Определение № 1449 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 550/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуалния представител юриск. А., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от СГС, ГО, ІІ- д въззивен състав решение № 2967/28.10.2022 г. по в. гр. д. № 6489/2022 г., с което като е потвърдено решение № 20015204/21.02.2022 г. на СРС, ГО, 56 състав по гр. д. № 22789/2021 г. и са уважени предявените от П. В. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ, с присъждане на разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - противоречие с материалния закон и необоснованост. В жалбата се съдържа изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие със задължителната практиката на ВКС и чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса: „В хипотезата, в която вътрешни актове на работодателя създават аналогична правна обвързаност с тази произтичаща от разпоредбите и на материален закон, допустимо ли и въззивният съд да решава спора като към установените факти в производството прилага последиците, които възникват от вътрешните актове, включ. тяхното изпълнение/неизпълнение или познаване, а не тези, които произтичат при осъществяването в действителността на юридическия факт, предвиден в съответната правна норма на материалния закон?“ С писмения си си отговор ответникът по касацията П. В.(чев ванков изразява становище за недопустимост на касационната жалба и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна и процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си, Софийският градски съд е приел, че първоинстанциноното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е допуснато нарушение и на императивни материални норми и на основание чл. 272 ГПК е препратил към изложените в него мотиви. По доводите във въззивната жалба е приел, че между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение между тях и прекратяването му на посоченото в заповедта основание, като се спори спазени ли са изискванията на чл.189, ал.1 от КТ, т.е. дали са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, при определяне на дисциплинарното наказание. Изложил е, че от представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че тежестта на нарушението не съответства на определеното от работодателя дисциплинарно наказание предвид обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. На първо място по делото не е установено ищецът да е бил надлежно инструктиран, тъй като от заключението на изслушаната в първата инстанция графическа експертиза се установява, че подписите срещу името на ищеца в инструктажа от 24.02.202 1г. и 25.02.2021 г. в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (ежедневен инструктаж) на ответното дружество, не са положени от него. Въззивният съд не е възприел и доводите на ответника, свързани с представените по делото протоколи за проведени изпити по Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, протокол за проведен изпит за проверка на знанията по Наредба № 9 за техническа експлоатация на технически централи и мрежи, протокол за проведен изпит по Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електропреносни мрежи, както и Инструкция за здраве и безопасност при работа при извършване на строително-монтажни работи в изкоп, тъй като същите не могат да заменят и изпълнят изискванията за провеждане на ежедневен инструктаж. Относно поведението на работника и обстоятелствата при извършване на дисциплинарното нарушение е приел, че следва да се отчетат и установените от показанията на разпитаните по делото свидетели факти и обстоятелства относно липсата на необходимите материали за ограждане на изкопа, съгласно законовите изисквания, което е задължение на работодателя. Ето защо е счел, че въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение- потвърдено. По основанията за допускане на касационно обжалване: Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора.“. Въпросът не следва да бъде допускан до касация, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. В случая, за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд не се е позовал само на липсата на ангажирани от работодателят доказателства за извършен ежедневен инструктаж, но е приел и че представеният по делото протокол по Правилника за безопасност и здраве при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреностите мрежи и хидротехнически съображения /императивноправна норма, от който нормативен акт касаторът твърди, че не е приложена/ не може да замени и изпълни изискванията за провеждане на ежедневен инструктаж, която му преценка е въпрос по правилността на решението с оглед основанията по чл.281, т.3 ГПК за касационно обжалване и не може да се извърши във фазата по чл.288 ГПК. Наред с това, за да потвърди обжалваното решение въззивният съд, препращайки и към мотивите на първата инстанция, е изложил, че дори да се приеме, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина и е извършил вменените му нарушения, то с оглед безспорно установените по делото пропуски на работодателя- несвоевременно осигуряване на обезопасяващите съоръжения, поведението на работника- използване на единствено наличните средства- конуси, чрез който изкопът е бил ограден, както и липсата на ангажирани доказателства, че именно на ищеца е била възложена организационната и ръководна дейност по обезопасяването, които обстоятелства следва да бъдат отчетени като критерии за определяне на дисциплинарното наказание по см. на чл.189, ал.1 КТ и като основание за неоснователност на иска. Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 2967/28.10.2022 г. на СГС, ГО, ІІ- д състав по в. гр. д. № 6489/2022 г. С оглед изхода на спора „Топлофикация София“ АД на осн. чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено да заплати на П. В. В. направените за касационното производство разноски в размер на 1200 лв.- заплатено адв. възнаграждение. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,