Определение № 28 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2009 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Н. от[населено място] общ.К., чрез адв Д. Г. от Хасковската адв.колегия срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 20.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 321/2009 г., с което е потвърдено решение № 254 от 17.ІV.2009 г. по гр.д.№ 100/2009 г. на Казанлъшкия районен съд за отхвърляне на предявените от него претенции с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1-3 от КТ. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от противната страна [фирма] – К.. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение взе предвид следното: Със заповед № 640 от 19.ХІ.2008 г. на А. АД – К. издадена на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ във връзка с чл. 187 т.2 и т.10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Н. Д. Н. на длъжност “оператор водопречиствателна станция” затова, че на 18.ХІ.2008 г. се е явил на работа в нетрезво състояние, често употребява алкохол на работното си място, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения адекватно. С протокол от 18.ХІ.2008 г. в 10 часа и 50 минути е констатирано при извършена внезапна проверка на ищеца по сигнал за употреба на алкохол с “Алкомер-931”, който е отчел 1.4 промила. На същата дата Н. е дал писмени обяснения, адресирани до изпълнителния директор на А. АД[населено място] за явяването си на работа след употреба на алкохол, от които е видно, че не се оспорва факта на извършената проверка и констатациите в нея, като обяснението е, че до късно снощи той е пил при свой съсед и поради това пробата му е показала посочената употреба (стр.30 от първоинстанционното производство) При посочените данни очевидно е спазено изискването на чл. 193 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание работникът да бъде изслушан от работодателя, или да бъдат приети неговите писмени обяснения. Съпоставката на датите на писмените обяснения и издадената заповед за уволнение установяват това. Обясненията са адресирани до носителя на дисциплинарната власт в предприятието – изпълнителния директор. В касационната жалба се поддържа оплакване за неспазено изискване за обяснения по чл. 193 от КТ, които не били дадени до изпълнителния директор, а до административния директор на работодателя. Очевидно това оплакване е несъстоятелно и се опровергава от посочените писмени доказателства. Приложените към жалбата решения на ВС и на ВКС относно изискванията на чл. 193 от КТ не установяват различие в съдебната практика от постановеното във въззивния съдебен акт. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за това. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение