Определение № 60462 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 625/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Професионална гимназия по икономика „Г. С. Раковски“, представлявано от директора Р. Г. Н., чрез адв. Д. А. Н. от АК - Ямбол, срещу въззивно решение № 253/06.11.2020 г., постановено от Ямболския окръжен съд по гр.д. № 446/2020 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 329 КТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по приложението на чл. 22, ал. 6 ГПК и при обсъждане на свидетелските показания и експертизата, както и необоснованост. Иска отмяна на решението поради допуснато нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго от състава на Върховния касационен съд, с което исковете се отхвърлят. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото. Насрещната страна Р. П. А., чрез адв. И. Д. от АК – Ямбол, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Ямболски районен съд, признал за незаконно и отменил уволнението на Р. А., извършено със заповед №2070-09/12.09.2019г. на директора на ПГИ "Г. С. Раковски", [населено място], на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и възстановил същата на заеманата преди уволнението длъжност "старши учител теоретично обучение", на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са били в трудовоправна връзка по безсрочно трудово право правоотношение. Р. А. работила като старши учител теоретично обучение. Тя била уволнена поради съкращение в щата. Съдът установил, че такова е действително налице, като работодателят извършил подбор между служителите, заемащи длъжности старши учител/учител теоретично и практическо обучение, но от него неоснователно била изключена Д. Ж. А.. Тя заемала длъжността „старши учител практическо обучение“, но според работодателя не следвало да участва в подбора, защото единствена притежавала квалификация по професията „икономист – информатор“, определяща е като единствен учител за преподаване на икономическа информатика. Съдът посочил, че така работодателят е нарушил чл. 329 КТ и само на това основание подборът се явява незаконосъобразен, а от там, такава е и заповедта за уволнение на Р. А.. Отделно, не са представени и доказателства, че изключеният учител действително е притежавал съответната квалификация, а и дори това да е така, това би имало значение при оценяването му при подбора по критериите във връзка с квалификацията. Съдът развил още и съображения, че подборът така, както е извършен не дава основания да се приеме и за безспорно установено, че уволнената Р. А. е точно оценена с определените й от комисията по подбора точки. Неточно вместо 3, са й поставили 2 точки по критерий „педагогически стаж и професионален опит“, като последното не съответства на действително прослуженото време като учител. Също така, недоказано по делото е останало на каква база са определени от комисията по подбора оценките по критерия под № 10 – етични отношения с ученици, родители и учители. По критерия № 6 и № 7 – работа с ученици в състезания, конкурси и олимпиади, и учители, които са класни ръководители, точките са били предопределни за тези от учителите, за които директорът е издал заповед за участие в извънкласни форми и да бъдат класни ръководители. Подобни заповеди спрямо Р. А. няма. В заключение, заложените критерии от 4 до 10 в протокола от работата на комисията, не отразяват обективното ниво на изпълнение на възложената работа, срочното количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Според него, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по следните правни въпроси: Когато първоинстанционния съд е съобразил правните си изводи със заключението на приета и неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза, както и със събраните гласни доказателства, следва ли въззивния съд да отхвърли като неправилни тези изводи без да коментира отхвърля ли посочените доказателства и с какви мотиви. Поддържа противоречие с решение № 63/24.06.2020 г. по дело № 2763/2019 г., решене № 24/23.04.2020 г. по дело № 437/2019 г., решение № 134/02.1202019 г. по дело № 2780, решение № 222/27.03.2018 г. по дело № 505/2017 г., решение № 106/30.06.2017 г. по т.д. № 446/2016 г. Следва ли да бъдат изключени като критерии за подбора по чл. 329 КТ работата на учителите като класни ръководители и участието им извънкласни форми, след като за тези форми на дейност се издават съответни заповеди от директора на учебното заведение. Противоречие с решение № 121/07.05.2012 г. по гр.д. № 578/2010 г. на ВКС и решене № 296/20.04.2010 г. по гр.д. № № 904/2009 г. на ВКС Следва ли съда да прави характеристика и оценка за обективност на приетите от работодателя критерии по чл. 329 КТ или трябва да провери само действителното съответствие на оценката по тях на участващите в подбора лица. Противоречие с решене № 65/26.02.2015 г. по гр.д. № 5184/2014 г. на ВКС, решение № 296/20.04.2010 г. по гр.д. № 904/2009 г., решение № 149 /18.07.2018 г. по гр.д. № 4113/2017 г. н ВКС, IV г.о. Ако съдът е приел, че част от критериите, установяващи нивото на изпълнение на работата на учителите не отразяват обективното ниво на изпълнение на възложената работа, то следва ли този извод на съда да бъде отнесен по аналогия към всички критерии от тази група, независимо, че не са посочени изрично от съда. Противоречие с решене № 376/04.11.2014 г. по гр.д. № 2956/2013 г. на ВКС, решение № 76/16.05.2017 г. по гр.д. № 2926/2016 г. на ВКС, IV г.о. Повдигнат е и следния процесуалноправен въпрос: когато двама от съдиите, участващи в състав по въззивно гражданско дело са си направили отвод по искане на една от страните, на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, следва ли съдия от новоопределения състав на въззивния съд, за когото са налице същите обстоятелства, да си направи самоотвод, независимо от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ГПК. Според касатора налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото липсва практика на Върховния касационен съд по него. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството, че конкретен съдия намира, че спрямо него са налице основания да се отведе по делото при наличие на определени обстоятелства, по никакъв начин не задължава друг съдия, при същите обстоятелства, да се отведе от разглеждане на делото. Самите страни също не са поискали от членовете на новия състав по въззивното дело да се отведат. Разглеждането на всички останали въпроси, какъвто и да е отговора по тях, няма да доведе до промяна в резултата по делото. Изключването на Д. Ж. А. от подбора, го е дискредитирало. Така работодателят, извън процедурата по чл. 329 КТ е приел, че посоченият служител е най-подходящ измежду останалите. Без значение е кое обстоятелство го е мотивирало; то е трябвало да се вземе предвид при оценката на служителя и съпоставката между него и другите учители по всички критерии. Освен това, въззивният съд не е постановил решението си и в противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Част от въпросите са некоректно поставени, а други са неотносими към действителните съображения на съда. Посочената съдебна практика е също неточно съотнесена към така формулираните въпроси. Относно обсъждането на доказателствата по делото трябва да се посочи, че въззивният съд е изложил ясни, логични мотиви, въз основа на тях е направил конкретни и обосновани фактически изводи и точни правни заключения. Следва още да се изясни, че въззивният съд е по съществото на спора, длъжен е сам да обсъди доказателствата и да изгради собствени фактически и правни изводи, като не обсъжда направените от първостепенния съд - дали са правилни или не и защо; може само да препрати към тях и по този начин да ги направи свои. Също така, въззивният съд не е „отхвърлил“ заключението на вещото лице и събраните гласни доказателства, а ги е обсъдил поотделно и в съвкупност с всички доказателства по делото, по вътрешно убеждение, за да направи своите констатации относно всеки релевантен факт и да обоснове правните си съждения. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 800 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът