Определение № 1841 от 15.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1576/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Мин Съ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Д. Д., против решение № 64 от 16. 02. 2023 г. по гр. д. № 707/2022 г. на ОС – Плевен в частта, с която, след частична отмяна на решение № 1091 от 18. 07. 2022 г. по гр. д. № 4716/2021 г. на РС – Плевен, е отхвърлен предявеният от „Мин Съ“ ЕООД против „Аниманк“ ЕООД иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на „Аниманк“ ЕООД да преустанови действията си, с които пречи на „Мин Съ“ ЕООД да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ ресторант с площ от 236 кв.м., с идентификатор ***, ведно с прилежащата му градина с площ от 40 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], от който поземлен имот ищецът притежава 40/530 ид.ч., с административен адрес на имота [населено място], [улица], както премахне стената, преустановяваща достъпа до обособения през 2005 г., през антрето на първия етаж, намиращо се пред западния вход на сградата с идентификатор ***, авариен изход от ресторанта до дворното място, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният от „Аниманк“ ЕООД против „Мин Съ“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на „Мин Съ“ ЕООД да преустанови действията си, с които пречи на „Аниманк“ ЕООД да упражнява правото си на собственост върху самостоятелни обекти на собственост в сграда с идентификатор ***– самостоятелни жилищни обекти с идентификатори ***, ***и ***, върху 490/530 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***и върху сгради на допълващо застрояване с идентификатори ***и ***по КККР на [населено място], като премахне въздухопроводите и вентилационната система на ресторанта, изградени по проекта част „ОВК“, несъгласувана с МК; вентилационната система с допълнителни тръби пред северната фасада, изградени без проект; рекламната табела на покривната плоча на ресторанта и навеса-силует на лятната градина откъм [улица]. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочените части на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му, уважаване на предявения от касатора иск по чл. 109 ЗС и отхвърляне на насрещния иск. С писмен отговор, подаден от „Аниманк“ ЕООД, е изразено становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в посочените части, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното: По делото е установено, че през 2004 г. процесната сграда и дворно място, ведно със сгради на допълващо застрояване, са били собственост на Н. Я. Н. и съпругата му М. И. Н., в режим на СИО, като жилищната сграда се е състояла от сутеренен етаж и два жилищни етажа. През 2004 г., по искане на Н. Я. Н., е одобрен, на 26. 08. 2004 г., инвестиционен проект за преустройство чрез обособяване на реална част от жилищната сграда (сутерена) и от поземления имот в клуб-ресторант с лятна градина. Издадено е разрешение за строеж № 396/31. 08. 2004 г., както и удостоверение за въвеждане в експлоатация на новия обект – ресторант № 196/3. 11. 2005 г. Преди одобряване на инвестиционния проект, на 09. 08. 2004 г., частите „Архитектурна“ и „Конструкции“ са съгласувани с МК, НИПК, на основание чл. 20 и 21 от действащия към 2004 г. Закон за паметниците на културата и музеите (отм.), тъй като жилищната сграда притежава статут на недвижима културна ценност с предварителна категория „местно значение“. Частта „ОВК“ от инвестиционния проект не е съгласувана с МК, НИПК. Одобреният инвестиционен проект за преустройство предвижда вторият авариен изход на ресторанта към дворното място да преминава през антрето на първия етаж пред западния вход на жилищната сграда, през което антре, чрез стълби, се осъществява връзка между етаж 1, мазето и етаж 2 на сградата. Към момента на одобряване на проекта собственикът на сградата не е възразявал на това разрешение. С писмо № 3915/12. 02. 2007 г. главният архитект е уведомил собственика на жилищната сграда, че за приключване на съгласувателната процедура на представен проект за фасадно оформление е необходимо да се допълни проектната документация с фотоснимки, описание на технологията на полагане на новата мазилка по фасадите и мостри на предложените с проекта цветове. В НИПК/НИНКН няма документи, установяващи завършване на съгласувателната процедура. Тази констатация се съдържа в констативен протокол от 30. 03. 2021 г., съставен на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 от действащия към съставянето му Закон за културното наследство. Обособеният обект клуб-ресторант и лятна градина към него са нанесени като самостоятелен обект с идентификатор ***в одобрената през 2008 г. КККР. Ресторантът с лятната градина, ведно с 40/530 ид.ч. от поземления имот се придобиват от П. и М. К., с нотариален акт за покупко-продажба № 147/2006 г., а впоследствие П. и М. К. продават същия на ищеца „Мин Съ“ ЕООД, с нотариален акт за покупко-продажба № 18/22. 12. 2009 г. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115/2. 09. 2020 г. Н. и М. Н. продават на „Аниманк“ ЕООД останалите 490/530 ид.ч. от поземления имот, двата жилищни етажа, съдържащи три апартамента (два на първия и един на втория етаж) и две постройки на допълващо застрояване в дворното място. След придобиване собствеността върху ресторанта от ответника „Аниманк“ ЕООД, вторият аварийният изход е затворен от дружеството чрез изграждане на стена от гипсокартон и не може да се ползва от собственика и клиентите на ресторанта. Относно въздухопроводите, вентилационните и климатични системи, навеса към ресторанта и рекламната табела е установено следното: На покривната плоча, над входа на ресторанта, е предвидено да е изпълнен ажурен парапет, но вместо това е монтирано табло с името на ресторанта, което не съответства на одобрения и съгласуван с Министерство на културата проект за преустройство на сградата чрез обособяване на търговски обект – ресторант. Навесът над лятната градина е изграден въз основа на одобрен през 2016 г. инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Въведен е в експлоатация на 13. 02. 2017 г. Като архитектура и конструкция (дървена конструкция с двускатен покрив) навесът отговаря на одобрения проект, но като височина надвишава с 50 см. нивото на парапета на северната тераса на жилищната сграда. Билото на покрива на навеса надвишава проектната височина и закрива част от прозореца на северната фасада на жилищния етаж. Въздухопроводи и вентилационна система са монтирани върху западната фасада и югозападната тераса на жилищната сграда, съгласно инвестиционния проект, част „ОВК“, несъгласувана с МК. Извън предвижданията в този проект е поставена вентилационна система с допълнителни тръби пред северната фасада на жилищната сграда (към [улица]). Фасадите на сградата са санирани през 2006-2007 г., без съгласуван с НИНКН проект. Дограмата е сменена със синя алуминиева дограма и син стъклопакет, без съгласуван проект с МК. Като цяло, фасадите са променени, в резултат на което сградата е изгубила своя автентичен вид. От правна страна въззивният съд е приел за неоснователен предявения от „Мин Съ“ ЕООД против „Аниманк“ ЕООД иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на „Аниманк“ ЕООД да премахне стената, преустановяваща достъпа до обособения през 2005 г., през антрето на първия етаж, намиращо се пред западния вход на сградата с идентификатор ***, авариен изход от ресторанта до дворното място. Приел е, че между страните е налице спор дали антрето (коридорчето) на първия етаж на сградата откъм западния й вход е обща част на цялата сграда (включваща ресторант и три самостоятелни жилища) или след преустройството е реална част от ресторанта или от жилищната част на сградата, както и чия собственост е тази част. Този спор следва да се разреши с иск по чл. 108 ЗС, като до разрешаването му не би могло да бъде разрешен и спорът по чл. 109 ЗС. До разрешаване на спора за собственост няма как да бъде уважен предявеният от „Мин Съ“ ЕООД против „Аниманк“ ЕООД иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на „Аниманк“ ЕООД да премахне стената, преустановяваща достъпа до обособения през 2005 г., през антрето на първия етаж на сградата с идентификатор ***, авариен изход от ресторанта до дворното място. Посочено е, че спорът по чл. 109 ЗС задължително се предхожда от решаване на спора по чл. 108 ЗС. Относно предявения от „Аниманк“ ЕООД против „Мин Съ“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на „Мин Съ“ ЕООД да премахне въздухопроводите и вентилационната система на ресторанта, изградени по проекта част „ОВК“, несъгласувана с МК; вентилационната система с допълнителни тръби пред северната фасада, изградени без проект; рекламната табела на покривната плоча на ресторанта и навеса-силует откъм [улица], въззивният съд, по реда на чл. 272 ГПК, е възприел напълно изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна, касаещи този иск, според които: а/. навесът на лятната градина към ресторанта е изграден на кота, която с 50 см. надвишава проектираната височина, заради което закрива част от прозореца на северната фасада на жилището на първия етаж, което представлява пречка за „Аниманк“ ЕООД да упражнява правото си на собственост върху жилището на първия етаж от сградата; б/. рекламното табло с името на ресторанта, монтирано над входа му, на покривната плоча на ресторанта, е поставено в нарушение на одобрения инвестиционен проект, предвиждащ на същото място да се направи ажурен парапет, поради което това действие е неправомерно, а и същото пречи на „Аниманк“ ЕООД да упражнява пълноценно правото си на собственост върху притежаваните самостоятелни жилищни обекти в сградата, представляваща паметник на културата с местно значение, тъй като променя фасадата и нарушава автентичния й вид; в/. въздухопроводите и вентилационната система на ресторанта, изградени по проекта част „ОВК“, несъгласувана с Министерство на културата, както и вентилационната система с допълнителни тръби пред северната фасада, изградени без проект и съгласуване с Министерство на културата, също променят фасадата на сградата – паметник на културата, с което създават пречки за упражняване правото на собственост върху самостоятелните жилищни обекти в нея. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, касаещи въззивното решение в частта му по предявения от „Мин Съ“ ЕООД против „Аниманк“ ЕООД иск по чл. 109 ЗС, във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, един от които касае задължението на съда, при предявен иск по чл. 109 ЗС, да се произнесе по възникнал между страните преюдициален спор за собственост върху имота. Твърди се разрешаването му в противоречие със задължителната съдебна практика. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по така поставения въпрос, предвид разрешаването му при несъобразяване с указанията по приложението на чл. 109 ЗС, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според които негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху имота на ищеца има значение за основателността на иска по чл. 109 ЗС и по този въпрос, макар същият да е извън предмета на делото и по него да не се формира сила на пресъдено нещо с решението по чл. 109 ЗС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите към решението по иска по чл. 109 ЗС. В случая въззивният съд е приел, че едва след разрешаване с влязло в сила решение по чл. 108 ЗС на съществуващия между страните спор дали антрето (коридорчето) на първия етаж на сградата откъм западния й вход е обща част на цялата сграда, включваща ресторант и три самостоятелни жилища, или след преустройството е реална част от ресторанта или от жилищната част на сградата, както и чия собственост е тази част, е невъзможно разрешаването на спора по чл. 109 ЗС. Касаторът е поставил следния въпрос, касаещ въззивното решение в частта му по предявения от „Аниманк“ ЕООД против „Мин Съ“ ЕООД насрещен иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на „Мин Съ“ ЕООД да премахне въздухопроводите и вентилационната система на ресторанта, изградени по проекта част „ОВК“, несъгласувана с Министерство на културата; вентилационната система с допълнителни тръби пред северната фасада, изградени без проект; рекламната табела на покривната плоча на ресторанта и навеса-силует откъм [улица]: налице ли е пречка за етажния собственик да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект на собственост в сграда в режим на етажна собственост, ако на фасадата са монтирани въздухопроводи и вентилационна система, обслужващи един от самостоятелните обекти в сградата, които съоръжения отговарят на техническите изисквания и тяхното разположение не променя вида на сградата като паметник на архитектурата с местно значение. Въпросът не кореспондира с установените по делото факти, а именно: с факта, че част от въздухопроводите и вентилационната система на ресторанта са изградени по проект, несъгласуван с Министерство на културата, а част от тях – без проект, както и с факта, че наличието им променя фасадата на сградата, представляваща паметник на архитектурата с местно значение, и я лишава от автентичността й. При поставянето на въпроса не е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 19 ЗУЕС, според която собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост нямат право да извършват дейности в общите части на сградата, включително и по фасадата, които нарушават архитектурния й вид (независимо дали сградата е паметник на културата или не). Поради изложените обстоятелства и посочената правна уредба, отговорът на въпроса не би повлиял на изхода на делото и същият не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение. На следващо място, касаторът не е посочил във връзка с кое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК поставя въпроса, което, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане до касационен контрол на въззивното решение по този въпрос, в частта му касаеща насрещния иск. Тъй като не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му, касаеща насрещния иск, касаторът и ответник по насрещния иск „Мин Съ“ ЕООД ще следва да бъде осъден,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Аниманк“ ЕООД, ищец по насрещния иск, сумата 1000 лв. част от разноските, направени за разглеждане на делото пред касационната инстанция във връзка с насрещния иск, представляващи половината от разходите за адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,