Определение № 325 от 09.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 181/2018 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ЕТ„Доверие-С. А.”с.Марково, представлявано от собственика А., чрез процесуалния представител адвокат Ф. против въззивно решение № 1046 от 4.08.2017г. по в.гр.д. № 1798 по описа за 2017г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 621 от 28.02.2017г. по гр.д. № 1343/2016г. на РС Пловдив като е осъден ЕТ „Доверие-С. А.”да плати на И. Д. К. сумата от 6 320.89лв., неплатено трудово възнаграждение за периода м.09.2013г.- м.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от 4.02.2016г.и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: Допустими ли са свидетелски показания, в случай че страната твърди и се домогва да докаже съществуването на писмен документ, обективиращ изявления и потвърждение на ищовата страна за получени плащания, при положение че документа е загубен или унищожен не по вина на работодателя? Каква е доказателствената стойност на събрани по надлежния ред писмени доказателства, с косвен характер /счетоводни документи, служебни бележки и удостоверения, заключения на съдебно-счетоводни експертизи, декларации пред Агенцията за социално подпомагане като надлежен държавен орган/, подписани от ищеца и съдържащи признания за неизходни за него факти, свързани с изплатен трудов доход? Счита, че е налице противоречие на въззивния акт с постановени решения № 241 от 7.01.2015г. по гр.д.№ 3269/2014г. на ІІІ г.о., № 206 от 17.07.2012г. по гр.д.№ 824/2011г. на ІV г.о. и № 119 от 1.07.2016г. по гр.д.№ 6182/2015г. на ІV г.о. Отделно, касаторът се позова и на основанието за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК. Счита, че постановеният въззивен акт е очевидно неправилен поради несъобразяване от съда на следните установени обстоятелства: трудовото възнаграждение на ищеца е било начислено, воденото от работодателя счетоводство е редовно /а в него по с/ка 421 са отразени разходите за заплати, начислените осигуровки и удръжки по Д./, възнагражденията и осигурителните вноски са били начислявани в нормален хронологически порядък, съгласно заключението на експертизата – балансите за 2013г.,2014г. и 2015г. са приключени и няма задължения към персонала, отразеното в неподписаните фишове отговаря на записите по хронологичната ведомост на предприятието, ищецът лично се е позовал пред надлежен държавен орган на издадените от ответника документи за получавания от него доход, ищецът собственоръчно е декларирал получавания от него доход пред Агенцията за социално подпомагане, длъжностно лице, служител в Агенцията за социално подпомагане е издало официален документ за социални помощи, въз основа на декларирани от ищеца сведения за дохода му, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по реда на чл.326 ал.1 КТ и съдът не е допуснал гласни доказатерлства за установяване на твърдяното от ответната страна обстоятелства за това, че документа/тетрадка, удостоверяваща извършеното плащане/ е загубен. К. счита и че касационно обжалване следва да се допусне поради вероятна недопустимост на постановения въззивен акт поради предприети недобросъвестни процесуални действия от ищеца и злоупотреба с права, тъй като претенцията му не била с цел удовлетворяване на законни права и интереси, а за увреждане на касатора. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., съобразно приложен списък, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 6.12.2017., в който посочената договорена сума е отразена като заплатена в брой. В. съд е счел за неоснователен предявения иск, с правно основание чл.128 КТ, като е приел че ответникът /настоящ касатор/, който /като работодател/ носи доказателствената тежест, не е установил, че начислените на ищеца трудови възнаграждения, реално са му били заплатени. Счел е, за недоказано твърдението му,че заплащането е ставало „на ръка”, което е удостоверено в нарочна тетрадка, изчезнала малко преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Имайки пред вид мотивите на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първите поставени от касатора въпроси относно доказателствената стойност на събрани по надлежния ред писмени доказателства, с косвен характер, подписани от ищеца и съдържащи признания за неизходни за него факти, свързани със заплащане на трудово възнаграждение и за допустимостта на свидетелски показания за установяване на загубен или унищожен, не по вина на работодателя, документ. Същите, освен че са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговарят на изискването за общо основание за допустимост, още и са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, т.е. е налице и специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно решение по гр.д.№ 558/2012г. на ІV г.о., постановено по въпрос „за допустимостта -получаването на трудово възнаграждение - да бъде доказвано с доказателства, извън посочените в чл.270 ал.3 КТ” е прието, че „когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказвани със случаен документ”. При последния „намерението на автора да удостовери истинни обстоятелства не се предполага, а следва да бъде изведено от съдържанието на документа или от обстоятелствата, при които е издаден”. Ограничението на свидетелски показания никога не е абсолютно. Те са допустими, ако „документът е бил съставен, но е изгубен или унищожен не по вина на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. В този случай със свидетели се установява съществуването на документа към определен момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били удостоверени в него”. В този смисъл е и приетото в решенията по гр.д.№ 824/2011г. на ІV г.о., постановено по въпрос относно доказателствените средства за установяване съдържанието на загубен или унищожен, не по вина страната, документ и в решението по гр.д.№ 3269/2014г. на ІІІ г.о., постановено по въпрос:”за допустимостта в процеса на други доказателствени средства - косвени доказателства”, които „сочат на единствения възможен извод, че сумите по трудовите възнаграждения са изплатени на лицето и за значението на събраните писмени доказателства с косвен характер”, като например „декларации пред НАП и НОИ, подписани от ищцата” и „съдържащи нейни изявления”. С оглед преценката за наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да обсъжда останалите поставени от касатора въпроси, поради което и