Определение № 737 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4158/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Т. срещу решение № 106/ 14.06.22г. на Окръжен съд- Кюстендил, с което е отхвърлен искът на ищцата по чл. 200 КТ за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от трудова злополука за разликата над 10500лв. до 43500лв.. В изложението се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Следва ли съдът да посочи кои действия на работника или служителя нарушават правилата за безопасност? Следва ли обезщетението по чл. 52 ЗЗД да се определи при съобразяване на особеностите на всеки конкретен случай, включително обема и интензитета на физическите и психичните болки и страдания? Не е подаден отговор на касационната жалба от работодателя „Балканфарма Дупница"АД. а обезщетение на неимуществени вреди, причинени от трудова злополука за разликата над 10500лв. до 43500лв.. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и по т.3 от ГПК са следните- да е формулиран въпрос по тълкуване на правна норма, който е обусловил правните изводи на въззивния съд, и въззивният съд да е дал отговор, който противоречи на практиката на ВКС (т.1) или разрешаването на въпроса от ВКС да е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитието на правото (т.3). По отношение на правния спор и разрешенията на въззивния съд се установява следното: В исковата молба В. Г. Т. е изложила твърдения, че при трудова злополука е получила счупване на двата долни крайника в областта на петите. Травматичното увреждане е станало по време на работа, когато за да отстрани десикаторна торба от контейнера на машината, на която е работила, е използвала стълба, но при слизането се е подхлъзнала и паднала. Претърпаните болки и страдания били продължителни и интензивни. Била е хоспитализирана на два пъти, било е извършено открито наместване на фрактура, не се е възстановила напълно, и към момента на исковата молба има болки в петите и подуване на глезените, придвижва се с две патерици, не може да застане на пръсти и да клекне до пода. Отглежда сама двете си деца-на 10г. и на 15г., но не може да се грижи за тях. Поискала е 43500лв. неимуществени вреди. В срока за отговор работодателят е направил възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е нарушила производствената инструкция като е забравила да отстрани десикаторната торбичка от контейнера преди пускане на машината, и след това самоволно е предприела нерегламентирано действие по отстраняване на торбичката, като чрез преносима стълба се е качила на машината и на вилицата на повдигача, след което е паднала. Работодателят е поискал да се приспаднат от обезщетението 1600лв., които бил дал като финасова помощ заради злополуката. Въззивният съд е приел, че при трудова злополука ищцата е получила счупване на двата долни крайника в областта на петите. Била е хоспитализирана на два пъти, било е извършено открито наместване на фрактура. Възстановителния период след увреждането е бил 4 месеца, като ищцата не е възстановена напълно- в бъдеще може да се оплаква от оток и болки в краката Физическите болки са били интензивни и са били съпътствани от душевни страдания заради невъзможността да се обслужва сама и да се грижи за двете си деца. Определил е обезщетение по чл. 52 ЗЗД в размер на 35000лв.. Според въззивния съд ищцата е действала при груба небрежност при увреждането, тъй като след като е нарушила производствения процес, е предприела нерегламентирано действие, с което е поставила в риск живота и здравето си. Определил е 70% съпричиняване и е присъдил 10500лв. обезщетение като е отказал да приспадне 1600лв., които били дадени на добра воля. По отношение наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, настоящият състав на ВКС намира следното: И двата въпроса, поставени в изложението са обуславящи, но не са налице допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК. По тези въпроси има трайно установена практика на ВКС по тълкуването на чл. 201, ал.2 КТ и на чл. 52 ЗЗД, и въззивният съд е дал отговор на въпросите в съответствие с практиката. А наличието на съдебна практика по въпросите, и липсата на основание за изменението и, обуславя неизпълнение на допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК съгласно т.р. 1/10г. на ОСГТК. Съгласно решение №2/18г. на III ГО размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са: характерът на увреждането и неговата трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, влошаване състоянието на здравето, включително допълнителното, причинените страдания, физически и психически. Когато непозволеното увреждане се изразява в нанасяне на няколко телесни повреди, броят и видът им е от значение за приложение на посочения принцип в чл. 52 ЗЗД, тъй като съответните обстоятелства са относими към тежестта на увреждащото действие. При определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства, включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено лечение като по този начин съчетано приложи критериите "продължителност на болките и страданията" и "последици от получените увреждания". В случая въззивният съд е обсъдил всички тези обстоятелства, както и значението им за определяне размера на обезщетението. Съгласно решение №60/14г. на IV ГО работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Поведението на работника може да бъде окачествено като груба небрежност, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. В случая въззивният съд е приел, че предприемането на нерегламентираното действие- качване на машината и на вилицата на повдигача с използването на преносима стълба, са действия, които несъмнено могат да доведат до злополука, поради което действието е определено като извършено при груба небрежност. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО