Определение № 284 от 09.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 539/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) срещу решение № 720/17.11.2022г. по възз.т.д.№ 545/2022г. на САС.С него е потвърдено решение № 260250/07.04.2020г. по т.д.№1538/2017г. на СГС за отхвърляне на предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД (н) против „Хелт енд Уелнес“ АД/н/ искове, с правно основание чл.59, ал.2 и ал.5 ЗБН за прогласяване нищожността, респективно за обявяване на относителната недействителност на извършените от „Хелт енд Уелнес“ АД/н/ в периода 12.11.-26.11.2014г. 16 броя прихващания на задълженията му към „КТБ“ АД, възникнали по договори за банков кредит от 28.12.2011г., 26.01.2012г., от 30.01.2013г. и два анекса към него, с насрещни вземания на „Хелт енд Уелнес“ АД/н/, придобити чрез цесии,уведомленията за които са получени от квесторите на банката в периода 12.11.-26.11.2014г. В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост.Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1.Следва ли съдът да проверява наличието на елементите от фактическия състав на чл.59, ал.5 ЗБН и приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН, без да е изследвал въпроса, дали процесните изявления за прихващане са породили своите правни последици по чл.104, ал.2 ЗЗД с оглед дадените разяснения в ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС? 2.Следвало ли е съдът да приеме за действителни процесните прихващания без да изследва действителността на предшестващите ги сделки – договорите за цесия, с оглед ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС? Общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по въпроси № 1 и № 2 е обоснована от касатора с доводи, че уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД имат характер на платежни нареждания, а цесиите – на платежни операции по см. на ЗПУПС, и, като такива, попадат в забранителния режим, установен още с решението на УС на БНБ № 73/20.06.2014г., издадено на осн. чл.116 ЗКИ/отм./, поради което цесиите са нищожни, което обуславя и нищожността на извършените въз основа на тях прихващания.Релевирани са и доводи, че не е налице едно от условията на чл.103, ал.1 ЗЗД – активното вземане не е изискуемо, поради което е незавършен фактическият състав на прихващането, както и, че с прихващанията се нарушава редът за удовлетворяване на кредиторите, установен в чл.94 ЗБН, поради което прихващанията са нищожни. По тях е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. 3.Приложима ли е редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН, приета на 28.11.2014г. за процесните прихващания, въпреки обявения за противоконституционен § 8 от ЗИДЗБН, с който е придадено обратно действие на чл.59, ал.5 от ЗБН, доколкото с определение от 15.11.2022г. на СЕС по преюдициално дело С-260/21 се допуска държава членка да приеме общи правила относно прихващането в рамките на банковата несъстоятелност дори ако те имат обратно действие? 4.С оглед противоречието между определение от 15.11.2022г. на СЕС по преюдициално дело С-260/21 и решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 8 на ЗБН, следва ли да се приложи редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН, приета на 28.11.2014г. доколкото правото на Европейския съюз има примат над националните законодателства на държавните членки на Европейския съюз, вкл. над Конституцията и решенията на Конституционния съд? По въпроси № 3 и № 4 е въведено основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.Касаторът се позовава на приетото определение от 15.11.2022г. по дело С-260/21, с предмет отправеното от ОС - Видин преюдициално запитване, в което се приема, че чл.19, § 1, втора ал. ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава-членка да приеме общи правила относно прихващането в рамките на банковата несъстоятелност, дори, ако те имат обратно действие.С доводи, че ПЕС има примат над националното законодателство, вкл. КРБ и решенията на Конституционния съд, касаторът намира, че приложимата към процесните прихващания редакция на чл.59, ал.5 ЗБН е редакцията след изм. с ДВ бр.98/2014г. 5.От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл.59, ал.5 ЗБН – от откриването на производството по несъстоятелност на търговската банка или на един по-ранен етап? Значението на този въпрос се обосновава с поддържаната от касатора теза, че приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН се определя от момента на възникване на правото на предявяване на иск, съвпадащ с момента на откриване на производството по несъстоятелност. 6.Допустимо ли е при тълкуването на понятието „длъжник“, използвано в чл.59, ал.5 ЗБН, в ред.преди 28.11.2014г., да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл.645, ал.4 ТЗ и съдебната практика по същия? При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването, съгласно разпоредбите на същия закон?Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата н чл.46, ал.1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване? 7.Приложима ли е разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност? По последните три въпроса е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Постъпили са писмени отговори от синдика на ответника по касационната жалба „Хелт енд Уелнес“ АД/н/ - А. Г. К., чрез адв.Т. Т., както и от третите лица-помагачи на страната на ответника - Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, „Екоагропродукт – МТМ“ ЕООД и съвместен отговор от Г. Л., Г. П., К. С., Я. Т., Н. Б. и К. Г., с които се оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено и безспорно, че с решение на УС на БНБ от 06.11.2014г.лицензът на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност е отнет, а с решение № 664/22.04.2015г. по т.д.н. № 7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, банката е обявена в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото. За безспорно е прието, че „Хелт енд Уелнес“ АДСЦИД е имало задължения към Корпоративна търговска банка“ АД /н/, произтичащи от договор за кредит от 28.12.2011г.и два анекса към него Анекс №1 от 11.07.2013г. и Анекс №2, чийто размер към момента на отправяне на изявленията за прихващане е 4 232 315,19лв. Прието е за установено, че между „Хелт енд Уелнес“ АДСЦИД и „КТБ“ АД са били сключени още два договора за кредит –от 26.01.2012г., по който задълженията са в общ размер 5 313 946.44лв.и договор за кредит от 30.01.2013г., изменен с анекси от 08.04.2013г. и 10.03.2014г., с общ размер на задълженията 19 993 025,98лв. Установено е също така за безспорно между страните постъпването в банката в периода от 12.11.2014г. до 26.11.2014г. на изходящите от ответното дружество 16 броя изявления за прихващане между задълженията на дружеството към банката и насрещни негови вземания, придобити чрез цесии от вложители в банката, за които са постъпили в банката надлежни уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД. Преди всичко въззивният състав е разгледал въпроса за валидността на изявленията за прихващане, посочвайки, че те са предпоставка на иска, с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН. Приел е, че, тъй като изявленията за прихващане са направени преди откриване на производството по несъстоятелност на „ КТБ“ АД с решение от 22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на СГС, ТО, VІ-4 с-в, за тях е неприложима нормата на чл.59, ал.2 ЗБН.Счел е, че посочената норма се отнася само за хипотезите на прихващане, извършено след като вече е открито производство по несъстоятелност по отношение на банката, тъй като само тогава се назначава синдик на същата.По тези съображения в обжалваното решение е прието, че за процесните прихващания не е било необходимо спазването на предвидената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност. Посочено е още, че нормата на чл.59, ал.2 от ЗБН не следва да се тълкува разширително, предвид на това, че въвежда квалифициран форма за действителност. От друга страна, съставът на апелативния съд е констатирал, че е спазена формата, която следва от разпоредбите на ЗЗД и ЗКИ, тъй като изявленията са направени от представителя на ответното дружество и са отправени до квесторите на банката, които към този момент са я представлявали. По отношение на иска с правна квалификация чл. 59, ал. 5 от ЗБН и при данните, че изявленията за прихващане на ответниците са достигнали до банката в периода 12-26.11.2014 г., въззивният съд е приел, че преценката за тяхната действителност следва да се осъществи с оглед разпоредбата на чл. 59 от ЗБН в редакцията й към момента на извършването им, а именно редакцията преди изменението, извършено с § 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г., обнародван с ДВ бр. 98/28.11.2014г. Респективно, съставът на апелативния съд е намерил, че приетата на 28.11.2014г. нова редакция на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН не намира приложение по отношение на процесните прихващания, тъй като, съгласно чл.14, ал.1 ЗНА, обратна сила възниква само по силата на изрична закона разпоредба, каквото в случая е предвидено с нормата на § 8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), но тя е обявена за противоконституционна с решение № 8 от 27.05.2021г. по конст. д.№ 9/2020г. на Конституционния съд, в сила от 12.06.2021г..Предвид на това, че обявената за противоконституционна норма е с еднократно действие, и предвид тълкуването, дадено с решение № 3 от 28.04.2020г. по к. д. 5/2019г. по описа на Конституционния съд, в обжалваното решение е прието, че прилагането й към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1 от нея.На следващо място, въззивният съд е приел, че нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че относително недействителни са само онези прихващания, извършени от длъжника (който по специалния Закон за банкова несъстоятелност е винаги банка) след началната дата на неплатежоспособност. Като се е позовал и на непротиворечивата съдебна практика по чл. 645, ал. 4 от ТЗ, съставът на апелативния съд е направил извод, че нормата на чл.59, ал.5 ЗБН урежда недействителността единствено на прихващания, извършени от длъжника в производството по несъстоятелност, съответно, тъй като процесните прихващания не са извършени от длъжника – банката в несъстоятелност, а от ответниците - физически лица, не е налице фактическият състав на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН за прогласяване на относителната им недействителност. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпроси № 1 и № 2 произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите се поставят във връзка с въведените от касатора доводи, че цесиите имат характер на платежна операция, доколкото уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД има характер на платежно нареждане и, с оглед наложения с решение на УС на БНБ № 73/20.056.2014г. мораториум върху плащанията на „КТБ“ АД, цесиите не са породили действителни правни последици, на който е основан доводът за нищожност на прихващанията.Тези доводи не са обсъждани в обжалваното решение и в този смисъл въпросите не кореспондират с мотивите на обжалвания акт. Произнасянето по тях е предмет на самия касационен контрол в производството по чл.290, ал.1 ГПК, но не и основание за допускането му. Въпроси № 3, № 4 касаят въпроса за приложимата към процесните прихващания редакция на нормата на чл. 59, ал.5 ЗБН, но в светлината на постановеното на 15.11.2022г. определение на СЕС по дело С-260/21 с предмет отправеното от ОС - Видин преюдициално запитване. Значимостта на тези въпроси за крайния изход по делото следва да бъде отречена. В обжалвания акт не е обсъждано дали е налице противоречие между решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 8 на ЗБН, и определението от 15.11.2022г. на СЕС по преюдициално дело С-260/21, нито е отречено, че правото на Европейския съюз има примат над националните законодателства на държавите - членки на Европейския съюз. Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по тези въпроси, не следва да се обсъжда въведеното допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. С приложимата редакция на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН към процесните прихващания е свързан и въпрос № 5.Въпросът е разрешен в обжалваното решение в съответствие с непротиворечивата практика на ВКС, намерила израз в решение по т.д. № 1758/2020г. на ВКС, ТК, решение по т. д. № 2317/2020г. на ВКС, ТК, решение по т. д. № 630/2020г. на ВКС, ТК, и др., която се споделя и от настоящия състав. Съгласно даденото казуално тълкуване, приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с ДВ, бр. 98/2014г., е редакцията, която е била в сила към момента на съответното прихващане; Посочената норма е материалноправна и се прилага занапред, като изменението й, в сила от 28.11.2014г., ще е приложимо спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, възникнали и осъществили се след влизане в сила на предходно цитираното изменение на нормата.; Изключение от това императивно правило е налице само в случая, когато законодателят изрично е придал обратно действие на материалноправната норма.; Именно това изрично придадено от законодателя обратно действие е отпаднало в разглеждания случай с обявяване за противоконституционен на текста на § 8 ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/18г.). Следователно, за да бъдат относително недействителни прихващанията, извършени преди 28.11.2014г. (при липсата на обратно действие), приложима е уредбата, действаща в редакцията към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна. Този извод се налага и поради действията на законодателя, намерил за необходимо изрично с § 8 ЗИДЗБН да придаде такова обратно действие на изменената редакция на чл. 59, ал. 5 ГПК. Наличието на практика на ВКС по въпроса, в съответствие с която е постановено въззивното решение, изключва допълнителното основание за достъп до касация по т.3 на чл. 280, ал. 1 от ЗБН. Въпрос № 6 касае понятието „длъжник“, използвано в чл.59, ал.5 ЗБН, в ред.преди 28.11.2014г.По него също е формирана практика на ВКС ( т. д. № 2015/2020г., I т. о., т. д. № 990/2021г., II т. о., т. д. № 1506/2020г., I т.о., т.д. № 1824/2020г., II т.о. ), съгласно която, относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014 г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността.Въпросът е разрешен в обжалваното решение в съответствие с формираната постоянна практика, което изключва въведеното по него допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не е обосновано от касатора приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпрос № 7. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, която предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика в писмена форма с нотариална заверка на подписа, е ясна.В нея е установена особена форма за действителност на изявлението за прихващане, чието неспазване има за последица нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД. Тъй като нормите, установяващи изискване за квалифицирана форма на сделка, не могат да се тълкуват или прилагат разширително, изявленията за прихващане по чл. 59, ал. 2 ЗБН, адресирани до банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се считат за нищожни, поради неспазване на предвидена форма за действителност. Разноски на ответника по касационната жалба „Хелт енд Уелнес“ АД /н/ не се присъждат, поради липсата на доказателства такива да са направени. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: