Определение № 2604 от 16.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1814/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Я. В. срещу определение № 57 от 03.04.2026г. по възз.ч.д./н/ № 41/2026г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 260424 от 15.12.2025г. по т.д./н/ № 438/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което, на осн. чл.657, ал.2 ТЗ, е освободен като синдик на „Грийн парк палас“ ООД/н/.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно. Релевирано е оплакване, че не са отчетени и взети предвид новопостъпилите факти, а именно споразумението и изготвянето на сметка за разпределение и не е направена конкретна преценка на фактите и на това дали действията и бездействията на синдика на масата на несъстоятелността са нанесли вреди на развитието на производството и на интересите на длъжника или кредиторите. Изтъква, че не е съобразен принципът на пропорционалност при освобождаването на синдика на основанието по чл.657, ал.2 ТЗ. По подробно изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго за отмяна освобождаването на синдика.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поддържано основанието по т.1 предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на определение № 334/11.09.2020г. по ч. т.д.№ 1250/2020г., II ТО, както и на определение по възз.ч.т.д.№ 753/2021г. на АС - Варна, по следните въпроси:

1. Осъществен ли е фактическият състав на чл. 657, ал. 2 ТЗ ?

2. Спазени ли са утвърдените в съдебната практика критерии при освобождаване на синдика по чл. 657, ал. 2 ТЗ ?

3. Следва ли съдът по несъстоятелността при постановяване на съдебния акт за освобождаване на синдика да отчита и взема предвид всички новопостъпили факти преди постановяването му(чл.235, ал.3 ГПК)?

4. Длъжен ли е съдът по несъстоятелността да извърши комплексна оценка на работата на синдика, за да освободи синдика по чл.657, ал.2 ТЗ?

5. Допустимо ли е съдът по несъстоятелността да прилага чл.657, ал.2 ТЗ, в т.ч. само, когато са налице единични действия на синдика, без преди това съдът да е предупредил синдика за евентуалното му наказание, в т.ч. наложена глоба, след което следва освобождаването му? Следва ли съдът при постановяване на определението си за освобождаване на синдика по реда на чл.657, ал.2 ТЗ да извърши задължителна преценка относно интензитета на изпълнението на задълженията като синдик?

6. Следва ли съдът да сочи конкретни действия на синдика – обективиращи неизпълнение на задълженията му по чл.658, ал.1 ТЗ? Следва ли синдикът да носи отговорност за бездействие, без същата да бъде доказана с допустимите и изискуеми от закона доказателства и доказателствени средства?

Със съвместен писмен отговор кредиторите И. М. Д. и „Ренесанс Стоун Инвест“ ООД, [населено място], чрез адв. К. Комарски, изразяват становище за отсъствие на основания за допускане на обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.

Не са постъпили писмени отговори от другите участници.

Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.657, ал.5 ТЗ, от надлежна страна, в преклузивния срок и отговаря на изискванията на чл.260, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Пред въззивната инстанция е установено и безспорно от фактическа страна следното: Производството по делото е образувано по молба на „Максима“ ЕООД против „Грийн парк палас“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност; С решение № 72/22.06.2020г. е открито производство по несъстоятелност и В. В. е назначен за временен, а с определение № 261648/19.10.2021г. – той е назначен и за постоянен синдик; С решение № 260019/18.02.2022г. длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и е поставено начало на осребряване на имуществото; На 01.10.2021г. е проведено събрание на кредиторите, на което са взети решения активите на дружеството да се продават като съвкупност и е избрана за оценител З. А.; На 12.10.2022г. синдикът е представил оценка, изготвена от З. А., ведно с фактура; С определение № 260620/21.10.2022г. е дадено разрешение и синдикът е обявил продажбата, но с определение № 260761/23.12.2022г. даденото от съда разрешение за продажбата е оттеглено и синдикът е задължен да предостави информация за конкретен обект – трафопост, а с протокол от 23.12.2022г. синдикът е отменил процударата по прождажба; На 10.05.2023г. е проведено ново събрание на кредиторите, на което са взети решения за продажба на имуществото, обособено в две групи, и е избрана за оценител З. А.; С молба от 27.12.2024г. синдикът е поискал свикването на ново събрание на кредиторите с дневен ред определяне на начина на осребряване на имуществото, метод и условия на оценка и за избор на оценител; На 15.01.2025г. е проведено събрание на кредситорите, на което са взети решения за продажба на имуществата поотделно, в поредност по преценка на синдика, и отново е избрана за оценител З. А.; С определение № 260274/26.08.2025г. съдът е изискал информация от оценителя за причините за забавяне на оценката и по негово разпореждане е проведен телефонен разговор от служител на съда с вещото лице, което е посочило, че няма спомен за възложена оценка; С определение № 260277/29.08.2025г. синдикът е задължен да депозира писмени обяснения за неизпълнение на задълженията за възлагане на оценката; Депозирани са на 05.09.2025г. обяснения от синдика, че е възложил оценката устно, доколкото няма изискване за писмено възлагане, най-вероятно е налице недоразумение в комуникацията с вещото лице, осъществявани чрез адв.Н., и ще предприеме срочни действия за изготвяне и предаване на оценката; На 17.11.2025г. е постъпило искане от кредиторите „Ренесанс стоун инвест“ ООД и И. Д. за освобождаване на синдика, поради системно и трайно неизпълнение на задълженията му, което се явява съществено за интересите на кредиторите и длъжника, основано на твърдения, че след събранието на 15.01.2026г.синдикът изобщо не е възложил оценката на избрания оценител, въпреки, че в отчетите редовно е заявявал това, както и, че нередовно е представял отчети, с което е затормозявал процеса по осребряване; По разпореждане на съда са поискани обяснения от синдика; Обяснения са постъпили на 11.12.2025г.

Първата инстанция е приела, че е налице трайно неизпълнение (за времето от провеждане на първото събрание на кредиторите на 01.01.2021г.) на основното задължение на синдика по чл.658, ал.1, т.16 ТЗ за осребряване на иществото на длъжника, доколкото синдикът не е предприел навременни действия за възлагане и изготвяне на оценката на имуществото, а, ако е възложил оценката устно – доколкото не е предприел действия за срочното й изготвяне и предаване, вкл. чрез искане за смяна на оценителя. Същевременно е приела, че синдикът е нарушил и задължението си по чл.659, ал.2 ТЗ за ежемесечни отчети, доколкото такива са представяни несвоевременно и същите са формални. Приел е, че системното и трайно неизпълнение на основни задължения на синдика се явява съществено за интересите на кредиторите и длъжника, тъй като е поставило под съмнение основната цел на производството по несъстоятелност по чл.607, ал.1 ТЗ, а именно справедливо удовлетворяване на кредиторите.

За да потвърди първоинстанционното определение за освобождаване на синдика по чл. 657, ал. 2 от ТЗ, въззивният състав е приел, че е налице системно и трайно бездействие на синдика да възложи в разумен срок след решението от 15.01.2025г. оценката на избрания оценител, евентуално - за периода след м.май 2025г. да търси информация от оценителя за причините за забавянето, да съдейства по всякакъв начин за своевременно изготвяне на оценката и при необходимост –да иска съдействие за смяна на оценителя чрез свикване на ново събрание на кредиторите. Счел е, че това бездействие на синдика се е отразило съществено на производството по несъстоятелност, тъй като е възпрепятствало започване на осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите - основна цел на производството, поради което следва да бъдат санкционирано по реда на чл. 657, ал. 2 от ТЗ, с освобождаване на синдика.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Съгласно нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, която е приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Както е изяснено в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение ( чл. 281, т. 3 ГПК )

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по първите два въпроса произтича от отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Те не са обуславящи за крайния изход на спора, а изискват проверка на данните по делото и в този смисъл касаят пряко законосъобразността на обжалваното определение, поради което не могат да послужат за предпоставка за допускане на обжалване.

Не следва да се допуска обжалване и по останалите въпроси, тъй като по тях отсъства поддържаната допълнителна селективна предпоставка.

Посоченото от частния касатор определение на апелативен съд не съставлява съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ т.2 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Според действащия процесуален закон/ чл.280 ГПК/ не е основание за допускане на обжалване противоречивото разрешаване на въпроса от съдилищата.

Не се констатира отклонение на даденото разрешение по въпроса от формираната съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 предл. посл. ГПК по приложение на чл. 657, ал. 2 от ТЗ.

В посоченото от частния касатор определение по чл.274, ал.3 ГПК е прието, че от разпоредбата на чл. 657, ал. 2 ТЗ ясно следва, че, за да освободи синдика, съдът във всеки отделен случай трябва да установи конкретните факти и да прецени по какъв начин действията, респективно бездействията на синдика се отразяват върху масата на несъстоятелността и развитието на производството по несъстоятелност; Съгласно посочената разпоредба и константната практика на ВКС в обхвата на проверката се включва цялостното поведение на синдика, извършените от него действия и съответствието им с разпоредбите на ТЗ, указанията на съда и взетите от събранието на кредиторите решения, както и неизпълнението на нормативно установените му задължения, т. е. бездействието му; За приложение на това основание не е необходимо да са установени реално причинени от синдика вреди на длъжника или на кредиторите, а е достатъчна констатация за застрашаване на техните интереси.

Видно от мотивите на обжалваното въззивно определение, крайният извод е основан на обсъждане на поведението на синдика в продължение на 1 година. Извършена е преценка как неизпълнените задължения на синдика се отразяват на развитието на производството по несъстоятелност и интересите на длъжника или кредиторите и са изложени съображения във връзка с наличие на основанието по чл. 657, ал. 2 ТЗ. Правилността на направените констатации е изключена от предмета на фазата8 по допускане на обжалване.

По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване.

Мотивиран от това, съставът на I ТО: