Определение № 953 от 23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4049/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Агенция „Митници”, [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Й., против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ Б състав от 20.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1168/2013 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, 68 състав от 7.11.2012 г., постановено по гр. д. № 12378/2012 г., с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът твърди, че с обжалваното решение е даден отговор на правен въпрос от значение за изхода на делото, касаещ законосъобразността на извършения подбор на служителите на Митница С., Митнически пункт „Ж.п. гара С.” и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението е обосновано с приповтаряне на абзаци от касационната жалба. За ответника по касация Т. Н. А. от [населено място] е подаден писмен отговор на жалбата чрез процесуален представител адвокат Х. К.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт на въззивен съд в срока е по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е приел за установено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца-съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, което е довело до намаляване числеността на персонала за длъжността „старши митнически специалист” към Митнически пункт „Ж.п. гара С.”, Митница С. от 4 щ. бр. на 2 щ. бр. Съдът е посочил, че в този случай правото на работодателя на подбор по чл. 329 КТ преминава в задължение за осъществяването му, изпълнението на което обуславя законността на уволнението /ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/11 г., ВКС, ОСГК/, а ищецът е уволнен незаконно без работодателят да е извършил подбор. Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване. Изложението по допустимостта на обжалването по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за посочване на правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да и обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция. Изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.1010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. То е обосновано с приповтаряне заявените с касационната жалба оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, съставляващи касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които са неотносими към предварителното производство по селекция на касационните жалби пред ВКС. Непосочването на правния въпрос по ал. 1 на чл. 280 ГПК само по себе си е основание за недопускане на обжалването без да се преценява наличието на специалните изисквания на т. 1, 2 и 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК, във връзка с които в конкретния случай липсват изложени каквито и да било аргументи. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение