Определение № 3252 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 61/2025 г.

Ако един трудов договор/изменение по чл.119 КТ/ е недействителен, но е налице недобросъвестност на служителя и недействителността има обратно действие съгл. чл.75, ал.1 КТ,тогава искът следва ли да бъде уважен, или отхвърлен. Сочи се противоречие с реш. № 98/2022г по гр.д №2954/2021г Трето г.о и т.1Б от ТР №4/2017г ОСГК ( 2) Влече ли недействителност на определена клауза от трудово правоотношение ,в допълнително споразумение, недействителност на цялото трудово правоотношение. Според касатора, противоречието е с реш. № №435/2016 по гр.д № 2299/2015 Четвърто г.о

Ако изменението на трудов договор относно длъжността е недействително и е налице недобросъвестност на служителя ,с оглед на което главният иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ бъде уважен ,то следва ли акцесорният иск по чл.344, ал.1 т.2 КТ за възстановяване на работа да бъде уважен и слежителят да бъде възстановен на заеманата преди недействителното изменение предходна длъжност. Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ( 4) Ако изменението на трудов договор относно длъжността е недействително и е налице недобросъвестност на служителя ,с оглед на което главният иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ бъде уважен ,то следва ли акцесорният иск по чл.344, ал.1 т.3 КТ за заплащане на обезщетение да бъде уважен и на каква база –последното БТВ за заеманата преди недействителното изменение длъжност ,или БТВ за заеманата след недействителното изменение нова длъжност Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК

Налице ли е недобросъвестност у служителя при сключване на допълнително споразумение по 119 КТ ,ако служителят е запознат само с факта за изискванията на работодателя ,които са по –високи/завишени от /в сравнение с нормативно установените за заемането на длъжността. Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК

Длъжен ли е на основание чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК съдът по същество да прецени всички събрани по делото доказателства от значение за спора както и доводите на страните.Сочи се противоречие с формирана практика на ВКС по този процесуалноправен въпрос, както и по следващия - чия е тежестта да се докаже недобросъвестност и в какво се изразява недобросъвестността по чл.75 КТ

.Сочи се противорачие с решение по гр.д №2420/2014г на Четвърто г.о на ВКС. Поставя се и въпрос

при своевременно въведен довод и факти за злоупотреба с право от страна на работодателя длъжен ли е въззивният съд да ги разгледа и да се произнесе по тях. Сочи се противоречие с решение по гр.д №4973/2013г на Четвърто г.о. Ответникът по касационната жалба АЕЦ Козлодуй ЕАД оспорва изложените основания за допускане до касационно обжалване в отговор, приподписан от гл. юрисконсулт В.Б.. Повднати са въпроси, които не са намерили отражение в мотивите на съда и не са свързани с решаващата му дейност, не са били поставяни за разглеждане - за частичната недействителност на трудовия договор, за възстановяване на ищецът на предходно заеманата длъжност. Поставените въпроси като цяло не обуславят изводите на съда за отхвърляне на иска ,бланкетно е позоваването на чл.12 и чл. 235 ал.2 ГПК .Претендира се юрисконсултско възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд,ІІІгр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По водещо поставеният в изложението въпрос настоящият състав на Върховен касационен съд не намира ,че обжалваното решение обективира противоречие с установената практика на ВКС по правен въпрос и очевидна неправилност поради неразгледан довод за злоупотреба с право ,респ. че не е била санкциоанирана злоупотреба с право на работодателя,задето е поискал от съда да обяви недействителност на целия трудов договор и затова ,че е прибегнал до уволнение за да прекрати правоотношението. Обявяване недействителността на трудовия договор може да стане както в самостоятелен исков процес, така и във висящ исков процес по трудов спор -решение №81 от 25.02.2011 г. по гр. дело №930/2010 г. на ВКС, III г.о. ,реш. №319/2013г гр. дело № 20/2013 г. ІV г.о решение №1129/23.5.1995 г. по гр.д.№1214/1994 г. на ВС, ІІІ г.о.,реш. №320/2014г гр. дело № 2420/2014 г. ІV г.о По същия ред се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. В решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск,както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение и предявяването на този исковете по чл.344 ал.1 КТ от работника или служителя е ,според цитираната и възприета от въззивния съд практика на ВКС ,достатъчно е за наличие на правен интерес ,че след волеизявено за едностранно прекратявяане на трудовия договор е повдигнат спор за отмяна на уволнението ,както и в случая.При тези обстоятелства, позоваването на недействителността не представлява злоупотреба с процесуално право ,както поддържа касаторът пред настоящата инстанция, не е злоупотреба и с право на уволнение прилагането на прекратителното основание по чл.328, ал.1 т.6 КТ (Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС) При първия поставен въпрос ,дали искът следва да бъде уважен или отхвърлен при поставените във въпроса условия, защитата на касатора има предвид иска за отмяна на уволнението като незаконно /чл.344, ал.1 т.1 КТ/. Не е налице поддържаното основание на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК,същевременно условието във въпроса не кореспондира с приетото от съда по отношение ретроактивното действие на недействителността по Кодекса на труда .Изтъква се противоречие с решение по гр.д. №2954/21 г. на Трето г.о ,което дава отговор на друг правен въпрос ,различен от поставения .При разглеждане на трудовия спор от ВКС по същество ,след като е споделен извода /по възражение на работодателя / ,че изобщо не е съществувало /не е възникнало/ трудово правоотношение, с решение по гр.д. №2954/21 г. на Трето г.о искът по чл.344, ал.1 т.1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение е приет от ВКС за основателен ,защото „ само валидно сключен тр. договор може да се прекрати, вкл. и с дисциплинарно уволнение”. Като се е подзовал на каузална практика по гр.д. №912/2000 г. на Трето г.о., решение по гр.д. №1781/05 г. на Четвърто г.о. на ВКС, и на ТР №4/1.02.21 г. ОСГК, съставът на Четвърто г.о на ВКС очевидно не е имал предвид диспозитивното разрешение по т.1Б от ТР №4/1.02.21 г.ОСГК, касаещо прекратителното основание по чл.328,ал.1т.6 КТ и неговото прилагане от работодателя В разгледания случай е отречено дисциплинарното основание за прекратяване на трудовия договор, когато същият изобщо не е довел до възнвикване на трудово правоотношение. Въззивното решение по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ е било отменено като неправилно и същият е уважен, но отхвърлянето на другите два иска, по чл.344, ал.1 т.2 и т.3 КТ във вр чл. 225, ал.1 КТ е потвърдено тъй като „при установената недействителност на трудовия договор,на който се позовава и представя ищецът и констатираната негова недобросъвестност, акцесорните искове по чл.344, ал.1,т.2 и 3 и чл.128 КТ са неоснователни – липсва трудово правоотношение за определена длъжност, на която ищецът да бъде възстановен и той не е останал без работа поради незаконното уволнение и не му се дължи трудово възнаграждение за времето, през което между страните не е съществувало трудово правоотношение / в този см. са р. по гр.д. №1743/10 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №1199/99 г. на трето г.о. на ВКС/“. Касаторът не се позовава на решението, обобщаващо установената практика на ВКС в тази част. Поддържа противоположно виждане по основателността на обусловените искове и се позовава на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК при формулираните в тази връзка въпроси / т.3, т.4 от изложението /. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира ,че въззивният съд не е постановил решение в противоречие с установената практика на ВКС ,след като при обявена в същия процес / трудов спор / недействителност на трудовия договор от съда, и като е потвърдил решението по иска на работодателя в тази част, като резултат не е приел за основателен иска за отмяна на уволнение по чл.328, ал.1 т.6 КТ,след като уволнението е било основано именно на факта ,произвел и недействителността. Касатарът счита основателността на иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ за производна и налагаща се от самата недействителност (т.е щом е недействителен, един трудовия договор въобще не може да се прекратява на посочените в закона основания и ако работодателят е направил това, и работникът или служителят е оспорил уволнението, искът по чл.344,ал.1 т.1 КТ се уважава, защото работникът или служителят не е бил добросъвестен при сключването на опорочения трудов договор и по аргумент за обратното на предвиденото в чл. 75, ал.1 КТ. Спорно е дали този подход при тълкуването и прилагането на закона намира опора в съдебна практика на ВКС, но е безспорно,че е отречен с приемането на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложените от въззивния съд мотиви ,макар в една част същите да са противоречиви и неясни, даденото по същество разрешение по обуславящите за изхода на спора въпроси е постановено при съобразяване с установената, включително задължителна практика на ВКС,така че не е налице поддържаното основание на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по първия въпрос. Нито фактите в конкретния случай ,нито закона и неговото тълкуване в практиката на ВКС налагат застъпваното като резултат виждане на защитата по основателността на исковете. На първо място,при определяне съдържанието на понятието „добросъвестност” по смисъла на чл. 75 КТ следва да се има предвид установеното в константната съдебна практика правило, че работникът е добросъвестен, когато условията по трудовия договор са му известни, той ги е приел и е изпълнил добросъвестно ( решение № 667/2005 ,III Г.О.). В решение №252/2011г по гр.д №1743/2010г ,III Г.О на ВКС е разяснено действието на обявяването на недействителността на трудовия договор в отношенията между страните по трудовото правоотношение.Обявената от съда недействителност действа занапред. В чл.75, ал.1 КТ законодателят е имал предвид т.нар. „легална добросъвестност”, която означава, че работникът или служителят не е знаел за порока на трудовия договор, довел до неговата недействителност, той самият не го е създал или участвал в създаването му. В този случай последиците от обявяването на недействителността настъпват занапред – от влизане в сила на съдебното решение, с което недействителността е обявена и съгласно установената в чл. 75, ал. 1 КТ законова фикция, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Когато обаче работникът или служителят е действал недобросъвестно, правилото на чл. 75, ал. 1 КТ не се прилага. Обявяването на недействителността от съда има действие също за в бъдеще ( решение №252/2011 по гр.д №1743/2010г ,III Г.О, Определение № 174 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 1019/2012 г., ІІІ Г.О. на ВКС и цитираната там практика,решение №161/2015г по гр.д №4848/2014г Четвърто г.о и др.), а не „обратно действие”, както се постулира във въпроса на касатора. Разрешението, формирано в установената практика на ВКС е възприето и от въззивния съд в обжалваното решение.Прието е ,че при сключване на договора ищецът не е бил добросъвестен. В хипотезата, изключваща прилагането на чл.75 ал.1 КТ и в случай на оспорвано прекратяване на договора от работодателя на основание чл.238, ал.1 т.6 КТ, когато при недействителност на трудов договор сключилият го работник или служител не е бил добросъвестен в разяснения по- горе смисъл ,същият не може да се окаже в по-благоприятно положение като ищец от добросъвестния, що се отнася предпоствките уволнението да се оспорва пред съд и до преценката за неговата законосъобразност / иска по чл. 344, ал.1 т.1 КТ /. Това принципно правно положение е съобразено при разрешенията, възприети с приемането на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС ,което разрешение въззивният съд е приложел, но без да споделя мотивите на ОСГК, с които е прието. В т.1Б от тълкувателното решение е даден отговор на въпроса налице ли е основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор,ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността, както в случая. Отговорът е положителен, а практическото значение на въпроса е в зачитането на уволнение, предприето от работодателя на посоченото основание, при съдебния контрол за законосъобразност след сезиране на съда с иск по чл. 344, ал.1 т.1 КТ за неговата отмяна, предвид последиците от недействителността. Когато при сключването на трудовия договор,изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени(т.1Б),трудовият договор не може да бъде запазен и е недействителен. Независимо от това, даденият от ОСГК отговор на въпроса е положителен,тъй като докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда съгласно чл.74, ал.2 КТ ще е налице действително правоотношение,което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му. В този случай, не се изключва възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ,тъй като при сключване на трудовия договор,за страните са възникнали всички права и задължения, вкл. правото на работодателя да прекрати трудовия договор с едностранно предизвестие. Поради това,основанието за прекратяване по чл.328, ал.1, т.6 КТ е приложимо и когато трудовият договор е сключен в нарушение на нормативно установените изисквания за заемане на съответната длъжност, тъй като до момента на обявяване на недействителността от съда (който трябва да прецени дали работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването,съгласно чл.75, ал.1 КТ) ще е налице валидно трудово правоотношение,което няма пречка да бъде прекратено при наличие на предвидените в закона хипотези. Въззивният съд е приложил диспозитивното разрешение по т.1Б от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС с потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска за отмяна на уволнанието като незаконно.Не го е сторил при споделяне на мотивите в тълкувателния акт,но това обстоятелство не засвидетелства противоречие с формираната задължителна практика на ВКС. По въпроса в какво се изразява добросъвестността на служителя по чл.75 КТ ,предполага ли се тя и коя от страните следва да докаже недобросъвестност (т.7 от изложението ), е налица съобразена от въззивния съд константна практика на ВКС, както вече се изтъкна при съображенията за отклоняване на първия въпрос и не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. В обобщение, въпросите как е следвало да се съобрази недействителността на трудовия договор при трудов спор за законосъобразност на уволнението по чл.328, ал.1 т.6 КТ,когато изискванията за длъжността са били нормативно въведени ,при недобросъвестност на работника или служителя при сключването му, не изтъкват обстоятелство от решаващо значение и не може да обусловят като отговор друг изход на делото,освен оспорвания от касатора,от значение за обусловените искове включително (по чл.344, ал.1 т.1 т.2 и т.3 КТ). Следва да се добави ,че въпросите касаещи обусловените искове за възстановяване на работа и обезщетение, се поставят от касатора при условие, което въззивният съд е отрекъл в решението си. Както вече се изтъкна, Окръжен съд –Враца е потвърдил отхвърлянето на иска за отмяна на уволнението/ по чл.344, ал.1 т.1 КТ, а не го е уважил, нито е изложил съображения за неговата основателност и за неговото уважаване, но не го е уважил, както се поддържа. Поради това поставените въпроси в този раздел нямат връзка с решаващите съображения на съда и не отговарят на общото селективно условие в чл. 280, ал.1 ГПК за относимо поставен правен въпрос. Въпросът влече ли недействителност на определена клауза от трудово правоотношение ,в допълнително споразумение, недействителност на цялото трудово правоотношение,(т.2 от изложението), получава различен отговор при решаващата дейност на съда по иск или възражение за недействителност на трудов договор, в зависимост от това дали допълнителното споразумение има за предмет елементи на трудовото правоотношение за същата длъжност,или с него се уговаря встъпване в друга, нова длъжност при същия работодател. Във втория случай недействителността засяга трудовият договор изцяло, след като нормативни изискваия за заемане на новата длъжност не са спазени. В реш. № 35/2016 по гр.д № 2299/2015 Четвърто г.о, е разгледан различен случай ,като е прогласена само нищожността на клаузата за срок на действие на договора, поради нейното противоречие със закон и между страните е останал да действа трудовият договор за длъжността без нищожната клауза относно срока ,който е бил определен от закон. Поради това не е налице изтъкваното противоречие по правен въпрос с посоченото решение. Въпросът налице ли е недобросъвестност у служителя при сключване на допълнително споразумение по 119 КТ ,ако служителят е запознат само с факта за изискванията на работодателя ,които са по –високи/завишени от /в сравнение с нормативно установените за заемането на длъжността (т.5 от изложението ) се поставя некоректно.Касаторът влага разрешения,каквито въззивното решение не съдържа и извежда значението на въпроса от твърдението, че работодателят е изисквал с длъжностна характеристика по-висока образователна квалификационна стен в сравнение с изискванията по НКПД, което не кореспорнира с възприте и установени факти по делото ,както и с издводите на съда по съдържанието на нормативните изисквания и КТД. Не е налице основание за допускане до касационно обжалва по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да разгледа довод за злоупотреба с право от страна на работодателя (т.8 от изложението) Касаторът го свързва със знание и на насрешната страна относно изискването за заемане на длъжността към момента на споразумението за вътрешно заместване от 18.09.2020г и че то е продължило да е налице, което работодателят е знаел. Това може да означава ,че при сключвавето на допълнителното споразумение за заемане на длъжността работодателят с назначаването на служителя е пренебрегнал нормативни изисквания,което не е равнозачно за злоупотреба с право по смисъла на чл.8 ал.1 КТ когато се освобождава служителя на основание чл. 328, ал.1 т.6 КТ ,т.е когато впоследствие работодателят прибегне до уволнение. За чл. 75 КТ недобросъвестността на работодателя не е релевантна, така че въпросът за необсъждането на довод или факт с решаващо значение в случая се поставя неотносимо ,предвид основанието на което е предприето уволнението. Не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по общо поставения процесуалноправен въпрос за прилагането на чл. 12 и чл.235, ал.2 ГПК при задължението на съда по същество да прецени всички събрани по делото доказателствна,, както и доводите на страните. По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства в съвкупност, цитираната от защитата практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК е давала положителен отговор, съответно при допускане на касационно обжалване в редица случаи Върховен касационен съд е възприемал основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Противоречие с указанията по ППВС №1/1953г и формираната практика по чл. 290 ГПК по повдигнатия процесуалноправен Върховен касационен съд е изтъквал като основание за допускане до касационен контрол при необсъждане на довод от решаващо значение за крайния резултат при решаващата дейност на съда (реш.№331 от 2010г по гр.д № 257/2009ІVг.о ,реш.№65/2010 гр.д 4216/2008г ІV г.о и др.) ,или не е посочено точно и ясно върху кои доказателства съдът основава приетата за установена фактическа обстановка (реш.№217/2011г,гр.д №761/2010г), а не когато теза на защитата не е възприета от въззивния съд с мотивирано изтъкване на обстоятелствата, изключващи претиндираните от страната доказателствени изводи,или правни последици. Съответно, обсъждането или необсъждането на едно доказателство като довод за порок при решаваща дейност, или за противоречие с установената практика, следва да се основава на неговата относимост към релевантните за спора факти, съобразно спорния предмет. Не е налице и соченото основание по 280, ал.2 предл.трето ГПК. Очевидна неправилност, като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл,нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила ,или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда,а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай.Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Следва за де присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба на основание чл. 78, ал.8 ГПК ,предвид трудовия характер на спора и осъществената защите чрез отговор, определено в размер на 200 лева. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.