Определение № 139 от 03.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6183/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], подадена чрез адвокат Д. С., срещу въззивно решение № 303 от 16.09.2015 г. по гр. дело № 209/2015 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 48 от 28.01.2015 г. по гр.д. № 1589/2014 г. на Дупнишкия районен съд са уважени предявените от Н. В. Г. срещу [община] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 2043 от 6.08.2014 г. на кмета на общината, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “технически сътрудник на кмет на кметство” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 2163.30 лв., ведно със законната лихва, считано от 2.10.2014 г. до окончателното й изплащане, както и в частта с която на основание чл.225, ал.1 КТ е присъдена допълнително сумата 161.70 лв. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Искането е решението да се отмени. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по следния правен въпрос: каква доказателствена сила имат извършените атестации от прекия ръководител при извършване на подбор с оглед критерия - качество на изпълняваната работа. Поддържа се, че този въпрос е от значение за изхода на делото, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответницата по касационната жалба Н. В. Г. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Ю. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран конкретен правен въпрос, който да се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Развити са съображения, че поставения в изложението въпрос не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за незаконност на уволнението. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд - уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от Н. В. Г. срещу [община] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ Кюстендилски окръжен съд е приел, че не е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ - съкращаване на щата, както и че работодателят не е доказал, че извършения подбор по чл.329, ал.1 КТ е законосъобразен. Изложил е съображения, че в конкретния случай не е доказано надлежно съкращаване на щата, касаещо длъжността на ищцата, поради което неправилно трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ. Приел е, че подборът е бил задължителен, че с оглед доказателствата по делото такъв е бил извършен, което се установява от представения протокол на назначената комисия. При анализа на доказателствата съдът е приел, че не се установява точното приложение на критериите по чл.329, ал.1 КТ. Съдът е посочил, че в протокола е отразено, че подбора е извършен измежду седем служители, изпълняващи една и съща трудова функция, но че определените оценки по отделните критерии за всеки от работниците не са обосновани. Констатациите по втория критерий на чл.329, ал.1 КТ са взети от предишно оценяване - за 2012 г. и 2013 г., по повод извършени атестации. Тогава констатацията за работа на ищцата е била, че изпълнението отговаря на изискванията, каквото е и на останалите служители, с изключение на А. Г., чието изпълнение е прието за „над изискванията”. Дадените от комисията оценки по този критерий за всички служители са 4, а само на ищцата-3. Сборът от оценките на ищцата е 8, колкото е и на още две служителки, като не става ясно от протокола как комисията е преценила, че ищцата следва да бъде предложена за уволнение. Не става ясно как е направена съпоставка между ищцата и останалите две служителки със същия брой точки, за да бъдат оставени на работа те, а ищцата предложена за съкращение. В обобщение съдът е приел, че оценките по отделните критерии не са обосновани и това не дава възможност да се извърши преценка за съответствието на определената оценка по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на отделните служители, с оглед на възложената им работа. Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Поставеният в изложението въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същия е формулиран в контекста на оплакването на жалбоподателя с оглед анализа на събраните доказателства във връзка с твърдението му за законосъобразност на подбора. Съдът е уважил исковете по съображения, че работодателят не е доказал поставените оценки на участниците в подбора по критерия ниво на изпълнение на работата да са обосновани. Изводът на съда за незаконност на уволнението не е обусловен от поставения въпрос, а от липсата на доказателства, че посочените в протокола оценки, включително и тази на ищеца съответстват на нейните знания, умения и качеството на неговата работа. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в ТР № 3/2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, че доказването на подбора при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. Ето защо не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и даденото в тълкувателното решение разрешение. Доводите на жалбоподателя касаят обосноваността на изводите на въззивния съд, че подбора е незаконосъобразен, което е основание за неправилност на решението, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. В този смисъл са и указанията дадени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК налага извод, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,