Определение № 577 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4597/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано e по касационна жалба на Е. С. П. срещу решение № 264558 от 08.07.2021г. по в.гр.д. № 3033 /2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявените от жалбоподателката 1) иск по чл. 200 КТ срещу „Лодис Инвест“ Е. за обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до сумата 70 000 лева и 2) иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за изтекли лихви върху главницата за разликата над 1500 лева до 4 200 лева. Насрещната страна „Лодис Инвест“ Е. в писмен отговор твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение по иск с цена над установения в чл.280, ал.3 ГПК минимум за касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Приел е, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно в обжалваните части и е препратил към мотивите на СРС по реда на чл.272 ГПК, след което е изложил свои мотиви по доводите за неправилност. Установено е наличието на фактическия състав за възникване на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ. Пострадалата е претърпяла трудова злополука на 08.08.2018 г., в 16 часа, по време на извършване на инвентаризация в цех със сирене на ответника, при нерегламентирано качване на палет с тенекии със сирене. От извършеното в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза е установено, че жалбоподателката е претърпяла компресивна фрактура на първи поясен прешлен. Извършени са и две хирургически интервенции- вертебропластики. Възстановителният период е продължил повече от една година и е бил съпроводен с болки и страдания, най-интензивни непосредствено след травмата, като болките са с пожизнена продължителност при активни движения. Вещото лице е установило затруднена походка и невъзможност за ходене на ищцата без помощни средства – бастун. От приложеното в първоинстанционното производство експертно решение на ТЕЛК се установява трайно намалена работоспособност от 50 %. Въззивният съд приел за неоснователно направеното от ищцата във въззивното производство възражение за неизпълнение от страна на работодателя на задължението за осигуряване на безопасни условия на труд, чрез осигуряване на мотокарист при извършване на инвентаризацията, като е приел, че предприетите от пострадалата действия не са били регламентирани в заповедта за инвентаризация, независимо от фактическото наличие или липса на мотокарист. Въззивният съд е приел за основателно направеното от работодателя възражение за съпричиняване, поради това, че е липсвало задължение на жалбоподателката съгласно трудовата й характеристика и вътрешни правила да предприема качване по тенекиите, подредени в палети, независимо от фактическото наличие или липсата на мотокарист (действията, които са довели до трудовата злополука и увреждането и). Поведението на ищцата обективно е допринесло за вредоносния резултат именно в определения от СРС размер – по равно. Така въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел че дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено на основание чл.200, ал.2 КТ, като процентът на съпричиняване от ищцата е определен в размер на 50 %. За да определи размера на обезщетението, въззивният съд е съобразил правилото на чл.52 ЗЗД и приетото с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., че понятието справедливост е свързано с конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да бъдат: обемът, характерът и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са извършени, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др. неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания и създаващи физически и емоционален дискомфорт за определен период от време. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е съобразил всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, установени от събраните писмени и гласни доказателства, посочил ги е и въз основа на преценката им е приел извода, че справедливият размер на обезщетението е 50 000 лева. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателката извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: · Налице ли е груба небрежност, когато пострадалият работник е предприел действията в интерес на работата? Твърди се противоречие с решение № 977 /14.01.2010 г. по гр.д. № 298 /2009 г., на ВКС, IV г.о. Въпросът не обуславя изхода на делото, доколкото въззивният съд не е приел, че предприетите от работника действия / нерегламентирано качване на палет с тенекии, с цел проверка за доизясняване на количества/ са в интерес на предприятието. Въззивният съд е приел за правилни мотивите на първоинстанционното решение, в които е установено, че извършените от жалбоподателката действия за били самонадеяни, при подценяване на реалната опасност от травматично увреждане и без наличието на реално съществуващо задължение за тяхното извършване. · Налице ли е груба небрежност като основание за намаляване на обезщетението по чл. 200 от КТ, когато работодателят не е осигурил безопасни условия на труд? Въпросът е свързан с наведени от жалбоподателя доводи за неизпълнение на задължение на работодателя за осигуряване на мотокарист, който да подпомага счетоводителите. Твърди се противоречие с решение № 157 от 24.06.2014 г. по гр.д. № 6210 /2013 г., на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр.д. № 5074 /2013 г., на ВКС, IV г.о.; решение № 977 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 298 /2009 г., на ВКС, IV г.о.. Въпросът не обуславя изхода на делото, доколкото въззивният съд не е приемал, че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд. Напротив, видно от мотивите на обжалвания акт, съдът е приел за неоснователни наведените доводи за пренебрегване от страна на работодателя на изискването за осигуряване на безопасни условия на труд. Прието е, че предприетите от пострадалата действия довели до увреждането (качване върху тенекиите, подредени в палети), не са били регламентирани в длъжностната характеристика, в заповедта за инвентаризация, нито във вътрешни правила за работа, независимо от фактическото наличие или липса на мотокарист, който да подпомага счетоводителите при извършването на инвентаризация. Доколкото в първите два въпроса се съдържат доводи за неправилни фактически изводи, които са довели до неправилни правни изводи, следва да се отбележи, че фактическите и правни изводи на въззивния съд не могат да бъдат проверявани в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, което се изчерпва с установяване на наличието или липсата на основания за допускане на касационно обжалване. · Следва ли при определяне размера на обезщетението по чл.200 от КТ, при възражение на работодателя за съпричиняване на основание чл.201, ал.2 от КТ от страна на работника при станалата трудова злополука, съдът при определяне степента на съпричиняване да вземе предвид освен поведението на пострадалия работник и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допускал или извършвал работодателят и които са довели до настъпване на трудовата злополука? Твърди се противоречие с решение № 159 от 15.01.2018 г. по гр.д. № 251/2017 г., на ВКС, III г.о.. решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 1459 /2017 г., на ВКС, III г.о.; решение № 2 от 27.02.2018 г. по гр.д. № 2303 /2017 г., на ВКС, III г.о.. Въпросът не обуславя изхода на спора. Както беше изяснено, въззивният съд не е приел работодателят да е допуснал пропуски и нарушения на правилата за безопасност на труда. · Кои са критериите по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да вземе предвид при определяне на размера на обезщетението по чл. 200 от КТ? Следва ли справедливият размер на обезщетението да бъде определен след обсъждане на критериите по чл.52 от ЗЗД в цялост и след съвкупната им преценка?. Въпросите са свързани с наведени от жалбоподателя доводи, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен претърпените от жалбоподателката физически и психически страдания при определяне на дължимото обезщетение. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси, е в противоречие с решение № 60104 от 29.06.2021 г. по т. д. № 1353 /2020 г., на ВКС, II т. о.; решение № 60092 от 08.07.2021 г. по т. д. № 1072 /2020 г., на ВКС, II т. о.; решение № 4 от 08.03.2021 г. по т. д. № 2940 /2019 г., на ВКС, II т.о.; решение № 276 от 12.12.2018 г. по т. д. № 2346 /2017 г., на ВКС, II т. о.. Въпросите са обуславящи, но не са решени както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. Както беше посочено, въззивният съд съобразил установените с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. критерии за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Видно от приетото за мотивите на въззивното решение въззивният съд е установил и обсъдил релевантните за определяне на размера на обезщетението факти. Установен е механизмът на настъпване на трудовата злополука, характерът на претърпяното увреждане– компресивна фрактура на първи поясен прешлен. От извършената съдебно-медицинска експертиза съдът извел заключение за продължителността и характерът на претърпените от пострадалата болки и страдания. Така общият размер на дължимото обезщетение за претърпените болки и страдания е определен в размер на 50 000 лева, като същият е бил намален поради констатирано 50 % съпричиняване. Предвид изложеното следва да се приеме, че приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВС и ВКС. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателката Е. С. П. няма право на разноски, а искането на ответника „Лодис Инвест“ Е. за присъждане на разноски за процесуално представителство е основателно и доказано за сумата 2 400 лева с ДДС съгласно списък за разноски, чието уговаряне и заплащане е доказано по делото. Воден от изложеното съдът