Определение № 977 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5222/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 823/16.06.2023 г. по гр.д. № 1266/2023 г., с което Окръжен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 947/04.03.2023 г. по гр.д. № 6195/2022 г. на Районен съд – Пловдив, по исковете на А. Н. Т. срещу „Карлсберг България“ АД: · признава за незаконно и отменя уволнението със заповед № 10/01.03.2022 г., издадена от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · възстановява А. Т. на длъжността „супервайзор дистрибутори, регион П.“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ); · присъжда сумата 4 500.00 лв. – обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в периода 02.02. – 20.02.2022 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Решението се обжалва от „Карлберг България“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните материалноправни въпроси: 1. Когато работодателят е прекратил без предизвестие трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, към кой момент съдът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценя спирането на работа за повече от 15 дни – към датата на издаване или на връчване на заповедта за уволнение? и 2. При спор за не/законност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ длъжен ли е съдът да провери дали персоналната заповед по чл. 120в КТ е резултат на икономически, организационни технологически и други причини, които са породени от обявената извънредна епидемична обстановка? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Оплакването по същество е, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация А. Т. възразява, че въпросите нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ при неспазено предизвестие и конкретно, че: 1) заповед № 6529/11.02.2022 г., с която на основание чл. 120в, ал. 1 КТ работодателят е наредил ищецът да преустанови трудова дейност като „супервайзор дистрибутори, район П.“, е резултат на конкретни икономически и/или организационни затруднения, породени от обявената със заповед на министъра на здравеопазването епидемична обстановка, и 2) в изпълнение на заповедта по чл. 120в, ал. 1 КТ ищецът е спрял да работи за период не по-кратък от 15 работни дни. Въззивният съд е приел, че в изпълнение на заповед № 6529/11.02.2022 г. ищецът е спрял да работи, но с издаването й заповед работодателят е злоупотребил с правото си по чл. 120в, ал. 1 КТ. Това е така, защото по делото не са събрани доказателства за конкретни, настъпили икономически и/или организационни затруднения в извършваната от ищеца трудова дейност „супервайзор дистрибутори, район П.“, респ. затрудненията да са породени от обявената епидемична обстановка. Добавил е, че към 01.03.2023 г. – датата, на която работодателят е прекратил при неспазено предизвестие трудовото правоотношение с ищеца, не са изтекли и 15-те работни дни на престой, предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Исковете са уважени при неблагоприятни последици на доказателствената тежест за ответника (чл. 154 ГПК). При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси не обуславят решението в смисъла на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Решението съответства на решение № 109/07.07.2022 г. по гр.д. № 2271/2021 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение. В него се приема, че „ … р азлично е положението при преустановяване работата само на определен работник или служител по чл. 120в, ал. 1 КТ, защото в тази хипотеза обективно дейността, която осъществява този работник или служител е възможно да не е спряна дори в обособена част от предприятието – да се изпълнява от другите работници или служители, заемащи същата длъжност, да е поета от лица, заемащи други длъжности и пр. Възможно е работодателят да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2 или 3 КТ, щом преустановяването на работата, в резултат на извънредното положение и възникнали от това икономически или организационни затруднения, е довело до закриване на предприятието, до закриване на част от предприятието, до съкращаване на щата до намаляване на обема на работа. Възможно е, също така, работодателят след изтичане на 15 дни от преустановяване на работата на конкретния работник или служител да го уволни по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, но в този случай е нужно още персоналната заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ действително да е резултат на икономически, организационни, технологически и др. причини, породени именно от обявеното извънредно положение, предвид спецификата на длъжността, организацията на работата, предмета на основната дейност на работодателя, както и обезпечаването й. Противното, да се изключи съдебният контрол на заповедта по чл. 120в, ал. 1 КТ, с която се прекратява дейността на конкретен работник или служител, при преценка законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, би означавало признаване право на работодателя своеволно да избира работник или служител, с когото желае да прекрати трудовия договор, обявявайки персонално, че преустановява работата му, т.е. уволнението да е основание за прекратяване на работата му, а не обратното. Така, би могло в предприятие, което не преустановява дейността си, а запазва обема на работа и дори го разширява, работодателят по време на обявено извънредно положение, само с издаване на персонална заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ и преустановяване работата за 15 дни, да прекрати трудовото правоотношение само с избрания работник/служител. Възможно е да бъде избран работник, на когото да бъде обявено, че се прекратява работата му, въпреки че е в изпълнение на длъжност в интерес на обществото към съответния момент и дори при недостиг от работна сила (напр. санитар в болнично заведение по време на обявена извънредна епидемична обстановка) и така заповедта по чл. 120в, ал. 1 КТ няма как да бъде свързана именно с преследваната с нея цел. Със създаването на чл. 120в, ал. 1 ГПК законодателя не е създал облекчен ред за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя или възможност за заобикаляне на предвидените в закона основания за това. Една от легалните цели на уредбата в КТ е осигуряване закрилата на труда (чл. 1, ал. 3), израз на конституционната защитата на труда от държавата (чл. 13 от Конституцията) и проява на социалния характер на държавата (преамбюла на Конституцията). Закрилническата и икономическата функции на трудовото право взаимно се допълват, а не се противопоставят; законодателният подход е балансираното прилагане и на двете. В заключение, при издадена заповед по чл. 120в КТ, по време на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, преустановяването на работата е временно спиране на работата по см. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Трудовото правоотношение с работник или служител може да бъде прекратено по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ при преустановяване работата на предприятието или на част от предприятието, вкл. по силата на заповед по чл. 120в, ал. 1 или ал. 2 КТ, щом обективно фактически работа не е полагана (спряна е) за срок по-дълъг от 15 последователни дни. Когато със заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ е преустановена работата на определен работник или служител, трудовото правоотношение с него може да бъде прекратено по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ след изтичане на повече от 15 последователни дни, ако преустановяването на работата е действително основано на причини, произтичащи от обявеното извънредно положение .“ Настоящият състав споделя приетото в това решение на Върховния касационен съд. Обжалваното решение му съответства, а това означава, че за да бъде допуснат касационния контрол е необходимо не само касаторът да повдигне първия въпрос, който въззивният съд е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд за релевантния момент за преценката на основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ при неспазено от работодателя предизвестие, но и да е формулирал друг, процесуалноправен въпрос, по прилагането на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК, който да е свързан с касационно оплакване, че по делото са събрани, но при съществено процесуално нарушение са останали необсъдени от въззивния съд доказателства, установяващи законосъобразността на издадената от работодателя персонална заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ. Процесуалноправен въпрос обаче няма. Това изключва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а по втория повдигнат въпрос е изключена и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът