иск по реда на чл.694, ал.2, т.2 ТЗ.

В касационната жалба на ищеца са релевирани оплаквания, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Относно качеството си на кредитор ищецът изтъква, че е доказано съществуването на валиден договор за цесия от 15.01.2018г., който е сключил с цедент „Малаз“ ЕООД, по който ищецът е заплатил цената на придобитото вземане по отношение на ответника с две платежни нареждания от 22.01. и 14.02.2018г.(закл. и обясн. на в.л. В. П.) и е уведомил длъжника за цесията с исковата молба. Относно съществуването на вземанията на ответника за цената по договори за цесия и оспорването от ответника на датите на договорите за цесия и анексите ищецът намира, че, противно на дадените указания, е в тежест на ответника да докаже, че оспорените от него документи са антидатирани. Релевира оплакване, че са неправилно игнорирани показанията на разпитаните по делото свидетели относно полагането от тях на подписите на договорите на посочените в документите дати, с доводи, че липсва изискване свидетелят да възпроизвежда съдържанието на документа, а е достатъчно да потвърди авторството и издаването му. Според ищеца инстанциите по същество не са ценили доказателствата в тяхната съвкупност, в т.ч. неоспорените уведомления и потвърждения за всички извършени цесии, по които страна или длъжник е ответникът, които са допълнени и потвърдени от свидетелските показания относно авторството и датата на договорите за цесия и анексите към тях. Изтъква, че, доколкото договорът за цесия е неформален, наличието на уведомления и потвърждения доказват цесията и нейната дата. Изтъква, че за съществуването на вземането е неотносимо счетоводното отразяване от ответника на договорите за цесия с петте дружества, тъй като договорите за цесия са породили действие между страните незабавно, търговските книги имат доказателствено значение само ако са водени редовно съгл. чл.55 ТЗ, а вписванията в тях, съгласно чл.182 ГПК, се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Посочва, че в случая не е изследвана редовността на счетоводството на ответника и не са представени по делото счетоводни документи от ответника, а - от третото лице, като те не само не отговарят на счетоводните стандарти, но и нямат качеството на документ, оспорени са, а и в последствие предоставилото ги трето лице е заличено. Ето защо ищецът намира, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по п.3. Посочва, че и от документите за извършената ревизия на ответника е видно, че не са представени оригинали на документи, касаещи дейността на дружеството на 2015г.-2016г., не е открит представляващ дружеството и документите са връчени чрез прилагането им по досието, както и, че не са приети и публикувани в ТР ГФО на ответника за 2014г. и 2015г. Ето защо счита, че не може да се направи извод за достоверност на счетоводната отчетност на ответника. По отношение на договора за цесия от 2017г. между „Финансово консултиране“ АД и „Малаз“ ЕООД ищецът изтъква неформалния характер на договора за цесия и, това, че ответникът не е страна по него, намира, че доказателство за сключването му са приетите по делото материали по преписката на Дирекция ОДОП-София и ревизионен акт, а и договорът е потвърден от „Малаз“ ЕООД с изричното позоваване на него при прехвърляне на вземането на ищеца. Релевира и оплаквания, че продължаването на срока за отговор на исковата молба е в нарушение на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК, както и, че за това не са били налице обективни причини, поради което всички възражения и искания в подадения отговор на исковата молба са преклудирани и не е следвано да бъдат взети предвид. Ищецът оспорва и извода за незабавно оспорване на договорите от ответника. Изтъква, че, дори да са му станали известни с предявяването им пред съда по несъстоятелността на 08.03.2021г., ответникът не е направил каквото и да е възражение, противопоставяне или оспорване, вкл. в ОСЗ по разглеждане на възражението на 22.06.2021г., а отговорът на исковата молба, с който е направено оспорването на договорите, е подаден в края на 2022г – повече от година и по-късно след узнаването им. Релевира и оплакване, че докладът по делото не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК, тъй като е непълен - не съдържа указание за кои обстоятелства страните не сочат доказателства, както и е неправилен - неправилно е разпределена доказателствената тежест, а в ОСЗ не е извършен устен доклад, които според ищеца са процесуални нарушения, засегнали правото му на защита. Въвежда и доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по направените оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно разпределение и липса на конкретни указания за доказателстветната тежест и попълване на делото с доказателства, както, че не се е произнесъл относно изключването на направените от заличеното трето лице възражения, доказателствени искания и доказателства. По изложените съображения искането е за отмяна на решението и за уважаване на иска. Претендира за присъждане на направените разноски.

В приложеното към жалбата на ищеца изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - „очевидна неправилност“, е въведено основанието за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Може ли да бъдат ценени от съда заключения, базирани на непредставени по делото доказателства – „счетоводни документи“ и касаещи счетоводни периоди, за които няма съставени ГФО, респективно може ли да бъдат ценени заключения, базирани на представени по делото материали, които нямат авторство, оспорени са своевременно от насрещната страна/страни и касаят счетоводни периоди, за които няма съставени ГФО?

2. Какво следва да се разбира в хипотезата на чл.301 ТЗ под „незабавно противопоставяне или изрично противопоставяне веднага след узнаването“? Допустимо ли е съдът да разширява приложението на правната норма?Допустимо ли е, вече потвърдени мълчаливо, сделките да бъдат оспорвани в последващ процес от страната, която не ги е оспорила своевременно?

С писмен отговор „Кемира“ ООД“, представлявано от управителя А. Б., чрез адв.С. С. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване. Намира за необосновано приложното поле на основанието „очевидна неправилност“. Счита, че изложението на ищеца не отговаря на изискванията на закона, евентуално, че формулираните въпроси не удовлетворяват общото основание за допускане на обжалване, тъй като са казуистични и са извадени от контекста на делото, не е аргументирана връзката им с предмета на делото и изложените мотиви от апелативния съд и предполагат произнасяне по съществото на спора, което е недопустимо на фазата на допускане на обжалване. По първия въпрос изтъква, че решението е постановено на база всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, а заключението на ССЕ по делото е оспорено от ищеца и от синдика единствено по т.3 и е изготвено на база приети от първоинстанционния съд доказателства, които също не са оспорени от ищеца и от синдика. По втория въпрос посочва, че в теорията и практиката няма съмнение относно приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ и тя не е тълкувана разширително от САС. Изразява несъгласие с основателността на касационната жалба.

В касационната жалба на синдика се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Преди всичко синдикът намира, че изводите на въззивния съд при преценка на свидетелските показания са целенасочени и преднамерени, анализът на показанията им е изолиран и не държи сметка за хронологията на разпита на свидетелите, а и за това, че свидетелите са кредитополучатели на „КТБ“ АД и подсъдими в тази връзка, поради което са „предпазливи“ при даването на показания. Изтъква, че инстанциите по същество не са отчели, че, ако не е страна по делото, издателят на частен свидетелстващ документ може да бъде разпитан като свидетел за установяване на тези факти, като за доказването на диспозитивната или свидетелстващата част от документа свидетелят не е необходимо да възпроизведе съдържащите се в документа негови изявления, а доказателствената сила на свидетелските показания се определя от потвърждаване на участието на свидетеля при издаването на документа и посочването по какъв начин е узнал удостоверените факти. Според синдика е логически невъзможно съдът да не кредитира показания, които не касаят съдържанието на документа, а авторството и оспорената дата и, че не съществува правно доказателствено и логическо основание да се приеме, че един документ е неверен, при положение, че авторите му твърдят обратното. Изтъква, че в случая свидетелите са потвърдили както сключването на анексите, така и датите, на които са подписани, а св. Л. е обяснил и икономическите причини, обусловили сключването на договорите за цесия и търсените крайни цели. По отношение на заключението на ССЕ синдикът посочва, че вещото лице е работило по представените едва във въззивното производство( 2 години след откриване на производството по несъстоятелност) аналитични ведомости, които нямат заверка, не е ясно кой е авторът, неизвестен е произходът им, няма данни за лицето, отговорно за текущото счетоводно отчитане – тогава и към откриване на производството по несъстоятелност и няма данни за предаване на счетоводството от управителя Л. на управителя Б. по реда на чл.14, ал.3 ЗСч. Също така синдикът изтъква, че не са изготвени и приети ГФО на ответника за 2014г. и 2015г., т.е. дружеството не е имало съставител на отчети, което поставя под съмнение не само редовността на счетоводството му, но и съществуването и изобщо воденето му за този период, а по делото са налице достатъчно данни за изземането на счетоводството на ответника, вкл. първични счетоводни документи, от органите на досъдебното производство, което изключва изобщо възможността за достоверна счетоводна експертиза. Синдикът релевира, че въззивният съд не е съобразил, че счетоводството е вторичен процес и няма връзка със съществуването на сделката и последиците от стопанската операция- цесията, като неосчетоводяването може да се дължи не само на антидатиране, но и на непредставяне на първичния счетоводен документ от извършилия стопанската операция/цесия, както и поради умишлен и нарочен отказ на лицето, водещо текущата счетоводна отчетност, да впише и регистрира сделката във вторичните счетоводни регистри, поради указания на управителя на вече несъстоятелното дружество. Релевирано е и оплакване, че съдът е нарушил принципа на равенство на страните, като не ги е уведомил за извършената служебна справка по партидата на ответника за правноорганизационната му форма във времето. Според синдика изводът във връзка с печата на ответника е в противоречие с чл.7 ТЗ, поддържайки, че печатът няма връзка с автентичността, достоверността и датата на документа. Оспорва извода относно приложението на чл.301 ТЗ, като поддържа, че цесиите са потвърдени при условията на чл.301 ТЗ в ОСЗ на 22.06.2021г. по т.д.№ 1500/2000г. на СГС, в което е участвал процесуален представител на ответника- адв. Б., който не е възразил относно съществуването и антидатиране на цесиите, а оспорването е извършено едва през ноември 2021г. – година и седем месеца след узнаването. Това според синдика логически и смислено не се вмества в понятието „незабавно“ по см.на чл.301 ТЗ, а и, вече потвърдени мълчаливо, цесиите не могат да бъдат оспорвани на същото основание в последващ процес по чл.694 ТЗ. Ревлевирани са и оплаквания, че инстанциите не са ценили доказателствата в тяхната съвкупност и са приложили неправилно чл.181 ГПК. Синдикът посочва, че са налице неоспорени потвърждения за всички извършени цесии, за всяка една от тях, както и свидетелски показания, потвърждаващи съдържанието на цесиите и анексите към тях, които доказват договорите за цесия. Изтъква, че въззивният съд не е отстранил допуснатите нарушения във връзка с доклада, който според синдика не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК и е непълен. Относно определение № 1105/28.03.2022г. посочва, че дадените на ищеца указания не са ясни и еднозначни, а са подвеждащи и двусмислени, като от тях може да се приеме, че на ищеца са дадени указания да установи, че лицето, подписало договорите, е било вписано като управител на ответника на съответните дати в договорите. Изтъква, че не са давани указания, че при въведено възражение за антидатиране на договора, частен диспозитивен документ, който не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му, ищецът, като лице, което претендира изгодни правни последици от обективираните в документа, следва да установи датата на съставянето му. Също така счита, че на ищеца не е указано, че не се сочат доказателства за датите на процесните цесии. Релевирани са и следните процесуални нарушения: на чл.146, ал.3 ГПК, тъй като на страните не е дадена възможност да вземат становище по проекта за доклад, за неправилно продължаване на срока за отговор на исковата молба, поради отсъствие на уважителни причини по см. на чл.63, ал.1 ГПК и на чл.63, ал.2 ГПК, тъй като срокът за отговор на исковата молба не е продължен, считано от изтичане на първоначалния. Във връзка с допуснатите нарушения при продължаване на срока за отговор на исковата молба синдикът намира, че неправилно са разгледани съдържащите се в него възражения и оспорвания. По подробно изложените съображения, искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

В приложеното към жалбата на синдика изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за директен достъп до обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 – очевидна неправилност и основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, факти, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, както и да направи цялостна преценка на доказателствения материал - поотделно и в съвкупност, съобразявайки нормативните разпоредби и правилата на логическото мислене, и длъжен ли е, при спор относно фактите, в мотивите към решението да обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не, и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост? Касаторът се позовава на ТР № 1/2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 55/03.04.2014г. по т.д.№ 1245/2013г., I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д.№ 674/2014г., II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д.№ 3734/2013г., I т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д.№ 1544/2014г., II т.о. и решение № 238/05.08.2025г. по т.д.№ 811/2024г., I т.о.

1.2. Следва ли издателите на документи, разпитвани като свидетели, да възпроизвеждат точно и детайлно съдържанието на издадените от тях документи, за да бъдат показанията им кредитирани? Посочва решение № 748/17.02.2011г. по гр.д.№ 801/2009г., IV г.о.

1.3. Каква е доказателствената сила на счетоводните книги и притежават ли последните материална такава или тя се отнася само до изявлението и авторството им? Преодолими ли са липсите на записване в счетоводните книги на стопанска операция и приема ли се тя за неизвършена, ако не е вписана(регистрирана)? Касаторът намира, че даденото разрешение притиворечи на решение № 2/20.01.2011г. по гр.д.№ 478/2010г., III г.о., решение № 7/222.02.2011г. по т.д.№ 264/2010г., ТК, решение № 150/29.05.2015г. по гр.д.№ 5272/2014г., IV г.о. и решение № 192/23.01.2014г. по т.д.№ 542/2012г., I т.о.

1.4. При направени във въззивната жалба оплаквания за нарушение на чл.146 ГПК, задължен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, да извърши доклад по делото и да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти? Касаторът се позовава на т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК и решение № 40/15.09.2014г. по т.д.№ 1554/2013г., II т.о.

1.5. Може ли въззивният съд служебно да събира доказателства-копия от документи по партида на дружество и въз основа на тях да въведе ново спорно обстоятелство по делото и да мотивира съдебното си решение и длъжен ли е след служебна справка за уведоми страните за фактическите обстоятелства, които е констатирал? Позовава се на решение № 50087/08.06.2023г. по гр.д.№ 3309/2022г., IV г.о.

1.6. Колко може да бъде удължен срокът по реда на чл.63, ал.2 ГПК при отчитане и съобразяване с принципите на равенство на страните? От кой момент тече удълженият срок по чл.63, ал.2 ГПК? Посочва определение № 83/15.02.2017г. по ч.гр.№ 2949/2016г., IV г.о., определение № 34/22.01.2014г. по ч.гр.д.№ 7739/2013г., II г.о., определение № 213/16.02.2011г. по ч.т.д.№ 824/2010г., II т.о., и определение № 79/04.02.2010г. по ч.гр.д.№ 24/2010г., IV г.о.

1.7. Може ли на трето лице по см. на чл.181 ГПК – страна в процеса да бъде възлагана доказателствената тежест за установяване на достоверна дата на частен документ? По този въпрос е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК

1.8. Потвърждава ли търговецът действията на лице, действало от негово име без представителна власт, ако веднага след узнаване за тези действия не им се противопостави, предвид и разпоредбата на чл.301 ТЗ, или приложението/оборването на презумпцията изисква и налага ли предприемане на действия по съдебна/принудителна реализация на сделката, сключена от мнимия пълномощник? Какви са критериите и условията, предполагащи узнаване по см. на чл.301 ТЗ? Касаторът посочва решение № 51/10.02.2012г. по гр.д.№ 962/2011г., II г.о., решение № 76/11.05.2016г. по т.д.№ 3503/2014г., II т.о., решение № 30/08.04.2011г. по т.д.№ 416/2010г., I т.о. и решение № 76/11.05.2016г. по т.д.№ 3503/2014г., II т.о.

С писмен отговор ответникът „Кемира“ ООД /н/, представлявано от управителя А. Б., чрез адв. С. С. от САК, оспорва основателността на жалбата. Намира, че не е обоснована очевидна неправилност, изложението не отговаря на изискванията на закона, а въпросите не удовлетворяват нито общото, нито допълнителното основание за допускане на обжалване.

С писмен отговор ищецът „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, чрез адв. С. К. от САК, се солидаризира с изложените от синдика основания за допускане на обжалване.

Съставът на I т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД против „Кемира“ ООД/н/, чиято неплатежоспособност е обявена, на осн. чл.630, ал.1 ТЗ, с решение № 260490/04.12.2020г. по т.д./н/ № 1500/2020г. на Софийски градски съд, с начална дата 31.12.2017г., и по отношение на което е открито производство по несъстоятелност. С исковата молба е предявен по реда на чл.694, ал.2, т. 1 ТЗ иск за установяване съществуването на вземания на ищеца по отношение на ответника в общ размер 75 230 000лв., които са включени в списъка на неприетите от синдика вземания и подаденото от ищеца възражение е оставено без уважение от съда по несъстоятелността.

Исковата претенция е основана на твърдения за възникване и съществуване на изискуеми вземания на ищеца по отношение на ответника, които е придобил въз основа на договор за прехвърляне на вземания(цесия) от 15.01.2018г., сключен с цедент„Малаз“ ЕООД, които са за дължима цена по шест договора за цесия, по които ответникът е цесионер (договор за прехвърляне на вземане, сключен с „Инвестмънт проджектс“ АД на 16.01.2015г. и анекс към него от 25.02.2015г., договор за прехвърляне на вземане, сключен с „Инвестмънт проджектс“ АД на 14.01.2015г. и анекс към него от 25.02.2015г., договор за прехвърляне на вземане, сключен с „Гипс трейд“ АД на 15.01.2015г. и анекс към него от 24.02.2015г., договор за прехвърляне на вземане, сключен с „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД на 02.09.2014г. и анекс към него от 26.02.2015г., договор за прехвърляне на вземане, сключен със „Снежин 2003“ ЕООД на 14.01.2015г. и анекс към него от 23.02.2015г. и договор за прехвърляне на вземане, сключен с „Дивал 59“ ЕООД на 12.01.2015г. и анекс към него от 23.02.2015г.) Ищецът е твърдял, че цедентите по посочените договори за цесия от 2014г. и 2015г. са прехвърлили вземанията си по отношение на ответника с договори за цесия от 27.02.2015г. на „Финансово консултиране“ АД, което, от своя страна, ги е прехвърлило на праводателя на ищеца „Маказ“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 17.03.2017г.

По молба на управителя на ответника с правно основание чл.63 ГПК, основана на твърдения за състоянието на управителя на временна нетрудоспособност за периода 14.09.-13.10.2021г. и с доводи за голяма фактическа и правна сложност на спора, с разпореждане от 21.09.2021г. срокът за подаване на отговор на исковата молба е продължен с две седмици, считано от 13.10.2021г.

В указания от съда срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез неговия управител, вх.№ 23978/28.10.2021г. С него ответникът е заявил, че никога не е сключвал приложените към ИМ договори за цесия и анекси към тях, по които е посочено да е страна, поради което няма задължение за заплащане на цената на прехвърлените вземания. Оспорил е достоверността на датите на тези договори за цесия, поддържайки, че те са съставени с цел създаване на фалшиви вземания по отношение на него. Изтъкнал е, че лицето, подписало договорите за него– Б.Л. е заличено като негов управител на 06.03.2015г., а по същото време, в което са сключени договорите, същото лице е представлявало и „Финансово консултиране“ АД. Оспорил е получаването на уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД, приложени към исковата молба, за които няма положен подпис на получател за „Кемира“ ООД. Оспорил е и датата на съставяне на приложени към исковата молба уведомления, за които има положен подпис на получател за ответника от Б.Л..

Проект за доклад е извършен с определение № 1015/28.03.2022г., в което е констатирано подаването (в срок) на отговор на исковата молба с направени оспорвания, вкл. на достоверността на датите на всички договори за цесия, по които ответникът е страна; дадена е правна квалификация по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, вр. чл.99 и чл.183 ЗЗД; на ищеца е указано, че е в негова доказателствена тежест да установи сключването от ответника на приложените към ИМ договори за цесия на посочените в тях дати и от лице, което е имало право да представлява към тези дати ответника, както и, че ответникът е получил уведомленията за цесиите за прехвърляне на вземанията за дължимата от него цена, а ответникът не носи доказателствена тежест за направените от него оспорвания. В първото редовно открито заседание по делото на 27 май 2022г. не е извършен устен доклад, а е реферирано към определението от 28.03.2022г. По молба на ищеца от 04.10.2022г. с определение № 1619/15.05.2023г. са допуснати, на осн. чл.165, ал.1 ГПК, поименно посочените в молбата на ищеца свидетели за установяване на анексите към договорите за цесия, с които ищецът е заявил, че не е разполагал, а с протоколно определение в ОСЗ на 19.05.2023г. е оставено без уважение искането на ответника за допускане на свидетели за установяване, че представените по делото копия от анекси не са снети от оригинални документи. Свидетелите на ищеца са разпитани в ОСЗ на 19.10.2023г.

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби на ищеца и на синдика на ответника срещу първоинстанционното решение, с което предявеният по реда на чл.694, ал.2, т.2 ТЗ иск е отхвърлен. С определението по чл.267 ГПК № 131/05.03.2024г. са уважени искането на третото лице за издаване на съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабди с аналитичните хронологични оборотни ведомости за всички счетоводни сметки на посочени дружества и искането на ответника за допускане на ССЕ с посочени задачи, изпълними въз основа на доказателствата по делото, а с протоколно определение в ОСЗ на 08.05.2024г. е допусната ССЕ и по задачите във въззивната жалба на ищеца. Въз основа на издаденото на третото лице съдебно удостоверение по делото са постъпили решение на директора на дирекция ОДОП София с доказателства за връчване, ревизионен доклад и ревизионен акт, които са приети с протоколно определение в ОСЗ на 19.06.2024г. С молба, вх.№ 30051/19.11.2024г. синдикът В.Г. е приложил писмени доказателства по опис, в т.ч. протокол от ОСЗ в производството по възражението на ищеца по чл.692 ТЗ, и е заявил, че ответникът е напуснал адреса си на управление още през 2020г., на синдика са предадени аналитичните ведомости, по които вещото лице е работило, 2 години след откриване на производството по несъстоятелност, като те нямат заверка, не е ясно кой е авторът им, неизвестен е произходът им, няма данни за лицето по чл.14 от Закона за счетоводството, отговорно за текущото счетоводно отчитане и данни за предаване на счетоводството от управителя Л. на управителя Б. по реда на чл.14, ал.3 от Закона за счетоводството, не са изготвени ГФО на ответника за 2014.2015г., което поставя под съмнение редовността на счетоводството му. В ОСЗ на 20.11.2024г. синдикът е оспорил заключението на ССЕ в частта по п.3 по съображения в подената преди това молба, а ответникът е оспорил молбата на синдика, и са приети приложените към молбите на ответника и на синдика писмени доказателства.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че спорът е относно придобиването валидно от ответника на вземанията по договорите за цесия и за възникване на задължението му да заплати на цедентите цената на прехвърлените вземания. Счел е, че са своевременно заявени от ответника възражения, че договорите са му станали известни едва след като вземанията са били предявени пред съда по несъстоятелността в срока по чл.688 ТЗ и че те не са били съставени на посочените от тях дати, а в един по-късен момент. Изтъкнал е, че оспорените от ответника договори са частни диспозитивни документи, ползващи се с доказателствена сила по чл.180 ГПК. Предвид оспорването от ответника на подписаните от неговия бивш органен представител договори, с твърдения, че са съставени след прекратяване на представителното правоотношение, но са антидатирани, въззивният състав е приел, че ответникът не е трето лице по см. на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Посочил е, че договорите не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето им и при оспорването на датата тя следва да бъде установена с други доказателствени средства, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ - в случая ищецът. Съставът на апелативния съд е счел, че са изпълнени правомощията на първата инстанция с определението от 28.03.2022г. да укаже на ищеца доказателствената тежест за установяване сключването на договорите за цесия на посочените в тях дати и от лице, което тогава е имало право да представлява ответника. Изтъкнал е, че в първото по делото заседание на 27.05.2022г., когато е изтекла процесуалната преклузия, ищецът не е заявил искане за допускане на доказателства за установяване на спорните факти, нито е представил такива в хода на производството. Въззивният състав е счел, че събраните при условията на чл.165, ал.1 ГПК в ОСЗ на 19.10.2023г. свидетелски показания относно съществуването на оригинали на анексите към договорите и тяхното съдържание не способстват за доказване на датите, на които са подписани, респ., че оригиналите на договорите за цесия са били подписани на посочените в тях дати. За да направи този извод е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, поотделни и в съвкупност, но е констатирал „очевидно проявление на избирателна памет“ от всеки от свидетелите при възпроизвеждането на отделни детайли от общата картина на събитието - колебливо и несигурно възпроизвеждане на част от обстоятелствата около сключването на договорите, наред с твърде ясния, незаличен спомен за други факти, свързани със същото събитие, както и вътрешни противоречия във възприятията на всеки свидетел. Приел е, че това поставя под обосновано съмнение достоверността на свидетелските показания, поради което не ги е кредитирал за датите на съставяне на анексите към договорите. По отношение на приетото във въззивното производство заключение на ССЕ с в.л.В. П. въззивният състав е намерил, че констатациите му са основани на извършена проверка в счетоводството на ответника на аналитични оборотни ведомости и на дневник на всички синтетични и аналитични сметки за периодите 01.01.-31.12.2015г. и 01.01.-31.01.2016г. Въз основа на заключението/т.3/ е установил, че договорите за прехвърляне на вземания и анексите към тях от 2015г. не са осчетоводени от ответника „Кемира“ ООД. По съображения, че придобиване на вземания на твърде значителна стойност от ответника е стопанска операция, водеща до изменения на имущественото и финансовото състояние на цесионера, която по см. на чл.3 от Закона за счетоводството е следвало да бъде отразена във всеки един от проверените от вещото лице вторични счетоводни документи на ответника, съставът на апелативния съд е намерил, че липсата на такова отразяване в случая е индиция за неосъществяване на процесните сделки в периода 01.01.2015г.-31.12.2016г. Приел е, че е в подкрепа на тезата на ответника и текстът на положения във всеки от анексите към договорите до подписа за цесионер кръгъл печат относно правноорганизационната форма на ответника/ООД/, съпоставен с правноорганизационната форма на дружеството към посочените дати/ЕООД/, установена от извършената служебна справка по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ. Въззивният състав е приел, че посочените две косвени доказателства в максимална степен постигат целта на насрещното доказване, тъй като разрушават сигурността, че се е осъществил подлежащият на доказване от ищеца правнорелевантен факт – сключването на договорите за прехвърляне на вземания и на анексите на посочените в тях дати, съответно в периода 01.01.2015г.-31.12.2016г. Съответно е приел за неуспешно проведено от ищеца пълно и главно доказване на оспорената с отговора на исковата молба достоверност на датите на договорите за цесия от 2014г. и 2015г. На база установеното, че в периода 31.07.2014г. до 06.03.2015г. ответникът е бил представляван от управителя Б. Л., който е подписал договорите за цесия за ответника, съгласно заключението на почерковата експертиза по делото, и, предвид приетото, че договорите за цесия не са осъществени в периода 01.01.2015г.-31.12.2016г., е изведено, че е било възможно договорите да бъдат подписани от Б. Л. най-рано на 01.01.2017г. Тъй като към 01.01.2017г. Б.Л. вече е бил заличен като управител на ответника, е направен извод, че договорите за цесия от 2014г. и 2015г. са сключени за ответника от лице без представителна власт и са били в състояние на висяща недействителност(т.2 ТР № 5/2914г. ОСГТК на ВКС). Съставът на апелативния съд е приел, че ответникът е узнал за съществуването на договорите за цесия на 08.03.2021г., когато документите за тях са приложени към молбата на ищеца за предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността. Счел е, че ответникът ги е оспорил в първия възможен момент – в преклузивния срок по чл.367 ГПК, което е приел да е равнозначно на противопоставяне по см. на чл.301 ТЗ и с това висящата недействителност на договорите за цесия се е трансформирала в окончателна. Направен е краен извод, че договорите за цесия от 2014г. и 2015г. не са породили правни последици за страните по тях, респективно ответникът - цесионер не е придобил вземанията и не е възникнало насрещно задължение да заплати тяхната цена. В съответствие с тези изводи, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба ( чл. 290, ал. 1 ГПК ). В мотивете на т.1 от тълкувателното решение е изяснено, че значимият за изхода на делото правен въпрос трябва да е посочен от касатора, който е длъжен да обоснове и специфичните за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК допълнителни предпоставки. Изрично е отречено правомощието на Върховния касационен съд да извежда и формулира служебно правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърдения и обстоятелства, когато касаторът не е посочил такъв въпрос.

По касационната жалба на ищеца:

И двата поставени въпроса не удовлетворяват общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Първият въпрос не е обуславящ за крайния изход на спора, тъй като изводът за неоснователност на иска не е основан единствено на приетото за установено въз основа на заключението на допуснатата във въззивното производство ССЕ, че договорите за цесия от 2015г. не са осчетоводени от ответника, а на съвкупната преценка и на други доказателства по делото. Вторият въпрос е пряк израз на несъгласие на касатора с извода, че ответникът се е противопоставил незабавно след узнаването на процесните договори за цесия с подадения в срока по чл.367 ГПК отговор на исковата молба. Правилността на този извод не може да се проверява в селективната фаза на касационното производство и не може да обоснове допуска до обжалване.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е необосновано по поставените въпроси приложното поле въведеното основание по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. То е заявено съвсем бланкетно –с възпроизвеждане на текста на нормата, без да са въведени никакви доводи, обосноваващи някоя от изведените в т.3 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС хипотези.

Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В практиката на ВКС очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, уредена като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок на въззивното решение, която може да бъде установена пряко от мотивите на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290 ГПК проверка за наличие на касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. Решението на въззивния съд би било очевидно неправилно, когато при постановяването му са допуснати тежки нарушения на закона - материален и/или процесуален, а също и когато въззивният съд е формирал решаващите си изводи в грубо противоречие с правилата на логиката. От мотивите към обжалваното решение не се установява нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Доводите, с които е аргументирана очевидната неправилност, са идентични с развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да обосноват допускане на решението до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

По касационната жалба на синдика:

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по шестия процесуалноправен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.62 ГПК произтича от това, че е твърде общо формулиран и не позволява даването на отговор, извън конкретиката на всеки спор. Въпросът изисква проверка на фактите по делото, каквато е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК.

Значим за крайния изход на спора е първият процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд да обсъди, с ограниченията по чл.269 ГПК, всички доводи и възражения и свързаните с тях доказателства и да изложи мотиви. По него общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е обоснована от синдика с доводи за необсъждане на конкретно посочените в § 1 от изложението представени с исковата молба писмени доказателства: 1/уведомления и потвърждения за цесии, неоспорени от ответника по отношение на авторство и дати; 2/ уведомления за цесии, неоспорени от ответника по отношение на датата и подписите на цедентите и 3/договори за цесия от 17.03.2017г. и 15.01.2018г. и потвърждения и уведомления за тях, неоспорени от ответника по отношение на датите и авторството. Обжалването следва да се допусне на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с формираната по въпроса съдебна практика, вкл. посочената от синдика.

Делото следва да се разгледа в открито заседание с призоваване на страните, като предварително внасяне на ДТ не се дължи, на осн. чл.694, ал.7 ТЗ.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: