Определение № 333 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3333/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника ОУ”В. Левски” [населено място], чрез адв. Н. А. срещу решение № 137/11.06.2020 г. по в.гр.дело № 1689/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 80/06.11.2019 г. по гр.дело № 333/2019 г. на Районен съд гр. Чирпан в отхвърлената част на предявения иск от Т. Т. Т. против ОУ”В. Левски”, [населено място], общ.Чирпан с правно основание чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ до размер на сумата 4880.14 лв. и вместо отменената част предявения иск е уважен. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, съответно е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната части вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ се отхвърли, като неоснователен. В изложението са формулирани въпросите:1. Настъпила ли е преклузия за представяне на писмени доказателства и за предприемане на съответните процесуални действия по бързо производство, когато ищецът не е представил такива с исковата молба и в срок след дадените му указания по чл.312,ал.2 ГПК, 2. При доклад на съда, в който е определена правната квалификация на иска, тежестта на доказване, кои са фактите, за които следва да се наведат доказателства страните може ли да се приеме, че са налице пороци в него в степен обосноваваща ненастъпила преклузия за събиране на доказателства, тъй като същият е непълен, 3. Следва ли да се приема, че при непълен доклад на съда не е настъпила преклузия за събиране/представяне на доказателства, когато още с исковата молба не са представени всички писмени доказателства, с които страната е могла да се снабди и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, решени в противоречие с практиката на ВКС, 4. Как следва да постъпи въззивния съд, когато констатира нередовности на исковата молба и тези нередовности не бъдат отстранени от ищеца в дадения му срок, решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. В изложението се поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. Ответникът по касационната жалба Т. Т. Т. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в жалбата и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.344,ал.1, т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. С Решение №80/06.11.2019 г., постановено по гр.дело № 333/2019 г. по описа на РС Чирпан, е отменена като незаконосъобразна заповедта на директор на ОУ „В. Левски“, [населено място], общ. Чирпан, обл. Стара Загора, с която на основание чл. 325, т. 5 от КТ е прекратен трудовият договор на ищеца Т. Т., и е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконно уволнение. Първоинстанционното решение е обжалвано само от ищеца в отхвърлената част на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 ГПК. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна въз основа на събраните доказателства, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът няма регистрирани трудови договори и е регистриран като търсещо работа лице по постоянен адрес в [населено място] от 03.04.2019 г. Приел е още за установено от представеното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, че размерът на брутно трудово възнаграждение на ищеца е 947.60 лева. Съдът е приел за безспорно между страните и установено от писмените доказателства по делото, че ищецът е останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и не е започнал друга работа в рамките на шестмесечния период след уволнението. Посочено е, че в отговора на исковата молба и в отговора на въззивната жалба работодателят не е поддържал твърдения за противното. Относно възражението на ответника за неотстраняване на нередовностите на исковата молба, за което ищецът е получил указания от въззивния съд е прието, че с депозираната молба преди проведеното открито съдебно заседание и в самото открито съдебно заседание, ищецът е уточнил претенцията си и поради това възражението е преценено за неоснователно. Въззивният съд не е възприел изводите на районния съд относно настъпилата преклузия за представяне на служебна бележка с изх.№60-09-16-35769/02.09.2019 г., издадена от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“, [населено място], и представена в първото заседание по делото. Приел е, че преклузията за представяне на доказателства би настъпила, но само в случай че съдът пълно, точно и ясно извърши действията по докладване на делото, като определи правната квалификация на всички претендирани права и възражения; посочи кои права и обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; кои правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника; за кои от твърдените от страните факти те не сочат доказателства. Според съда, когато посочените съдопроизводствени действия не са извършени точно и в пълния им обем, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото ѝ да попълни делото с относими към спорното право доказателства. Преценено е за основателно оплакването на ищеца-въззивник, че районният съд не му е указал какви точно действия следва да извърши. Приел е, че след като е разпределил доказателствената тежест по предявените искове, съдът е дал най-общи указания (предоставена е възможност на страните да сочат други доказателства съгласно твърденията си и им е указано в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с указанията и доклада по делото, както и да направят своевременно искания във връзка с това). Прието е, че в тези общи указания не се съдържа конкретно и ясно указание към ищеца, че не представя доказателства за оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Според съда представените удостоверение за декларирани данни и справка за актуалното състояние на трудовите договори от НАП са своевременно представени, както и своевременно е представена служебната бележка от „Бюро по труда“ в първото съдебно заседание, тъй като поради липса на указания не е настъпила преклузията за посочване на доказателства за подлежащите на доказване обстоятелства. Прието е, че като е направил извод за противното и е отказал да цени представените писмени доказателства, районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което се е отразило на правилността на съдебното решение. Приет е за неправилен извода на първоинстанционния съд за недоказаност на размера на претенцията за дължимото се обезщетение. Посочил е, че от служебно назначената съдебно-счетоводна експертиза, от представения трудов договор и допълнително споразумение към него се установява размерът на брутното месечно трудово възнаграждение, служещо за определяне на размера на обезщетението за оставане без работа. Формиран е извод за отмяна на първоинстанционното решение, като неправилно. Вместо това съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е частично основателен –до размер на сумата 4880.14 лв. Посочил е, че обезщетението следва да бъде изчислено за оставащото време до изтичане на срока на трудовия договор (31.08.2019 г.), тъй като с оглед срочността на договора ищецът не е останала без работа в резултат на незаконното уволнение в определения от закона шестмесечен срок, а за по-малък период, и размерът на вредите от незаконното уволнение е ограничен от този срок. Приел е, че искът за обезщетение следва да бъде уважен до размер на 4880.14 лева (пълно брутно трудово възнаграждение за петте месеца от м. април до м. август 2019 г. включително + брутно трудово възнаграждение за трите работни дни от прекратяване на трудовото правоотношение до края на м. март 2019 г.) и отхвърлен до пълния претендиран размер от 5520 лева. Приел е, че законна лихва върху тази сума не следва да се присъжда, доколкото такова искане не е било своевременно направено с исковата молба. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. С решението съдът се е произнесъл по въведените в исковата молба твърдения, съобразявайки заявения петитум относно исковата претенция по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ – т.е. в рамките на търсената от ищеца защита. Исковата молба по съдържание отговаря на изискванията на чл.127 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по първи и четвърти въпроси от изложението. Въпросите са поставени общо и хипотетично и поради това не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. За да е правен въпросът, същият следва да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставени хипотетично първи и четвърти въпроси са неотносими към решаващите правни изводи на въззивния съд. Следователно не е установено общото основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втори и трети въпроси. Същите представляват доводи по правилността на въззивното решение и отговорите изискват преценка на събраните по делото доказателства и изводите на съда, което е недопустимо в производството по селекция на касационните жалби по чл.288 ГПК. С оглед на посоченото съдът преценява, че втори и трети въпроси не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение