Определение № 1676 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4391/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Н. С.“ ЕАД клон С. - М., чрез юрк. А., срещу въззивно решение № 185 от 24.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 188/2025 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 259 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 399/2023 г. на районен съд – Дупница. С първоинстанционното решение по предявените от Г. С. Б. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ е отменено като незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение със Заповед № 1/16.01.2023 г. на Управителя на „Н. С.“ ЕАД клон С.-М. поради съкращаване на щата, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „механик“ и работодателят е осъден да му заплати сумата от 9507.60 лв. – обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за периода от 16.01.2023 г. до 16.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е касационното обжалване да бъде допуснато, въззивното решение да бъде отменено и уволнителната заповед да бъде потвърдена като законосъобразна. В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и това по чл. 280, ал.2 предл. 3 ГПК, във връзка с които се поставят следните въпроси: 1/ Законосъобразен ли е извършеният подбор от назначената комисия със заповед на управителя на клон С. – М.? и 2/ Налице ли е неточност при поставяне на оценките по един от критериите – „продължителност на трудовия стаж“? Според касатора, въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, както и на Решение № 165 от 19.11.2019 г. по гр. д. № 1520/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. Насрещната страна Г. С. Б. не ангажира становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид: Фактите по делото са следните: Със Заповед № 1/16.01.2023 г. трудовото правоотношение на ищеца Б., по силата на което заемал длъжността „механик“, е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.2 вр. чл. 329, ал. 1 КТ вр. чл. 14, т.4 от Браншовия колективен трудов договор (БКТД) на работещите в „Н. С.“ ЕАД, тъй като по новото длъжностно разписание след 01.12.2022 г. длъжността „механик“ в административното управление на клона вече не фигурирала. Поради сходство с длъжността „специалист механизация и автотранспорт“, между ищеца Б. и работника Н. Т. бил извършен подбор, при спазване на критериите: образователен ценз, продължителност на трудовия стаж на същата или на сходна длъжност, придобит трудов стаж в предприятието, придобити допълнителни квалификации, изпълнение на възложените задачи съобразно длъжностната характеристика и възложеното от ръководителя. По посочените критерии ищецът получил по-малко точки, а след уволнението останал незает по трудово правоотношение. При оспорване на уволнението ищецът Б. е противопоставил две възражения: по чл. 329, ал. 1 КТ с доводи, че извършеният подбор е незаконосъобразен, и по чл. 333, ал. 4 КТ вр. чл. 14, т.7 от БКТД, който при съкращаване на щата изисквал предварително разрешение на съответното синдикално ръководство, по отношение на членове на синдикалната организация. С първоинстанционното решение уволнението е отменено поради липса на дадено от ръководството на синдикалния орган съгласие, предвид безспорния факт, че ищецът е членувал в регионалната секция на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“. С атакувания съдебен акт въззивният съд е съобразил на основание чл. 294, ал. 1 ГПК задължителните указания, дадени с решение № 220 от 15.04.2025 г. по гр. д. № 2620/2024 г. на ВКС, ІV г.о., относно събирането на доказателства във въззивното производство след правилно разпределяне на доказателствената тежест, и е приел, че такова съгласие е налице, поради което закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ не съставлява пречка за прекратяване на трудовия договор. Същевременно съдът е намерил за основателно възражението, че подборът не е извършен между всички лица, заемащи длъжността „механик“, тъй като в старото щатно разписание от 01.03.2020 г. и в поименното разписание фигурирали три щатни бройки (в позиции по т.35, 78 и 92), а подборът бил направен само между ищеца Б. и служителя Т.. Освен това, след промяната на щатното разписание в клон С.-М. са останали и други щатни бройки на длъжността „механик“ с идентичен код по НКПД като длъжността на ищеца, които лица (напр. по т.42 и т.99 от поименното щатно разписание) също не участвали в подбора. Понеже в подбора не били включени всички необходими участници, каквито са работниците, заемащи идентични или сходни длъжности, при липса на данни за разлика в трудовите им функции, съдът е намерил уволнението за незаконно. Наред с това съдът констатирал неточност в оценяването по един от критериите, и като краен резултат потвърдил първоинстанционното решение. При тези данни по делото въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване, тъй като не се установяват предпоставките на посочените основания. Във връзка с поставените въпроси касаторът е изложил оплаквания за неправилни и необосновани фактически и правни изводи, както и за превратно тълкуване на щатните разписания и протоколите от проведения подбор. Тези оплаквания навлизат в съществото на спора, изискват преценка на представените доказателства и формираните въз основа на тях изводи, поради което те не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. И двата въпроса са изцяло фактологични и техните отговори зависят от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а не от тълкуването на правна норма. Поради това, същите не удовлетворяват общата селективна предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на обосноваването й изключва необходимостта от обсъждане на поддържания от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Самото наличие на съдебна практика, част от която е цитирана в изложението към касационната жалба, изключва хипотезата на чл. 288, ал. 1, т.3 ГПК, на която номинално касаторът се е позовал, но без да обоснове приложението й. Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно посочената разпоредба „очевидна неправилност“ е налице, когато неправилността на решението е толкова съществена, че може да се установи несъмнено и единствено от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или когато е приложена несъществуваща /вкл. отменена/ правна норма, както и при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В конкретния случай такива квалифицирани форми на неправилност не се установяват. Ето защо, не е налице и основанието за допускане на обжалването и по чл. 280, ал. 2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,