Определение № 301 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4187/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. М. против решение № 4999/14.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 4649/2020 г. от ІV“б“ състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е постановил решение, с което е отхвърлил исковете. Съдът е приел, че са налице елементите на фактическия състав на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и П. на К. С. А. в РБ. Посочено е, че приложената молба от 11.09.2019 г. е подписана от ищеца и той не оспорва този факт, същата съдържа изричната и еднозначна воля на служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение с П.на К. С. А. в РБ. Молбата е напечатана на арабски език и е съставена от служителите в П.. От показанията на свидетел, които съдът е преценил при условията на чл. 172 ГПК като достоверни, непосредствени и обективно дадени, съдът е приел, че молбата отразява действително взетото при преговорите решение от служителя, тъй като свидетелят лично е присъствал на срещата и е превеждал. Изложеното от него съответства на останалите установени по делото данни и намира достатъчно допирни точки дори в твърденията на ищеца. Съдът е изложил и доводи за действителната воля на ищеца и въз основа на други по делото доказателства. Съдът е приел довода на въззиваемия, че не е разбирал какво подписва за несъстоятелен, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е владеел арабски език, т.е. независимо от направения устен превод на изготвената писмена молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, той безпроблемно е разбрал съдържанието на подписаното от него изявление. Този извод съдът е направил въз основа на приетата като доказателство по делото декларация с нотариална заверка на подписа от 26.07.2019 г., издадена от ищеца, с която същият изрично е заявил, че владее писмено и говоримо арабски език. Независимо от наведените пред настоящата инстанция неконкретизирани доводи, че декларацията била издадена във връзка с някакво друго правоотношение, въззиваемият не опровергава верността на изявлението си, обективирано в подписания лично от него документ, което обстоятелство съдът е съобразил и със съдържанието на чл. 3 от трудовия договор. Съдът е отчел обстоятелството, че неколкократно в хода на съдебния процес ищецът чрез процесуалния си представител поддържа различни тези: че не знае арабски, че знае само няколко думи, а в пледоарията пред първоинстанционния съд заявява, че знае не повече от сто думи, т.е. липсва последователност при заявяване на конкретното му становище. Изложеното в допълнение е мотивирало извода на съда, че ищецът е съзнавал какво е съдържанието на молбата от 11.09.2019 г. и макар същата да е напечатана и подготвена от служители в П., ищецът я е подписал с ясното съзнание, че иска да прекрати трудовото си правоотношение с работодателя по взаимно съгласие, като получи и обезщетение за прослужено време в Посолството. Съдът е посочил, че от показанията на свидетел се установява, че преди ищецът да подпише молбата, текстът е бил преведен и той е знаел, че подписва искане за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се правен въпрос, може ли въззивната инстанция да мотивира решението си въз основа на представени по делото, но неприети като писмени доказателства документи. Безспорно отговора на този правен въпрос е отрицателен, но видно от данните по делото, в последното съдебно заседание при първоинстанционното разглеждане на делото са приети представените от ответника писмени доказателства, като липсва основание да се приеме, че декларацията на ищеца /на която очевидно се основава въпроса/ не е била приета по делото като доказателство, поради което правния въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото липсват данни или изрично посочване от съда, че въпросната декларация не е приета като доказателство. В същата насока е неотносим и правния въпрос относно обжалваемостта в самостоятелно производство на отказ на съда да приеме писмен документ като доказателство по делото. Поставят се правни въпроси относно това, следва ли в предложението за прекратяване на трудовото правоотношение да се посочи основание за това, лично ли следва да бъде изготвено и на какъв език. Всички тези въпроси касаят формата и тълкуването на волята на работника, заявил желание за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. По тези правни въпроси е налице трайна и единна практика на ВКС в насока, че предложението по чл. 325, ал.1, т.1 КТ следва да изразява ясно и по безсъмнен начин волята за прекратяване на трудовия договор, без да е нужно страната да е посочила точния текст от закона – достатъчно е от изявлението и да следва, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Основание за прекратяване на трудовия договор трябва да бъде посочено или да следва от текста на изявлението, когато страната по договора упражнява потестативното си правото да го прекрати едностранно на друго основание, различно от това по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, тъй като тогава изявлението и не съставлява предложение, а уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение и поражда правни последици от момента на достигането му до адресата. Единствената, предвидена в Кодекса на труда хипотеза, в която всяка от страните по трудовия договор може да предложи на насрещната прекратяването му без да сочи причини за това е по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, поради което нито предложителя следва да посочва изрично основанието за прекратяване на трудовия договор, нито за това е задължен приемащия предложението, ако от писменото му изявление следва ясно изразено съгласие за прекратяването. Основанието по чл. 325, ал.1, т.1 КТ за прекратяване на трудовия договор следва да бъде посочено задължително само в заповедта за уволнение, имаща констативен характер, предвид различните последици от прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост от основанието за това. Съдът е съобразил тази съдебна практика, като възприетото от него от фактическа страна, че ищецът е владеел арабски език, както и че текста на молбата му е преведен от преводач, разпитан като свидетел по делото, е довел съда до извод, че волята на ищеца е била именно прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Проверката на фактите по спора е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС