Определение № 308 от 01.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. И. Шипкова против въззивно решение № 4943 от 03.11.2010 г. по гр. дело № 8435/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 08.02.2010 г. по гр. дело № 18679/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката против Софийска опера и балет с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед РД-02-90 от 25.03.2008 г. на директора на Софийска опера и балет, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „касиер” в звено „Администрация”, отдел „Финансово-счетоводен”, и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение на основание чл. 225, ал. 1 КТ. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение извода на съда, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор съгласно чл. 329 КТ влиза в противоречие със съдебната практика на ВКС - решение по гр. дело № 1228/2010 г. ВКС и решение по гр. дело № 1644/2009 г. на ВКС, които не представя - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът Софийска опера и балет не е представил писмен отговор на касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344 ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, според която, когато уволнението е поради съкращаване на щата и съкращаването се отнася до единствена щата бройка за определената длъжност, работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител без да упражни правото си на подбор и уволненото лице не може да оспорва уволнението като незаконно за това, че работодателят е уволнил него, без да е използвал правото си подбор, т. е. когато съкращението се отнася до единствена по естеството си трудова функция - щатна длъжност, правото на подбор не е част от правото на уволнението, което може да бъде упражнено без да се извърши подбор. С оспореното решение е прието, че в звено „Администрация”, отдел „Финансово-счетоводен” при работодателя е имало само една щатна бройка за длъжността касиер, която се е заемала от ищцата, в отдел П. е имало две щатни бройки за билет-касиери и в отдел Ч. не е имало бройки за длъжността „касиер”. С новото щатно разписание длъжността касиер в отдел „Финансово-счетоводен” е премахната, отделите П. и Ч. са обединени и е предвидено двете щатни бройка за длъжността касиер да останат. Прието е, че длъжността заемана от ищцата е с правомощия различни от тези на касиер-билети и като единствена длъжност в отдел „Финансово-счетоводен” е преценено, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор. Тези изводи не влизат в противоречие с цитираното от жалбоподателката съдебно решение по гр. дело № 1227/2010г. на ВКС, с което е разгледан случай на фиктивно съкращаване на щата, а цитираното съдебно решение по гр. дело № 1644/2009г. на ВКС има отношение към въпросите по приложението на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, които нямат отношение към повдигнатия в изложението правен въпрос. Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.