Определение № 186 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3837/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ТП „Държавно горско стопанство Сеслав“ - [населено място] при ДП „Северноцентрално държавно предприятие“, представлявано от директора инж. П. П., чрез процесуален представител адв. Н. В., против въззивно решение № 129 от 01.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 310/2025 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение № 91 от 28.05.2025 г., постановено по гр. д. № 209/2025 г. по описа на Районен съд - Кубрат, с което е признато и отменено, като незаконно уволнението на ищеца Б. Г. С., извършено със заповед № РД - 018/16.01.2025 г. на работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на ТП ДГС „Сеслав“ при СЦДП ДП [населено място]; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител участък ловно стопанство“ и работодателят е осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението сумата 7397,72 лева, представляваща брутен размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 17.01.2025 г. до 14.05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 18.03.2025 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния претендиран размер от 9560,04 лева, като погасен чрез прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2162,32 лева /погрешно посочено – в размер на 2162,39 лева, порок отстраним по реда на чл. 247 ГПК/. С решението жалбоподателят е осъден за разноски. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Б. Г. С., подаден чрез процесуалния представител адв. Р. К., в който поддържа, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението, като същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото не е било спорно и е установено от приетите и неоспорени писмени доказателства, че ищецът е постъпил на работа при ответника на 30.01.2008 г. по силата на трудов договор от същата дата, на длъжност „горски стражар“. С допълнително споразумение № 198/24.10.2011 г. ищецът е бил назначен на длъжност „ловен надзирател“, а с друго такова № 256/27.04.2023 г. е преназначен на длъжността „ръководител участък ловно стопанство“, която е заемал до датата на уволнението. На 05.08.2024 г. е сключен договор за управление № ДУ-06/05.08.2024 г. между „Североцентрално държавно предприятие“ ДП [населено място] и инж. П. В. П., с който му е възложено ръководството и представителството на Териториално поделение „ДГС Сеслав“ [населено място] в качеството на директор, за срок от 5 години, със съответните правомощия и задължения съгласно клаузите на договора. Страните не спорят и относно обстоятелството, че на 16.01.2025 г. на ищеца са връчени предизвестие изх. № ВК18018/16.01.2025 г. за прекратяване на трудов договор и е изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ, тъй като на същата дата е връчена и заповед № РД-018 за прекратяване на трудов договор, считано от 17.01.2025 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Посоченият в заповедта договор за управление № ДУ-06/05.08.2024 г. е сключен на основание чл. 173, ал. 3 от Закона за горите между директора на „Североцентралното държавно предприятие“ ДП [населено място] и инж. П., който приема по възлагане на първото предприятие да ръководи и представлява Държавно горско стопанство „Сеслав“ в съответствие с действащото законодателство на страната, решенията на министъра на земеделието и храните, на УС и на директора на възложителя и в рамките на предоставените му, съгласно действащата нормативна уредба, правомощия, за срок от 5 години. Правата и задълженията на директора на ТП са фиксирани в чл. 12 от договора, като видно от цялото съдържание на същия в случая не се касае за договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, съгласно установената съдебна практика, като липсва и обвързване на възнаграждението на новия директор на ТП от постигането на определени резултати, а и такива няма поставени. В исковата молба не се оспорва договора на директора на ТП, като такъв неотговарящ на изискванията на чл. 328 КТ, поддържа се само и ясно липсата на третата предпоставка за упражняване правото на прекратяване на ТПО, а именно, че длъжността на ищеца не е ръководна такава по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. В представеното по делото от ответника поименно щатно разписание от 01.01.2024 г. като „ръководни служители“ са посочени: директор, зам. директор – двама и главен счетоводител, съответно двама ръководители участъци горско стопанство и трима ръководители участъци ловно стопанство, един от които е и ищеца Б. С.. В това от 01.08.2024 г. вече ръководителите ловно стопанство са двама, включително и ищеца. При анализа на задълженията по длъжностна характеристика на длъжността „ръководител участък ловно стопанство“ с код по НКПД: 1311 3001, представена по делото от 2007 г. категория персонал: персонал зает с услуги на населението, търговията и охраната, връчена на ищеца на 27.04.2023 г., съдът е приел, че ръководителят ловен участък отговаря за определена структура – конкретен ловен участък, като няма отношение спрямо други структури и звена; възложените функции са организационни спрямо конкретната дейност на подразделението, както и изпълнителски, независимо, че ответникът сочи, че длъжността е ръководна. Изложил е, че в настоящия случай длъжността „ръководител участък ловно стопанство“ е подчинена на директора, на зам. директора и гл. счетоводител, поради което е налице опосреденост в организационно-иерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Видно от изброените в длъжностната характеристика преки задължения и функции на длъжността, заемана от ищеца и посочена по-горе „ръководител участък ловно стопанство“, същият изпълнява за трудови функции, които могат да се определят като организаторски и контролни, но не и ръководни. Обстоятелството, че на него са подчинени лесничей, пом. лесничей и горски стражари, не дава основание за друг извод, тъй като предоставените права и вменените задължения не включват отговорности, свързани с ръководство на трудовия процес. Ето защо, ответникът по иска не установява наличие на предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ, касателно прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, тъй същият не заема ръководна длъжност в предприятието. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал следните правни въпроси: 1. „Длъжен въззивният съд в своето решение в рамките на проверката по чл. 269 ГПК да обсъди, всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото, дължи самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат отношение към доводите и възраженията на страните?“; 2. „При проверка законосъобразността и правилността на първоинстанционното решение следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, и всички събрани доказателства имащи значение за решаването на спора?“; 3. „Кои са критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и в частност, заеманата от ищеца длъжност „ръководител участък ловно стопанство“, спрямо който е упражнено правото по чл. 328, ал. 2 КТ, има ли качеството на лице, представляващо част от ръководството на предприятието?“ и 4. „Дали при разглеждането на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ за определянето, че един служител, който осъществява ръководство спрямо други служители и работници, не е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, е достатъчно да се установи, че не е пряко подчинен на ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление, а е организационно подчинен на друг служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т. е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, първият и вторият въпроси с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 69 от 23.07.2014 г. по т. д. № 1874/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 50070 от 11.05.2023 г. по гр. д. № 1544/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 444 от 04.07.2024 г. по гр. д. № 3055/2023 г. на ВКС, I г. о. и цитираните в него решения на ВКС, третият въпрос с решение № 178 от 07.11.2016 г. по гр. д. № 1838/2016 г. на ВКС, III г. о. и решение № 123 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 117/2016 г. на ВКС, IV г. о. и четвъртият въпрос с решение № 50025 от 14.03.2023 г. по гр. д. № 1682/2022 г. на ВКС, IV г. о. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. По първите два въпроси: въззивният съд е мотивирал решението си в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Трайно в практиката на ВКС, включително в посочените от касатора актове, безспорно е прието, че при постановяване на решението си, въззивният съд следва да обсъди в съвкупност всички доказателства, относими към правния спор, да обсъди направените от страните възражения и техните доводи, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата, като изложи собствени мотиви с оглед изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК и в случая именно това е начинът, по който е процедирал съда. Мотивите му са подробни и ясни, въз основа на приетите от него за установени обстоятелства, след обсъждане на всички релевантни за решаването на спора доказателства. Въззивният съд е препратил към изложените от районния съд мотиви по реда на чл. 272 ГПК, касателно събраните гласни доказателства, но е изложил и свои собствени мотиви, че те по никакъв начин не разколебават изводите му за характера на заеманата от ищеца длъжност и следващата от нея основателност на исковете за отмяна на уволнението и последиците му по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Третият и четвъртият материалноправни въпроси са обусловили изводите на въззивния съд и покриват обшия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не са решени в противоречие с цитираната от касатора и служебно известна на настоящия състав практика на ВКС /вж. напр. решенията по гр. д. № 2285/2021 г. на ІV г. о. и по гр. д. № 2682/2013 г. на ІІІ г. о./. При задълбочена преценка на трудовите функции на ищеца в предприятието, съдът е достигнал до извод, че ръководителят ловен участък отговаря за определена структура – конкретен ловен участък, като няма отношение спрямо други структури и звена; възложените функции са организационни спрямо конкретната дейност на подразделението, както и изпълнителски, тоест ищецът изпълнява трудови функции, които могат да се определят като организаторски и контролни, но не и ръководни. Оплакванията на касатора по съществото си се отнасят до правилността на крайните изводи на съда, които не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК. С оглед изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото, касаторът ТП „Държавно горско стопанство Сеслав“ - [населено място] при ДП „Северноцентрално държавно предприятие“ следва да заплати ответника по касация направените от него разноски в касационното производство за адвокатски хонорар в размер на 2100 лева, с равностойност в евро, изчислена при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото - 1 EUR = 1,95583 BGN, и математическото правило за закръгляване, в размер на 1073,71 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение