Определение № 5419 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3090/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на насрещните страни – ищците И. С. И. – В. и А. П. В., действаща чрез своята майка и законен представител И. С. И. – В., и ответника „Данекс Петролиум“ ЕООД срещу решение № 84 от 17.02.2025г. по в. гр. дело № 898/2024 г. на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищците на основание чл. 200, ал. 1 КТ: на ищцата И. С. И. – В. сумата 80 000 лв. и на малолетната ищца А. П. В. сумата 100 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 04.11.2021 г., ведно със законната лихва от 04.11.2021 г. до окончателното плащане, а за разликата до сумите от 190 000 лв. по отношение на И. С. И. – В. и от 240 000 лв. по отношение на малолетната А. П. В. предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ са отхвърлени като неоснователни. Касаторите - ищци поддържат, че атакуваното въззивно решение в отхвърлителната му горепосочена част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 201, ал. 2 КТ при извеждане на извода за наличие на съпричинителна груба небрежност от страна на увредения наследодател на ищците. Молят обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да им бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба, ищците навеждат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следния въпрос: „При релевирано правонамаляващо възражение по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ трябва ли работодателя при условията на пълно и главно доказване да установи точния механизъм на трудовата злополука, както и конкретното действие на пострадалия работник, което според него е извършено с груба небрежност и се намира в причинно - следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат? Може ли изводът на съда за наличието на груба небрежност да се основава на предположения и при липсата на доказателства за конкретната причина за настъпването на трудовата злополука може ли съдът да направи категоричен извод за допусната от страна на работника груба небрежност и да уважи възражението за съпричиняване като доказано?“, по който навежда противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. дело № 2898/2008г. на I г. о., решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. дело № 5074/2013г. на IV г. о. и решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр. дело № 2798/2014г. на IV г. о.. Ответникът по тази касационната жалба - „Данекс Петролиум“ ЕООД подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за нейната неоснователност. Касаторът – ответник „Данекс Петролиум“ ЕООД поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част, с която са уважени исковете, е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД) и поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като моли то да бъде отменено и да му бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба, ответникът навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; 2. "Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?", който счита, че е разрешен в противоречие с решение № 161 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 1633/2023 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 63/10.05.2017 г. по гр. д. № 3648/2016 г. на ВКС, III г. о., и 3.: “При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука следва ли да се вземат предвид доказателствата за правнорелевантните факти, като се отчетат особеностите на конкретния случай?", който поддържа, че е разрешен в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г.. Ответниците по тази касационна жалба – ищците в процеса подават писмен отговор, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, приема че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Въззивният съд е приел за установено по настоящото дело, че ищците са съпруга и дъщеря на П. В. В., който на основание трудов договор от 28.02.2011г. е заемал в ответното дружество длъжността „шофьор на товарен автомобил-цистерна“. Според длъжностната си характеристика работникът е следвало да спазва правилата за движение по пътищата при осъществявания от него превоз на стоки и материали, вкл. и максимално определеното време за непрекъснато шофиране, както и да се явява на работа без да е употребил алкохол или друго упойващо средство. Със заповед на работодателя - ответник от 03.11.2021 г. е бил командирован да извърши на 04.11.2021 г. превоз и доставка на течни горива с товарен автомобил - цистерна „МАН”, с peг. [рег.номер на МПС] по маршрут [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място]. На 04.11.2021 г., преди започване на курса, му е проведен медицински преглед от служител на ответника, както и ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което е положил подпис в книгата за инструктаж. От последната и от представената служебна бележка № 9/01.03.2011г., Великотърновски окръжен съд е намерил за установено, че при постъпване на работа, на П. В. В. е проведен първоначален инструктаж и периодичен такъв на 01.10.2021г., а от дневника за регистрирани предпътни технически прегледи - че в деня на курса е извършен преглед на управляваното от починалия МПС и не са констатирани технически неизправности, за което същият е положил подпис. Решаващият съд е приел за безспорно по делото, а и установено от удостоверение за техническа изправност и протоколи за преглед от 04.11.2021 г., че при пристигането си в [населено място] т.а. „МАН” е преминал годишен технически преглед, при който е констатирано, че отговоря на условията за обща безопасност и че може да транспортира опасни товари от класове: 3 от приложение № 12. Намерил е за установено от приетите писмени доказателства (кантарни бележи), че около 10:00 часа работникът е заредил цистерната с гориво с общо тегло от 13 540 кг., като 5 340 кг. – гориво за отопление е следвало да достави в [населено място], а останалото гориво в [населено място] и гр. В. Търново; около 13:15 часа починалият стигнал в [населено място] и до 14:00 часа разтоварил 5 340 кг. гориво за отопление, след което потеглил в посока В. Търново. Приел е, че от КП за ПТП с пострадали лица от процесната дата се установява, че около 14:45 часа т.а. „Ман“ се е движил по гл. път I - 4, като на км. 122+900 м., при извършване на маневра десен завой навлязъл в насрещната пътна лента и се блъснал в насрещно движещия се влекач „Мерцедес“ с прикачено ремарке, като двете ППС-та изгорели напълно; в резултат на удара наследодателят на ищците починал на място, като в медицинското свидетелство за смърт като непосредствената причина за смъртта му е посочено разкъсване на главен мозък поради съчетана травма – глава- гърди-крака от ПТП. За безспорно е намерил обстоятелството, че при изследване на взетите от починалия кръвни проби в хода на наказателното преследване е установена концентрация на алкохол в кръвта му от 0. 23 промила и не е констатирано наличието на упойващи лекарства и наркотични вещества, както и обстоятелството, че с разпореждане № 5104-04-81/07.12.2021г. на длъжностно лице в ТП на НОИ, процесното ПТП е признато за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като внезапното увреждане на здравето, довело до смъртта на работника, е станало през време и във връзка с извършваната от него работа. Този административен акт не е обжалван по реда на чл. 117 КСО и е влязъл в сила. Въззивният съд е приел за безспорно и обстоятелството, че третото лице – помагач на ответника – ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е изплатило на всяка от ищците по 10 000 лв. по застраховка „Каско“, раздел „Злополука на лицата в МПС“. Посочил е, че съгласно медицинско удостоверение от 13.11.2021 г. на първата ищца е поставена диагноза остра стресова реакция, а съгласно амбулаторни листи от 19.01.2022г. и от 09.03.2022г. същата е прегледана от лекари – специалисти, поради оплаквания от нередовна менструация и нецикатризираща форма на опадане на косата. От показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели, окръжният съд е счел за установено, че ищцата И. и починалият били задружно семейство, П. много помагал за отглеждането на дъщеричката си, издържал семейството си, искали и второ дете; към момента на смъртта му малката била на 3 години и много се стресирала, забавила се в говора, сега търси баща си, пита за него, особено когато вижда другите деца да играят с бащите си; ищцата И. изпаднала в емоционален срив след процесната трудова злополука, постоянно плачела, отслабнала с 15 кг., започнала да й пада косата, менструацията й спряла и не била адекватна на работа, все още не се е справила със смъртта на съпруга си, не желае да излиза, не иска да има връзка с нов мъж, вижда се само с приятелки. От заключението на допусната САТЕ и относимите гласни доказателства, решаващият съд е намерил за установено, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: специалният автомобил „Ман“, в светлата част на денонощието, около 14:40 часа, се е движел по гл. път I – 4, в посока от запад към изток (към гр. В. Търново), в полагащата му се за движение южна пътна лента, в крива на десен завой с радиус от около 1300 м., без надлъжни наклони и виражи, със скорост от около 80. 6 км./ч., като е превозвал тежко гориво от 8 200 кг.. В същото време влекач „Мерцедес“ с прикачено ремарке се е движел по този път в посока от изток към запад в полагащата му се за движение северна пътна лента със скорост от 73. 8 км./ч., без товар. Когато разстоянието между двете МПС-та било от порядъка на 111 м., т.а. „Ман“ променил траекторията си за движение на ляво, в посока североизток и навлязъл в насрещната пътна лента, като по този начин създал опасност пред водача на насрещно движещия се т.а. „Мерцедес“, който реагирал на нея с промяна на траекторията на движение надясно, като с десните си колела навлязъл върху северния банкет. Въпреки това настъпил удар между двете МПС-та, изцяло в лента за движение на т.а. „Мерцедес“, на около 0. 8 – 1. 00 м. южно от северния й ръб, който бил челен ексцентричен с последващо приплъзване. Вследствие на удара, двата автомобила обгарят напълно, а кабината на т.а. „Ман“ е отделена от шасито. Вещото лице е посочило, че ПТП е настъпило при нормална пътна обстановка – добра видимост, сух асфалт, без неравности и дупки, както и че няма данни наследодателят на ищците да е реагирал на възникналата опасност. Изчислило е, че непосредствено преди удара скоростта на т.а. „Ман“ е била около 71. 7 км./ч., а към момента на промяната на траекторията му на движение на ляво е била около 80. 6 км./ч. и същият се е намирал на 59 м. преди мястото на удара, при опасна зона за спиране от 79. 85 м., като от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е промяната на траекторията на т.а. „Ман“ наляво и навлизането му в насрещната лента за движение. Липсват данни по делото за техническа неизправност на т.а. „Ман“, която да е довела до промяна на траекторията му. Вещото лице изтъква като възможна причина за навлизане в насрещната пътна лента нарушена хоризонтална устойчивост на цистерната, поради възникнала центробежна сила при движение по траектория на крива в десен завой с голям радиус, което движение не би породило тази сила и не би нарушило хоризонталната устойчивост на т.а. „Ман“, ако същият се е движел с разрешената скорост от 50 км./ч., в който случай би продължил движението си в предназначената за него пътна лента. Съдебният експерт е изчислил, че с разрешената скорост наследодателят на ищците е разполагал с техническа възможност да спре аварийно преди достигане на мястото на удара. След проверка на тахошайбите на т.а. „Ман“ за периода от 2016 г. до 2021 г. е установено, че същият се е движил по пътищата със скорост между 60 до 85 км./ч., при разрешена от 50 км./ч.. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че при разкъсване на автомобилна гума се чува пукот, поради интензивното изтичане на въздух от нея под високо налягане и се забелязва бял пушек. В този случай налягането на гумата спада рязко, при което джантата влиза в контакт с пътната настилка и оставя следи от продиране. При процесното ПТП такива следи от продиране не са установени нито в пътната лента на т.а. Ман, когато е започнал да променя траекторията си на движение, нито в изминатото от него разстояние от 59 м. до мястото на удара. Липсват следи от продиране и деформации по самите джанти, а такива следи са налице единствено в зоната на сблъсъка. При този вариант на разкъсване на гумата, колкото е по – висока скоростта на автомобила, толкова по – голямо е нарушението на напречната му устойчивост. Според вещото лице другата възможна причина за спукване на гумата е при попадане в нея на остър предмет, като в този вариант или гумата няма да спадне или ще спада плавно, но това на практика не води до нарушаване на хоризонталната устойчивост на автомобила. В тази връзка вещото лице е категорично, че от техническа гледна точка промяната на траекторията на движение на цистерната не може да се дължи на спукана предна лява гума. Макар да не може да посочи с категоричност причината за навлизането на т.а. „Ман“ в насрещната лента, според вещото лице от техническа гледна точка единственият възможен вариант за промяна на траекторията му наляво в десен завой е хоризонталното свободно движение на натовареното течно гориво под въздействието на възникналите инерционни сили, поради движение с висока скорост от порядъка на 80 км./ч.. Великотърновски окръжен съд е заключил от правна страна, че са налице всички предвидени в материалния закон предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за причинените на наследниците на починалия работник неимуществени вреди. При преценяване на конкретните обстоятелства, относими към принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е взел предвид, че първата ищца и съпругът й към датата на ПТП са били в сравнително млада възраст (33 г. за нея и 36 г. за него) и са били женени от 10 години, били са сплотено и задружно семейство, в което отношенията им били основани на разбирателство, хармония, обич и взаимопомощ. Починалият е бил опората на семейството и е подсигурявал основна част от издръжката му. Съпрузите са полагали общи грижи по отглеждане на малолетната си дъщеря, която е била дълго чакано и желано дете, родено 7 години след сключване на брака им. Като баща П. е предоставял на дъщеря си нужната подкрепа и емоционална близост – участвал при полагането на грижите за нея, а двамата имали общи занимания и забавления. Внезапната му смърт предизвикала силен шок у първата ищца, тя се сринала емоционално, станала нервна и сприхава, постоянно плачела, затворила се в себе си, загубила психическата си устойчивост и се наложило да посещава специалисти, които да й помогнат да преодолее тежката загуба (медицинско удостоверение от 13.11.2021г. с поставена диагноза – остра стресова реакция), променила се физически - рязко свалила тегло, появил се дифузен косопад и нередовна менструация, наложило се да приема лекарства, била несигурна дали ще успее да се справи оттук нататък с отглеждането на дъщеря си, без подкрепата на мъжа си, ограничила е контактите си, и понастоящем не желае да излиза и не иска да има връзка с нов мъж. Малолетната ищца, макар в началото, с оглед много ниската й възраст към датата на ПТП (3 години), да не осъзнавала напълно случилото се, също е била стресирана от загубата на своя баща, появили се проблеми с говора, а с израстването си започнала да го търси, питала за него, гледала негови снимки, усещала липсата му, смъртта на баща й в тази ранна възраст я лишила от неговата близост и подкрепа, не само емоционална, но и икономическа, за целия период на нейното израстване, когато обичайно децата разчитат и на двамата си родители. Въз основа на гореизложените обстоятелства за търпените от ищците неимуществени вреди и при съобразяване на конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на вредоносния резултат (2021 г.), решаващият съд е намерил, че справедливият размер на претендираните обезщетения е 180 000 лв. за първата ищца и 220 000 лв. за втората (малолетна) ищца. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия пострадал, Великотърновски окръжен съд е счел за основателно. Посочил е, че тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за ПТП, при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Тези правила са установени в ЗДвП и ППЗДвП с императивни правни норми в публичен интерес и за тях работодателят не дължи инструктаж. Водачите на МПС са длъжни да знаят и да се съобразяват с правилата за движение, поради което винаги когато пострадалият работник като водач на МПС създава реална възможност за настъпване на вредата, поставяйки се в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. Въззивният съд е приел, че в случая, с оглед установения механизъм на ПТП, наследодателят на ищците е нарушил правилата на чл. 16, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В първата разпоредба е регламентирана забрана за водача да навлиза в лентата за насрещно движение, в следващите две - задължението му да контролира непрекъснато ППС, което управлява и да избира скорост на движение съобразно състоянието на пътя, при задължение съгласно последната разпоредба да не превишава разрешената скорост, която в случая според чл. 130 ЗДвП извън населено място е 50 км./ч.. Определил е тези нарушения на правилата за движение по пътищата като тежки, доколкото засягат пряко сигурността и безопасността на движение, както на водача, така и на другия участник в ПТП. Заключил е, че допускайки тези нарушения на правилата за движение, починалият не е положил грижа, каквато и най – небрежният водач на МПС би положил в подобна пътна обстановка, поради което е действал при груба небрежност. Липсата на обективни причини (състоянието на пътя, попадането на остър предмет под гумата, внезапно възникнал здравословен проблем и др.), които да са довели до отклоняване движението на цистерната наляво, при наличието на допуснати от починалия водач на МПС нарушения на правилата за движения по пътищата – превишена скорост, довела до невъзможност да се контролира постоянно автомобила, тъй като не е съобразена със състоянието на пътя, липсата на спирачен път, сочат според окръжния съд на причини от волеви (субективен) характер за навлизане в насрещната лента. Решаващият съд е подчертал, че установената в кръвта на П. В. концентрация на алкохол от 0. 23 промила, с оглед на ниската й стойност и поради липсата на доказателства дали се дължи на употребата на алкохолни напитки или на протичащите след смъртта на човек процеси в тялото му, не може да бъде отчетена като каузален фактор към виновното поведение на наследодателя на ищците. По гореизложените съображения, въззивният съд е приложил правилото на чл. 201, ал. 2 КТ и е определил съпричиняване на вредоносния резултат от починалия пострадал в размер на 50 %, при което е намалил дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди наполовина. Посочил е, че по волята на самите ищци, заявена в исковата молба, от размера на дължимото им обезщетение за морални вреди следва да се приспаднат получените от тях плащания от третото лице – помагач на ответника по договора за застраховка „Каско“, раздел „Злополука на лицата в МПС“ в размер на по 10 000 лв. за всяка ищца (арг. от чл. 200, ал. 4 КТ), след което ответникът дължи на първата ищцата сумата от 80 000 лв., а на втората ищца сумата от 100 000 лв., като обезщетения за процесните неимуществени вреди. Възражението на ответника по чл. 200, ал. 3 КТ, че дължимото от него обезщетение следва да се намали с получените от ищците плащания по общественото осигуряване е приел за преклудирано, тъй като не е наведено в срока по чл. 131 ГПК. Освен това е посочил, че тежестта на доказването му лежи върху работодателя, но същият не е ангажирал каквито и да е било доказателства, че ищците са получили обезщетение и/или пенсия от общественото осигуряване. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Поставеният от двамата касатори въпрос относно възражението на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване на процесната трудова злополука от страна на починалия работник, при проявена груба небрежност от негова страна, не удовлетворява изискването за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол, тъй като предполага конкретни отговори, след преценка на установените по конкретното дело правнорелевантни факти, т.е. касае правилността на обжалвания съдебен акт и на решаващия извод за проявена груба небрежност от наследодателя на ищците, която е допустимо да бъде преценявана само след селектиране на касационната жалба по критериите на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, във втората фаза на касационното производство. При отсъствието на общо основание, касационният съд не дължи обсъждането на кумулативно изискуемото наведено допълнително основаине по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият и третият въпроси, поставени от касатора – ответник са процесуалноправни и съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване в гореизложения смисъл. Спрямо тях не е осъществено обаче релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВС и ВКС по смисъла чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По обобщения правен въпрос, касаещ правомощията на въззивната инстанция при мотивиране на въззивното решение и задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, и всички приети и относими доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, включително относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, е формирана трайна и непротиворечива практика на ВС и ВКС, която е съобразена от въззивния съд в атакуваното решение. Според последната (ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 164 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., на ВКС, ІV г.о., решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о. и др., вкл. цитираните от касатора), въззивната инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни мотиви като втора инстанция по същество, след извършване на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. В мотивите на обжалваното решение, въззивната инстанция е обсъдила всички относими към спора приети доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, след което е достигнала до решаващия правен извод, че възражението с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ е основателно и размерът на съпричиняване е 50%. По същия начин е процедирала и при установяване и преценяване на конкретните обстоятелства, послужили за извеждане на справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди според принципа на чл. 52 ЗЗД. Всички приети доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, подробно е изследван и установен механизма на процесното ПТП, като същевременно са обсъдени всички наведени от работодателя възражения, вкл. отразеното в медицинските документи обстоятелство за установена 0.23 промила концентрация на алкохол в кръвта на починалия водач, което е прието обосновано за несъставляващо каузален фактор към причиняването на трудовата злополука. Подробно са обсъдени и съобразени в тяхната взаимозависимост конкретните установени обстоятелства спрямо всяка от ищците, обусловили присъдения размер на процесните обезщетения за неимуществени вреди. Следователно в мотивите на обжалваното решение се съдържат подробни фактически и правни съображения по целия предмет на спора според правомощията на въззивната инстанция съобразно горепосочената практика на ВС и ВКС. Поради отсъствието на наведените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и на тези по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, за които съдът следи служебно, не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение