Определение № 5494 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2914/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета Б. М., чрез адв. С. И., срещу въззивно решение № 36 от 10.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 21/2025 г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено решение № 144 от 22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 463/2014 г. по описа на Районен съд – Белоградчик, за осъждането на [община] да заплати на Б. С. Н. на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 15 400,02 лв., представляваща обезщетение за срок от 4 месеца поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „От кой работодател се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ – от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото работникът или служителят първоначално е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или работникът или служителят, съобразно своя интерес, може да претендира изплащане на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение от последващ работодател?“ – твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 235 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 969/2014 г., определение № 128 от 15.02.2018 г. по гр. д. № 3578/2017 г., определение № 803 от 21.11.2019 г. по гр. д. № 3010/2019 г., всички по описа на IV г.о.; 2/ „относно приложението и тълкуването на правната норма на чл. 222, ал. 3 КТ по отношение на лица, заемащи длъжност по изборно правоотношение по силата на чл. 38 ЗМСМА, а именно кмет на община“; 3/ „Относно характера на правоотношението, възникващо при избор на кмет на община и кога за кмет на община, избран в два или повече последователни мандата, настъпва първата предпоставка на чл. 222, ал. 3 КТ – прекратяване на трудовото правоотношение, след като същият е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хода на мандат, който не е последен?“; 4/ „Прекратяват ли се пълномощията на кмета на община, респективно прекратява ли се изборното правоотношение със същия при повторното му избиране на същата длъжност, преди полагане на клетвата по чл. 32, ал. 1 ЗМСМА?“ – по поставените въпроси от номер две до номер четири се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че липсва утвърдена съдебна практика. Ответникът по жалбата Б. С. Н., чрез адв. Р. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. В обжалваното решение въззивният състав е установил от фактическа страна, че за периода 06.11.2011 г. до 06.11.2023 г. ищецът Б. С. Н. в продължение на три последователни мандата е бил кмет на [община]; че спорен по делото е въпросът от кой момент се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ – от момента на прекратяване на трудовото отношение след изтичане на втория мандат и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 06.11.2019 г. или от последното прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая е след изтичане на третия мандат на 06.11.2023 г.; че [община] е изплатила на ищеца 2 работни заплати в първата хипотезата на чл. 222, ал. 3 КТ и спорът е за обезщетението за оставащите 4 работни заплати; че съгласно назначената съдебно-счетоводна експертиза обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ възлиза на 15 400,02 лв. за 4 месеца и не е било начислено от работодателя и не е изплатено на работника. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че следва да са налице двете кумулативно предвидени предпоставки –прекратяване на трудовото правоотношение и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установил е, че в случая ищецът е придобил право на пенсия на 12.06.2017 г., но към този момент не е било прекратено трудовото му правоотношение, поради което не е била налице хипотезата на чл. 222, ал. 3 КТ. Изложил е съображения, че с оглед спецификата на неговата длъжност – кмет на община и изборният й мандат за срок от 4 години, прекратяването на трудовото отношение настъпва с изтичане на законния срок; че при новия избор трудовото отношение продължава, като не се счита за прекъснат трудовия стаж. Доколкото в случая Б. С. Н. е избран за следващия трети мандат от 2019 г. до 2023 г., е посочил, че едва след изтичането му и избора на друго лице за кмет на [община], трудовото правоотношение с Н. е прекратено. Обосновал е решаващ извод, че именно от този момент – 06.11.2023 г., за ищеца е настъпила възможността да търси обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, когато са били налице всички изискуеми предпоставки – ищецът е работил в същото предприятие повече от 10 години (в случая 12), трудовото му правоотношение е прекратено (без значение на какво основание) и служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В обжалваното решение въззивният състав е застъпил становището, че макар служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по-рано, това не е основание да се смята, че именно към онзи момент следва да се преценява правото и размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Преценил е, че към 12.06.2017 г. (когато ищецът е придобил право на пенсия) не е била налице първата предпоставка на чл. 222, ал. 3 КТ –трудовото правоотношение да е прекратено. Не е споделил и доводите на ответната община, че следва да се вземе като начална дата приключването на втория мандат на ищеца – 11.11.2019 г., като е приел, че тогава трудовото отношение се прекратява по силата на закона (чл. 337 КТ), но с избора му за трети мандат трудовото отношение е продължено и отново не е налице хипотезата на чл. 222, ал. 3 КТ. Допълнително е съобразил, че законодателят не е предвидил трудовият стаж за посочените 10 години да е непрекъснат. Въззивната инстанция е преценила като неоснователно и направеното от [община] възражение за погасяване по давност на процесното вземане. Посочила е, че трудовото правоотношение е прекратено на 11.11.2023 г. и от тогава до предявяване на иска на 07.08.2024 г. не е изтекъл тригодишният давностен срок по чл. 358 КТ. Отделно е отчела и обстоятелството, че самата община е изплатила обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 2 работни заплати на 15.04.2024 г., когато според твърденията й вземането вече е било погасено по давност като изискуемо от 31.12.2019 г. Предвид изложените съображения въззивният състав е обосновал извод, че присъденото от първата инстанция обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е основателно и доказано по размер. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставеният от жалбоподателя в изложението въпрос „Какъв е характерът на правоотношението, възникващо при избор на кмет на община, и кога за кмет на община, избран в два или повече последователни мандата, настъпват предпоставките на чл. 222, ал. 3 КТ в хипотеза, при която същият е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хода на мандат, който не е последен?“ съставлява общо основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е от значение за изхода на спора. По него няма постановена съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите, поставени в изложението въпроси, са включени в този общ въпрос, и ще получат отговор при даденото от съда тълкуване с акта по чл.290 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,