Определение № 129 от 15.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1655/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от частен съдебен изпълнител Л. Т. Т., чрез процесуалните представители адвокатите К. и К. против въззивно решение № 5 от 15.01.2024г. по в.гр.д. № 429 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 179 от 16.06.2023г. по гр.д.№ 45/2022г. на ОС Добрич, в частта с която са отхвърлени предявените от „Тиготийм Ой Аб“ искове с правно основание чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди до размер на 170 118.78лв. и 19 894.45лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Л. Т. Т. да заплати на „Тиготийм Ой Аб“ сумата от 170 118.78лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д.№ 20137370400156/2015г. по описа на ЧСИ Л.Т., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022г., както и сумата от 19 894.45лв., дължима законна лихва за периода 1.12.2020г.до 25.01.2022г., като са присъдени разноски и е потвърден първоинстанционния акт в останалата част за отхвърляне спрямо Н. Н. на предявените искове за солидарното му осъждане с Л. Т.. Решението е постановено при участието на третити лица- помагачи, ЗК“Лев инс“АД и ЗД“Булстрад Виена Иншуранс“ и ЗД“Асет иншуранс“АД. Срещу подадената жалба е постъпил отговор от „Тиготийм Ой Аб“, чрез процесуалният представител адвокат П., с който се оспорват допустимостта й поради липса на посочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 ГПК и нейната основателност.Развива подробни съображения по съществото на спора. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявените искове за ангажиране на имуществена отговорност на ЧСИ за вреди за частично основателни приемайки за установени следните факти: Пред ЧСИ Н. е било образувано изп.д.№ 868/2013г., по което взискател е бил„Тиготийм Ой Аб“ по издаден в негова полза изпълнителен лист. Въз основа на издадено от ЧСИ удостоверение от 24.06.2013г., „Тиготийм Ой Аб“ се е присъединил към образуваното от друг взискател изп.д.№ 156/2013г.на ЧСИ Т. срещу същия длъжник „Каварна Екслузив“ЕООД. В полза на „Тиготийм Ой Аб“е била издадена обезпечителна заповед от 12.03.2013г. по ч.гр.д.№ 55/2013г.на ОС Добрич по допуснато обезпечение на бъдещи искове срещу „Каварна Екслузив“ЕООД, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.88, ал.1 ЗЗД, за сумите 225 811.50 евро и 112 991.60евро, чрез налагане на възбрана върху 10 апартамента, собственост на бъдещия ответник - ап.А-9, ап.А-12, ап.А-16, ап.А-15, ап.А-10, ап.В-2, ап.В-3, ап.А-2, ап.А-7, ап.А-13./По обезпечените искове е издадено непресъствено осъдително решение, въз основа на което е издадения процесния изпълнителен лист/. Не е било спорно, че по изп.д.№ 868/2013г.не са извършвани изпълнителни действия /освен веднага наложените запор на МПС и възбрани/, което е станало причина за прекратяването му, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с Постановление от 25.07.2018г./с което са вдигнати наложените запор и възбрана/. Постановлението е било обжалвано, като жалбата е оставена без уважение с решение № 28 от 28.05.2021г.по в.гр.д.№ 252/2021г.на ОС Добрич. Изп.д.№ 156/2013г.на ЧСИ Т. е образувано по искане на взискателя „Банка ДСК“ЕАД. Не се спори, че изпълнението по него е било насочено срещу част от същите апартаменти, които са били предмет и на допуснатото в полза на „Тиготийм Ой Аб“, като възбраните върху тях са вписани както следва: на 8.02.2013г. е вписана възбраната върху ап.№15, ап.А-13, ап.А-7, ап.А-2, ап.А-12, ап.А-10, ап.А-9, ап.В-2, а на 26.03.2013г. върху ап.№ А-16 и ап.В-3./т.е. само за последните два апартамента вписването на 12.03.2013г.на възбраната в полза на „Тиготийм Ой Аб“ по изп.д.№ 868/2013г. предхожда вписването на възбраните по изп.д.№ 156/2013г./Не се спори и че ЧСИ Т. е била уведомена от присъединения взискател „Тиготийм Ой Аб“за допуснатото в негова полза обезпечение чрез налагане на възбраните. По изп.д.№ 156/2013г.на ЧСИ Т. е извършена публична продан на апартаментите и са изготвени две разпределения. Първото от 2019г.за постъпилата сума от продажбата на ап.А-13, с която е частично удовлетворено вземането на всискателя „Банка ДСК“ЕАД /ползващ се с привилегия по чл.136, т.3 ЗЗД/ и от 27.11.2020г., с което е разпределена сумата от останалите продажби. Преди последното ЧСИ Т. е изискала информация от ЧСИ Н. за размера на вземането на „Тиготийм Ой Аб“ и е била уведомена, че образуваното пред него производство по изп.д.№ 868/2913г.е прекратено. При размер на вземането от 665 665.33лв., ЧСИ Т. е разпределила получените суми по следния начин: Сумата от 80 206.60лв./продажна цена на ап.А-16 и ап.В-3/- за разноски по изпълнението и такса по т.26, а 77 911.70лв. – порпорционално между взискателите /“Банка ДСК“ЕАД, „Тиготийм Ой Аб“, А.С. и „Енерго Про Продажби“АД/, като „Тиготийм Ой Аб“е получил 44 725.01лв. Сумата от 243 713.40лв./ продажна цена на ап.А-2, ап.А-7, ап.А-15, ап.А-10, ап.А-9 и ап.В-2/ е разпределена от ЧСИ Т. - за разноски по изпълнението и такса по т.26 - сумата от 4 070.48лв., а остатъка от 239 642.92лв. –между взискателите “Банка ДСК“ЕАД и А.С.. Доводите на ЧСИ Т. за изключване на „Тиготийм Ой Аб“от второто разпределение е – отпадането на качеството му на присъединен взискател /поради прекратяване на изпълнителното дело, по което е представен изпълнителния лист/ и обстоятелството, че обезпечителната възбрана на исковете му е вписана след налагането на възбраните по образуваното по искане на „Банка ДДСК“ЕАД изп.д.№ 156/2013г. Разпределението не е било обжалвано от Тиготийм Ой Аб“ и е влязло в сила, поради което и определената сума от 44 725.01лв. му е била преведена. При така установените факти, въззивният съд е приел, че прекратяването на изп.д.№ 868/2013г.на ЧСИ Н. не е довело до отпадане на качеството на „Тиготийм Ой Аб“на присъединен взискател по изп.д.№ 156/2013г.на ЧСИ Т.. Възникналото му процесуално качество на страна по последното дело е самостоятелно и не е обвързано от висящността на делото пред ЧСИ Н., образувано въз основа на издадения му изпълнителен лист, доколкото основанията за прекратяване на делото не винаги са свързани с отпадане на качеството на кредитор. Когато взискателят по едно дело се е възползвал от предоставената му от закона възможност да се присъедини - въз основа на издадено удостоверение по чл.456, ал.2, вр.ал.3 ГПК към делото на друг взискател, последицата е, че съдебният изпълнител по делото, по което се присъединява като взискател, се счита сезиран и дължи удовлетворяване на вземането му. В тази хипотеза, съдебният изпълнител следва да съобрази извършеното погашение на дълга /ако има такова/ и да преведе следваща се на присъединения взискател сума по сметката на съдебния изпълнител по делото, по което е представен изпълнителния лист. Невъзможността последното да бъде изпълнено поради обстоятелството, че това дело е прекратено, не е аргумент обуславящ извод, че прекратяването на делото води до отпадане на качеството на присъединен взискател. Според въззивният съд, в процесната хипотеза, ЧСИ Т. е следвало да изиска от ЧСИ Н. само информация относно вземането и да укаже на страната, че при неудовлетвореност на присъединеното вземане следва да представи изпълнителния си лист. Като назаконосъобразно е преценил изключването на „Тиготийм Ой Аб“ от разпределението на сумата, получено от продажбата на процесните седем апартамента. С това действие е приел, че ЧСИ Т. му е причинила вреда, която е в причинна връзка с неправомерното й действие, поради което и е уважил иска до посочения размер. Позовал се е и на приетото в т.10 от ТР №2/2013г.на ОСГТК на ВКС, че прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона, с изтичане на визирания в нормата две годишен срок, считано от последното изпълнително действие, а актът на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване – само констатира това. От страна на ЧСИ Н. не е налице неправомерно действие, поради което искът срещу него е приет за неоснователен. В изложението си, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Запазва ли присъединилия се по чл.456, ал.2, пр.2 ГПК кредитор качеството си на присъединен кредитор при прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително дело, по което е издадено удостоверението за присъединяване?, 2. Длъжен ли е съдебният изпълнител да включи в разпределението по чл.460 ГПК вземането на присъединения с удостоверение по чл.456 ГПК кредитор след като официално е уведомен от издалия удостоверението съдебен изпълнител, че образуваното при него дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и при условие, че изпълнителният лист на кредитора не се представя по делото, по което се прави разпределението?, 3. При положителен отговор на въпрос № 2 и вземането на кредитор се включи в разпределението по чл.460 ГПК, как следва да се изпълнят действията по чл.456, ал.3, изр.2 ГПК, при условие че съдебният изпълнител, който прави разпределението, няма право да преведе разпределената на взискателя сума по банковата сметка на съдебния изпълнител, издал удостоверението по чл.456 ГПК, поради отпаднали правомощия на последния пред вид прекратяване на образуваното при него дело и че съдебния изпълнител, в чието дело се намира изпълнителния лист, няма право да направи върху него отбелязване за получената сума за погасяване на задължението, тъй като прекратяването го е десезирало като орган на принудително изпълнение? Касаторът се позовава на противоречие на въззивния акт с приетото в решение по гр.д.№ 76/2018г.на ІV г.о. и определение по гр.д.№ 967/2022г. на ІV г.о., 4. Достатъчно ли е съдебния изпълнител, който прави разпределение по чл.460 ГПК да знае, че присъединеният с удостоверение по чл.465 ГПК кредитор има изпълнителен лист или следва да има доказана информация, че този изпълнителен лист се намира в изпълнителното дело, което не е прекратено?, 5. Води ли прекратяването на изпълнително дело поради перемция до заличаване с обратна сила на издаденото по това дело удостоверение по чл.465 ГПК и следва ли в такава хипотеза, съдебният изпълнител, който прави разпределението по чл.460 ГПК, да зачете действието на това удостоверение? По посочените въпроси касаторът твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решение по гр.д.№ 781/2015г.на ІІ т.о. и ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, 6. Длъжен ли е съдебният изпълнител, преди да пристъпи към разпределението по чл.460 ГПК, да укаже на присъединилия се с удостоверение по чл.456 ГПК кредитор, че следва да представи издадения му изпълнителен лист или представянето му се явява задължение на кредитора и част от дължимата за него грижа за собствения му интерес? Твърди противоречие с решение по гр.д.№ 76/2018г.на ІV г.о., 7. Длъжен ли е въззивният съд да изложи конкретни и подробни мотиви относно причинната връзка между незаконосъобразно извършено от съдебния изпълнител разпределение и твърдяната от кредитора като претърпяна вреда? Позовава се на противоречие с решение по гр.д.№ 3219/2014г.на ІІІ г.о., 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, поотделно и в тяхната цялост, за да установи вярно фактологията и предмета на спора и води ли неговото бездействие до необоснованост на постановения акт?, 9. Има ли право въззивният съд да се произнася по факти, които не са твърдени в исковата молба и по възражения срещу основателността на изводите на първоинстанционния съд, които не са направени във въззивната жалба? Според касаторът – ищецът не е твърдял, че нарушението на ЧСИ се изразява в недаване на указания за представяне на изпълнителен лист по делото, по което е присъединен кредитор. Позовава се противоречие на въззивния акт с приетото в решения по т.д.№ 828/2015г.на ІІ т.о., ТР № 1/9.12.2013г. по т.д.№ 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, гр.д.№ 2149/2014г.на ІІІ г.о., т.д.№ 311/2021г.на ІІ т.о. и 10. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо приема, че ответниците не носят солидарно отговорност и има ли право да осъди само един от тях, при положение че петитумът в исковата молба е за солидарно осъждане на ответниците и няма предявени искове за разделното им осъждане и не са давани указания за уточнение как се претендира вземането, ако не е налице солидарност? Позовава се на противоречие на въззивния акт с решения по т.д.№ 642/2011г.на І т.о., гр.д.№ 941/2010г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 44/2010г.на ІV г.о., т.д.№ 2079/2014г.на І т.о., гр.д.№ 4182/2015г. на ІІІ г.о. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът поставя и въпросът: 11. Длъжен ли е съдебният изпълнител да включи в разпределението по чл.460 ГПК присъединен с удостоверение по чл.456 ГПК кредитор с изпълнителен лист в прекратено изпълнително дело и да пази по сметката си разпределената за него сума до представяне на изпълнителен лист или такова задължение има само в хипотезата на чл.459 ГПК на присъединяване на кредитор по право? Отделно твърди и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК на постановения акт, която обосновава с приетото от съда, че непредставеният по делото изпълнителен лист е факт без правно значение и даденото от него разрешение в нарушение на императивната норма на чл.459 ГПК, която е приел, че е приложима в случаите на присъедяване на кредитор по чл.456 ГПК. Претендира направените по делото разноски за държавна такса от 30лв.и адвокатско възнаграждение от 3 530лв., реалното извършване на което удостоверява с представени /на стр.94 и 95/ договор за правна защита и съдействие № 8 от 5.02.2024г., в което е посочено, че договореното възнаграждение се заплаща по банков път и платежно нареждане за плащане. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото една част от тях /въпроси с №3 и 6, 9/ не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд /т.е. не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР №1/2010г. по т.д. №12/2009г.на ОСГТК на ВКС/, а за всички - не е налице нито едно от посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията: Поставените от касатора въпроси с № 1, 2, 4, 5 и 11 следва да се разгледат общо, доколкото питането по тях е едно и реално се свеждат до това - дали запазва качеството си на присъединен кредитор по негова молба, кредиторът по чл.456, ал.2, пр.2 ГПК след прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на образуваното изпълнително дело с представен от него изпълнителен лист, по което е било издадено удостоверението за присъединяване и изпълнителният му лист не е бил представен по делото, по което се прави разпределението /там той участва с издадено от ЧСИ по вече прекратеното дело удостоверение/. Отговорът на този въпрос е положителен и следва от мотивите на т.2 от ТР № 2 от 4.07.2024г.по т.д.№ 2/2023г., където беше разяснено, че присъединяването на кредитори в изпълнителното производство е институт, предоставящ възможност на всеки кредитор да иска принудително изпълнение върху което и да е секвестируемо имуществено право на длъжника. Целта на присъединяването на кредитори е - те да участват в разпределението, при спазване на установения в чл.136 ЗЗД ред на правилегиите и да получат въз основа на него плащане. Стремежът е – да не се образуват паралелни изпълнителни производства срещу един и същ длъжник, а паричните вземания на неговите кредитори – възникнали до изготвяне на разпределението - да се реализират в рамките на провеждане на едно принудително изпълнение, което би гарантирало удовлетворяване на правата им. Без значение - дали е присъединен по свое искане или по право – присъединеният кредитор става страна в изпълнителния процес и се намира в отделно изпълнително правоотношение със съответния съдебен изпълнител. Първоначалният и присъединените взискатели имат еднакви права. Представянето на удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК гарантира, че присъединилият се кредитор има право на принудително изпълнение и разполага с изпълнителен лист. Затова, след присъединяването му като кредитор по изпълнителното дело, той не може да бъде изключван от започнало разпределение, дори и когато изпълнителното дело, по което се намира изпълнителният му лист, е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това е така, защото с прекратяване на производството на посоченото основание, не отпада задължението на длъжника по издадения изпълнителен лист. Взискателят, който се е присъединил по изпълнителното дело, по което вече се осъществяват изпълнителни способи, очаква да получи изпълнение. Разпределението предпоставя няколко взискатели по едно и също изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостно удовлетворение на всички взискатели. Доколкото всички суми, постъпили по изпълнителното дело, се внасят по сметка на съдебния изпълнител, последният - с акта на разпределението следва да определи кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът на това удовлетворяване, при съобразяване на привилегията на всеки кредитор. За тази цел, той следва да включи в разпределението всички вземания, които са били предявени – до деня на изготвянето му, както на първоначалните взискатели, така и на присъединените /без значение дали по право или по молба, чрез представено удостоверение/. По така поставените от въпроси /с № № 1, 2, 4 и 5/ касаторът не установява наличие на специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т.2 от ТР по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС - за да е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване – следва в обжалваното въззивно решение, поставеният правен въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с ТР на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ (отм.); с ТР на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, по реда на чл.290 ГПК. В случая - посоченото решение по гр.д.№ 76/2018г.на ІV г.о. касае съвсем различни факти и няма връзка с процесното, а посоченото определение /по гр.д.№ 967/2022г. на ІV г.о./ въобще не формира задължителна практика. По съвсем различен въпрос е постановено и решението по т.д.781/2015г.на ІІ т.о./който е:дали при образувани две изпълнителни производства въз основа на едно и също изпълнително основание, първото от които е било прекратено по перемция, следва ли във второто производство, при насочване на изпълнението върху дружествен дял по реда на чл.517, ал.2 ГПК на общо основание да се приложи нормата на чл.96 ал.1 ТЗ?/ Противоречие не може да бъде открито и с ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което също е постановено по различни въпроси. Поставените от касатора въпроси с №3 и 6, касаещи техническите действия относно изпълнението по чл.456, ал.3, изр.2 ГПК на съдебния изпълнител и дължимите указания, са въпроси които не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора. Съгласно т.1 от ТР по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС – за да е от значение за изхода по конкретното дело, правният въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а посочените въпроси не отговарят на тези изисквания. Въпроси с № 7, 8 и 9 са решени от въззивния съд в съответствие с установената практика, доколкото въззивният съд е изложил подробно собствените си мотиви, произнасяйки се по всички наведени оплаквания и възражения и обсъждайки ангажираните по делото доказателства. С тях, касаторът – по същество оспорва правилността на доводите на възизвиня съд, но съгласно цитираното Тълкувателно решение – поставеният материално правен и процесуално правен трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни доколкото основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /по чл.281, т.3 ГПК/. В случая, не е налице произнася по ненаведени факти, доколкото решаващите доводи на въззивния съд не са, че нарушението на ЧСИ се изразява в недаване на указания за представяне на изпълнителен лист по делото, по което е присъединен кредитор, а в неправомерното изключване на вече присъединен кредитор от изготвеното разпределение поради прекратяване на образуваното от него с изпълнителен лист изпълнително дело. В тази връзка по поставения въпрос с № 9 няма противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Във връзка с въпрос с № 7 следва да се посочи, че съгласно установената съдебна практика /вкл. и посоченото от касатора решение по гр.д.№ 3219/2014г.на ІІІ г.о/, при иск, предявен на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка е тази вреда, която увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. В случая въззивнят съд, независимо че подробно не се е спрял на всяка една от изброените предпоставки за присъждане на обезщетение, е констатирал наличието на всяка една от тях, въз основа на което е постановил и акта си. По въпрос с № 10 също не е налице противоречие с установената съдебна практика, съгласно която - когато ищецът поддържа искане за солидарно присъждане на ответниците, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който следва да установи характера на материалното правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност или не. В случай, че не е налице солидарна отговорност между ответниците, тъй като нито е уговорена между страните, нито е предвидена в закона /чл. 121, ал. 1 ЗЗД/, и искът е неоснователен срещу някой от тях, претендираната солидарно сума следва да се присъди изцяло за плащане от този от ответниците, който е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, ако искът е основателен. Това е така, тъй като при искане за солидарно осъждане, от всеки от ответниците се претендира цялата сума. Неоснователността на иска спрямо някой от ответниците и отхвърлянето му срещу него не рефлектира върху претенцията на ищеца за цялото вземане срещу друг ответник, щом е предявена солидарно, т.е. за цялото вземане. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че посочените от касатора решения са несъотносими, доколкото са постановени по различни от процесните въпроси /така решението по т.д.№ 642/2011г.е постановено по въпрос, касаещ искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД и дали при предявяване и поддържане на претенцията при режим на пасивна солидарност за ответниците, това съставлява нередовност на исковата молба, решението по гр.д.№ 941/2010г.на ІІІ гр.о.е постановено по въпрос, касаещ проверка допустимостта, по гр.д.№ 44/2010г.на ІV г.о.- „ към кой момент и как следва да се изчислява подобрение в чужд имот, извършено от държател“, по т.д.№ 2079/2014г.на І т.о. – „при какви обстоятелства се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка?“ и по гр.д.№ 4182/2015г.на ІІІ г.о. – „ако съдът приеме, че не е налице солидарна отговорност между наемателя и членовете на неговото домакинство спрямо наемодателя, то следва ли да раздели на броя на членовете на домакинството на наемателя размера на дължимото обезщетение”/. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което съгласно т.4 от ТР по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС – за да бъде поставеният от касатора правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, той следва да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - законите да са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, тези изисквания не са налице, защото – както беше посочено по-горе /при обсъждането на въпрос № 11, заедно с въпроси с №№ 1, 2, 4, 5/, налице е установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме и че не е налице и последното, посочено от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно установената съдебна практика /например решение по гр.д.№ /2020г.на І г.о. на ВКС/ - терминът „очевидна“ от посоченото основание „очевидна неправилност“ характеризира степента на проявление на съответния порок – изисква се той да е квалифициран, т.е. особено тежък порок. Не се изследва дали порокът на съдебния акт е явен за всички, а се изисква – „неправилността да е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика“, а в конкретния случай, подобни изводи не могат да бъдат изведени. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд