Определение № 2674 от 25.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4523/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата К. Р. Б., чрез адв. М. А. срещу решение № 1809/08.07.2022 г. по в.гр.дело № 2671/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20226204/02.01.2022 г. по гр.дело № 20291/2021 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. Р. Б. срещу „Ес Ер Технолоджис (Ес Ер Те)” ООД искове по чл.344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 110 от 19.02.2021 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ, по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „главен счетоводител” при ответника и по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за заплащане на сумата 16 005.96 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за периода от 22.02.2021 г. до 22.08.2021 г., както и в частта за разноските. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.1 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ се уважат. В изложението са формулирани въпросите: 1. Следва ли съдът по иск за отмяна на незаконно уволнение да се произнася по основания за незакононност на уволнението, които не са посочени в исковата молба, а са наведени с писмена молба в първото заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд? 2. Следва ли съдът да приложи последиците по чл.161 ГПК във връзка с чл.190,ал.2 ГПК в случаите, когато страната не изпълни задължението си за представяне на документ, като оспорва съществуването на документа на хартиен носител, но признава съществуването му като електронен документ по смисъла на чл.3,т.35 от Регламент (ЕС) ) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. Първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба „Ес Ер Технолоджис” ООД, чрез адв.А. П. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. От фактическа страна е прието за безспорно по делото и установено от приложеното допълнително споразумение № 2/09.12.2019 г. към трудов договор № 202/02.02.2018 г., че ищцата е била преназначена на длъжността „главен счетоводител“ в ответното дружество, с място на работа [населено място] за неопределено време. На тази длъжност ищцата е работила при ответника в периода 05.02.2018 г. – 22.02.2021 г., когато трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата. Съдът е приел за установено от представено щатно разписание на длъжностите при ответника, актуално към 31.01.2021 г., че при работодателя са били разкрити следните длъжности, изпълняващи функциите си в офиса в [населено място]: еколог /1/, ръководител финансов отдел /1/, младши счетоводител /1/, главен счетоводител /1/, зам.главен счетоводител /1/, ръководител административен отдел /1/, експерт УЧР /1/. Със заповед № 3/31.01.2021 г. на управителя на ответното дружество е наредено да се извърши съкращаване на щата, като в офиса в [населено място] се съкрати 1 щатна бройка от длъжността „главен счетоводител“ и 1 щатна бройка от длъжността „младши счетоводител“, като се разкрие 1 щатна бройка за длъжността „касиер счетоводство“. Със същата заповед е утвърдено ново щатно разписание съобразно приетите промени, като е посочено, че същото влиза в сила, считано от 01.02.2021 г. Към тази заповед е приложено новото щатно разписание, според което длъжностите в офиса в [населено място], са както следва: еколог /1/, ръководител финансов отдел /1/, касиер счетоводство /1/, зам.главен счетоводител /1/, ръководител административен отдел /1/, експерт УЧР /1/. Съдът е приел, че със заповед № 4/02.02.2021 г. на управителя на ответника на основание чл. 329 КТ е назначена комисия в състав: председател: П. Л. – ръководител отдел административен и членове: 1. Р. К. – експерт УЧР и 2. Е. Б. – еколог. Разпоредено е комисията да извърши подбор за съкращаване на щата за длъжността „главен счетоводител“ за офиса в [населено място]. В заповедта се съдържа указание да се състави протокол за подбора до 20.01.2021 г. Според приложения протокол от 12.02.2021 г. за проведено на посочената дата заседание комисията по подбора е извършила подбор по документи между служителите К. Р. Б. – главен счетоводител и М. К. Р. – заместник главен счетоводител. По отношение на квалификацията на служителите е констатирано, че К. Б. е със завършено полувисше образование по специалност„Икономика и управление на кооперациите“ и ниво на ползване на английски език В1, а служителят М. Р. е завършила висше образование по специалността „Икономика“, притежава удостоверения за допълнителни квалификации и ползва английски език на ниво В2. По отношение на качеството и начина на изпълнение на трудовите функции комисията е посочила, че ищцата не е изпълнявала коректно служебните си задължения, допускала е забава в срока за деклариране и отчитане на данъчните задължения, системно е допускала грешки. Вписано е още, че одиторите на дружеството са имали забележки и е бил постановен отказ за заверка на отчета за 2019 г., неприключена счетоводно е била 2020 г. Посочените отчетни години са били приключени от служителя М. Р.. По отношение на последната в протокола за извършения подбор е посочено, че е изпълнявала задълженията си качествено и в срок, без забележки, като е поемала голяма част от задълженията на главния счетоводител. Комисията е предложила да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Посочено е, че работодателя е представил атестационни карти, съставени от членовете на комисията по подбора, съгласно които служителите са оценявани с оценки от 2 до 6, от съдържанието на които е установено следното: По отношение на К. Б. комисията е поставила следните оценки: По критериите, касаещи професионални знания и умения /съответствие на професионалните знания и умения с изискванията за заемане на длъжността, познаване и прилагане на методиката на работа и нормативните изисквания, поддържане на професионална компетентност и адаптиране към модерни методи и похвати/ - 3; по критериите относно мотивация за работа /интерес и ангажираност към изпълняваната работа, говотвност за поемане на допълнителна отговорност, последователност при преодоляване на трудностите/ - 3,33; по критерите за дисциплинираност /спазване на трудовата дисциплина, рационално използване и уплътняване на работното време и своевременно и точно изпълнение на нарежданията на ръководителя/ - 3,66; по критериите за качество на работата /изпълнение на задълженията в пълен обем, положително отношение към целевата група и умения за работа с нея, качество на счетоводните документи/ - 3,67; по критерии други /кооперативност и работа в екип и лоялност към работодателя/ - 2,5. Общ брой точки 16,16. Прието е, че по отношение на М. Р. комисията е поставила оценки, както следва: По критериите, касаещи професионални знания и умения /съответствие на професионалните знания и умения с изискванията за заемане на длъжността, познаване и прилагане на методиката на работа и нормативните изисквания, поддържане на професионална компетентност и адаптиране към модерни методи и похвати/ - 6; по критериите относно мотивацията за работа /интерес и ангажираност към изпълняваната работа, готовност за поемане на допълнителна отговорност, последователност при преодоляване на трудностите/ - 5,67; по критериите за дисциплинираност /спазване на трудовата дисциплина, рационално използване и уплътняване на работното време и своевременно и точно изпълнение на нарежданията на ръководителя/ - 4,67; по критериите за качество на работата /изпълнение на задълженията в пълен обем, положително отношение към целевата група и умения за работа с нея, качество на счетоводните документи/ - 5,33; по критерии други /кооперативност и работа в екип и лоялност към работодателя/ - 6. Общ брой точки 27,67. Въззивният съд е взел предвид приложените по делото длъжностни характеристики за длъжностите при ответника касиер счетоводство, заместник главен счетоводител, главен счетоводител, младши счетоводител. Прието е, че заемащият длъжността касиер счетоводство е на пряко подчинение на управителя на дружеството и няма на подчинение други служители. Длъжността касиер отговаря за приемане, предаване, отчитане на парични средства и документи и съхранението им в касата. Изготвя приходни и разходни документи, отразяващи движението на паричните средства. Завежда касата на дружеството. Води касовата книга. Ежедневно проверява наличността на парични суми и приключва касовата отчетност. Касиерът е материално отговорно лице. Оформя документите, подготвя паричните средства в банката за изплащане на заплати, премии, командировъчни и др. Приема, съхранява, предава валутни средства и извършва касови операции с валута. Съставя опис на стари, скъсани и повредени копюри. От заемащия длъжността се изисква да води изрядна отчетност, да изготвя справки и ведомости. Изискуемото образование за заемане на длъжността е средно или полувисше. Изисква се предишен опит като касиер. Не се изисква владеене на чужд език. Приел е, че заемащият длъжността главен счетоводител е подчинен на управителя на дружеството, а нему са подчинени служителите от счетоводния отдел. От заемащия длъжността се изисква да организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност, свързана с финансите и счетоводството на дружеството. Актуализира счетоводното отчитане на проходите, разходите, дълготрайните и краткотрайните активи. На заемащия длъжността е възложено да следи за промени в законодателството и произтичащите от това задължения за дружеството, свързани със счетоводната отчетност, да изготвя вътрешна счетоводна политика съгласно счетоводните стандарти и да контролира спазването. Организира заплащането на местни данъци, такси, застраховки, следи за навременно деклариране на промени, свързани с недвижимите имоти, собственост на дружеството. Организира и предоставя отчет във връзка с инвентаризации на активите. Предлага процедури за ефективен финансов контрол. Организира и контролира текущата счетоводна дейност и цялостния вътрешен финансов контрол. Съставя и изготвя справки, ведомости, баланси и всички други необходими счетоводни документи. Осигурява своевременно отразяване на всички счетоводни операции. Извършва системен анализ на финансовото състояние и резултати на дружеството. Участва в разработването на вътрешните актове на работодателя. Осигурява необходимата информация за реализиране на имуществената отговорност на служители при липси и разхищения. Организира и контролира изготвянето на финансовите отчети в определените срокове. Създава вътрешни правила, касаещи финансовата дейност. Изискуемото за заемане на длъжността образование е висше, специалност „Счетоводство и контрол“, „Финанси“ или друга икономическа специалност, образователно-квалификационна степен: магистър. Изисква се минимален професионален опит на подобна позиция от 3 години. Поставено е изискване за писмено и говоримо владеене на английски език. Съдът е приел, че заемащият длъжността заместник главен счетоводител, съгласно представената длъжностна характеристика, има аналогични на тези на главния счетоводител задължения: организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност, свързана с финансите и счетоводството. Актуализира счетоводното отчитане на приходите, разходите, дълготрайните и краткотрайните активи. На заемащия длъжността е възложено да съставя междинните и годишния баланс на дружеството. Организира заплащането на местни данъци, такси, застраховки. Осигурява своевременно отразяване на всички счетоводни операции, извършва системен анализ на финансовото състояние и резултати на дружеството. Участва в разработването на вътрешните актове на работодателя. Осигурява необходимата информация за реализиране на имуществената отговорност на служители при липси и разхищения. Изискуемото за заемане на длъжността образование е висше, специалност „Счетоводство и контрол“, „Финанси“ или друга икономическа специалност, образователно-квалификационна степен: магистър. Изисква се минимален професионален опит на подобна позиция от 3 години. Поставено е изискване за писмено и говоримо владеене на английски език. Прието е, че според длъжностната характеристика за длъжността „младши счетоводител“ длъжността е пряко подчинена на главния счетоводител. За заемането се изисква висше или средно икономическо образование, както и професиоанлен опит от 3 г. Възложените на заемащия длъжността задължения са следните: носи отговорност за счетоводната документация, участва в комисиите по инвентаризация и осигурява необходимата информация при реализиране на имуществената отговорност на служители при липси и разхищения. Отговаря за своевременното оформяне на счетоводните документи и воденето на счетоводните сметки, носи отговорност за несвоевременно или неточно извършени счетоводни операции, отговаря за достоверността на финансово-счетоводните документи и информация. Прието е, че с процесната заповед № 110/19.02.2021 г. на управителя на ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата, съгласно утвърденото на 31.01.2021 г. щатно разписание, в сила от 01.02.2021 г., и съкращаване на една щатна бройка за длъжността „главен счетоводител“ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 22.02.2021 г. Заповедта съдържа разпореждане на служителя да се изплатят едно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е с отбелязване, че същата е връчена при отказ на служителя на 19.02.2021 г. в присъствието на следните лица: М. Р., Е. Х., П. Л., които са положили подпис в документа за удостоверяване на това обстоятелство. Съдът е приел, че в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 06.10.2021 г. ищцата е оспорила законността на уволнението, като се е позовала на наличието на предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и е представила медицинска документация във връзка с твърденията, че страда от неинсулинозависим захарен диабет. Посочено е, че по делото е приложена разпечатка от интернет сайт www.jobs.bg, от която е видно, че на сайта е публикувана обява от името на „Ес ЕрТехнолоджис“ ООД с реф. № 018/16.09.2021 г., съгласно която дружеството търси да назначи служител на длъжността „счетоводител“. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели. От показанията на свидетеля П. Л., ръководител на отдел административен при ответника е прието за установено, че е била издадена заповед за съкращаване в щата и за извършване на подбор. Свидетелката е участвала в комисията по подбора, който е бил извършен по документи – чрез сравняване на атестационни карти за служителите, заемащи длъжностите „главен счетоводител“ и „заместник главен счетоводител“. Комисията e констатирала, че образованието на г-жа Б. е по-ниско от това на другия служител, участващ в подбора, както и че ищцата е имала по-слабо представяне относно изпълнението на служебните си задължения. Взето е било решение да се прекрати трудовото правоотношение с ищцата. След изготвянето на протокола, са се обадили на ищцата, която е работела по това време от вкъщи, за да дойде в офиса за извършване на инвентаризация и ревизии. Ищцата е отказала да подпише както протокола за инвентаризация, така и заповедта за уволнение. По отношение на другия служител, участващ в подбора, свидетелката е посочила, че е постъпила на работа в началото на м.януари 2021 г. Последната е имала висше образование и е показала по- добро справяне със служебните задачи. От показанията на Е. Х., заемаща длъжността касиер при ответника е прието за установено, че е участвала при извършената инвентаризация на 19.02.2021 г. и е присъствала при връчването на заповедта за уволнение на ищцата в същия ден. Ищцата е отказала да подпише всички предоставени ѝ документи в конкретния ден. Относно доказателственото искане за задължаване на ответника да представи по делото заповедна книга е посочено, че последният е пояснил, че дружеството не води такава. Въззивният съд е взел предвид мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК и е приел, че длъжностите „главен счетоводител“ и „заместник главен счетоводител“ са имали сходни служебни функции и утвърждаването и промените в щатното разписание са в прерогатив на работодателя. Приел е, че в работодателската власт на последния се включва правомощието му с цел оптимизация на работния процес да извършва промени в щатното разписание, да съкращава длъжности и да разкрива нови такива с различни трудови функции от тези на закритите. Посочил е, че при предявен иск, с който се оспорва законността на уволнението, за работодателя не възниква процесуална тежест да установи в производството кои са причините, обусловили съкращаването в щата. Прието е, че изискванията за законност на уволнението поради съкращаване в щата са: 1/ да е налице премахване, считано от определен бъдещ момент на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е реално т. е съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3/ да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване; 4/ да е извършено по съответния ред от компетентен орган, като ако за работодателя е налице задължение да извърши подбор, той следва да бъде осъществен в съответствие със законоустановените критерии при извършване на обективна оценка на качествата на всички служители, заемащи съкращаваната длъжност. Съдът е приел, че в случая правоотношението между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на заеманата от ищцата длъжност с процесната заповед на управителя на ответното дружество. Преценено е за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на ищцата, а в производството не е било установено на коя дата същата е била връчена. Прието е за установено от представената в производството от работодателя в заверен препис заповед, както и от свидетелските показания на разпитаните свидетели, че на 19.02.2021 г. ищцата е била на работа, като в този ден е следвало да се извърши инвентаризация на касовата наличност в офиса на ответника в [населено място], че са й предявени за подпис протокол за извършена инвентаризация, заповедта за уволнение, както и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е приел, че отказът да подпише и получи екземпляр от същите е надлежно удостоверен с подписите на трима свидетели. Според съда не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението, че ищцата е узнала за заповедта, докато е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, едва след като заповедта за уволнение е била връчена чрез пощенски оператор. Посочено, че фактическото действие по изпращането с писмо на заповедите на работодателя е извършено с оглед обезпечаване на получаването от ищцата на екземпляри от тях, но с него не се свързва правното действие на връчването. Според съда последното се състои в осигуряване възможността на адресата да узнае за съдържанието и съществуването главно на заповедта за уволнение, което в случая е сторено. Приел е, че изискването за валидно уведомяване е изпълнено посредством удостоверяване на отказа да се подпише и получи тази заповед, скрепено с подписите на трима свидетели, двамата от които разпитани в хода на производството за същото обстоятелство. Относно доводите на ищцата, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е разгледал допълнително наведеното в първото по делото съдебно заседание основание на предявения иск, а именно незаконност на уволнението поради неспазване на предварителната закрила, от която се твърди, че ищцата се ползва с оглед заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ е прието, че същите са неоснователни. Съдът се е позовал на практика на ВКС, изразена в решение № 430 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 149 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 503 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г. о., с която е възприето становището, че в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Посочено е, че щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява основание за прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го разглежда. С оглед на това е изведен извод, че заявеното основание на предявения иск, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 333 КТ и не е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата е след настъпила процесуална преклузия, с оглед което и за въззивния съд не е налице правомощие да разглежда същото по същество, доколкото в исковата молба липсва каквото и да е позоваване на фактически обстоятелства, релевантни към основанията за предварителна закрила, разписани в КТ. Въззивният съд е преценил за неоснователни и доводите на ищцата че извършеното съкращаване на щата е фиктивно и че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата трудовата функция е била запазена в пълен обем. Приел е, че тези твърдения на ищцата не са установени в производството. Прието е за установено от представените по делото щатни разписания, заповед на управителя на ответника за съкращаване на щата и утвърждаване на ново щатно разписание, от длъжностните характеристики, както и от свидетелските показания на разпитаните свидетели, че съкращаването на една щатна бройка за длъжността „главен счетоводител“ е реално извършено. Посочил е, че доколкото функциите, възложени за осъществяване на длъжностите „главен счетоводител“ и „заместник главен счетоводител“ са изключително сходни, то и при съкращаването на щатната бройка за длъжността, заемана от ищцата, функциите продължават да се изпълняват от длъжността, която не се съкращава, а именно от заместник главния счетоводител. Според съда функциите на новоразкритата съгласно действащото от 01.02.2021 г. щатно разписание длъжност „касиер счетоводство“ са различни и не се припокриват по основните и допълнителните трудови задължения, характеристики и изисквания за заемане на длъжността. Приел е, че касиерът е материално-отговорно лице, натоварено да приема, отчита, раздава и съхранява парични средства, да изготвя приходни и разходни документи, завежда и отговаря за касата на фирмата и касовата книга, да извършва касови операции, ежедневно да проверява фактическата наличност на паричните суми и да приключва касовата отчетност, т.е. задължения, които не са типични и не са били възложени на длъжността главен счетоводител, поради което не може да се направи извод, че съкращаването в щата е фиктивно и че на работа са останали по-ниско квалифицирани служители от ищцата. Относно доводите на ищцата за фиктивност на съкращаването в щата и твърденията, че на 16.09.2021 г. ответникът е публикувал в интернет пространството обява за длъжността „счетоводител“ съдът е взел предвид датата на публикуване на обявата, съгласно представената по делото разпечатка. Прието е, че в производството е установено, че правоотношението между страните е било прекратено, считано от 22.02.2021 г. Изтеклият период от време от повече от шест месеца не обуславя извод за липса на реално съкращаване на щатната длъжност, заемана от ищцата. Посочил е, че при сравняване на описанието на длъжността „счетоводител“ и възложените на същата служебни функции в обявата и съдържанието на представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „главен счетоводител“ не се констатира сходство в степен да се заключи, че се касае за една и съща дейност, че конкретните изискванията за заемане на длъжността са по-ниски – възможно е длъжността да се заеме и от лице с средно специално икономическо образование, липсва изискване за владеене на английски език. Приел е, че не са разписани завишените отговорности и трудови функции, свързани с организиране, ръководство и контрол на цялостната дейност, свързана с финансите и счетоводството на дружеството, по актуализиране счетоводното отчитане на проходите, разходите, дълготрайните и краткотрайните активи, по участие в разработването на вътрешните актове на работодателя, изготвяне на вътрешната счетоводна политика съгласно счетоводните стандарти и контрол относно спазването и т.н. Според съда липсата на ръководни, решаващи и контролни функции в описанието на обявата за длъжността „счетоводител“ налагат извод, че не се касае за длъжност, идентична с тази, заемана от ищцата, а също и с длъжността „заместник главен счетоводител“. Въззивният съд се е произнесъл по оплакванията за извършването на подбора, че същият не е бил действително извършен, а писмените доказателства са били съставени за целите на процеса, като е посочил, че в заповедта за уволнение работодателят се е позовал на новоутвърденото щатно разписание, с което е извършено съкращаване на щатната длъжност, заемана от ищцата, с оглед което е приел за неоснователно твърдението, че документите са били съставени впоследствие. Според съда, за работодателя не е налице задължителна форма за извършване на подбора, като при оспорване на представените документи, работодателят носи тежестта да установи в производството, че подбор в съответствие с изискванията на закона действително е бил извършен. Посочил е, че в тази връзка от страна на ответника са ангажирани гласни доказателствени средства, като са разпитани свидетелите Л. и Х.. Прието е за установено от показанията на свидетеля Л., че работодателят е определил комисия за извършване на подбора, че свидетелят е участвал в състава на същата, като подборът е бил извършен чрез сравняване на атестационните карти, след което е бил съставен протокол и на ръководството е предложено да се прекрати трудовото правоотношение с ищцата. Приел е, че в производството не е спорно обстоятелството, че служителят, който е останал на работа, е с по-високо образование от ищцата, с оглед което не се дължи проверка на тази констатация на комисията по подбора. Относно преценката на работодателя кой от сравняваните служители работи по-добре съдът е приел, че по делото освен атестационните карти, съдържащи поставените оценки, са събрани и гласни доказателства. Прието е за установено от показанията на св. Л., която е ръководител на административния отдел при ответника и също е завършила висше икономическо образование със счетоводна насоченост, че служителят, заемаща длъжността „заместник главен счетоводител“, макар да е била назначена в началото на м.януари 2021 г., е показала по-добри резултати при изпълнение на служебните си задължения. Посочил е, че не може да постави под съмнение тази преценка на работодателя само поради обстоятелството, че другият служител е работил при ответника от около месец преди извършването на подбора. Според съда, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, не се констатира основание да не ги кредитира, само с оглед обстоятелството, че са депозирани от служители на ответника, че показанията и на двамата разпитани свидетели са конкретни, точни, пресъздаващи личните впечатления във връзка с обстоятелствата, за които са разпитани свидетелите и не са опровергани от останалите доказателства по делото. По отношение на доводите в жалбата относно номера и датата на заповедта за извършване на инвентаризация - № 1/17.02.2021 г. и сравнението и с номера и датата на заповед № 4/02.02.2021 г. за извършване на подбора и определяне на комисия за подбора, както и обстоятелството, че срокът за извършване на подбора е бил определен до 20.01.2021 г., а също и с оглед обстоятелството, че не е била представена заповедна книга от работодателя, въззивният съд е намерил следното: Прието е, че по делото не е установено, че работодателят води книга за издадените заповеди. Според съда задължаването на страна да представи в производството намиращ се у нея документ, е относимо само по отношение на документи, за които е установено по делото, че са съществували и са се намирали в държане на страната, поради което и непредставянето на заповедна книга в случая не може да се цени реда на чл. 161 ГПК. Приел е, че по делото са събрани гласни доказателствени средства за процедурата по съкращаване на щата и извършване на подбора, а в заповедта за уволнение работодателят се е позовал на утвърденото щатно разписание, в сила от 01.02.2021 г. По отношение на посочения в заповедта за извършване на подбора срок 20.01.2021 г. въззивният съд е приел, че се касае за техническа грешка, която не е от естество да опорочи процедурата по подбора. С оглед на това тези доводи на ищцата са преценени за неоснователни. Поради формирания извод за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са приети за неоснователни и обусловените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. С оглед съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции е изведен решаващ извод, че решението в обжалваната част следва да се потвърди. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е цитирала решение № 790/29.07.2011 г. по гр.дело № 148/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. С решението съставът на ВКС се е произнесъл по правния въпрос: по приложението на чл.127, ал.1 т.4 и чл.147 от ГПК – следва ли съдът да разгледа непосочено в исковата молба, а в съдебно заседание, основание за незаконност на уволнение. Прието е, че според разпоредбите на чл.2 и чл.6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице /или по искане на прокурора в определени от закон случаи/, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита и съдействие. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца / аргумент от чл.26 ал.1 от ГПК/ в исковата молба чрез страни /носителите на спорното правоотношение/, правопораждащи - при претендиране съществуването на правото, или правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи – при отричане съществуването на правото - юридически факти /основание на иска/ и петитум. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът има право и задължение да се произнесе само в рамките на заявеното въз основа на конкретни фактически обстоятелства искане. Изменения в тях не могат да въвеждат нито съдът, нито ответникът. Властен да стори това е единствено ищецът, но само в предвидените в ГПК ред и преклузивни срокове, въведени с цел ускоряване на гражданския процес. Съгласно чл.147 от ГПК до приключване на съдебното дирене /съвпадащо с приключването на устните състезания – чл.149 ал.1 и ал.2 от ГПК/ ищецът /страните/ може да твърди нови обстоятелства само ако не е могъл да ги узнае, посочи и представи своевременно. По силата на чл.143 ал.2 от ГПК в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси само ищецът може да поясни и допълни исковата молба, което се изразява във въвеждане на нови факти и обстоятелства за уточняването й в пределите на заявеното основание. Но по силата на чл.214 ал.1 изр.1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът разполага и с възможността да измени основанието на предявения иск, т.е. да замени или да прибави нови правопораждащи, правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи юридически факти. Тези процесуални правомощия на ищеца /страните/ са самостоятелно регламентирани. Липсва в разпоредбата на чл.214 ал.1 от ГПК препращане към правилата, съдържащи се в чл.147 от ГПК, а и с оглед различните предвидени в тях преклузивни срокове /изменение на основанието на иска не може да се извърши след първото заседание дори с въвеждане на нововъзникнали /след този момент/ обстоятелства се налага извод, че приложението на чл.214 ал.1 изр.1 не е обусловено от наличието на предпоставките по чл.147, както и че тази норма има предвид само обстоятелствата, които нямат характер на правопораждащи юридически факти, т.е. не променят основанието на иска. При това положение спорът може да бъде разгледан и разрешен и въз основа на посочено от ищеца не в исковата молба, а в първото съдебно заседание, основание за незаконност на уволнението. Тази цитирана практика на ВКС е изолирана и изоставена, като са постановени многобройни решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, с които е дадено разрешение на правния въпрос в обратния смисъл. Решенията на състави на ВКС по чл.290 ГПК са както следва: С решение № 665/01.11.2010 г. по гр.дело № 242/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК по процесуалноправния въпрос за възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца Върховният касационен съд е приел, че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече претендираното право съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ответникът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването на претендираното право. Когато ищецът претендира съществуването едно материално субективно право, той въвежда правопораждащите факти с иска, а ответникът въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с възражения. Когато ищецът отрича съществуването едно материално субективно право, тъй въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с иска – те са неговото основание, а ответникът въвежда правопораждащите факти и обстоятелства с възражение. С тези свои процесуални действия, както и с репликите, дупликите и т.н. страните очертават предмета на доказване. Съдебният състав е приел, че с иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Разбира се, няма пречка ищецът да посочи някои правопораждащи факти, а ответникът – някои опорочаващи, правоотлагащи или правопогасяващи факти. Независимо от това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях. Съдебният състав е приел, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. С решение № 555/09.02.2012 г. по гр.дело № 1224/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК по правния въпрос з а възможността ищецът да сочи нови пороци на заповедта за уволнение след подаването на исковата молба е прието, че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца (вж. решение № 665/01.11.2010 на ВКС, ІV ГО по гр.д. 242/2009). Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решенията на състави на ВКС по чл.290 ГПК както следва: решение № 459/27.10.2011 г. по гр.дело № 1532/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 290/11.07.2012 г. по гр.дело № 882/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 430/17.01.2014 г. по гр.дело № 1475/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 503/05.01.2012 г. по гр.дело № 77/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 174/13.10.2016 г. по гр.дело № 659/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 23/02.02.2016 г. по гр.дело № 4553/2015 г. на ВКС IV г.о., решение № 160/01.06.2016 г. по гр.дело № 222/2016 г. на ВКС, IV г.о., всички по чл.290 ГПК и др. Въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи с тази практика на ВКС. С обжалваното решение е прието, че в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Съдът е приел, че щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява основание за прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го разглежда. С оглед на това е изведен извод, че заявеното основание на предявения иск, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 333 КТ и не е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата е след настъпила процесуална преклузия, поради което и за въззивния съд не е налице правомощие да разглежда същото по същество, доколкото в исковата молба липсва каквото и да е позоваване на фактически обстоятелства, релевантни към основанията за предварителна закрила, разписани в КТ. Тези изводи на съда са в съответствие с цитираната по-горе трайна практика на ВКС. Следователно по този въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. По същият въпрос съдът приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като касае приложение разпоредбите на чл.127,ал.1,т.4 и т.5 ГПК, чл.147 ГПК, чл.214 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените отношения. Както се отбеляза въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с трайната и цитирана практика на ВКС, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът е по приложение разпоредбите на чл. 161 ГПК, чл.190,ал.2 ГПК, чл.184 ГПК, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, тъй като не са налице данни за промени в законодателството и обществените условия. Дори и да се приеме, че е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, същият касае само един от решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. По останалите решаващи правни изводи не е поставен правен въпрос, за който да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. С оглед на това съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба на основание чл.78,ал.3 ГПК, вр.чл.81 ГПК следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 1840 лв. за адвокатско възнаграждение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение