Определение № 530 от 07.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 957/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б. като процесуален представител на К. Й. Г. от С. срещу въззивното решение на СГС от 18.ХІІ.2009г. по гр.д. № 3452/2009г. Ответникът по касационната жалба [фирма] С. не е дал отговор по чл.287 ал.1 от ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение СГС по въззивна жалба само на ищцата е оставил в сила решението на СРС от 19.ІІ.2009г. по гр.д. № 20150/2007г. в отхвърлителните му части по предявените от К. Й..Г. срещу [фирма] искове с правно основание чл.128 от КТ за разликата над 529.06лв. до предявения размер 3285лв. и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 34.34лв. до 312.87лв. За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на копие от трудовата книжка на ищцата и писмения трудов договор между страните, че уговореното помежду им трудово възнаграждение за длъжността “строителен техник” по трудов договор от 25.ІV.2005г. е било в размер на 300лв. основно и 45лв. допълнително за прослужено време. И в заключенията на съдебно-икономическите експертизи /на в.л. Бонева/, дадени след проверка в офиса на ответното дружество-работодател, се посочва, че начисленото възнаграждение е на база на така договорения размер. Правилно първоинстанционният съд изключил като доказателство на основание чл.101 от ГПК /отм./ представеното по делото копие от разходен касов ордер от 22.ХІІ.2006г., в който единствено е посочена сумата 900лв. за м.ноември 2006г., доколкото в с.з. е констатирано различие с представения оригинал. По делото не са представени и доказателства, че ищцата е била осигурявана за възнаграждение в размер на 900лв. В изложението на К. Й..Г. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл при хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК по въпросите: 1.допустимо ли е изключването на доказателство /разходния касов ордер/, представляващо частен свидетелстващ документ, носещ подписа на ответната страна, и нейно извънсъдебно признание, и неанализирането му с всички останали обстоятелства по делото; 2.допустимо ли е изключването на доказателствен материал по делото /разходния касов ордер/, което позволява на едната страна да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение, и 3.при приемане на няколко експертизи от различни вещи лица и противоречащи си в крайните заключения, следва ли съдът да излага мотиви относно възприемане само на една от тях и как да постъпи с другите. Представят се две решения на ВАС по административни дела и едно решение на ВС І ГО. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните му изводи и изхода на спора по делото и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай и трите релевирани в изложението процесуалноправни въпроси не отговарят на основното изискване на чл.280 ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по такива въпроси. Относно разходния касов ордер касаторката не е въвела като основание за допускане на касационно обжалване произнасянето от въззивния съд само по въпроса за изключването на документа от доказателствата на основание чл.101 от ГПК /отм./ поради различието между копието и оригинала. А приетите от първоинстанционния съд експертизи не са изготвени от различни, а от едно и също вещо лице Е. Бонева С., и представляват основна и допълнителни такива. Останалите релевирани в изложението съображения за обосноваване на поставените въпроси представляват и основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но те се подлагат на касационен контрол едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,