Определение № 1960 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 853/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на „КИНГ ТРАВЕЛ“ ООД се обжалва решение № 87, постановено на 02.2.2024 година по в.т.д. № 151 по описа на Апелативен съд Бургас за 2024 година, с което е било потвърдено решение № 104 от 17.04.2024 г., постановено по т.д. № 359/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е осъдено “Кинг травел“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на “Слънчев бряг хотел холдингс“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата 210 778,67 лв. по сключен между страните неформален договор за туристически услуги и явяваща се сбор от задължения по издадени фактури №№ 6562/25.08.2018 г. на стойност 57 517,83 лв., № 6599/31.08.2018 г. на стойност 89 555,09 лв., № 6615/25.09.2018 г. на стойност 50 973,41 лв. и № 6626/01.10.2018 г. на стойност 12 732,34 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2023 г., до пълното изплащане на задължението, като е отхвърлен искът за заплащане на сумата 44 247,37 лв. по фактура № 6558/31.07.2018 г. поради погасяването на задължението по давност и са били присъдени разноски в тежест на жалбоподателя. Позовава се на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК-поставя въпроси,за поито твърди ,че се явяват от значение точното приложение на закона и за развитие на правото. От страна на особения представител на ответната страна е постъпил отговор на КЖ със становище за липса на основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Предявен е главен иск на осн. чл. 355 ТЗ вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съединен с акцесорна претенция на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Между страните е сключен неформален договор, по силата на който дружеството- ответник е посредничело при извършването на хотелски резервация за настаняване на туристи в хотелите, стопанисвани от ищеца. Ответникът е приемал плащанията от туристите срещу издаване на туристически ваучер и след издаване на фактура от ищеца е извършвал плащания за предоставените на туристите услуги (нощувки). Срещу издадени от ответника фактури ищецът е плащал възнаграждение за посредничеството. Тези търговски отношения са били трайни, започнали през 2011 г., като извършената по делото СИЕ е проследила издадените през 2016 г. от ищеца фактури и плащанията по тях, наредени от ответника. През процесната 2018 г. според свидетелските показания дейността е продължила по същия начин, като ищецът е издал процесните четири броя фактури (6562, 6599, 6615 и 6626) на обща стойност 210 778,67 лв., за които спорът се поддържа във въззивното производство. Процесните фактури са осчетоводени от ответника и в счетоводството му са отразени задължения към ищеца със сумите по тях. Осчетоводен е от страните и протокол за прихващане с комисионни, дължими на ответника от ищеца също за 2018 г. Осчетоводяването на фактурите, вписването им в дневниците на покупки/продажби и частичното погасяване на задължението чрез прихващане следва да се възприемат като признание от страна на ответника, че услугите по фактурите са предоставени и той дължи заплащането им. В този смисъл е утвърдената практика на съдилища, например: Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 109 от 7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК и др. При това признание на ответника за предоставените на туристите услуги той дължи на ищеца заплащане на стойността на фактурите, като останалите възражения и оплаквания на въззивника са без правно значение. В заключение: претенциите на ищеца за заплащане на сумите по фактури №№ 6562/25.08.2018 г. на стойност 57 517,83 лв. с ДДС; 6599/31.08.2018 г. на стойност 89 555,09 лв. с ДДС; 6615/25.09.2018 г. на стойност 50 973,41 лв. и 6626/01.10.2018 г. на стойност 12 732,34 лв. /общо 210 778,67 лв./ са основателни. На осн.чл. 86, ал. 1 ЗЗД заедно с тях ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяването на иска до пълното изплащане. Крайните изводи на съдилищата съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди. По повод конкретните оплаквания във въззивната жалба, въззивният състав на АС-Бургас е изложил следното: За неоснователни са счетени от съда всички оплаквания, свързани с начина на представителство на дружеството-ищец. Приел е, че дружеството се представлява от двамата изпълнителни директори Й. Й. и П. Я., които действат заедно. В същото време само исковата молба е подписана от двамата изпълнителни директори. Всички документи по делото, които сезират съда или изразяват воля за извършване на определени процесуални действия от името на дружеството са подписани само от изпълнителния директор П. Я.. С определение № 722 от 23.07.2024 г. окръжният съд след постановяване на решението по делото и по повод постъпилия отговор от ищеца “Слънчев бряг хотел холдингс” АД на въззивната жалба на ответника “Кинг травел” ООД е назначил особен представител на дружеството-ищец на осн. чл. 29, ал. 4 ГПК. Според въззивния съд така постановеното определението се явява законосъобразно, тъй като е факт, че изпълнителният директор на дружеството-ищец Й. Й. е баща на управителката на ответното дружество К. Й. и че изпълнителният директор Й. отказва съдействие в процеса на защита на имуществените права на представляваното от него дружество, поради което и в случая има противоречие между интересите на представляващия ищцовото дружество Й. и представляваното от него дружество. С определението си по чл. 267 ГПК, след като отчел, че в първоинстанционното производство са извършвани процесуални действия от името на дружеството-ищец от лице, което не разполага с представителна власт, въззивният състав указал на назначения особен представител да заяви изрично дали поддържа извършените от името на ищеца процесуални действия. С писмено становище от 08.10.2024 г. особеният представител но ищеца е заявила, че поддържа изцяло всички процесуални действия, извършени от името на дружеството-ищец в първата инстанция. Ето защо, въззивният съд не е споделил оплакването от страна на ответното дружество, че исковата молба е била нередовна и че са допуснати нарушения при събирането на доказателства, поискани с допълнителната искова молба, за което липсвала воля на изпълнителния директор Й.. За неоснователно е прието и оплакването за нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото. Съдът с определението си по чл. 140 ГПК е съобщил и връчил на страните проект за доклад, въз основа на който делото е докладвано в първото съдебно заседание, като са съобразени всички твърдения и искания на страните. Относно искането за опускане на касационно обжалване на въззивното решение,настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди,че отговарят на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК:1. Длъжен ли е съдът в открито съдебно заседание да направи подробен устен доклад, при направени възражения и искания за допълнение на проекта за доклад, връчен на страните преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание?; Длъжен ли е съдът да изброи изчерпателно всички приети по делото писмени доказателства, които приема по делото или е достатъчно с определение да приеме всички писмени доказателства и допустимо ли е да бъдат приети по делото копия от документи, без да са заверени.; Може ли особеният представител, назначен на ищеца след постановяване на решението на първата инстанция и депозирана от ответника въззивна жалба, да потвърди всички нередовно извършени от представляваното лице в първата инстанцияреди назначаването му процесуални действия и с това потвърждаване да се счита, че тези действия са редовно извършени и приложима ли е нормата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД в този случай? Може ли да се приеме, че при наличие на нередовно извършени процесуални действия в първата инстанция, е налице висяща недействителност, която може да бъде заличена във въззивната инстанция след потвърждаване на нередовно извършените действия в първата инстанция от назначения за въззивното производство особен представител? Налице ли е хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК за допускане на повторна съдебна експертиза, с поставени към нея допълнителни задачи от въззивния съд, ако изслушаната от първоинстанционния съд съдебна експертиза е оспорена и оспорващият е поискал в същото заседание повторно изготвяне на заключение, както и е поставил допълнителни задачи, искането не е уважено от първоинстанционния съд и, ако при изготвяне на повторната експертиза би се стигнало до друг резултат?Може ли вещото лице да мотивира заключението си на база събрани от самия него при изготвяне на експертизата свидетелски показания, които не са изслушани от съда? Така формулираните въпроси нямат качеството на правни такива, т.е. свеждащи се до тълкуването на съответната конкретна правна разпоредба, с цел намиране на съдържанието на правната норма в нея, а се свеждат до оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в наведените конкретни хипотези. За да се провери, обаче основателността на тези оплаквания на практика е необходимо провеждане на контрол за законосъобразност на обжалваното решение въз основа на съдържащите се в самите въпроси твърдения за допуснати процесуални нарушения от съда, нещо което е недопустимо в уредената в действащия ГПК процедура за преценка по чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и въз основа на последната дискреция и при положителен резултат да се премине към разглеждане правилността на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.293 ал.2 ГПК. Ето защо, съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация- формулиране на един или няколко правни въпроси, които да да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК., поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Разноски в полза на ответника по КЖ не се дължат при липса на установени такива. С оглед изложеното, съдът