Определение № 1097 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 341/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма] – С. З., против въззивно решение №304/06.12.2011 г. по гр.д.№396/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав. С обжалваното решение е потвърдено решение №635/02.6.2011 г по гр.д.№6802/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което са уважени предявените от Б. Ц. Г. от [населено място] против [фирма] – С. З., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че заповедта за дисциплинарно нарушение е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 КТ – не е отбелязано кога е извършено нарушението, поради което липсва един от елементите от фактическия състав на визираната правна норма, и поради което съдът не може да съобрази спазване от страна на работодателя на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въпросът по който решаващият съд се е произнесъл е в противоречие със съдебната практика, съгласно която “преценката дали една заповед за уволнение е мотивирана и дали отговаря на изискванията на чл.195 КТ е конкретна, като при извършването й съдът следва да се съобразява както с целите на разпоредбата, още и със специфичните особености на случая”, както и че “изводът за конкретизиране на нарушението е неправилен в случаите, в които описаните в уволнителната заповед действия не сочат на еднократност, а на постоянен стил на работа.”. Като противоречиви на обжалваното решение се сочат – решение №522/13.9.2010 г. по гр.д.№132/2009 г. на ВКС, ІІІ г. и решение №12/08.02.2010 г. по гр.д.№39/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация Б. Ц. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Н. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Въззивното решение по не следва обаче да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения: В изложението на касационния жалбоподател не е поставен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По естеството си написаното в изложението представлява изводи на съда по двете решения, въз основа на които е следвало да се формулира въпрос по смисъла на посочената правна норма, а именно “Дали липсата на данни в заповедта за дисциплинарно уволнение за момента или периода на извършване на дисциплинарното нарушение е основание да се приеме, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ ?”. Формулираният от настоящият състав въпрос обаче не е зададен в изложението, поради което ръководейки се от принципа, заложен в чл.6 ГПК, настоящата съдебна инстанция не следва да допусне въззивното решение до касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,