Определение № 131 от 10.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 684/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на страните по в.т.д.№ 2445/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав, срещу постановеното по делото решение № 11848/12.08.2020 г., както следва: Ищецът – синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, действащ чрез лицата, упражняващи правомощията му - А. Н. Д. и К. Х. М., обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 387 от 22.02.2018 г. по т.д.№ 1588/2017 г. в частта, с която Софийският градски съд е отхвърлил предявените от синдика на „КТБ“ АД /н/ срещу „ЕДК“ АД искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.3 ЗЗД вр. чл.59 ал.2 ЗБН за прогласяване нищожност на прихващания, извършени от „ЕДК“ АД с изявления вх.№ 11018/05.11.2014 г., вх. № 11020/05.11.2014 г. и вх. № 11021/05.11.2014 г. срещу задължения на „ЕДК“ АД към „КТБ“ АД /н/, произтичащи от Договор за банков кредит от 24.09.2012 г. Ответникът „ЕДК“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която, след съответна отмяна на първоинстанционното решение, са обявени на основание чл.59 ал.5 ЗБН за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, освен за частта, която „ЕДК“ АД би получило при разпределението на осребреното имущество, извършените от „ЕДК“ АД с изявления вх.№ 11018/05.11.2014 г., вх. № 11020/05.11.2014 г. и вх. № 11021/05.11.2014 г.: 1/ прихващане с вземане в размер на 56 500 щатски долара, придобито от „ЕДК“ АД чрез договор за цесия от 31.10.2013 г., сключен с „Космос енерджи“ ЕООД, съгласно Уведомление за извършена цесия с вх. № 10461/03.11.2014 г., срещу задължения на „ЕДК“ АД към „КТБ“ АД /н/, произтичащи от Договор за банков кредит от 24.09.2012 г.; 2/ прихващане с вземане в размер на 69 520 щатски долара, придобито от „ЕДК“ АД чрез договор за цесия от 31.10.2013 г., сключен с „Космос енерджи“ ЕООД съгласно Уведомление за извършена цесия с вх. № 10459/03.11.2014 г., срещу задължения на „ЕДК“ АД към „КТБ“ АД /н/, произтичащи от Договор за банков кредит от 24.09.2012 г.; 3/ прихващане с вземане в размер на 56 500 щатски долара, придобито от „ЕДК“ АД чрез договор за цесия от 31.10.2013 г., сключен с „Космос енерджи“ ЕООД съгласно Уведомление за извършена цесия с вх. № 10460/03.11.2014 г., срещу задължения на „ЕДК“ АД към „КТБ“ АД /н/, произтичащи от същия договор за кредит; като извършени след началната дата на неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“АД /в несъстоятелност/ - 20.06.2014 г. /в резултат на това произнасяне на въззивния съд е обезсилено решението на първата инстанция за отхвърляне на предявените като евентуални искове с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н/ на същите прихващания/. В касационната жалба на синдика на КТБ АД /н/, приподписана по реда на чл.284 ал.2 ГПК, се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон при тълкуването и приложението на чл.59 ал.2 ЗБН, като касаторът счита, че указаната в разпоредбата форма на прихващането е приложима към всички изявления за прихващане, отправени към банката, а не само за тези, следващи момента на откриване на производството по несъстоятелност. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му в съответната част и за постановяване на решение по същество, с което предявените главни искове по чл.26 ал.2 предл.3 ЗЗД вр. чл.59 ал.2 ЗБН да бъдат уважени. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, формулирани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Приложими ли са формалните изисквания на чл.59 ал.2 ЗБН към изявленията за прихващане със задължения на банката, отправени до нея преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо същата с решение по чл.13 ЗБН и от кой момент следва да се налице тези изисквания, за да е валидно извършено прихващането; 2/ В приложното поле на нормата на чл.59 ал.1 и ал.2 ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след поставянето й под специален надзор и преди отнемане на лиценза й от Централната банка; 3/ В приложното поле на нормата на чл.59 ал.1 и ал.2 ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след отнемане на лиценза й от Централната банка и преди откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл.13 от ЗБН; 4/ Следва ли да се тълкува разширително или прилага по аналогия разпоредбата на чл.59 ал.2 ЗБН и конкретно установеното в нея изискване за форма на изявлението за прихващане, отправени до квесторите на банката в периода, в който банката е поставена под специален надзор, доколкото същността на функциите и правомощията на квесторите съгласно глава ХІ, раздел VІІ ЗКИ касае основно действията по опазване и запазване имуществото на банката и съответно тяхната роля е аналогична с тази на синдика в рамките на производството по несъстоятелност. Против касационната жалба е депозиран писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК с изразено от „ЕДК“ АД становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. В касационната жалба на ответника „ЕДК“ АД, подадена чрез процесуален пълномощник, се поддържа, че решението в атакуваната от него част е неправилно и следва да се отмени като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон относно приложението на § 8 ПЗР ЗИДЗБН, като се излагат подробни съображения за противоречието на посочената норма с КРБ и ЕКЗПЧОС. Иска се и спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК до произнасянето на Конституционния съд по конст.дело № 9/2020 г. Достъпът до касация се обосновава с приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Позоваване на Конституцията в един спор в областта на гражданското право и прилагането на непосредственото действие на съответните конституционни норми може ли да се осъществи от правораздавателен орган по реда на ГПК или то следва да се предхожда от производство по специален процесуален ред за разрешаването му; Каква е силата на постановения акт от правораздавателния орган при прякото прилагане на нормите на Конституцията, дерогиращи действието на приложим закон; 2/ Следва ли правоприлагащият/правораздавателен орган по конкретен гражданскоправен спор, установявайки противоречие между норма на приложим закон и принципите на Конституцията на РБ да приложи конституционната норма, въпреки че Конституционният съд не е прогласил противоречието на тази норма с основния закон; 3/ Следва ли правоприлагащият/правораздавателен орган да изключи прилагането на ретроактивното действие на една правна норма, действаща извън рамките, очертани от фундаменталния конституционен принцип на чл.4 ал.1 от Конституцията за „правовата държава“, съдържащ основните характеристики – правната сигурност, предвидимост и стабилност при законодателно регулиране на обществените отношения; 4/ Решаващият съдебен състав, който установи при формиране на правните си изводи противоречие на приложима законова норма, в частност изричното въвеждане на обратно действие на такава норма с принципите на правовата държава, установени в Конституцията, в частност принципите за правната сигурност, предвидимост и стабилност на нормативните актове, следва ли да откаже прилагането на нормата, независимо, че не е налице изрично прогласяване на противоконституционността й. Според касатора, въпросите могат да се обединят в един, който цели изясняването на приложимата редакция на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН относно преценката за относителната недействителност на прихващанията, след влизането в сила на § 8 от ПЗР ЗИДЗБН /ДВ, бр.22/2018 г./. В изложението на „ЕДК“ АД на последно място се съдържа и позоваване на самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради отказ на съда да приложи императивни правни норми на върховния закон, включително за непосредственото действие на Конституцията – чл.4 ал.1 КРБ, чл.5 ал.2 КРБ, чл.6 ал.2 КРБ. Ответникът по втората касационна жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и нейната основателност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страна, подадена са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. При постановяване на въззивното решение съдът е съобразил накратко мотивите на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените искове, като е посочил, че правилно като главни са разгледани исковете по чл.26 ал.2 предл.3 ЗЗД вр. чл.59 ал.2 ЗБН, доколкото исковете за обявяване на относителна спрямо кредиторите на несъстоятелността недействителност на извършените прихващания могат да бъдат уважени единствено в случай, че прихващанията са валидно извършени. За да отхвърли тези искове, съдът се е позовал на съдържанието и систематичното място на нормата на чл.59 ал.2 ЗБН, сочейки, че изискуемата с нормата форма на прихващане може да намери приложение единствено в хипотеза на открито производство по несъстоятелност на банката и назначен синдик, каквато хипотеза към момента на извършването на процесните прихващания е липсвала. По исковете с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН съдът е приел, че приложение следва да намери редакцията на нормата, действаща към момента на извършването на прихващанията – 05.11.2014 г., т.е. тази преди изменението на закона с ДВ бр.98/28.11.2014 г. /в сила от същата дата/, тъй като на това изменение не е придадена от законодателя изрично обратна сила. Доколкото меродавната към 05.11.2014 г. стара редакция на чл.59 ал.5 ЗБН визира като съставомерни единствено прихващанията, извършени от длъжника /т.е. банката в несъстоятелност/, а в случая такива са осъществени с изявления на кредитор на банката, атакуваните от синдика прихващания не биха могли да бъдат подведени под нормата на чл.59 ал.5 ЗБН. Отхвърляйки по тези съображения главните искове, съдът е разгледал евентуално предявените такива по чл.59 ал.3 ЗБН, по отношение на които е приел, че изискуемото от закона знание за настъпила неплатежоспособност на банката у приобретателя на вземанията срещу банката към момента на придобиването им не може да бъде презумирано по силата на ал.4 на чл.59 ЗБН, доколкото и двете цесии са извършени преди решението на БНБ за отнемане лицензията на банката, поради което ищецът дължи да докаже със съответните доказателствени средства наличието на знание у цесионера за настъпилата неплатежоспособност на „КТБ“ АД. Решаващият състав е констатирал липса на ангажирани от синдика каквито и да било доказателства в тази връзка. Отказал е да сподели тезата на ищеца, че извод за настъпването на този юридически факт може да бъде направен от наличието на публично огласена информация с конкретно съдържание, излагайки съображения, че решението на БНБ за поставяне на банката под особен надзор от 20.06.2014 г. не съдържа конкретни констатирани обстоятелства, сочещи на наличие на неплатежоспособност, а дори отнемането на лиценза й /с решението от 06.11.2014 г./ е станало не поради извод за невъзможност банката да покрие изискуемите си задължения поради липса на ликвидни средства, а при алтернативно очертания белег на неплатежоспособността – отрицателна величина на собствения й капитал. От друга страна, според съда, фактът, че с последващото съдебно решение е прието, че неплатежоспособността е настъпила от 20.06.2014 г., не обосновава извод, че ответникът е бил в състояние да узнае това към датата на придобиване на вземанията. По същество, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че установената от СГС фактическа обстановка е безспорна и съответна на ангажираните по делото доказателства. Посочил е като ноторно известно обстоятелството, че „КТБ“ АД е поставена под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г. за определен срок, като е спряно изпълнението на всичките й задължения, както и да извършва дейностите във връзка с издадения й лиценз; с последващо решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г., вписано по партидата на банката в Търговския регистър на 07.11.2014 г., лицензът й за извършване на банкова дейност е отнет и е решено да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. С решение № 664/22.04.2015 г. на СГС по т.д.н. № 7549/2014 г. е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, поради неплатежоспособността й, а с решение № 1443/03.07.2015 г. на САС като начална дата на неплатежоспособността е определена датата на поставянето на банката под особен надзор – 20.06.2014 г. Не е спорно, че между банката и ответника е сключен на 24.09.2012 г. договор за банков кредит, по който на кредитополучателя са предоставени кредитни средства в размер на 2 000 000 евро с краен срок за издължаване - 25.08.2014 г. и по който към 05.11.2014 г. е съществувала непогасена главница; че на 16.10.2014 г. между П. И. П. и „Космос енерджи“ ЕООД са сключени три договора за цесия, по силата на които първият е прехвърлил на втория свои вземания в размери съответно 56 500 щ.д., 69 520 щ.д. и 56 500 щ.д., произтичащи от сключен между физическото лице и банката анекс към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкови сметки при условията на преференциален безсрочен депозит, по които били открити две депозитни сметки; че на 31.10.2014 г. „Космос енерджи“ ЕООД от своя страна е прехвърлило с три договора за цесия придобитите вземания на ответното дружество „ЕДК“ АД; че цесиите са съобщени на банката на 03.11.2014 г., а на 05.11.2014 г. „ЕДК“ АД е депозирало в банката три изявления вх.№№ 11018, 11020 и 11021, с които е извършило прихващания, погасявайки свои задължения по договора за кредит до размер на сумите по трите вземания, които прихващания са били надлежно осчетоводени от банката. Предвид изложеното съставът на въззивния съд е посочил, че спорът между страните касае единствено правната му страна, по отношение на която е намерил следното: По исковете с правно основание чл.26 ал.2 предл.3 ЗЗД вр. чл.59 ал.2 ЗБН направените от първата инстанция изводи са споделени напълно. Изложени са съображения, че от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.59 ал.2 ЗБН – във връзка с ал.1 на същия член и спрямо заглавието на раздел III – „Попълване масата на несъстоятелността“, както и с оглед анализ на съдържанието й, може да бъде направен извод, че изискването за форма на прихващането /писмена, с нотариална заверка на подписа/ е въведено спрямо тези прихващания, които законодателят допуска да бъдат извършвани в откритото производство по несъстоятелност и не касае тези, които го предхождат. Така в ал.1 се визират като подлежащи на прихващане вземания, възникнали и станали изискуеми преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и тези, чиято изискуемост е настъпила в хода на това производство или в резултат на него; в ал.2 „изявление то за прихващане“ реферира към ал.1 и въвежда изискване то да бъде отправено до синдика /а не до органите на банката или назначените с решението за отнемане на лиценза й квестори/. Прието е, че да се прилага по някаква аналогия ал.2 и към случаи на прихващания, извършени преди откриването на производството по несъстоятелност, означава не само да бъде изопачена волята на законодателя, но и да бъдат въведени чрез тълкуване изисквания за валидност на правни действия, без такива да са съществували към момента на извършването им, което е правно недопустимо. По предявените искове за обявяване относителна недействителност на прихващанията с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, въззивният съдебен състав е изложил следните съображения: С постановяване на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД за назначения й синдик възниква потестативното право да предяви иск пред съда, за прогласяване на недействителността на извършено от кредитор или от банката прихващане /освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество/, независимо кога са възникнали двете насрещни задължения, когато прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособността, респ. след датата на поставянето на банката под специален надзор, в случай, че последната предхожда началната дата. Към момента, към който е възникнало правото на синдика да предяви конститутивния иск по чл.59 ал.5 ЗБН – 22.04.2015 г. е била действаща редакцията на тази норма от 28.11.2014 г. /ДВ, бр.98/14г./, поради което съдът следва да преценява наличието на предпоставките за уважаване на иска според нея. Независимо от това следва да бъде съобразено и междувременно извършеното изменение и допълнение на закона с приетия текст на § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН /ДВ, бр.22/18 г., доп. ДВ, бр.33/19 г./, с който изрично е предвидено обратно действие на разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН в съществуващата й последна редакция – от 20.06.2014 г., което означава, че тя е приложима към всички прихващания, извършени след посочената дата, в което число попадат и процесните. Доколкото § 8 ПЗР на ЗИДЗБН е действащ към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, следва да се съобрази и приложи посочената норма, също обосноваваща извод за основателност на предявените от синдика на банката в несъстоятелност искове с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН. Като неоснователни са преценени доводите на ответника в писмената му защита за противоконституционност на последната законова разпоредба. Прието е, че въззивният съд няма правомощието да се произнася по противоконституционността на приета по законоустановения ред правна норма, преди тя да бъде обявена за такава от компетентния за това Конституционен съд на РБ /съгласно чл.149 ал.1 т.2 КРБ и чл.12 ал.1 т.2 ЗКС/, а е длъжен да я прилага до обявяването й за такава, по аргумент за противното от чл.22 ал.2 ЗКС. За неоснователно е счетено и възражението за противоречие на § 8 ПЗР ЗИДЗБН с чл.1 ал.1 от Допълнителния протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, регламентираща правата на физическите и юридическите лица да ползват мирно своята собственост, без конкретният правен субект да може да бъде лишаван от нея, освен в интерес на обществото и според предвидените в закона условия и в съответствие с общите принципи на международното право. Посочено е, че уважаването на иска по чл.59 ал.5 ЗБН не води до фактическо лишаване на притежателя на съответното вземане от законно придобитите права върху него. Искът не е установителен за нищожност, поради което прилагането на разпоредбата към извършеното преди изменението й прихващане не се отразява на валидността на същото, в отношенията между страните то остава действително, нито санкционира притежателя му като го лишава от вземането. Единствените последици от уважения иск е непротивопоставимостта на извършеното прихващане спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, с изключение на частта, която ответникът би получил при разпределението на осребреното имущество и отлагане на действието на това прихващане до изпълнението на окончателната сметка за разпределение /чл.59 ал.6 ЗБН/. Целта на законодателя е не да бъде лишен от собственост прихваналият кредитор, а да бъдат изравнени правата на всички кредитори на несъстоятелността и поставени в зависимост от действително постъпилите в масата й средства /включително чрез реалното изпълнение на задълженията към банката/, като по този начин бъде противодействано по законодателен път на заобикалянето на реда, предвиден за справедливо удовлетворяване на всички кредитори на банката в несъстоятелност. Съдът още е посочил, че не може да бъде споделено разбиране, че прилагането на разпоредбата с обратна сила на практика лишава прихваналия кредитор, като носител на цедирано му вземане, от възможността да предяви вземанията си срещу длъжника в производството по несъстоятелност, тъй като с последното допълнение на § 8 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.33/2019 г., в сила от 19.04.2019 г./ изрично е предвидено кредиторите, чиито прихващания са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, да се вписват след влизане в сила на съдебното решение служебно в списъка на приетите вземания, с което се защитава интересът на същите в достатъчна степен при баланс с обществения интерес - да бъдат удовлетворени съразмерно и справедливо множеството кредитори на банката. Относно наличието на предпоставките на чл.280 ГПК, въведени от касаторите, становището на настоящия съдебен състав е следното: Касационно обжалване на решението в отхвърлителната му част, атакувана от лицата, съвместно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, не следва да се допуска. Първите три въпроса, поставени от ищеца, касаят изискването на чл.59 ал.2 ЗБН за форма за валидност на прихващането, респ. приложимостта му спрямо прихващания, извършени преди решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката и по-конкретно - в периода след поставянето й под специален надзор, от отнемането на лиценза й от БНБ до откриване на производството по несъстоятелност. Четвъртият въпрос е свързан с тълкуването на чл.59 ал.2 ЗБН и установената с него форма на изявлението за прихващане, през призмата на функциите и правомощията на квесторите по опазване имуществото на банката – роля, аналогична с тази на синдика на банка в несъстоятелност. Въпросите са формулирани във връзка с доводи, основаващи се на фигурата на временния синдик по чл.12а ЗБН и на правомощията му да завежда отменителни искове, от които се извежда възможността същият да бъде адресат на изявление за прихващане. Въпросите в посочения контекст не са обуславящи за изхода на спора по предявения иск по чл.26 ал.2 ЗЗД, вр. чл.59 ал.2 ЗБН - фигурата на временния синдик е въведена с разпоредбата на чл.12а ЗБН /ДВ, бр.22/24.03.2015 г./, след извършването на прихващанията, предмет на делото, а освен това изявленията на ответника предхождат и подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД от БНБ на 07.11.2014 г., от който момент може да бъде назначаван временен синдик. Формулираният трети въпрос също не покрива общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, т.к. в случая спорните прихващания са извършени преди отнемането на лиценза на „КТБ“ АД. Извън изложеното, по отношение на приложимостта на чл.59 ал.2 ЗБН за формата на изявления за прихващане, отправени преди откриването на производство по несъстоятелност на банка, настоящият съдебен състав вече се е произнасял в смисъл, че разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, като факултативна предпоставка за достъп до касация по см. на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Според цитираната норма на ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да е направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Т.е. установена е форма за действителност на едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването на която влече предвидените в чл.26 ал.2 предл.3 ЗЗД правни последици – едностранното волеизявление е нищожно. Разпоредбите, въвеждащи изисквания за квалифицирана форма на правните сделки, не могат да се тълкуват и прилагат разширително. От това следва, че извършени прихващания, адресирани до банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност. Касационно обжалване следва да се допусне по жалбата на „ЕДК“ АД по обобщения въпрос за приложимата редакция на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН при преценката за относителната недействителност на прихващания, предвид влизането в сила на § 8 от ПЗР ЗИДЗБН /ДВ, бр.22/2018 г./, като с оглед постановеното решение № 8/27.05.2021 г. на КС на РБ по конст. дело № 9/2020 г., въпросът следва да бъде формулиран по следния начин: Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН към прихващания, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с § 8 от ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.; изм. с Решение № 8 на КС на РБ – бр.48 от 2021 г./. Останалите формулирани въпроси понастоящем са без значение за изхода на спора, не е налице и самостоятелното основание на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Касаторът – ответник „ЕДК“ АД следва да внесе по сметката на ВКС предварително дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата му, в размер на 6 581.45 лв., съгласно чл.18 ал.2 т.2 ТДТССГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение