Определение № 60548 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2488/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ със седалище в [населено място] - чрез юрк. К. С., срещу решение № 260009 от 21.09.2020 г., постановено по в. т. д. № 301/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 40 от 20.02.2020 г. по т. д. № 31/2019 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което е осъдена НЗОК да заплати на МБАЛ „Д-р Сергей Ростовцев“ ЕООД - [населено място], сумата 60 698 лв., включваща 46 661 лв. - стойност на извършени надлимитни болнични дейности по допълнително споразумение № 24/30.05.2016 г. към договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 090233/26.02.2015 г., съгл. фактури и спецификации за м. април 2016 г., м. ноември 2016 г., м. декември 2016 г. и м. март 2017 г., и 14 037 лв. - стойност на извършени надлимитни болнични дейности по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 090233/19.05.2017 г., съгл. фактури и спецификации за м. април 2017 г., м. май 2017 г., м. юни 2017 г. и м. ноември 2017 г., ведно със законната лихва от 30.04.2019 г. до окончателното плащане и разноски по делото в размер на 5 278 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд относно значението на установените лимити за заплащане на извършени медицински дейности, правата и задълженията на страните по сключен на основание чл.59, ал.1 ЗЗО договор с НЗОК и правата на здравноосигурените лица на достъп до медицинска помощ. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички възможни основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация МБАЛ „Д-р Сергей Ростовцев“ ЕООД - чрез адв. Е. П. от АК К., който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Пловдив е приел за безспорно, че страните в процеса са обвързани от валидно сключени договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с № 090233/26.02.2015 г. и № 090233/19.05.2017 г., ведно с приложения № 2 към тях“, по силата на чл.1 от които ищецът МБАЛ „Д-р Сергей Ростовцев“ ЕООД в качеството на изпълнител се е задължил да оказва на здравноосигурени лица по см. на § 2, ал.1 ЗБНЗОК за 2015 и 2017 г. акушерска помощ по чл.82, ал.1, т.2 от Закона за здравето /ЗЗ/ и на лицата по § 7, ал.1 ЗБНЗОК за 2015 г. и 2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 5, съотв. приложение № 9, на Наредба № 40/24.11.2004 г. и чл.1 от Наредба № 2/2016 г. срещу поето с клаузите на чл.18 и чл.19 задължение от страна на НЗОК в качеството на възложител да заплаща на изпълнителя договорената, извършена и отчетена дейност - болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Въззивният съд е констатирал, че ответникът НЗОК не оспорва твърдението на ищеца за наличие на незаплатени медицински дейности, които са извършени реално и са отчетени с документи пред РЗОК съгласно реда, сроковете и условията на двата договора и утвърдената Методика за остойностяване на дейностите в болничната помощ, но надвишават утвърдената стойност на разходите за съответния отчетен период по приложение № 2 към съответния договор. Въз основа на заключението на съдебносчетоводната експертиза по делото съдът е приел за установено, че всички неразплатени дейности касаят случаи на пациенти, приети по спешност, като проверените истории на заболяването, съхранявани надлежно в отделенията, са попълнени коректно и съдържат необходимия реквизит от задължителни документи. Предвид фактите по делото и възраженията, които ответникът НЗОК е противопоставил срещу иска за заплащане стойността на тези дейности, въззивният съд е очертал като спорен по делото въпросът дали НЗОК дължи заплащане на изпълнена и отчетена надлимитна дейност с оглед клаузите на сключените с ищеца договори и нормативната уредба, регулираща възникналите договорни правоотношения. При разрешаване на правния спор между страните въззивният съд е изходил от специалния предмет на сключените през 2015 г. и 2017 г. договори, попадащ в сферата на обществените отношения, свързани със здравното осигуряване като дейност по набиране на здравноосигурителни вноски и премии, управление на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки в областта на обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите и уредени със специални закони - ЗЗО и ЗЗ, с национални рамкови договори, с различни подзаконови нормативни актове. Като релевантни за спора съдът е преценил договорните клаузи на чл.20, т.6 и чл.40, предвиждащи възложителят да заплаща на изпълнителя дейностите по клинични пътеки, които са извършени и отчетени в рамките на стойностите по приложение № 2, без право за изпълнителя да отчита с финансово - отчетни документи дейности, лекарствени продукти и медицински изделия на стойност, надвишаваща утвърдената в приложението за съответния месец. След анализ на посочените клаузи въззивният съд е направил извод, че те ограничават правото на изпълнителя да получи насрещната престация за извършена и отчетена дейност, надвишаваща рамките на определените в приложение № 2 стойности, и като краен резултат освобождават възложителя от изпълнение на основното му договорно задължение. Съпоставяйки разглежданите договорни клаузи с приложимата правна уредба, въззивният съд е приел, че ответникът не може да бъде освободен от задължението за заплащане на реално извършените и надлежно отчетени медицински дейности за исковия период по съображенията, с които е обосновал отказа си за плащане - че стойността на дейностите не отговаря на заложените в приложение № 2 към договорите и надхвърля лимитите в приложението. В подкрепа на така направените изводи въззивният съд се е позовал на чл.52 от Конституцията на РБ, гарантиращ на гражданите право на достъп на медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване, и на разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗЗО, според която задължително осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК, на спешна помощ там, където попаднат. Аргументи за липсата на законово основание за отказ от изплащане на претендираните от ищеца суми са изведени и от разпоредбите на чл.55, ал.3 ЗЗО, чл.45 ЗЗО, чл.47 ЗЗО, чл.51 ЗЗО, чл.23 и чл.25 ЗЗО, изключващи възможността националните рамкови договори да въвеждат ограничения относно броя на регистрираните от изпълнител на първична извънболнична помощ здравноосигурени лица, броя на извършваните дейности от изпълнителите на специализирана извънболнична и болнична помощ и условията за свободен избор от здравноосигурените лица на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с НЗОК, респ. създаващи задължения за НЗОК да заплаща оказването на изброените видове медицинска помощ без обвързване с определени лимити посредством осигуряване на бюджетни средства на изпълнителите, включително с помощта на краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет и осигуряване на резерв в бюджета на касата за неотложни разходи, с изключение на медицинската помощ извън обхвата на чл.45 ЗЗО и на договореното с националния рамков договор. На база приложимата правна уредба въззивният съд е заключил, че регламентираният с чл.4 ЗЗО свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ и правото им на свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК съгл. чл.35 ЗЗО, не може да бъде ограничаван чрез въвеждане на лимити за клинични пътеки по начина, уговорен в клаузите на чл.20, т.6 и чл.40 от процесните договори. Въззивният съд е изразил разбиране, че духът на закона е в посока предоставяне на НЗОК на всички възможности за планиране, организиране и пренасочване на предоставения й финансов ресурс в рамките на нейния бюджет /в т. ч. и чрез утвърждаване на корекции в стойностите на разходите за болнична медицинска помощ, съгл. ЗБНЗОК за 2017 г./ с цел да бъдат изпълнени вменените в нейна тежест задължения във връзка с гарантираните на здравноосигурените лица права на своевременна и качествена медицинска помощ в избрано от тях лечебно заведение - от една страна, и от друга - заплащане на лечебното заведение на стойността на предоставената медицинска помощ в обхвата по чл.45 ЗЗО. Предвид безспорния по делото факт, че със сключените договори ищецът е поел задължение за постоянно осигуряване на договорената болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица в рамките на 24 часа, въззивният съд е мотивирал извода, че за НЗОК не съществува законовоуредена възможност да откаже да заплати претендираната с предявения иск парична равностойност на реално извършените и ползвани от здравноосигурени лица през исковия период медицински дейности. Като съществени за основателността на исковата претенция въззивният съд е преценил обстоятелствата, че медицинските дейности, за които ищецът претендира плащане, са отчетени в съответствие с изискванията на закона и на договорите и че нито една от тях не излиза извън обхвата на чл.45 ЗЗО, респ. на националния рамков договор. Въззивният съд е намерил за неоснователен довода на НЗОК, че с оглед преобладаващия брой спешни случаи ищецът не е следвало да приема планови пациенти независимо, че все още не е бил достигнат заложения в приложение № 2 към договорите лимит за съответната медицинска дейност. С мотив, че медицинската помощ, по повод на която се претендира плащане, е предоставена на нуждаещи се здравноосигурени лица като част от гарантирания пакет здравни дейности и за нея се дължи плащане от бюджета на НЗОК за 2016 г./2017 г., независимо в кое лечебно заведение е ползвана, съдът е отрекъл правото на НЗОК да откаже плащане на извършените от ищеца надлимитни дейности като се позове на възможността за преустановяване плановия прием на пациенти преди достигане на договорените лимити. В зависимост от изводите, до които е достигнал, Апелативен съд - Пловдив за уважаване на предявения срещу НЗОК осъдителен иск. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът НЗОК е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл „по спорния по делото въпрос“ в противоречие с акт на Конституционния съд на РБ - решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г., което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване; че „мотивите на АС - Пловдив, с които НЗОК е задължена да заплати дейности, отчетени в превишение на определените по договора лимити, водят до формулиране на въпроси, отговорът на които би променил съображенията на съда за основателност на предявения иск и по които има противоречива практика на съдилищата“ - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в противоречие със задължителната и с казуална практика на ВКС въззивният съд не се е произнесъл в решението си по поддържаните във въззивната жалба на НЗОК доводи за неосъществена процедура по закупуване на медицински дейности от изпълнителите и изменение на определените от възложителя стойности; че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради неправилно приложение на материалния закон при формиране на решаващия извод на въззивния съд, че „макар да има определени лимити, НЗОК следва да заплати недоговорена дейност против правилата, заложени в НРД, ЗБНЗОК и ЗЗО“. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице първото поддържано основание за допускане на касационно обжалване - противоречие на въззивното решение с решение на Конституционния съд на РБ по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е повторил оплакванията от касационната жалба, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с приетото от Конституционния съд на РБ решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г., но не е посочил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на който е осъществено твърдяното противоречие. Непосочването на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и недоказването на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка, доколкото мотивите към обжалваното решение не съдържат изводи, влизащи в противоречие с цитираното решение на Конституционния съд /чийто предмет е конституционосъобразността на Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г./. Касационно обжалване не следва да се допуска и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което касаторът е формулирал следните въпроси: „Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ; Дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на отчетени от него дейности в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка; С вписването на обща стойност за цялото тримесечие без помесечно отразяване на конкретни суми определен ли е бюджет/рамка/обем, до който лечебното заведение следва да извършва дейността си, и задължен ли е изпълнителят да не превишава този бюджет; Следва ли да бъдат заплащани плановите хоспитализации при надвишен лимит с оглед на задължението за оказване на непрекъснато изпълнение на медицинска помощ само при спешни състояния“. Поставените въпроси са относими към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор и са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд, но по отношение на тях не е изпълнено изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Дори да е вярно твърдението на касатора, че към момента на подаване на касационната жалба въпросите са решавани противоречиво от съдилищата в страната, с решение № 169 от 16.02.2021 г. по т. д. №1916/2019 г. състав на ВКС, ІІ т. о., вече се е произнесъл дали съществува задължение за НЗОК да заплаща извършени надлимитни дейности и действителни ли са уговорките в индивидуалните договори между НЗОК и изпълнителите на болнична медицинска помощ, с които плащането от НЗОК се ограничава до определени стойности. В решението е прието, че: „Уговорената в индивидуалния договор с изпълнителя на медицинска помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на лимитираните в приложение № 2 стойности, не е нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД, но тя няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига помощта да е в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности; В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител, тъй като здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети; Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 ЗЗО при превишение на месечния лимит; Уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение № 2, са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО“. При наличие на посочената практика, която настоящият състав на ВКС споделя и с която въззивното решение е в съответствие, не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното въззивно решение, поради което доводите в изложението, че въззивният съд е отговорил неправилно на формулираните във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси, са неотносими към предмета на производството по чл.288 ГПК. С касационната жалба не са въведени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, в т. ч. и за необсъждане на доводи и възражения в подадената от НЗОК въззивна жалба. Поради това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по формулирания във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК процесуален въпрос, тъй като независимо от отговора на въпроса, касационната инстанция не би могла да отмени решението като неправилно на основание, което не е заявено с касационната жалба - чл.290, ал.2 ГПК. Неоснователно е искането на касатора въззивното решение да се допусне до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. В практиката на ВКС по приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а решението на въззивния съд би било явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В конкретния случай очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована с доводи за неправилно приложение на материалния закон при формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по съществото на спора. Поддържаните доводи не насочват към очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения решението по т. д. № 301/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 1 440 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по чл.287 ГПК, заплатено по банков път с преводни нареждания от 08.12.2020 г. и 09.12.2020 г. на основание договор за правна защита и съдействие от 01.12.2020 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,