Определение № 93 от 04.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2572/2019 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "К. Анастасиу -98" Е. срещу решение от 24.07.2019г. по т.д.№247/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение №9/22.02.2019г. по т.д.№ 90/2018 г. на ОС – Търговище, в частта, с която са отхвърлени предявените от "К. Анастасиу -98" Е. срещу "И. Агро" Е.: иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД за обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем на земеделски имоти от 23.07.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 10560 акт №76, том 11 на Нотариус П. А., рег.№ 496 на НК, вписан в Службата по вписванията - О. под вх.№ 1687, Акт №254, равняващо се на пропусната печалба от тези имоти чрез засяването им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за разликата над присъдената сума от 18 442,11 лв. до размера от 40026 лв. и иск с правно основание чл.82 от ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД за сумата от 7780 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на същия договор за наем на земеделски имоти от 23.07.2013г., равняващо се на стойността на неполучени субсидии за тези имоти чрез засяването им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът е формирал изводите си, изключвайки от обхвата на преценката доказателствени средства, които са били от съществено означение за установяване на фактите по делото, връзките между фактите и произтичащите от тях последици. Изтъква, че при определяне на размера на пропуснатите ползи съдът неправилно е елиминирал представения договор от 10.11.2014г., и то при положение, че от събраните по делото доказателства се установява сигурната възможност за увеличаване на имуществото на ищеца чрез реализиране на продукцията именно по този договор. Поддържа, че претърпяната от него имуществена вреда се съизмерява с пропуснатия доход от продукцията по нереализираните доставки на гръцкия контрагент, изчислен по цените в договора от 10.11.2014г. Твърди, че са налице и процесуални нарушения на съда, изразяващи се в недопускане на експертиза, имаща съществено значение за определяне на пазарната цена на реализация на добитата продукция през процесните стопански години. Счита също за неправилен и необоснован извода на съда, че неполучените субсидии за стопанските 2014/2015 години не представляват установени по делото реални вреди. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, както и на чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора:. 1. Кои са критериите за определяне размера на пропуснатите ползи от нереализирането на продукция вследствие виновното поведение на страна по договора? Когато пропуснатата полза от определена производствена дейност /производство на биопродукция/ се съизмерява с вредите от препятстване на това производство, на каква сума следва да отговарят те - на тази на средните пазарни цени въобще или на цените по конкретния договор, който е осуетен от виновното поведение на ответника и е в основата /главното доказателство/ за доказаната възможност за сигурното увеличение на имуществото? 2. С какво следва да се съизмери пропуснатата полза от неосъществяването на дължим по един договор резултат при положение, че е доказано, че виновното поведение на контрагент е в причинна връзка с невъзможността да се осъществи дадена търговска сделка? 3. При положение, че е направен извод, че нереализираната продукция по един търговски договор е основен елемент и на негова основа е доказана възможността за реализиране на продукцията, както и че същият съставлява част от търговската дейност на ищцовото дружество и само по този договор продукцията е следвало да се реализира, не следва ли размерът на пропуснатите ползи от нереализирането на продукцията да се определи по цените по този договор? 4. Съставляват ли субсидиите пропуснати ползи и представляват ли обезщетение за пропуснати ползи, при положение че същите са сигурен очакван приход за ищеца, след като е имал вписан договор за наем за съответните площи и с оглед на тези площи ги е получавал през всички предходни години? 5. При положение, че въззивната жалба съдържа оплаквания за погрешно установен релевантен за делото факт, за незаконосъобразно недопуснато доказателствено искане /отказ да се назначи СИЕ според цените по договора с гръцкия контрагент/, за необоснованост на фактическите изводи, въззивният съд оправомощен ли е да извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства и да приеме съответния факт за установен/ неустановен, както и да допусне поискани от въззивника доказателства и длъжен ли е служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, дори ако такава не е поискана и/или въззивникът не определил задачата на вещото лице? Посочва, че първите три въпроса са разрешени в противоречие с решение №111 от 13.07.2010г. по т.д. №935/2009г. на ВКС, ТК, IІ т.о. и решение №42 от 28.06.2018г. по т.д. №1398/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. Твърди, че по пети въпрос въззивният съд е допуснал отклонение от задължителните разяснения в ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. По всички въпроси се позовава и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът поддържа и наличието на основание по чл.280, ал.2, предл.3-то от ГПК, като обосновава очевидната неправилност на обжалваното решение с това, че съдът неправилно е отказал да определи размера на пропуснатата полза по цената, уговорена в представения договор с гръцкия контрагент и неправилно е приел, че субсидиите не представляват пропусната полза. Ответникът "И. Агро" Е. оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, Варненски апелативен съд е сподели изводите на първионстанционния съд, че през процесния период – стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години в резултат на неправомерните действия на ответното търговско дружество, ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нерализиране на печалба от производство и продажба на земеделски култури. Счел е за неоснователно възражението на ответника по иска, че ищецът не следва да се третира като биопроизводител, като се е позовал на представената служебна бележка от сертифициращ орган с възложени контролни функции, както и на издадените сертификати за съответствие на продукция. Приел е, че правилно размерът на пропуснатата печалба за стопанската 2014/2015г. и 2015/2016г. е установен от първоинстанционния съд въз основа на приетото заключение на ССЕ, а не съобразно първоначалната агротехническа експертиза, която е дала заключение за пазарната стойност на неосъществената продукция, базирайки се единствено на данни от пазара в България. Изтъкнал е, че възприетият от агротехническата експертиза метод на остойностяване не е съобразен с обстоятелството, че ищецът е биопроизводител, който е бил обвързан в трайни търговски правоотношения за доставка на продукцията си в Гърция, като реализирането на продукция в Гърция се установява и от представените от ищеца договор от 10.11.2014г. и фактури. Също така е посочил, че назначената ССЕ е изготвила заключението си по методология, поискана от самия ищец, въз основа на счетоводни данни във връзка с осъществени доставки в период, близък до процесния, като е определила пазарната цена, базирайки се на осреднени стойности за пазар в България и за пазар в ЕС – Гърция, а при изготвяне на заключението вещото лице се е ръководило от фактурите, които ищецът сам е представил. Счел е за неоснователно оплакването на ищеца, че при определяне на пазарната цена на неосъществената продукция следва да се съобрази единичната цена за кг., уговорена в дългосрочния договор от 10.11.2014г. с гръцкия купувач, като продукцията от всяка култура в кг. следва да се умножи по цена от 0,55 евроцента. Въззивният съд е изложил съображения, че уговорената а в договора от 10.11.2014г. цена е стойност на кг. „фураж за животни, смески от зърно и люцерна“, като определената единична цена на кг. смеска не е единична цена на кг. монокултура и претендираното от ищеца автоматично умножение на целия добив от процесните имоти по единичната цена от договора не може да съставлява база за определяне величината на пропуснатата полза. В рамките на договорно определената единична цена за кг. смеска, процесните култури участват в различно съотношение и с добавка от зърно /третикале, овес и пшеница/, което не се отглежда на процесните земеделски земи. Счел е за неоснователен и иска за пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии за процесните две стопански години. Приел е, че неполучените субсидии не съставляват пропусната полза за земеделския производител - ищец, защото подпомагането е обвързано с престирането на земеделска дейност за субсидираните имоти. Посочил е, че при нормално развитие на разглежданата облигационна връзка, ищецът би обработвал процесните имоти и би реализирал разходи, които се компенсират изцяло или отчасти с получените субсидии. Касационната жалба е частично недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.82 от ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД за сумата от 7 780 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем на земеделски имоти от 23.07.2013 г., равняващо се на стойността на неполучени субсидии за тези имоти чрез засяването им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, е в размер под 20 000 лева, поради което въззивното решение, на основание чл.280 ал.3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол в тази му част. В останалата част касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Първите три поставени в изложението материалноправни въпроса изпълняват общото изискване за допускане на касационно обжалване, доколкото са обуславящи за изхода на спора. По отношение на тях обаче не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от посочената от касатора практика на ВКС относно критериите за определяне на пропуснатите ползи от определена производствена или търговска дейност. В случая въззивният съд не е отрекъл възможността пропуснатите ползи за касатора от реализиране на продукцията да бъдат определени по цените, уговорени в сключения от него договор от 10.11.2014г. за продажба на фуражни култури, добити върху предварително определени от купувача площи, включително и процесните земеделски земи. Съдът е изложил съображения, че визираната в договора от 10.11.2014 г. цена е стойност на кг. „фураж за животни, смески от зърно и люцерна“, като определената единична цена на кг. смеска не е единична цена на кг. монокултура и претендираното от ищеца автоматично умножение на целия добив от процесните имоти по единичната цена от договора не може да съставлява база за определяне величината на пропусната полза. Следователно изводът на съда, че пропуснатите ползи за касатора не следва да се остойностяват съобразно цената за килограм, посочена в договора, а по цени от реализирани от касатора продажби на отделните видове биокултури на българския и гръцкия пазар, е обусловен от преценка на съдържанието на сключения между страните договор. Следователно даденото разрешение е фактологично обусловено, а не се дължи на погрешно приложение на материалноправни норми в отклонение от формираната практика на ВКС. Наред с това следва да се отбележи, че съобразявайки не средните пазарни цени на био - културите на българския, съответно на гръцкия пазар, а отчитайки цени на договори за продажба, сключени от самия касатор с негови гръцки контрагенти, въззивният съд изцяло е съобразил практиката в посочените от касатора решения на ВКС. Четвъртият поставен от касатора въпрос е относим към неподлежащата на касационно обжалване част от решението, с която съдът се е произнесъл по иска за сумата от 7 780 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 23.07.2013 г., равняващо се на стойността на неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години. Поради това същият не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд. По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да събере нови доказателства при наличието на предпоставките по чл.266 ал.3 от ГПК е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение №341 от 02.07.2010г. по гр.д. №177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и с решение №178 от 06.11.2017г. по т.д.№600/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. В същите се приема,че въззивният съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани. След като прецени тяхната относимост към предмета на спора, въззивният съд, с определението си по чл.267 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе допуска или не както посочените от страната, но недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, така и допуснатите, но несъбрани от същия съд доказателства. Неизпълнението на тези задължения на въззивния съд във връзка с попълването на делото с доказателства, касаещи предмета на спора, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за въззивното производство. Съгласно задължителните указания в т.3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд дори служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта на доказване. Относно задължението да съда да извърши собствена преценка на събраните доказателства следва да се съобрази практиката в Решение №221/08.02.2016г. по гр.д. №1453/2015г. на ВКС, I г.о., Решение №217/09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение №92/16.03.2012г. по гр.д. №980/2011г.на ВКС, II г.о., Решение №323/27.09.2012г. по гр.д. №408/2011г. на ВКС, I г.о., Решение №480/07.11.2011г. по гр.д. №1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др., която приема, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 от ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 от ГПК. В случая въпросът е поставен от касатора с оглед на доводите за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се назначи съдебно - икономическа експертиза имаща съществено значение за определяне на средната пазарна цена на реализация на добитата продукция през процесните стопански години, както и недопускане на допълнителна задача на експертизата да определи чистия добив на базата на цените по договора от 10.11.2014 г., сключен с Х. Куцогеоргио. По отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, но в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Цитираната от касатора, както и служебно известната на съда практика по приложението на чл.266 от ГПК не установява задължение за въззивния съд да събере всички поискани от страните доказателства, а само тези които са относими, допустими и не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение. Произнасяйки се по искането на въззиваемия – касатор в настоящото производство, за назначаване на комплексна съдебна експертиза, въззивният съд не е установил допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, а е приел, че искането за определяне на средната пазарна стойност на произведената продукция по метода, претендиран от ищеца, е заявено едва след изслушване на две експертизи в първоинстанционното производство със задачи, поставени от ищеца. Изтъкнал е, че едва с молба в последното заседание пред първоинстанционния съд, страната е поискала допълнителна задача за остойностяване на пропуснатите ползи според договорената цена с гръцкия купувач по договора от 10.11.2014г., което доказателствено искане е било преклудирано съгласно чл.146 ал.3 от ГПК, вр. чл.377 от ГПК. Същевременно съдът не е констатирал необоснованост на изводите на приетите в първоинстанционното производство експертизи, нито непълнота относно данните за очакваните приходи и обичайните разходи от дейността на касатора по производство на био- култури, което да налата служебно назначаване на експертиза от въззивния съд. Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая изброените по-горе пороци не са налице. Аргументите на касатора възпроизвеждат оплакванията за неправилно приложение на разпоредбите на чл.82 и чл.79 от ЗЗД, изложени в касационната жалба, като основния му довод е, че съдът неправилно е отказал да определи размера на пропусната полза по цената, уговорена в представения договор с гръцкия контрагент и неправилно е приел, че субсидиите не представляват пропусната полза. Посочените доводи не насочват към очевидна неправилност на въззивното решение, а представляват оплакване по чл.281, т.3 от ГПК, чиято основателност може да бъде проверена само по реда на чл.290 от ГПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК и чл.280 ал.2 и пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на решението на Варненски апелативен съд в подлежащата на обжалване част. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размера на 1300 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд