Определение № 47 от 20.01.2017 г. на ВКС по д. № 3581/2016 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – София /И./ срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д. №204/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. В. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността гл. специалист Рибарство и контрол /РК/ в Отдел „РК” – П. в ГД „РК” към И., извършено на осн. чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ със заповед от 19.05.15 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС са разрешени от въззивния съд следните правни въпроси от предмета на спора: 1. Задължителен ли е подборът по чл.329 КТ, когато се съкращават всички сходни длъжности в едно териториално звено на ответника и следва ли ищецът, с месторабота в [населено място] да се конкурира с лице, заемащо същата длъжност в друго обособено териториално звено от [населено място], В., М. и др., включени в териториалния обхват на отдел”Рибарство и контрол – З. България”? 2. Уволненият работник, при закриване на отдел може ли да оспорва уволнението като незаконно, поради това, че работодателят не е упражнил правото си на подбор по чл.329 КТ и затова е уволнил него, а не някой друг? 3.Кога е налице самостоятелна обособена структура в предприятието – може ли да се приеме, че е налице самостоятелно обособено структурно звено в предприятието на териториален принцип? 4. Длъжен ли е работодателят да прави подбор по чл.329 КТ между работници и служители с място на работа в различни населени места? ВКС намира, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването на въззивното решение по въпрос първи и четвърти, поради противоречие на решаващите изводи на въззивния съд по тези два въпроса с цитираната в изложението на касатора и приложена практика на ВКС по чл.290 ГПК, както и със служебно известната такава – напр. р. по гр.д. №882/11 г. на ВКС, четвърто г.о., в което е възпроизведен относим към поставените два въпроса извод от по –стара практика на ВКС – р. по гр.д. №2306/2000 г. на трето г.о., цитирано в приложеното от ответника р. по гр.д. №1073/10 г., р. по гр.д. №129/11 г. и по гр.д. №701/09 г. на четвърто г.о. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.