Определение № 2760 от 27.05.2026 г. на ВКС по д. № 1400/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по спор за подсъдност между Административен съд – Перник и Районен съд – Перник, относно съда, който е компетентен да разгледа депозираната от А. П. С. жалба срещу писмен отказ на кмета на [община], обективиран в писмо изх. № 26/ОКП-1881-5 от 12.03.2026 г., за разпореждане със земеделски имоти – общинска собственост. Жалбата е подадена пред Административен съд – Перник, като с определение № 611/24.03.2026 г. по адм. д. № 166/2026 г. на Административен съд – Перник производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Районен съд – Перник. Прието е, че делото не е подсъдно на административните съдилища, тъй като съгласно § 19, ал. 1 ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39 от 2011 г./ индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК, а предмет на оспорване от жалбоподателката е именно такъв акт - отказ на кмета за разпореждане със земеделски имоти, придобити от [община] по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. С определение № 1104 от 30.03.2026 г. по гр.д. № 3241/2026 г. по описа на Районен съд – Перник, производството по делото е прекратено, като е повдигнат спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Съдът е приел, че делото е подсъдно на Административен съд – Перник, тъй като разпоредбите на ЗСПЗЗ не предвиждат специални правомощия на кмета за разпореждане с общински имоти спрямо общите по чл. 35 и чл. 40 ЗОбС, поради което приложение следва да намерят общите правила за обжалване на актове на кмета. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: В подадената от А. С. жалба се твърди, че между собствените ѝ земеделски земи се намират три общински имота по чл. 19 ЗСПЗЗ, за които е получен отказ от кмета на [община] за тяхното закупуване или замяна. Посочено е, че имотите са отдадени под наем на трето за спора лице за срок от 5 години, считано от 01.01.2026 г. Изложени са подробни съображения относно незаконосъобразността на постановения отказ и се иска неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. С оглед твърденията и формулираното искане в подадената жалба, следва да се приеме, че жалбоподателката оспорва конкретен акт на административен орган, а именно: отказ на кмета на [община] за разпореждане с имоти – частна общинска собственост. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. С приемането на § 19 ал. 1 ПЗР на АПК /ДВ, бр. 39/2011 г. / е въведено изключение от общото правило на чл. 132 АПК, според което административните съдилища са компетентни да се произнасят като първа инстанция по всички административни дела, като това изключение се отнася само до административните актове, издадени от органите на поземлената собственост по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, свързани със земеделската реституция. В случая обаче се касае до хипотеза на искане за продажба или замяна на общински имот по смисъла на чл. 35 и сл. ЗОбС. Действията на разпореждане с имоти – частна общинска собственост се осъществяват от кмета след взето решение от общински съвет при изпълнение на предвидената в закона процедура – чл. 35, ал. 1 и чл. 40, ал. 8 ЗОбС. Константна е практиката на смесените състави на ВКС и ВАС / определение № 2625/22.05.2025 г. по ч.гр.д. № 525/2025 г. на ВКС и ВАС, 5-чл. с-в, определение № 28/29.07.2022 г. по гр.д. № 8/2022 г. на ВКС и ВАС, 5-чл. с-в и др./, че тези решения представляват административен акт по разпореждане с общинско имущество, който акт общинският съвет извършва в изпълнение на правомощие, предоставено му от закон – чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. В конкретния случай до произнасяне на общинския съвет в [населено място] не се е стигнало, поради постановен отказ на кмета за започване на процедурата. Ето защо, доколкото се оспорва властническо волеизявление на орган на местното самоуправление, което не е издадено на основание ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ, то приложение следва да намерят общите правила на АПК. Дали процесният отказ на кмета представлява индивидуален административен акт по смисъла на АПК е въпрос, който е от компетентността на административните съдилища. С оглед горното жалбата, с вх. № 806/23.03.2026 г. на А. П. С. срещу постановения отказ от кмета на [община] за разпореждане с имоти – частна общинска собственост, следва да се разгледа от административен съд. Съобразно правилата за родова и местна компетентност, уредени в чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 АПК, компетентен да разгледа жалбата е Административен съд – Перник. По изложените съображения, на основание чл. 135, ал. 5 ГПК настоящият смесен петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,