Определение № 658 от 12.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2457/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. М., чрез процесуален представител, срещу Определение № 494/29.07.2022 г. по в. ч. т. д. № 423/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Определение № 102/07.06.2022 г. по т. д. № 28/2021 г. на Окръжен съд – Търговище за спиране на производството по т. д. № 28/2021 г. по описа на Окръжен съд – Търговище на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита за необоснован извода на съда, че е налице идентичност между описаното в исковата молба деяние и посочения в исковата молба деец с деянието на лицето, срещу което е образувано досъдебното производство и на което е било повдигнато обвинение по съответния ред. Сочи допуснато от апелативния съд процесуално нарушение, поради необсъждане на възраженията му за липса на идентичност. Намира за неправилна преценката на въззивния съд на обстоятелствата, че след прекратяване на съдебното производство по НОХД № 188/21г. по описа на Окръжен съд –Търговище по повдигнатото на Н. Ш. Н. /делинквентът по гражданското дело/ обвинение, като при връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното производство срещу обвиняемия е прекратено с Постановление от 22.10.2021 г. на Окръжна прокуратура – Търговище, което постановление е отменено с Определение № 160/10.11.2021 г. по ч. н. д. № 269/2021г. на Окръжен съд – Търговище, като краен резултат делото е върнато от прокуратурата за доразследване на разследващ орган. Следователно, едва след приключване на доразследването ще се определи дали ще бъде повдигнато ново обвинение, срещу кой извършител и по кой текст от НК т. е., до ново привличане на Н. Н. не били налице предпоставките за спиране на гражданското производството. Излагат се доводи, че в случая спирането на производството поради висящност на досъдебно производство ще попречи на жалбоподателя да получи обезщетение в рамките на разумен срок. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са поставени следните процесуалноправни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали решаващите изводи на въззивната инстанция:

1. За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, отнасящи се до неправилността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба, както и да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи.

По този правен въпрос се твърди наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с твърдението, че въззивният съд го е разрешил в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с Решение № 28 от 17.05.2018г. по т. д. № 1212/2017 г. на ВКС, I т. о. и Определение № 352 от 26.06.2018 г. по ч. т. д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т. о.

2. Налице ли са предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по гражданското дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на досъдебно производство без да е привлечено лице като обвиняем ?

Допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е основана на: Определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т. о. и Определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч. т. д. № 653/2022 г. на ВКС, II т. о.

3. Може ли да се приеме, че след като наказателното дело е прекратено и материалите са върнати на ДП за продължаване на съдопроизводствените действия, няма привлечено лице като обвиняем ?

По този въпрос се сочи наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, обосновано с твърдението, че по въпроса липсва практика, поради което отговорът на същия би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Позовава се и на самостоятелното селективно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - поради очевидна неправилност.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба „ЗД Евроинс” АД не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

За да потвърди определението на първостепенния съд, с което е спряно производството по предявения от М. Г. М. пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „ЗД Евроинс” АД, въззивната инстанция е достигнала до следните правни изводи: С исковата претенция на ищцата се претендира обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния син Б. Р. Х., починал вследствие на ПТП, настъпило на 15.10.2020 г. по вина на Н. Ш. Н. - водач на автобус, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „ЗД Евроинс” АД.

Въз основа на извършената по делото справка, съдът е констатирал, че по досъдебно производство № 744/2020г. като обвиняем е привлечен Н. Н. с обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с чл.342, ал.1 НК. По внесен от прокуратурата обвинителен акт в Търговищкия окръжен съд е образуваното НОХД № 188/2021г., по което в проведено на 30.09.2021г. разпоредително заседание съдебното производство е прекратено поради неотстраними в съдебна фаза процесуални нарушения и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на конкретно указани нарушения. С постановление от 22.10.2021г. на Окръжна прокуратура Търговище, наказателното производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК поради несъставомерност на деянието, което постановление е отменено с влязло в законна сила на 29.11.2021 г. Определение № 160 от 10.11.2021 г. по ч. н. д. № 269/2021 г. на Търговищкия окръжен съд. В резултат на това, делото е върнато на прокуратурата за продължаване на разследването, която от своя страна е изпратила материалите по ДП № 744/2021 г. на разследващ орган с определен срок за доразследване – до 29.07.2022 г.

При тези данни, въззивният съд е приел, че е налице тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от същото лице, срещу което е било образувано наказателно производство. С оглед на това Варненският апелативен съд е счел, че до приключването на наказателното производство не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК, поради което е споделил извода на първостепенния съд за наличие на предпоставката на чл.229, ал.1,т.5 ГПК за спиране на исковото производство. В подкрепа на този си извод съставът на Апелативния съд изрично е посочил актуална практика на ВКС в същия смисъл.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства, които установяват правнорелевантни за случая факти, принципно е значим за решаването на всеки спор. Въпросът в случая е предпоставен от несъгласието на частния касатор с приетото от въззивния съд наличие на тъждество между описаното в исковата молба деяние и посочения деец с деянието на лицето, срещу което е налице неприключило досъдебното производство и на което първоначално е било повдигнато обвинение. Този факт обаче е от значение за правилността на обжалваното определение и не следва да се взема предвид при произнасянето по заявеното основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Не може да бъде обоснован извод в посока на удовлетворяване искането за допускане извършването на касационен контрол по същество на въззивното определение и по отношение на втория поставен въпрос. По този въпрос е формирана постоянна практика на касационната инстанция, обективирана както в посоченото от частния жалбоподател определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т. о., така и в множество други актове на ВКС - Определение № 485 от 16.07.2019 г. по ч. т. д. № 766/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 160 от 10.04.2020 г. по ч. т. д. № 396/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 175 от 28.05.2020 г. по ч. т. д. № 302/2020 г. на ВКС, І т. о. и др. Съгласно посочената практика, пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в досъдебната или в съдебната му фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с тази практика, като е взел предвид, че според представените по делото доказателства, подробно описани с изисканата справка от Окръжна прокуратура – Търговище, постъпила в деловодството на Търговищкия окръжен съд с вх. № 1944/13.06.2022 г., е налице неприключило досъдебно производство, образувано срещу причинилия процесното ПТП Н. Ш. Н. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 НК. Следователно въпросът не съответства на решаващия извод на въззивния съд за наличие на досъдебно производство с привлечено лице като обвиняем, поради което не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК с оглед задължителните указания на ТР№ 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС

Не е налице и твърдяното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по третия формулиран въпрос, поради липса на предпоставките, предвидени в посочената разпоредба. Преди всичко въпросът не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, тъй като е хипотетичен и е изведен вследствие произволно тълкуване на правните последиците на постановени в рамките на наказателното производство актове. За пълнота на изложението следва да се посочи, че образуваното досъдебно производство не е на етап проверка за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, а напротив – делинквентът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК във връзка с реализирано от него на 15.10.2020г. ПТП и фактът, че съдебното производство е прекратено в хипотезата на чл. 248, ал.1,т.3 НПК и в последствие досъдебното производство е върнато от прокурора за доразследване не променя предмета на обвинението и лицето, срещу което е повдигнато.

Като неоснователно се преценява и поддържаното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Според цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика и нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение на Варненския апелативен съд според настоящия съдебен състав не разкрива никой от изброените по–горе пороци.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,