Определение № 1346 от 25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5031/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], представлявано от адв.М.М., срещу въззивно решение от 05.01.2015г., постановено по възз. гр.д. № 1808/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.07.2013 г. по гр.д.№54812/2012г. на Районен съд – София и са уважени предявените от ищеца Е. В. Г. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. В касационната жалба се сочи, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е изтъкнал доводи за наличието на основания за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по обуславящите изхода на делото въпроси /уточнени от състава на съда съгласно т.1 от ТР№1/2013г. ОСГТК/, а именно: за доказателствената сила на протокола на комисията за подбор, респ. може ли законосъобразността на подбора да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на ищеца, но са били ангажирани с процедурата по подбор; за значението и относителната тежест на законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ и възможността, с оглед спецификата на работата, подборът да се извърши и по допълнителни критерии. Представени са решения на състави на ВКС на РБ, постановени по реда на чл.290 ГПК, в противоречие с които се твърди, че е произнесено въззивното решение. Ответникът по жалбата - Е. В. Г. - в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подал писмен отговор, в който поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. За да постанови решението си, въззивната инстанция е приела, че издадената Заповед № 186/31.10.2012г. на изпълнителния директор на дружеството, с която трудовият договор с ищеца е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, поради намаляване обема на работа, е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване законосъобразността на извършения задължителен в случая подбор. Посочено е, че протоколът на комисията за подбор е частен свидетелстващ документ и след като е оспорен от ищеца, твърденията в него подлежат на доказване. Според съда, разпитаният в тази връзка свидетел, тъй като няма преки впечатления от работата на ищеца, не може да е „източник на данни”. Същевременно е посочено, че от самия протокол на комисията се установява незаконосъобразността на подбора, тъй като на работа са оставени лица с по-ниско образование от това на ищеца, лица с по-ниска или „неадекватна квалификация и лица, без каквато и да е било квалификация”. Като цяло, решаващите изводи на съда за основателност на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ са основани на установената от протокола за подбор по-висока квалификация на ищеца /разбирана като придобито образование и специалност/, която в случая не е била предпочетена от работодателя, с оглед ниските показатели на работника по другите въведени критерии – практически умения, ниво на изпълнение и качество на възложената и извършена работа; личностни качества; способност за вземане на решения и умение за работа в колектив. В обобщение е прието, че подборът е извършен в нарушение на правилото, установено от законодателя в нормата на чл.329 ал.1 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение на Софийски градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правно релевантни, тъй като обуславят крайното решение. По същите, към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са представени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика - решение № 107/18.02.2010г. по гр.д. № 3293/2008г. ІV г.о., решение № 109/21.05.2013г. по гр.д. № 1756/2011г. ІV г.о. на ВКС и др. - в отклонение, с които е постановено атакуваното въззивно решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение