Определение № 335 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 813/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК

Образувано е по частна касационна жалба на лицата, осъществяващи функциите синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, срещу определение № 2923/05.11.2021 г. по в.ч.т.д. № 2591/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 263 297/16.06.2021 г. по т.д. № 757/2020 г. на Софийски градски съд за връщане на подадена искова молба, обективираща искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено, а съдопроизводствените действия по исковете – продължени. В жалбата инвокира доводи за неправилно прилагане на правните последици от обявената противоконституционност на §7 ПЗР ЗИДЗБН. Излага доводи, че нормата на §3 ЗИДЗБН продължава да е действаща. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя три въпроса като счита, че те имат значение за развитие на правото. Въпросите са следните:

1. „Какъв е характерът на приетата правна норма с §7 ПЗР на ЗИДЗБН – материалноправен или процесуалноправен, доколкото урежда права в полза на кредитора на банковата несъстоятелност?“

2. „Приложима ли е била разпоредбата на §7 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., до датата на обнародване на решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, обн. в ДВ бр. 48/08.06.2021 г., с което решение същата е обявена за противоконституционна?“

3. „Какъв е преклузивният срок за образуване на иск с правно основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН в съответствие с решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ?“

4. „Какво е действието на решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ спрямо висящите производства и намира ли приложение в случая разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Закона за конституционния съд?“

Ответникът по частната касационна жалба С. И. Ш. не е депозирал отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд София е приел, че исковете по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН са недопустими поради обявената с решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България противоконституционност на §7 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г. Изтъкнал е, че се касае за заварено от решението на Конституционния съд съдебно производство, поради което нормата на чл. 62, ал. 1 ЗБН не следва да бъде прилагана с обратно действие. Извод, който е извлякъл от разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето КРБ.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че по отношение на поставените от частния касационен жалбоподател въпроси не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Относно правните последици на решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България по отношение заварените искови производства е формирана практика на ВКС с постановяване на решение № 60113 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2897/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60142 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60139 от 26.11.2021 г. по т. д. № 1828/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60158 от 3.12.2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 60131 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2676/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60178 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2028/2020 г. на ВКС, І т. о. и др. С цитираните актове е съобразено и даденото с решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Съставите са приели, че обявената противоконституционност на разпоредби от ЗБН води до отпадането им като част от обективното право. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя даденото разрешение, като то следва да се приложи и по отношение на обявения за противоконституционен §7 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. С него е придадено обратно действие на изменението, регламентирано с §3 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в същия брой на ДВ, предвиждащо петгодишен срок за предявяване на исковете по чл. 59 ЗБН. По силата на §7 ПЗР на ЗИДЗБН този петгодишен срок се прилага не от датата, на която влиза в сила §3 ЗИДЗБН, а и за заварените производства по несъстоятелност, т. е. на изменението е придадено същинско обратно действие. Така исковете по чл. 59 ЗБН, за които към датата на изменението с ДВ, бр. 22 от 2018 г. срокът за предявяване е бил изтекъл, са се явили допустими. С отмяната на §7 ПЗР на ЗИДЗБН обратното действие е отпаднало, съответно изменението, регламентирано с §3 ЗИДЗБН, се явява неприложима разпоредба, тъй като действието му е занапред.

Изводът на въззивния съд за недопустимост на предявените искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН е в съответствие с формираната практика по значимите за делото правни въпроси относно действие на решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд и приложното поле на §3 ЗИДЗБН и §7 ПЗР на ЗИДЗБН, което изключва наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо, достъп до касация следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС