Определение № 716 от 16.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3908/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. А. против решение № 4732/17.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 10276/2024 г. от ІІІ-в състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № РД 05-162/27.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ. Установено е по делото, че при извършена на 19.04.2021 г. в 15:10 часа проверка от Екип № 1 на РДГ-София в състав ищеца - главен специалист – горски инспектор и отговорник на екипа и друг служител на ответника на обект на адрес в [населено място], не са констатирани нарушения по ЗГ. Също така безспорно е установено, че при извършена на 20.04.2021 г. в 12:30 часа повторна проверка от екип на същия обект в [населено място], са констатирани нарушения по чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ и по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, обективирани в Констативен протокол от същата дата, за които нарушения са съставени два броя Актове за установяване на административно нарушение – АУАН № 003876/ 20.04.2021 г., АУАН № 003469/ 20.04.2021 г. Съдът е приел, че в АУАН № 003876/ 20.04.2021 г. е посочено, че в проверявания обект не се води електронен дневник по образец, като не се отразява в него извършената в обекта преработка – импрегниране на фасониран материал, с което се променя категорията на дървесината от фасонирана в готови изделия, вследствие на което са се получили различия в количествата от ставката и наличностите в склада. Като период на нарушението е посочен 01.01.2021 г. – 20.04.2021 г., а основание – чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ вр. чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В АУАН № 003469/ 20.04.2021 г. е посочено, че в проверявания обект се съхраняват 4,6 куб.м иглолистна фасонирана дървесина (иглолистни дъски), немаркирани с производствена марка, доказваща техния законен произход в обекта. Като период на нарушението е посочен 01.01.2021 г. – 20.04.2021 г., а основание – чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ. За констатираните при втората проверка нарушения и на основание чл. 254, ал. 1 ЗГ на дружеството е наложена Принудителна административна мярка спиране на дейността за срок от 4 месеца, видно от Заповед № РД 05- 125/22.04.2021 г. на директора на РДГ-София. Съдът е посочил, че установените нарушения са констатирани в Констативен протокол от 20.04.2021 г., който се ползва с материална доказателствена сила по реда на чл. 179 ГПК относно посочените в него обстоятелства, които са пряко възприятие на длъжностното лице, съставило акта. Документът не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът е приел, че отразените в него обстоятелства са се осъществили така, както са описани. Съдът е приел, че констатираните на 20.04.2021 г. нарушения по ЗГ, извършени дружеството, е могло да бъдат констатирани и ден по-рано на 19.04.2021 г. при извършената от ищеца и свидетеля по делото проверка. Това е така, тъй като констатираните от втория екип нарушения се отнасят за периода от 01.01.2021 г. до 20.04.2021 г., т.е. включително датата на първата проверка. Посочено е, че свидетелят, разпитан по делото, е заинтересован от изхода на делото, тъй като е безспорно обстоятелството, че същият е участвал в Екип № 1 в деня на проверката 11 (19.04.2021 г.) и също е бил уволнен от ответника, което уволнение е потвърдено с влязъл в сила съдебен акт (както сам признава въззиваемият в отговора на въззивната жалба), като предвид изложеното е направен извод, че твърдението на ищеца, че констатираните при втората проверка нарушения на ЗГ са възникнали след извършената на 19.04.2021 г. проверка, е неоснователно. Съдът е приел, че в настоящия случай е налице именно хипотеза на злоупотреба с доверието на работодателя, обуславяща налагане на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение. Съгласно чл. 126, т. 9 КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието. С поведението си, изразяващо се в бездействие да установи нарушения по ЗГ и Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии в обекта на проверка, ищецът се е възползвал от служебното си положение и е извършил действия, компрометиращи оказаното му от работодателя доверие и злепоставящи последния пред трети лица – собственика на проверявания обект и служителите в същия. В случая е прието за ирелевантно дали тези действия са с пряк умисъл и дали ищецът е целял извличане на имотна облага или не. Конкретният случай е именно такъв, при който на ищеца са възложени важни обществени функции, поради което и оказаното от работодателя доверие е в по-висока степен, а злоупотребата със същото представлява потежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което и законът, и съдебната практика (цитирана по-горе) предвиждат налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение“ е съответно на извършеното от същия нарушение на трудовата дисциплина, като при определянето му са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Същото е законосъобразно, тъй като е отчетена значимостта на позицията, която е заемал ищецът в отношенията си с работодателя. Нарушенията, извършени от ищеца, се отразяват негативно както на доброто име на работодателя, така и на обществото като цяло, тъй като е нарушено правото на благоприятна околна среда и екологично равновесие. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви при наличието на противоречиви доказателства относно извършването на нарушението при конкуренцията на два констативни протокола за извършената проверка, като в тази насока се поставя процесуалния въпрос относно задължението на съда да формира собствени правни изводи относно тези факти. Съдът е изложил мотиви в тази насока, като е приел, че са налице актове за установяване на административни нарушения, като се е позовал на констатациите в тях и тяхната доказателствена сила, за да приеме, че нарушението е извършено, като в тези връзка не е допуснал отклонение от задължението си да изложи собствени мотиви защо приема от фактическа страна различно от констативния протокол, съставен от ищеца по делото и разпитания по делото свидетел. В тази насока следва да се отбележи, че съдът е изложил и мотиви защо счета свидетелските показания на свидетеля за необективни, предвид неговата заинтересованост от изхода на спора. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК, доколкото същото се обосновава с необсъждането на свидетелските показания, което не отговаря на данните по делото, по изложените по-горе съображеня. Съдът е отчел фактът, че дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е отменено по съдебен ред, настъпил в хода на настоящото производство, поради което поставения в тази насока правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, относно задължението да се отчетат настъпилите в хода на производството относими факти. Мотивите на съда относно неоснователността на иска за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са свързани с тежестта на извършеното нарушение и съответността му с наложеното наказание, поради което не е налице основание за допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по делото следва да се присъди сумата 150 евро лева, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, за изготвения отговор на касационното жалба. Водим от горното, състав на ВКС