Определение № 2168 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4126/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от „Ериксон Телекъмюникейшънс България“ ЕООД [населено място], представлявано от управителите П. и Ч., чрез процесуалния представител адвокат А. касационна жалба против въззивно решение № 3840 от 13.07.2023г. по в.гр.д.№ 3784/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20005686 от 19.01.2022г. по гр.д. № 57945/2020г. на Районен съд София като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ и е признато за незаконно и е отменено уволнението на Х. Е. Т., извършено със заповед № ЕТВ-20:000253 UEN от 24.09.2020г., възстановен е на заеманата длъжност „ръководител проекти“, осъден е ответника да заплати сумата от 30 018.56лв, обезщетение за оставане без работа за периода 1.10.2020г. – 1.04.2021г. и е отхвърлен този иск до претендирания размер от 45 027.84лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане за сумата от 15 009.28лв., представляващо платено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: За да постанови акта си, въззивният съд е приел за незаконосъобразно извършеното на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ уволнение. Доколкото - спирането на работата /като основание за уволнение/ изисква спиране на всички функции на съответното звено, в което уволненият работи и преустановяване на изпълнението на трудовите функции, съобразно длъжностната характеристика, съдът е посочил, че от съществено значение е установяването от страна на работодателя както обема на изпълняваните от служителя функции, така и обстоятелството, че са преустановени всички функции на звеното в което ищецът работи. В случая, въззивният съд е приел че не работодателят не е ангажирал доказателства относно обстоятелството какви точно са били трудовите функции на ищеца. При формиране на извода си е съобразил следното: Не е представена длъжностна характеристика. Установено е, че към 2013г. ищецът е заемал длъжността „мениджър проекти“и не е представено писмено споразумение, с което заеманата длъжност да е променена. С гласни доказателства /показания на свидетеля Г./ е установено, че ищецът е изпълнявал допълнителни функции и на „Главен директор на менажирани услуги Мтел България и Оперативен мениджър клиенти България“, като той е отговарял не само за услуги и проекти на „Мтел“/А1/ Обстоятелството, че ищецът е работил не само по проекти на „Мтел“, но и по проекти на други мобилни оператори се установява и от приетите заключения по делото на основна и допълнителна технически експертизи. С тях е установено и че след заповедта за спиране на дейността на отдела на ищеца, считано от 6.04.2020г., последният е продължил да отчита в системата на ответното дружество осъществена дейност - „продуктивни часове“, по проект на друг мобилен оператор. Тези отчетени часове – след като не са коригирани, явно са одобрени от горестоящия мениджър /лайн мениджър/. Крайният извод на съда е, че не е налице нито спиране на дейността на ищеца, нито на звеното в което той е работил. Отделно, за недоказано съдът е приел и обстоятелството – къде точно се позиционира, в структурата на предприятието, звеното на ищеца и какви точно са били неговите функции. При това положение, за съдът не е възможно да обоснове точен извод – дали функциите на ищеца се отнасят само до това звено. В подадената касационна жалба, касаторът се позовава първо на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, която обосновава със следните факти: Съдът е посочил, че и след заповедта за спиране на дейността, считано от 6.04.2020г., ищецът е отчел в системата на ответника дейност, но не е съобразил, че въпросната дейност се отнася до дата 10.04.2020г., а трудовото правоотношение е прекратено, считано от 1.10.2020г., т.е. през този 6-месечен срок, дори и след посочената дата, основанието по чл.328, ал.1,т.4 КТ е реализирано. Касаторът се позова и на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Към кой момент следва да се прецени дали е осъществен фактическия състав на чл.328, ал.1,т.4 КТ?, 2. Включва ли фактическият състав на чл.328, ал.1,т.4 КТ установяване на трудовите функции на служителя или е достатъчно да се установи, че работата в предприятието /съответното звено/ е била спряна и служителят не е полагал труд, в резултат на това спиране?, 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви и да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба? и 4. Може ли съдът да се произнася по доводи, които не са били наведени в исковата молба? /Касаторът твърди, че в исковата молба ищецът не е оспорил уволнението си заради липса на яснота на звеното, по отношение на което е спряна работата./ Позовава се на конкретна съдебна практика, която прилага. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Х. Т., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се оспорват допустимостта и основателността й. Излага подробно доводи и по съществото на спора. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500лв., реалното извършване на които установява с договор за правна защита и съдействие № 828332 от 18.04.2023г., в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена в брой. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради липса на посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията: Основанието по чл.280, ал.2 ГПК не е налице, защото критерият за преценката му не покрива изискванията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, за които касаторът излага мотиви в изложението си. Очевидната неправилност предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая – видно от гореизложените мотиви на въззивния съд никой от така изброените пороци не се установява. Не е налице и специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което съгласно установената с т.2 от ТР № 1/19.02.2010г.по т.д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС предполага в обжалваното въззивно решение, поставеният от касатора правен въпрос, от значение за изхода на делото, да е разрешен в противоречие с конкретно посочени актове на ВКС, които са със задължителна сила. В случая първите два поставени въпроса, свързани с предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.4 КТ, не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно същата посоченото основание изисква от работодателя да установи комулативното наличие на два елемента: фактът на спиране /т.е. временното преустановяване/ на работата на предприятието /или на отделно негово звено/ и обстоятелството, че това спиране е продължило повече от 15 работни дни. Уволнението е именно защото работникът или служителят няма какво да прави заради спирането на работата, поради което работодателят следва да установи наличието на функционална връзка между дейността на предприятието и трудовите задължения на работникът или служителят. Следователно, ако е останало недоказано едно от тези обстоятелства /или в какво се изразяват трудовите функции на работника или служителя, или каква е дейността на съответното звено, в което се твърди, че е налице спиране на работата/, то наличието на фактическия състав на чл.328, ал.1, т.4 КТ не би било доказано. Имайки пред вид това, във връзка с четвъртия поставен от касатора въпрос, следва да се посочи, че липсата на посочване в исковата молба от ищеца, че за него няма яснота за звеното, по отношение на което е спряна работата е ирелевантно, ако той е оспорил законността на уволнението. Това е така, защото наличието на горепосочената функционална връзка е елемент от задължителното доказване, което работодателят следва да проведе, за да установи наличието на избраното от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.4 КТ. Доколкото – при преценката си законосъобразност на уволнението – съдът следва да провери и дали - към датата на уволнението е налице спиране на работата за повече от 15 последователни работни дни, то в тежест на работодателят е да установи, че така посоченото изискване е осъществено преди датата на издаване на заповедта за уволнение. Без значение е обстоятелството, че изискуемите се 15 последователни работни дни са изтекли след издаване на заповедта за уволнение, защото по аргумент на чл.335 КТ – основанието на което се извършва едно уволнение следва да е налице към момента на връчване на заповедта за уволнение. Освен това, практиката приема, че когато част от дейността на предприятието на работодателя или съответното звено е продължила да се извършва и тази дейност е иманентно свързана с осъществяването на трудовата функция на работника или служителя, то тогава основанието по чл.328, ал.1, т.4 КТ не е налице. /вж.в този смисъл решение по гр.д.№ 1785/2021г. на ІV г.о. и посочените в него решения по гр.д. № 1789/2018г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 4515/2015г.на ІV г.о./ Третият поставен от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, доколкото видно от гореизложените мотиви съдът, след анализ на ангажираните по делото доказателства, е посочил кои обстоятелства приема за установени и кои не, като се е произнесъл и по наведените пред него от страните доводи, възражения и оспорвания. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение от 2 500лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение