Определение № 516 от 08.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7047/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ИА „П. и п. на р. Д. „ [населено място] срещу решение №469 от 30.09.2014г по гр.дело № 817/2014г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено решение № 1150 от 167.07.2014г на Русенски районен съд .В трудов спор са уважени искове по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност на уволнение по чл. 325 ал.1 т.6 от КТ, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8 ал.1 КТ. В приложеното към жалбата изложение е поставен въпрос за посочването на конкретни факти и обстоятелства от ищеца с предявяването на исковата молба - по надлежния ред и в преклузивните срокове по ГПК, за да изследва съдът наличие и проявни форми на недобросъвествост от страна на работодателя и да направи подобни изводи. Според изложението, ищцата не е посочила конкретните факти и обстоятелства ,като съдилищата са приели наличие за недобросъвестност при спорното уволнение в противоречие с практиката на ВКС по чл. 8 ал.1, ал.2 от КТ, формирана с реш. № 71 от 2013г по гр.д №284/2013г ІV. г.о, също така в противоречие с решение № 232 от 2011г по гр.д № 781/2010ІV г.о ,реш.№ 239 от 2012г гр.д №799/2011 ІV г.о и реш.№231/2011г на ІІІ г.о по въпроса, че ищецът оборва презумпцията в чл. 8 ал.2 КТ и носи тежестта за доказване, щом твърди недобросъвестност. Като разрешен в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос се поставя и задължението на въззивния съд да се занимае с тези пороци на първоинстанционното решение, повдигнати във въззивната жалба, за служебното му задължение относно императивни разпоредби на чл. 143 ,чл. 145 ,146 ГПК. В доклада е липсвало вписване, че права или обстоятелства по въведеното с иска „недобросъвествост и злоупотреба с право” се признават ,че не се нуждаят от доказване, в доклада няма и вписано задължение за ищцата относно доказателствената й тежест да обори презумпцията, а накрая в самото решение правата и обстоятелствата против оборимата презумпция са признати, без да е било посочено на ответника за какви факти в защита на презумпцията не е посочил доказателства. Като е отминал без разглеждане тези изтъкнати в жалбата пороци, въззивният съд е постановил решение в противоречие с реш. №341от 2011г по гр.д №252/2011 ІІ г.о, също и в противоречие с реш. № 549 от 2010г по гр.д.№56/2010г ІV г.о, като не е допуснал исканите с въззивната жалба доказателства ,а се е позовал на преклузията. По всички въпроси се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК В отговор ответницата по жалбата К. И. Н. ,чрез пълномощник адв.К.Д. оспорва наличието на формулирани въпроси в приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК и основание за допускане до обжалване. Липсва правен въпрос ,не са били допуснати и нарушения по чл. 146 ГПК ,указанията са били съответни ,съответно е приложен и чл. 266 ГПК. Работодателят е бил длъжен да обоснове необходимостта от промяна в изискването за образование във връзка с характера на работата ,което не е сторил и това също е дало основание на съда да направи извод за злоупотреба с право, в който смисъл е реш.№66 от 19.03.2013г по гр.дело № 870/2013г ІІІ г.о .Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК неотносимо се поставя процесуалноправен въпрос за въвеждането на обстоятелства, на които ищецът основава твърдението за злоупотреба с право и за противоречие с реш.№ 239 от 2012г гр.д №799/2011 ІV г.о и реш. № 71 от 2013г по гр.д №284/2013г І. г.о като практика на ВКС, при положение, че съдържанието на настоящата искова молба не дава основание за въведеното с въпроса отрицателно твърдение на касатора. В исковата молба оспорването на уволнението като незаконосъобразно е включително поради недобросъвестно упражняване на правното основание по чл. 328 ал.1 т.6 КТ, основано на посочване както на положителни, така и на отрицателни факти, в случая изтъкнати като обстоятелствена част, а именно: ищцата има съответно изискуемите специални знания и образование (средно специално) в областта на метеорологията, като при спецификата на нейната работа не е възникнала нужда за въвеждане на по-високи изисквания за образование, при това за образование, определено само като„висше”. Образованието, което ищцата притежава, е по-високо от изискващото се за работата, също и предвид професионалния й опит. Работодателят е прекратил трудовия договор единствено с нея, въпреки че в агенцията на същата позиция работят няколко човека. Изискването е въведено не с оглед нуждите на работата, а за да се освободи от нея, във връзка с което ищцата изтъква и факта, че единствената промяна ,която работодателят е направил като изискване е образованието да бъде висше, без да се уточни специалността, каквато според ищцата е необходима за тази позиция в държавната агенция. Според установената практика на ВКС (ТР № 3 от 16.01.2012г по т.д№3/2011 ОСГК), включително цитираната по чл. 290 ГПК, това съдържание на исковата молба отговаря на изискването за оспорване на уволнението поради превратно упражняване на правото, като подкрепено от ищеца с обстоятелствена част. По тези наведени и възприети фактически доводи ответникът се е защитавал с отговора на исковата молба, като е изтъкнал и кръга факти, които според защитата му изключват доводите за недобросъвестност, съответно съдът на първа инстанция е допуснал, приел и обсъдил поисканите в тази връзка доказателства. Ето защо не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по водещо поставеният правен въпрос в изложението, на който въпрос се условят и останалите процесуалноправни въпроси, т.е същите биха имали решаващо значение за изхода на делото само ако се приеме поддържаното от касатора, че поради липса на обстоятелствени твърдения правото му на защита в трудовия спор е провеждано при неизяснен спорен предмет относно това в какво конкретно ,спрямо кои негови действия се изследва нарушението на принципа в чл. 8 ал.1 КТ за добросъвестно осъществявяне на правата по Кодекса. Неотносимо и без обосновка, свързана с решаващото му значение, се поставя и въпрос за процесуалните задължения на въззивния съд при пропуск в доклада районният съдия да укаже на ищцата изрично, че като страна носи доказателствена тежест за опровергаване на презумпцията на чл.8 ал.2 КТ.Предвид направените доказателствени искания, указания до ищцата в тази връзка са били излишни. Указанията до ответника във връзка с доказателствената му тежест са съответни, както и преценката на съдилищата кои доказателства са допустими и относими. Обжалваното решение е в съответствие с установената практика на ВКС. Следва да се изтъкне решаващото значение, което съдилищата са отдали на целта, с която работодателят е предприел оспорваното уволнение, в който смисъл са и указанията по решение № 71 от 2013г по гр.д №284/2013г ІV г.о и реш.№192 от 2013г на ІV г.о на ВКС, дадени по прилагането на чл. 8 ал.1 КТ и в отговор на решаващо произнесения включително по настоящето дело правен въпрос за добросъвестното упражняване на право, еднопосочно и мотивирано обусловил изводите на двете съдебни инстанции. Ответницата в производството е установила разноски в размер на 1000 лева ,които следва да се присъдят. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.